РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 20.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
районен съд…..Х наказателен състав…….в публично заседание на десети
май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ралица Русева
При секретаря Мирослава Пенева и в присъствието
на прокурора……., като разгледа докладваното от съдията АНД № 692 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е
жалба от К.И.Д. ***, против Наказателно постановление № 38- 0000134 от 20.02.2019
г. на Началник ОО „АА” Русе, с което за административни нарушения по чл.31 ал.І
т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 на МТ, чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999,
чл.31 ал.І т.5 от Наредба № 34/06.12.1999,
чл.31 ал.І т.6 от Наредба № 34/06.12.1999 ичл.139 ал.І т.1 от ЗДвП, са
наложени административни наказания, както следва: на основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000
лв., на основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., на
основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., на основание
чл.105 ал.І от ЗАвП- глоба в размер на 200 лв., на основание чл.179 ал.VІ т.1
от ЗДвП- глоба в размер на 50 лв.Жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението като незаконосъобразно поради недоказаност на нарушенията и
неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата счита същата за
неоснователна.
Русенска
районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Жалбоподателят Д. е водач на МПС.На
18.01.2019 г., в гр.Русе, в района на
ДКЦ- 1, по ул.”Независимост”, Д. бил установен от св.Ю.С.-***, като лице,
управляващо лек таксиметров автомобил за обществен превоз на пътници.Превозното
средство било модел „Дачия Логан” с рег. № Р 6367 АН, собственост на лицето А.
П. П..Автомобилът бил установен с открита табела „Такси”, без обозначителна
табела „Не работи”, с включен ЕКАФП.От проверката на документите били
установени извършени 3 броя платени таксиметрови услуги.В хода на същата,
жалбоподателят не представил удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил, разрешение за извършване на таксиметров превоз, пътна книжка,
издадена от превозвача, прономeрован кочан
с фактури на името на данъчно задълженото лице.Заден десет калник на автомобила
бил повреден/ударен/. Направаните констатации дали основание на св.С. да
състави АУАН № 258303, сочещ извършени нарушения по чл.31 ал.І т.1 от Наредба №
34/06.12.1999 на МТ, чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999, чл.31 ал.І т.5 от
Наредба № 34/06.12.1999, чл.31 ал.І т.6
от Наредба № 34/06.12.1999 ичл.139 ал.І т.1 от ЗДвП.АН бил предявен и подписан
с формални възражения. В производството пред въззивната инстанция се твърди, че
неправилно е приложен закона, що се касае до
наложените санкции, а също така- че част от нарушенията са недоказани.
Съдът приема за установена фактическата
обстановка, описана по- горе, на база на събраните писмени доказателства,
доказателствени средства и гласни доказателства- АУАН № 258303/18.01.2019 г.,
копия от фискални бонове, удостоверение за техническа изправност на ППС,
справка от Община Русе, Справка от извършена проверка в база данни на ОО „АА”
Русе, показанията на св.С.- актосъставител, които следва да бъдат кредитирани
изцяло като последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по
делото.
Жалбата е допустима, като изхождаща от
лице с процесуална легитимация.По същество същата се явява частично основателна.
В производството по установяване на
административното нарушение и налагане на административното наказание не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават издадените
актове.
По същество, част от отразените
административни нарушения са правилно установени и доказани. По делото не се спори, че към момента, в който му била
извършена проверка от св.С., в
качеството му на служител на ОО
„Автомобилна администрация” Русе, жалб.Д. управлявал таксиметров автомобил.Това
обстоятелство е надлежно отразено от проверяващия, приложени са доказателства в
тази връзка, и не е налице оспорване на този факт. В чл.31 ал.І от Наредба №
34/ 06.12.1999 г. на МТ за таксиметров превоз на пътници, са поставени изисквания
за документи, които водачът на таксиметров автомобил е длъжен да носи при
управление на автомобила.Сред тези документи са разрешението за извършване на
таксиметров превоз, пътна книжка, издадена от превозвача и прономерован кочан с
фактури, издадени на името на данъчно задълженото лице. Към момента на
проверката жалбоподателят не е представил нито един от тези документи.От
събраните по делото писмени доказателства- справки в Община Русе и ОО „АА”, се
установява, че това бездействие е поради липса на издадени към датата на
инспекцията такива.Доколкото всеки от тези изискуеми документи има
самостоятелно значение, независимо, че всички те са свързани с правомерното
осъществяване на таксиметрова дейност, то без съмнение се касае до три на брой
административни нарушения, а не едно общо, свързано с липса или непредставяне.
От друга страна, отново според регламента на Наредбата, едно от изискванията
към водачите е да притежават удостоверение „Водач на лек таксиметров
автомобил”, валидно за съответната община. Отново от доказателствата по делото-
констатациите на проверяващия, отразени в акта и чрез показанията му пред съда,
и представените писмени доказателства, се установява, че към датата на проверката и такъв документ не
е притежаван от Д..Всички посочени бездействия са правилно, обосновано и
законосъобразно квалифицирани като нарушения по Наредба № 34/1999 г., по чл.31
ал.І т.1, чл.31 ал.І т.5, чл.31 ал.І т.6 и чл.18 т.5 от същата.
В хода на проверката от страна на св.С.
е направена още една фактическа констатация- че управляваното превозно средство
е с лош външен вид- ударен заден десен калник, като е прието, че този факт сочи
на нарушение по чл.139 ал.І т.1 от ЗДвП-
движение на техническо неизправно превозно средство.Съдът намира, че в
тази си част обжалваното постановление е незаконосъобразно.Видно от
доказателствата по делото, към датата на която е извършена проверката от
органите на „АА”, е важало удостоверението за техническа изправност на ППС,
издадено на 18.07.2018 г. със срок до 18.01.2019 г.Независимо, че св.С. направил констатацията за
външни технически неизправности си именно на последно посочената дата, то
същите са от такова естество- съобразно описанието, че само комисия, извършваща
технически преглед, би могла да заключи, налице ли е техническа изправност или
не.В случая, при липса на други обективни доказателства, при наличие на валидно
удостоверение за техническа изправност, не може да се приеме обосновано, че е
налице нарушение по чл.139 ал.І т.1 от ЗДвП.
В частта на наложените административни
наказания обжалваното постановление се явява обосновано и законосъобразно, що
се касае до определените санкции за нарушенията, които съдът приема за
доказани.
Съгласно разпоредбата на чл.93 ал.І т.1
от ЗАвПр, водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз,
разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от
регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба от 2000 лв. при първо
нарушение. Възраженията относно неправилно приложение на закона от страна на
пълномощника, не са основателни, тъй като по делото безспорно е установено, че
към момента на проверката жалбоподателят не е разполагал изобщо с редовно
издадени документи.Очевидно при това същият няма как да ги представи, доколкото
те не са съществували.Ако от писмените доказателства се установяваше, че
документите са били надлежно издадени, но не са представени на проверяващия, то
би могло да се заключи, че санкционирането следва да е в хипотезата на чл.93
ал.ІІ от ЗДАвПр, но в случая не са налице основания, за да се приеме, че е налице такава хипотеза на закона.
Правилно, обосновано и законосъобразно
е индивидуализирано и наказанието, наложено на основание чл.105 ал.І от ЗАвПр
за нарушението по чл.31 ал.І т.6 от
ЗДвП- липса на прономерован кочан с фактури, издаден на името на данъчно
задълженото лице.Такъв следва да бъде носен от водача при извършване на
таксиметровия превоз на пътници, и доколкото няма изрична друга пряко относима
санкционна разпоредба, приложима е нормата на чл.105 ал.І от ЗАвПр, предвиждаща
определяне на глоба в размер от 200 лв.
Доколкото не са налице достатъчно
доказателства за осъществено нарушение по чл.139 ал.І т.1 от ЗДвП, в тази си
част, постановлението се явява необосновано, а наложената на основание чл.179
ал.VІ т.1 от ЗДвП санкция- глоба в размер на 50 лв., незаконосъобразна.
С тези мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН
съдът
ИЗМЕНЯ НП № 38- 0000134 от 20.02.2019 г.
на Началник ОО „АА” Русе, с което на К.И.Д., ЕГН **********,***1, за нарушения
по Наредба № 34/1999 г. на МТ и ЗДвП са наложени административни наказания,
като
ОТМЕНЯ наложеното на основание чл.179 ал.VІ т.1 от ЗДвП
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по
чл.139 ал.І т.1 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част,
досежно наложените за административни нарушения по чл.31 ал.І т.1 от Наредба №
34/06.12.1999 на МТ, чл.18 т.5 от Наредба № 34/06.12.1999, чл.31 ал.І т.5 от
Наредба № 34/06.12.1999, чл.31 ал.І т.6
от Наредба № 34/06.12.1999 ичл.139 ал.І т.1 от ЗДвП, административни наказания, както следва: на
основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр- глоба
в размер на 2000 лв., на основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на
2000 лв., на основание чл.93 ал.І т.1 от ЗАвПр- глоба в размер на 2000 лв., на
основание чл.105 ал.І от ЗАвП- глоба в размер на 200 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред
Русенски административен съд.
Районен съдия: