Р
Е Ш Е
Н И Е
N 26
Гр.Велико Търново 16.02.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, ІII-ти касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми
януари две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивелина Янева
ЧЛЕНОВЕ: Георги Чемширов
Дианка Дабкова
при секретаря М. Н.и с участието на прокурора И. като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.н.дело № 10011
по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2023 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
Предмет на касационното производство е Решение № 182 / 07.10.2022г., постановено по АНД № 20214120200867 по
описа на ГОРС за 2021г., четвърти състав, с което е отменено наказателно
постановление № РД-17-10 / 18.11.2021г., издадено от Председателя на Държавната
агенция за закрила на детето, с което на М.И.Д. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000лв. на основание чл.45, ал.11 от ЗЗДет за
нарушение на чл.7, ал.2, връзка ал.1 от същия закон.
Касационното
производство е образувано по жалба от Председателя на
Държавната агенция за закрила на детето, в която се твърди, че решението
е постановено в нарушение на материалния закон.
Изложени са подробни съображения за липсата на допуснати нарушения на
процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, наличието на
дете в риск и неизпълнение на задължението на училищния психолог за уведомяване
на Държавната агенция за закрила на детето. Моли се за отмяна на въззивното
решение, потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на разноски.
Ответникът изразява писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли за отхвърлянето й.
Представителят на прокуратурата дава
заключение за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.
В
хода на въззивното производство са установени следните факти – на 04.06.2021г. на
М.Д. е предоставен видеоклип с физическо насилие, упражнено върху момиче от
друго дете в класната стая, като психологът не уведомява Държавната агенция за
закрила на детето за наличие на дете в риск.
Въззивният съд приема, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон, като липсват
констатации за конкретни действия на децата, водещи до извод за упражнено
физическо насилие. Отделно от събраните по делото доказателства не се
установява наличие на насилие между деца, респективно задължение за наказаното
лице да уведомява органите за защита. По изложените съображения наказателното
постановление е отменено.
Настоящият състав намира извода на районния съд за
незаконосъобразност на наказателното постановление за съответен на
доказателствата по делото, процесуалния и материалния закони.
Твърденията в касационната жалба
за липса на допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
наказателното постановление се опровергават от текста на самото наказателно
постановление. Наличието на дете в риск е действителен факт и той следва да
бъде посочен и доказан по несъмнен начин от административно наказващия орган в
едно производство по налагане на административно наказание. За да се прецени
наличието на физическо насилие върху дете следва да се опишат обстоятелствата,
обосноваващи този риск – кой, кога, къде и какво е направил по отношение на
детето. Тези обстоятелства не са посочени нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито в наказателното постановление. Ако от описаните
факти не следва, че съответното поведение представлява вид насилие, то по
същество не могат да се направят изводи за дете в риск и за дължимо, но
неосъществено поведение за действие от страна на училищния психолог.
Констатираното представлява нарушение на процесуалните правила по чл.42, т.4 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, което е съществено и съставлява основание
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, както правилно приема
въззивния съд.
На следващо място, според
настоящата инстанция административнонаказателното обвинение не е доказано по
категоричен и несъмнен начин, поради което при издаване на наказателното
постановление е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. В
тежест на административнонаказващия орган е да ангажира такива доказателства,
които да обуславят единствено възможен и логичен извода, че е безспорно
установено, че е осъществен от обективна и субективна страна състава на
конкретното административно нарушение и че са налице законовите предпоставки за
ангажиране отговорността на сочения нарушител. Съгласно чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет
лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция "Социално
подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството
на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, се наказва с глоба от 1000
до 2000 лв. за първо нарушение, а при повторно нарушение - с глоба от 2000 до
5000 лв., ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален
закон или деянието не съставлява престъпление. В случая нуждата от закрила на
посоченото в НП дете не е установена. По делото не нито посочено, нито доказано
физическо насилие, поради това и не е доказано, че детето се е намирало в
хипотезата на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗДет, за да възникне задължение за наказаното
лице за уведомяване на компетентните органи. Следва също така да се посочи, че по делото няма доказателства дори
след извършената проверка от ДАЗД да са предприети мерки за закрила, от които
АНО твърди, че детето се е нуждаело като дете в риск, тъй като уведомяването
само по себе си не може да е самоцел, а би следвало да води до предприемането
на мерки за закрила от компетентните органи. Липсата на такива предприети мерки
от страна на ответника по отношение на детето също е косвено доказателство за
липсата от необходимост от закрила на детето. Поради това не е доказано по
безспорен и категоричен начин извършено от Криси Аврамова административно
нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет.
Водим от горното, настоящият състав намира касационната жалба за
неоснователна и въззивното решение като постановено при спазване на материалния
закон следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 182
/ 07.10.2022г., постановено по АНД № 20214120200867 по описа на ГОРС за 2021г.,
четвърти състав.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.