№ 213
гр. Ямбол, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500072 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Б. М., ********* гражданин, продължително
пребиваващ в Република България с ЛНЧ *********, чрез пълномощника си адв. А. Г. П. -
АК-****, срещу Решение №8/10.01.2022г. по гр.д. №20212330103382/2021 г. по описа на
ЯРС, в частта, с която ЯРС осъжда Н. Б. М., гражданин на *******и******,род. на ******
год., с адрес територията на Република България: с.**, общ.****, обл.*****, ул.****№**, да
заплаща на детето К. М., гражданин на *******и*****, род.на **** год., чрез неговата
майка и законен представител Ш. Л. М., гражданин на ********и*******, род. на
********** год. месечна издръжка в размер на 200 GBP /********* лири/, равняващи се на
462,97 лева по фиксинга на БНБ, действащ към датата на предявяване на иска - 29.10.2021
год., ведно със законната лихва за всяка просрочена месечна вноска, считано от датата на
предявяване на иска - 29.10.2021 год. до настъпване на правопроменящи,
правопрекратяващи и правопогасяващи обстоятелства; ОСЪЖДА, на основание чл.149 СК,
Н. Б. М., гражданин на *******и******,род. на ****** год., с адрес територията на
Република България: с.**, общ.****, обл.*****, ул.****№**, ДА ЗАПЛАТИ на детето К. М.,
гражданин на *******и*****, род.на **** год., чрез неговата майка и законен представител
Ш. Л. М., гражданин на ********и*******, род. на ********** год. сумата от 2400 GBP
/********* лири/, равняващи се на 5555,69 лева по фиксинга на БНБ, действащ към датата
на предявяване на иска - 29.10.2021 год., представляваща общия размер на претендираната
издръжка за минало време, една година назад от завеждане на исковата молба, за периода от
1
29.10.2020 год. до 29.10.2021 год., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска - 29.10.2021 год., както и разноски по делото.
Въззивникът счита оспорвания съдебен акт, в атакуваните му части, за неправилен,
немотивиран, незаконосъобразен, постановен при неправилно тълкуване и прилагане на
материалния закон и постановен в противоречие с целта на закона и съдебната практика.
Изложено е становище, че въззивникът няма възможност да дава по-голяма от минималната,
определена от СК издръжка. Твърди се, че не са поискани и представени доказателства за
доходите Н. Б. М., от които може да бъде преценено каква е възможността му да заплаща
ежемесечна издръжка по-голяма от 162.50 лв. до претендираната 546.23 лв. на месец, както
и за периода от 29.10.2020 г. до 29.10.2021 г., както и че няма доказателства дали същият е
задължен и към други лица. Въззивникът сочи, че е представил писмени доказателства,
доказващи липсата на каквито и да е доходи на ответника (сега въззивник), но въпреки че ги
приема, решаващия съд не е кредитирал нито едно от тях и ги е приел за ирелевантни, като
същевременно изцяло е кредитирал доказателствата представени от ищцата (сега
въззиваема), без да съпоставя фактите, че страните живеят в различни държави, при много
различен стандарт на живот. Изложени са съображения в тази насока. Направено е
възражение, че ЯРС е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, като не се е
съобразил, че при делата за издръжка съдът не е обвързан с исканията на родителите, нито
от процесуалното им поведение, а преценява всички обстоятелства и се произнася с оглед
интересите на детето, но и с възможностите на този който я дължи. Моли ЯОС да уважи
въззивната жалба и отхвърли иска за определяне на месечна издръжка на непълнолетното
дете К. М. в частта над 162,50 лв., до пълния уважен размер от 200,00 ********* лири, и
отхвърли иска за заплащане на непълнолетното дете К. М. на издръжка за минало време за
периода 29.10.2020 г. до 29.10.2021г. в частта над 1950 лв., до пълния уважен размер от
2400,00 ********* лири. Заявена е претенция за присъждане на направените пред двете
инстанции разноски.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от К. М.,
гражданин на *******и*****, род.на ****г., чрез особен представител адв.С. Т. от АК-****.
В отговора се излага подробно становище за неоснователност на жалбата, респ. за
правилност и законосъобразност на атакуваното решение в обжалваните му части. Моли
ЯОС да постанови решение, с което да остави без уважение въззивната жалба като
неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено, ведно със законните последици.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното
решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна
следното:
От заверено копие от вписване съгласно закона за регистрация на раждания и смърт
от 1953 г. с превод е видно, че детето К. М., гражданин на *******и*****, род.на **** год.,
е родено от майка Ш. Л. М. и баща Н. Б. М..
От зав. копие на семеен съд Брадфорд № на дело ******** от дата 16.10.2019 г. се
установява, че бракът между Ш. Л. М. и Н. Б. М. - родители на детето К. М., е разтрогнат.
2
Няма спор, че от 2016 г. родителите са във фактическа раздяла. От данни от зав. копие на
писмо peг. № 536400-9481, екз. № 1/18.05.2021 г. на Дирекция "Миграция" е видно, че Н. Б.
М. от 16.01.2019г. е с адрес на пребиваване в РБ, с.****, община*****, област******* и има
обичайно местопребиваване в Република България. Не е спорно, че след месец януари 2019
год. бащата Н. Б. М. не е заплащал издръжка за детето К. М., което живее с майка си във
*******, и майката е поела изцяло издръжката му.
По делото са представени копие на формуляр за финансово състояние REM013 на
Конвенция за международното събиране на издръжка на деца и други членове на
семейството от дата 20.04.2021 г., копие на поверителна информация на молителя -
формуляр за финансово състояние на Конвенция за международното събиране на издръжка
на деца и други членове на семейството, незаверено копие на изявление от Ш. Л. М., копия
на декларирани нетни доходи на г-жа Ш. М. от дата 19.04.2021 г., незаверено копие на
номер на ипотека от 17.10.2019 г., незаверено копие на нотариален акт, незаверено копие на
документ за годишно извлечение за ипотека с период на извлечението: 06.11.2019 г. до
31.10.2020 г., зав. копие на решение № 21-208-15/24.09.2021 г. и зав. копие на писмо изх. №
16-09-1/08.10.2021 г.; зав. копие на Декларация от Н. Б. М. за липса на доходи, нотариално
заверена на 03.12.2021 г. от Е. Щ. нотариус с район на действие РС-Ямбол, рег. № ***** на
НК, зав. копие на удостоверение изх. № 280192103877700/03.12.2021 г., зав. копие на
Справка актуално състояние на действащи трудови договори за период от 29.10.2020 г. до
03.12.2021 г. на Н. Б. М. на ТД Бургас и зав. копие на нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **, том**, рег.№****, дело №**/***** г. на Т. Д. - нотариус №*** с
район на действие РС-****.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира
първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.143, ал.3 вр. ал.2
от СК и чл.149 от СК.
Според чл.143, ал.3 от СК, родителите дължат издръжка и когато детето е настанено
извън семейството. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал. 2 от СК, родителите дължат
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я
дължи.
По делото е установено, че детето К. М. не е навършил пълнолетие. Не е спорно, че
след месец януари 2019 год. бащата Н. Б. М. не е заплащал издръжка за детето К. М., което
3
живее с майка си във *******, и майката е поела изцяло издръжката му.
ЯОС въз основа на събраните данни намира, че следва да се определи издръжка в
размер на 300 GBP месечно за удовлетворяване на потребностите на детето К. М., с оглед
потребностите на дете на тази възраст от храна, облекло, обувки, учебни пособия, от
спортни, образователни и културни занимания, както и такива от битов характер за
отопление, вода, предвид че живее във *******. По отношение възможностите на
родителите, съдът преценява, че майката полага реалните грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, като към момента същата реализира месечен доход от 1611.59 GBP.
За бащата въззивният съд приема, че има възможност да реализира над минималната
работна заплата от 710 лв. достатъчно доходи, тъй като е в работоспособна възраст, не
твърди и не установява алиментно задължение към други ненавършили пълнолетие лица,
притежава недвижимо имущество и МПС, разполага с банкова сметка, поради което е във
възможностите му да заплаща 200 GBP /********* лири/ месечно издръжка на сина си К.
М.. Задължението на родителя за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете е безусловно
и няма значение дали изпълнението му ще го затрудни. В този смисъл са неоснователни
възраженията на въззивника, че е финансово затруднен, тъй като не работи и не реализира
доходи в България.
По отношение иска за издръжката на детето за минало време по чл.149 СК, ЯОС
намира следното: Съгласно чл.149 СК, издръжка за минало време може да се търси най-
много за една година преди предявяването на иска. Искът е предявен на 29.10.2021г.,
следователно периодът на търсената издръжка е 29.10.2020г. до 29.10.2021г. Няма спор, че
родителите на детето са фактически разделени и че след месец януари 2019 год. бащата Н. Б.
М. не е заплащал издръжка за детето К. М., което живее с майка си във *******, и майката е
поела изцяло издръжката му. ЯОС намира, че искът за издръжка за минало време на детето
правилно е уважен до размера на 2 400 GBP /********* лири/, равняващи се на 5555,69 лева
по фиксинга на БНБ, действащ към датата на предявяване на иска - 29.10.2021 год.
/изчислен с помощта на интернет валутен калкулатор/, за периода от 29.10.2020 год. до
29.10.2021 год., като за горницата над 2 400 GBP /********* лири/ до размера на 2827,68 2
400 GBP /********* лири/, е бил отхвърлен като неоснователен. С оглед възрастта на детето
и нуждите му от храна, облекло, отопление, медицински грижи и медикаменти, транспорт,
дневни пари, учебници, учебни помагала и пособия, спортни и културни занимания и
социален живот, въззивният състав намира, че следва да определи издръжка за минало време
в размер на 200 GBP месечно, или общо от 2400 GBP за целия едногодишен период, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявавяване на иска в съда.
Възраженията на въззивника, че на ищеца следва да се определи минимална
издръжка са неоснователни. Ищецът е на 14 години и нуждите му не може да бъдат
задоволени с издръжка в минимален размер.
Предвид изложеното, ЯОС намира първоинстанционното решение в обжалваната
част за правилно и следва да го потвърди на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК.
Въззивният съд споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд, и на
4
основание чл.272 ГПК препраща към тях.
С оглед изхода на делото, въззиваемата страна има право на разноски, но същата не
претендира, поради което съдът не присъжда такива.
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение №8/10.01.2022г. по гр.д. №20212330103382/2021 г. по описа
на ЯРС, в обжалваната част, с която ЯРС осъжда Н. Б. М., гражданин на
*******и******,род. на ****** год., с адрес територията на Република България: с.**,
общ.****, обл.*****, ул.****№**, да заплаща на детето К. М., гражданин на *******и*****,
род.на **** год., чрез неговата майка и законен представител Ш. Л. М., гражданин на
********и*******, род. на ********** год. месечна издръжка в размер на 200 GBP
/********* лири/, равняващи се на 462,97 лева по фиксинга на БНБ, действащ към датата на
предявяване на иска - 29.10.2021 год., ведно със законната лихва за всяка просрочена
месечна вноска, считано от датата на предявяване на иска - 29.10.2021 год. до настъпване на
правопроменящи, правопрекратяващи и правопогасяващи обстоятелства; ОСЪЖДА, на
основание чл.149 СК, Н. Б. М., гражданин на *******и******,род. на ****** год., с адрес
територията на Република България: с.**, общ.****, обл.*****, ул.****№**, ДА ЗАПЛАТИ
на детето К. М., гражданин на *******и*****, род.на **** год., чрез неговата майка и
законен представител Ш. Л. М., гражданин на ********и*******, род. на ********** год.
сумата от 2400 GBP /********* лири/, равняващи се на 5555,69 лева по фиксинга на БНБ,
действащ към датата на предявяване на иска - 29.10.2021 год., представляваща общия размер
на претендираната издръжка за минало време, една година назад от завеждане на исковата
молба, за периода от 29.10.2020 год. до 29.10.2021 год., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска - 29.10.2021 год.; ОСЪЖДА, на основание 78, ал.6 ГПК, Н. Б. М.,
гражданин на *******и******,род. на ****** год., с адрес територията на Република
България: с.**, общ.****, обл.*****, ул.****№** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол сумата от 888,91 лева, представлява сбор
от дължимите държавни такси по двата иска.
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5