Мотиви
към присъда по НЧХД №79 по описа за 2010 год. на ШРС
Делото е образувано на основание постъпила в съда
тъжба от И.Й.М. срещу подсъдимия С.М.К.,
с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес гр.Шумен, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан за извършено от него
престъпление от частен характер,
наказуемо по чл.130, ал.1 от НК. В диспозитивната част на тъжбата е посочено,
че на 09.01.2010 год. в гр.Шумен причинил на И.Й.М. *** лека телесна повреда,
изразяваща се в травматичен подлигавичен кръвоизлив на лява очна ябълка, оток и
кръвонасядане на клепачите на ляво око, оток в областта на лява скула, оток на
ограничена площ на средната трета на долната челюст в ляво, кръвонасядане на
ограничена площ по предната страна на ляво рамо, довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Пострадалото лице с тъжбата предявява и граждански
иск срещу подсъдимия за сумата от по 2073.56 лева, от които 2000 лева
представляващи претенция за обезщетение на причинени неимуществени щети и 73.56
лева представляващи претенция за обезщетение на причинени имуществени щети в
резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието –
09.01.2010 год. до окончателното изплащане на сумата. Гражданският иск в
размера, в който е предявен е приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство, като пострадалото лице е конституирано и като граждански ищец по
делото.
В съдебно заседание тъжителката не се явява лично,
за нея се явява упълномощен повереник, като заявява, че поддържа предявеното с
тъжбата обвинение и предявения граждански иск и в пледоарията си излага
подробни мотиви в тази насока.
В първото съдебно заседание по делото подсъдимият
се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. В следващите съдебни
заседания не се явява лично. В представена по делото писмена молба заявява, че
не желае да дава обяснения по делото, поради отсъствие от страната.
Упълномощеният защитник на подсъдимия счита, че от материалите по делото не се
доказва последният да е извършил деянията, посочени в тъжбата и моли съда за
оправдателна присъда, като излага подробни мотиви в тази насока. Като
алтернатива, в случай, че съдът реши, че подсъдимият е извършил деянието, моли
да му бъде наложено наказание “пробация” чрез прилагане на задължителните
пробационни мерки. По отношение на
предявения граждански иск, счита, че същия не е доказан и не следва да
бъде уважаван.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Частната тъжителка И.Й.М. и подсъдимият С.М.К.
имали връзка от началото на 2007 год., като през същата година заживели на
съпружески начала. Съвместното им съжителство продължило около 3-4 месеца, след
което се разделили, като отношенията помежду им рязко се влошили. Поради
различни конфликти, възникнали между подсъдимия от една страна и тъжителката и
нейния баща от друга страна, последният многократно сигнализирал органите на
ШРП, но наказателно производство не било образувано.
На 09.01.2010 год., излизайки от дома си,
тъжителката била пресрещната на входа на асансьора от К.. Последният успял да я
избута отново в асансьора, където с ръка й нанесъл няколко удара в областта на
лицето. Тъй като в този момент бащата на тъжителката – свидетелят Й.Д.М., бил
на терасата, за да се увери, че дъщеря му излиза от входа, забавянето й
предизвикало неговото безпокойство. Слизайки по стълбите на входната площадка
на блока видял дъщеря си, която пищейки се държала за лицето, а подсъдимият в
този момент се отдалечавал. Непосредствено
след случая тъжителката, заедно с баща си отишли в Спешно отделение на
“МБАЛ-Шумен” АД, където й била оказана първа медицинска помощ и била насочена
към Съдебна медицина. М. незабавно позвънила на приятеля си – свидетеля А.П.А.,
който също пристигнал в Спешно отделение.
Непосредствено след случая по молба на
тъжителката било образувано гр.дело №100/2010 год. по Закона за защита срещу
домашното насилие, по което на подсъдимия били издадени първоначално
Определение от 14.01.2010 год., а след това и Заповед от 21.05.2010 год., по
силата на които му било забранено да приближава жилището на И.Й.М.,
местоработата й и местата за социални контакти и отдих на пострадалата за срок
от 18 месеца, смитано от датата на постановяване на решението.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели – Й.Д.М., А.П.А., К.Г.Н., а също и от събраните в хода на съдебното
производство доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от изготвената в хода на
съдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни №83/2010
год., която дава заключение, че на тъжителката И.Й.М. са били причинени
следните травматични увреждания: травматичен подлигавичен кръвоизлив на лява
очна ябълка, оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око, които са причинили
на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, оток в
областта на лява скула, оток на ограничена площ на средната трета на долната
челюст в ляво, които са причинили на пострадалата болка и страдание и
кръвонасядане на ограничена площ по предната страна на ляво рамо, което е
причинило болка.
По делото като свидетели са разпитани и лицата Д.Р.Н.,
ПЛ.С.А. и С.З.Б., но разпита им по никакъв начин не допринася за изясняване на
фактическата обстановка по делото. И
тримата свидетели дават показания единствено относно обстоятелството, че на
посочената в тъжбата дата – 09.01.2010 год. подсъдимият в периода от време от
около 17.00 часа до около 00.00 часа се е намирал в заведение “Капитана”,
намиращо се на адрес: гр.Шумен, ул.”Хан Крум” №21А. В същото време и тримата в
показанията си твърдят, че със сигурност си спомнят, че това се е случило в
събота, но че са си припомнили с точност датата едва след като им е било
посочено от страна на К., че става въпрос именно за 09.01.2010 год. В тази
връзка свидетелят Накев заявява: “Беше събота. Запомних го този ден, защото
няколко дни след това дойде С. и ми каза за една призовка...........Няколко дни
след това ми каза, че има призовка. Обясни ми, че са го набеждавали. Призовката
е била за съда, че го викат. Набедили го, че бил ударил някакво момиче и то
точно в събота, когато сме били там, което не може да стане. Помня датата,
защото след няколко дни ми каза за призовката.....Точна дата не си спомням,
когато той ми каза за призовката. С. ми обясни за какво става въпрос, на 09 е
ударил някакво момиче.” В същата насока са и показанията на свидетеля Акерски,
който в съдебно заседание заявява: “С. няколко дена след това ми каза...чичо
Пламене, получих призовка, разтревожен съм, ако се наложи ще станеш ли
свидетел, че съм бил тук.........С. идва почти всяка седмица по 1-2 пъти.......
Това е същата седмица след събота, точно кой ден беше не мога да си спомня.
Може би нямаше да се сетя за този ден, но тогава каза, че може да се наложи.”
Свидетелката Борисова също заявява, че помни датата, защото е било събота, а тя
излиза само в събота.
С оглед на показанията на свидетелите съдът
съобрази обстоятелството, че първата призовка по настоящото дело е била
получена от подсъдимия на 26.01.2010 год. В периода от време от 09.01 до
26.01.2010 год. е имало три съботи, поради което съдът счита, че с оглед
показанията на свидетелите, че в същата седмица, няколко дни след събота К. им
е казал, че става въпрос именно за този ден, следва да се направи извода, че подсъдимият
действително се е намирал в заведението, но не на 09.01., а в някоя от другите
две съботи от месеца преди 26.01., но е използвал това обстоятелство, за да
изгради своя защитна версия по обвинението, като е убедил свидетелите, че става
въпрос именно за посочената от него дата. Няма възможност при положение, че
призовката е получена от подсъдимия на 26.01.2010 год., същият да е узнал за
нея в седмицата след 09.01.2010 год. и да изложи това обстоятелство пред
свидетелите Накев и Акерски, които от своя страна твърдят, че К. им е казал, че
е получил призовка за съда именно няколко дни, но в седмицата след събота,
когато са се намирали в заведението.
Съдът съобрази и обстоятелството, че всеки един от
посочените свидетели се намира в близки отношения с подсъдимия или с неговите
родители, което от своя страна говори за тяхната пристрастност и обяснява
готовността им да свидетелстват относно посочените от К. обстоятелства, без да
поставят под съмнение неговите думи и твърдения.
Поради изложените съображения и поради
обстоятелството, че показанията на свидетелите Н., А. и Б. не кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, съдът счита, че същите не следва да бъдат кредитирани.
В същото време, съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите Й.Д.М. и А.П.А., доколкото и двамата са възприели
състоянието на пострадалата непосредствено след инцидента и показанията им в
тази насока напълно кореспондират със заключението на изготвената в хода на
съдебното производство съдебно-медицинска експертиза, а и с приетата от съда и
описана по-горе фактическа обстановка. Разпитан в съдебно заседание на
11.06.2010 год. М. свидетелства, че на 09.01.2010 год. лично е видял
подсъдимият, непосредствено след нападението на пострадалата. В показанията си
заявява: “Слязох прибешком долу и видях как тя пищи и се държи за окото и
господина беше на входната врата. Видях го в гръб......Няма начин да не съм
сигурен, че е бил той. Виждал съм го в гръб и в лице......Така, че съм
абсолютно сигурен.”
Въпреки, че свидетелят М. е баща на пострадалата и
самия той се намира във влошени отношения с подсъдимия, съдът намира, че
показанията му са достоверни и следва да бъдат кредитирани, доколкото напълно
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. В подкрепа
на изложеното са и показанията на свидетеля А.П.А., който в съдебно заседание
на същата дата свидетелства: “Тя ми се обади към 8.30-9.00 часа /вечерта/, че е
в Спешното и каза, че той, С. я нападнал. Обясни ми, че като излизала от
асансьора я чакал пред вратата и я ударил.....Беше в доста лошо състояние.
Видях оток под лявото й око, беше синьо.”
Въпреки, че свидетеля не е пряк очевидец на случая е възприел състоянието
на М., непосредствено след инцидента, а и е възприел случилото се именно от
нейния разказ. В подкрепа на изложеното от двамата свидетели са и показанията
на свидетеля К.Г.Н., който е абсолютно безпристрастен свидетел и поради обстоятелството,
че е съсед на пострадалата също лично е възприел нейното физическо състояние
след инцидента. В този смисъл в съдебно заседание на 11.06.2010 год.
свидетелства: “Видях я в недобро състояние на лицевата част, в областта на
челото и окото имаше някакви наранявания.” Описаните от страна на свидетелите М.,
А. и Николов травматични увреждания, които са възприели по тялото на
пострадалата напълно съответстват със заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза.
Точната дата, на която е станал инцидента се
доказва, както от показанията на свидетелите М. и А., а така също и от приетите
по делото писмени доказателства и по-специално: Ксерокопие на страници от
журнал на Спешно отделение към “МБАЛ-ШУМЕН” АД, от който става ясно, че
тъжителката на 09.01.2010 год., в 20.20 часа
е била консултирана от дежурен лекар, като й е било дадено направление
за съдебна медицина; Направление до съдебна медицина, издадено на 09.01.2010 год.
на И.Й.М. от Спешно отделение към “МБАЛ-ШУМЕН” АД; Медицинско направление от
специалист очни болести до Съдебна медицина от 11.01.2010 год. и
Съдебномедицинско удостоверение №9/10 г. от 12.01.2010 год.
Като прецени обсъдените по-горе доказателства,
релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема, че с горното деяние подсъдимият С.М.К. *** причинил на И.Й.М.
лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, с което е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление от частен характер, наказуемо по чл.130, ал.1, от НК.
Обект на престъплението са обществените отношения,
осигуряващи неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността.
Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо
физическо лице.
От обективна страна изпълнителното деяние се
осъществява чрез действие и се изразява
в такова въздействие върху организма, вследствие на което на пострадалия са
причинени травматични увреждания, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, което по смисъла на чл.130, ал.1 от НК следва да
бъде квалифицирано, като лека телесна повреда.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е предвиждал, че нанасяйки удара в
областта на главата на пострадалия може да предизвика определени травматични
увреждания, съзнавал е общественоопасните последици от това деяние и е допуснал
настъпването им.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление по чл.130, ал.1 от НК, съдът прецени: Степента
на обществена опасност на деянието, която преценява като невисока – касае се за
лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, неопасно за
живота. Степента на обществена опасност на подсъдимия съдът прецени с
оглед данните за личността на дееца,
които сочат, че същият е осъждан за престъпления по транспортна, като са му
били налагани различни наказания. По настоящото дело подсъдимият не дава
обяснения и не се признава за виновен, което настоящия състав намира, че не
следва да се тълкува като отегчаващо вината обстоятелство, доколкото е
гарантирано от законово негово право. Като смекчаващо вината обстоятелство
съдът възприема сравнително ниската младежка възраст на подсъдимия – 28
навършени години към датата на извършване на деянието. При определяне на
наказанието съдът взе в предвид и подбудите за извършване на деянието, криещи
се в трайно влошените отношения между подсъдимия от една страна и тъжителката и
нейното семейство - от друга страна, за което се съдържат многобройни
доказателства в кориците на делото.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия К., като наказанието бъде определено при
отчитане както на посочените по-горе смекчаващи, а така също и на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Съдът счита, че ще бъде справедливо и съответно на
извършеното на подсъдимия да бъде наложено наказанието, предвидено във втората
алтернатива на чл.130, ал.1 от НК, а именно “пробация” чрез прилагане на
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от две години с периодичност три пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от две години. При определяне на вида, срока на пробационните мерки и периодичността
на първата от тях, съдът съобрази изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства и по-специално тежестта на престъплението, вида на
причинените на пострадалата травматични увреждания, които са многобройни, както
и влошените отношения между страните.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще
бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
По отношение на предявения в съдебно заседание и
приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от страна на
тъжителката И.Й.М. за неимуществени вреди, съдът като прецени степента на
причинените на пострадалата болки и страдания, вследствие на нанесените и
множество травматични увреждания, като съобрази и заключението на изготвената
по делото съдебно-медицинска експертиза
в тази насока, както и показанията на свидетелите относно срока, в който
травматичните увреждания са отшумели и относно преживяванията и страховете на
пострадалата, непосредствено след инцидента, счете за справедливо да уважи
същия за сумата от 1500 лева и да го отхвърли в останалата му част до пълния
предявен размер, като неоснователен и недоказан. При обсъждане на гражданския иск съдът
прецени обстоятелството, че се претендира гражданска отговорност за причинени в
резултат на процесното деяние неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична
санкционна последица, свързана с нарушаване на определени задължения. В случая
става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму, визирано в
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди
влизат най-общо казано всички отрицателни последици, настъпили за пострадалия,
при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение е
правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно
поведение от страна на подсъдимия К., в резултат на което са възникнали вредите
от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена обективирана,
съзнателна човешка проява. Размерът на обезщетението за неимуществените вреди
следва да овъзмезди пострадалия за всички отрицателни последици, които са
настъпили в резултат на деянието на подсъдимия, въпреки, че засегнатите блага в
тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната незаместимост на
загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение, макар и несъвършено.
Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. От правилото на чл.52 от ЗЗД произтича, че не само
размерът, но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта
/т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършено то, интензитета
на нанесените на пострадалия удари и допълнителните последствия за здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр. /Пост. №4/68г. на Пленума на
ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства във връзка с претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е
справедливо така претендирания граждански иск за неимуществени вреди да бъде
уважен до размер 1500 лева /хиляда и петстотин лева/, като взема предвид
претърпените болки и страдания в резултат на нанесените травматични увреждания
в резултат на деянието на подсъдимия и причинната връзка между тях. В
останалата си част до пълния предявен размер съдът счете, че гражданският иск
за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Вредите от непозволено увреждане са изискуеми към
момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител
изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът
дължи законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският
иск следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на увреждането, а именно – 09.01.2010 год. до окончателното
изплащане на тази сума.
По отношение предявения в съдебно заседание от
страна на тъжителката граждански иск за
причинени имуществени вреди, съдът счете същия за неоснователен и недоказан,
доколкото въпреки, че се претендират конкретни направени разходи, свързани с
лечението и със снабдяването със определени документи, липсват каквито и да е
доказателства в тази насока. Поради изложеното съдът прие гражданския иск в
тази част за неоснователен и недоказан и го отхвърли.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия да заплати на тъжителката И.Й.М. *** сумата от 364 /триста шестдесет
и четири/ лева, представляваща направените от нея деловодни разноски и
заплатеното адвокатско възнаграждение.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс съдът осъди
подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на
60 /шестдесет/ лева.
По този начин и с такова наказание, съдът счита,
че ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.