Присъда по дело №22/2022 на Окръжен съд - Силистра

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 4/11.03.2022.
по НОХД №22/2022 година
по описа на ОС-СИЛИСТРА

Н. Р. Р. е предадена на съд, за това, че:
През периода от 13.10.2014 г. до 27.05.2021 г., в гр.Главиница, обл.
Силистра, в условията на продължавано престъпление, е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –
4939.41 лева, като не е подала в Дирекция „Местни данъци и такси" към
община Главиница изискуемите по чл.49 ал.3 от ЗМДТ данъчни декларации,
в нито един от случаите на получени в периода 119 броя дарения от различни
лица на обща стойност 123 485.19 лв.
Престъпление по чл. 255 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.26 ал.1 НК
В проведеното разпоредително заседание не се констатираха нарушения
на процесуалните правила по чл.248 ал.1 т.3 НПК и след като въз основа на
нарочно искане съдът установи, че са налице условията на чл.370 НПК, се
пристъпи на основание чл.252 ал.1 НПК към незабавно разглеждане на
делото.
Съдебното производство се проведе по реда на глава ХХVІІ НПК.
Подсъдимата призна изцяло фактите изложени в ОЧ на ОА и се съгласи да не
се събират доказателства за тези факти. При наличие на условията на чл.372
ал.4 НПК вр. чл.371 т.2 НПК, съдебния състав постанови, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства за фактите изложени в ОЧ на ОА.
Прокурорът излага становище за доказаност на обвинението и за
налагане на минимално наказание лишаване от свобода, изтърпяването, на
което да се отложи за минимален срок.
Защитникът на подсъдимата също пледира за определяне на минимални
размери на наказанията лишаване от свобода и глоба, като първото следва да
се редуцира на основание чл.58а ал.1 НК. Като смекчаващи вината
обстоятелства сочи,че Р. е безработна, майка на непълнолетно дете,
доброволно даденото съгласие за разкриване на банкова и данъчна тайна.
В правото си на защита и в последната си дума подсъдимата заяви, че е
съгласна със становището на защитника и изрази съжаление.
Признатите от подсъдимата факти, изложени в ОА са следните:
Подс.Р. през периода 13.10.2014г. до 27.05.2021г. е получила
безвъзмездно парични преводи, предимно в евро, на стойност 140 717.31лв
чрез системите за експресни парични преводи „Western Union", „Money
1

Gram" и "Easy Pay", от лица, живущи извън Р.България, предимно от Р
Турция. Мъжът, с когото живее на съпружески начала-св.Т.К. и брат му-
св.Н.К. също са получавали такива преводи. Получените средства са били
дарени и са се изразходвали за нуждите на семейството.
За периода, подсъдимата не е подавала данъчни декларации в местната
община и не е заплащала данък върху получените суми.
През 2014г. са получени 6 бр. превода в левова равностойност от
3324.91лв.
През 2015г. са получени 42 бр. превода в левова равностойност от
34697.99лв
През 2016г. са получени 29 бр. превода в левова равностойност от
19 279.24лв.
През 2017г. са получени 12 бр. превода в левова равностойност от
13829.41лв.
През 2018г. са получени 14 бр. превода в левова равностойност от
13342.53лв.
През 2019г. са получени 16 бр. превода в левова равностойност от
13777.20лв.
През 2020г. са получени 21 бр. превода в левова равностойност от
22791.82лв.
През 2021г. са получени 7 бр. превода в левова равностойност от
19674.20лв.
Според чл.35 ал.1 б.“б“ от Наредба №16 на ОбС-Главиница за
определяне размера на местните данъци размерът на данъка е 4%.
От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза е
видно, че:
За получените 6 бр. превода през 2014г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 133лв, като за 2014г. дължимият данък е 11.73лв, а за 2015г.-
121.26лв за пет от преводите.
За получените 42 бр. превода през 2015г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 1387.92лв, като за 2015г. дължимият данък е 517.18лв, а за
2016г.- 870.74лв за 15 от преводите
За получените 29 бр. превода през 2016г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 771.17лв, като за 2016г. дължимият данък е 441.95лв, а за
2017г.- 329.22лв за 8 от преводите.
За получените 12 бр. превода през 2017г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 553.18лв.
За получените 10 бр. превода през 2018г. на стойност 7621.34лв е
дължим данък в размер на 304.85лв. За останалите 4 бр. превода, получени в
2

периода 26.11.2018-17.12.2018г., на стойност 5721.19лв, двумесечният период
за подаване на декларация и заплащане на данъка изтича през 2019г., като от
01.01.2019г. действието на чл.49 ал.4 ЗМДТ е отменено, поради което данък
не е начислен.
По същата причина, за получените 12 бр. превода през 2019г., в периода
22.02.-21.10.2019г., в размер на 11 510.93лв, данък не е начислен. За
получените 4 бр. превода, в периода 02.11.2019г.-27.12.2019г., на стойност
2 266.27лв, е дължим данък в размер на 90.65лв, дължим през 2020г.
За получените 21 бр. превода през 2020г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 911.67в.
За получените 7 бр. превода през 2021г., дължимият данък при дарение
е общо по тях 786.97лв.
Но, според повдигнатото обвинение, престъплението е завършено на
27.05.2021г. и съвпада с датата на полученият последен превод. От датата на
получаване на имуществото обаче, задълженото лице има двумесечен срок да
декларира и заплати дължимият данък, който изтича на 27.07.2021г., а от
следващият ден при неизпълнение на това задължение, престъплението се
счита за осъществено. След като 28.07.2021г. не попада в обхвата на
обвинението и съобразявайки периода посочен в обвинението, съдът намира,
че за данъчната 2021г. следва да се изключат преводи с №№4,5,6 и 7, поради
което до 17.5.2021г./датата към която е изтекъл двумесечният срок за
деклариране и заплащане на данъка/ за първите три превода на обща стойност
от 6490.40лв е дължим данък в размер на 259.62лв.
№ по редДата на преводСума в леваДанък 4%
122.01.**********.08
204.02.20213367.20134.69
316.03.20211171.2046.85
408.04.20212859.68114.39
519.04.20213732.22149.29
603.05.20214216.32168.65
727.05.20212375.5895.02
общо 19674.20786.97
общо без 4,5,6,7За №1,2,3 6490.40259.62

За периода са получени общо 147 безвъзмездно парични преводи на
3

стойност 140 717.31лв. В обвинителният акт се приема, че чл.49 ал.3 ЗМДТ е
отменен за календарната 2019г. и въпреки приетото заключение на ССЕ в
тази насока, получените 4 превода през 2018г. на стойност 5721.19лв и 12
превода през 2019г. на стойност 11 510.93лв не са приспаднати от общите
размери на преводите и тяхната стойност. Приспадайки и горепосочените 4
превода за 2021г., по посочените по-горе мотиви, то общият брой на
получените преводи е 127, а тяхната стойност е 110 301.38лв. Отхвърляйки и
размера на данъка за четири превода в периода 08.04-27.05.2021г., тъй като не
са включени в периода на повдигнатото обвинение, то размерът на дължимия
данък недеклариран данък по ЗМДТ е 4412лв.
Обобщено, според съдебния състав данните са следните:
годинаБрой преводиНа стойностДължим данък
*********.91133
20154234 697.991387.92
20162919 279.24771.17
20171213 829.41553.18
**********.34304.85
*********.2790.65/през 2020г./
20202122 791.82911.67
*********.40259.62
общо127110 301.384412
Първият получен превод през 2014г. е на дата 13.10.2014г. и съвпада с
началната дата на периода в обвинението. От датата на получаване на
имуществото обаче, задълженото лице има двумесечен срок да декларира и
заплати дължимият данък, който изтича на 13.12.2021г., а от следващият ден
при неизпълнение на това задължение, престъплението се счита за
осъществено, тоест от 14.12.2014г.
Анализът на признатите от подсъдимата факти води до извода, че за
периода от 14.12.2014г. до 17.05.2021г. , тя е получил 127 бр. парични
превода чрез системите за експресни парични преводи „Western Unio",
„Money Gram" и "Easy Pay" на обща левова равностойност 110 301.38лв., за
които не е подавала данъчни декларации в местната община, в двумесечен
срок, за всяка една от получените суми, и е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в размер на 4412лв.
Признанието на фактите се подкрепя безспорно от събраните по
надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства които съдът
4

кредитира изцяло поради тяхната непротиворечивост- свидетелство за
съдимост, ДСМПИС, справки за извършени преводи и др. справки, банкови
извлечения, писма, заключение на ССЕ, справки за преминаване на границата
и други писмени доказателства приобщени по реда на чл.283 НПК.
Подсъдимата се е възползвал от правото си и е отказала да дава обяснения по
делото, като единствено заявила, че признава вината си, че признава, че е
получила сумите като дарения, и не е знаела за задължението за деклариране.
Преди да бъде привлечена в качеството на обвиняем, същата е разпитвана в
качеството на свидетел, като тези показания нямат никаква процесуална
стойност и не следва да бъдат коментирани. Съдът се доверява частично на
показанията на свидетелите Н.К. и Т.. След разясняване на правата им по
ч.119 и 121 НПК, свидетелите са заявили, че получените от подсъдимата суми
са дарения, както и че те самите са получавали такива. Съдът не кредитира
показанията им в частта, в която сочат, че са дали имената си на Ю. Ю./Й.
Ю./, който им е давал само 10% от получената сума, а останалите прибирал
за себе си чрез лично предаване от подсъдимия. От приложената по делото
справки е видно, че Ю.е пребивавал предимно в чужбина, като през 2016г. се
е връщал два пъти в България, за по няколко дни, през 2017г. се връщал пет
пъти, през 2020г.- веднъж, на 13.04.2021г. се завърнал, като на 15.08.2021г. е
починал. Сравнявайки периодите на пребиваване в България, с тези на
получените суми, то липсва обяснение как са му предавани паричните
средства лично, след като не е пребивавал в България.Според показанията на
сестра му-св.Н.Ю., които съдът кредитира изцяло поради тяхната
незаинтересованост, потвърждаващи се и от справката за преминаване на
границата, Й.Ю. никога не работил в оркестър в България, а само като
строител, а в Турция и Англия е имал добре заплатена работа, не й е
споделял да е получавал пари от лица от България или от Турция, рядко се
връщал в България. Тези показания и липсата на възможност за предаване на
сумите на Ю. компрометират версията за задържане само на 10% от
получената сума. Съдът не кредитира показанията на св.Т.К. и в частта им, в
която се твърди, че първо той-К. е започнал получава пари по тази схема през
2016г., а след това включил и подс.Р.. От справките за извършени парични
трансфери, а и от анализа им от експерта по ССЕ, е видно, че не К., а първа Р.
е започнала да получава тези средства още от 2014г.
Получените суми следва да се приеме, че са дарени. В този смисъл са
показанията на св.Т.К. и на Н.К.,в кредитираната им част, и единственото
обяснение на подсъдимата, и поради липса на доказателства в обратната
насока, например за измама, причина да не им се даде вяра липсва.
При решаване на въпросите залегнали в разпоредбата на чл.301 НПК, се
налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.44 ал.1 от ЗМДТ обект на облагане с данък
са имуществата придобити по дарение, а според ал.2- подлежат на облагане с
данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин
5

имущества, поради което за подсъдимия е съществувало задължение за
деклариране на получените средства. Разпоредбата на чл.49 ал.3 от същия
закон вменява в задължение на получилите безвъзмездно имущество да
подадат декларация за облагането му с данък и заплащане на определения
данък в двумесечен срок от получаването му, като данъкът се заплаща в
общината по постоянния адрес на данъчно задълженото лице.
За нито една от получените суми подсъдимата не е подала декларация в
законовия срок и съответно не е заплатила дължимият 4% данък.
Обвиненото лице е заявило незнание на задължението за деклариране, но
незнанието не изключва умисъла. Незнанието на закона не извинява
незнаещия /Ignorantia juris non excusat/ и това е основополагащ принцип на
правото под формата на законова, необорима и обща презумпция.
Юридическото измерение на този основен правен принцип е разпоредбата на
чл.5 ал.5 от Конституцията, съгласно който всички нормативни актове се
публикуват. Като гражданин на Република България, подсъдимият има не
само права, но и задължения, едно от които е заплащането на данъците. Това
задължение отново е разписано във върховния ни закон- чл. 60 ал.1, който
гласи Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със
закон, съобразно техните доходи и имущество.
Ето защо, въз основа на всичко гореизложено, съдът приема, че с
бездействието си подсъдимата обективно е осъществила състав на
престъплението по чл.255 ал.1 т.1 вр. с чл.26 НК, тъй като не е подала
съответните декларации по чл.49 ал.3 ЗМДТ и не е декларирала нито едно
от получените 127 дарения на стойност 110 301.38лв, като по този начин е
избегнала установяване и плащането на данъчни задължения в размер на
4412лв, които според чл.93 т.14 НК покриват признака „големи размери”.
Всяко едно от тези 127 броя деяния, поотделно осъществява един и същ
състав на това престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
последващите се явяват продължение на предшестващите от обективна и
субективна страна, поради което и престъпленията са извършени в условията
на чл.26 НК.
Установяването на по-нисък размер на дължимият данък и на общата
стойност на получената сума е причина с присъдата подсъдимата да бъде
оправдана за разликата в стойността на данъка и на общата стойност на
получената сума, над признатите с присъдата размери, до тези посочени в
обвинението. Въпреки, че е установен по-висок брой на даренията от този
посочен в обвинението, корекция в тази насока е невъзможно да бъде
извършена, тъй като би се утежнило положението на обвиненото лице.
Приемайки, че периода на престъплението посочен в обвинението съвпада с
периода на получаване на сумите и не е взет предвид периода на извършване
на самото престъпление, а именно то се счита за довършено след изтичане на
двумесечния срок за подаване на съответните данъчни декларации за всяка от
6

получените суми, съдът оправда подсъдимата в извършване на
престъплението в периода от 13.10.2014 до 13.12.2014 и в периода 18.05.-
27.05.2021г.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, с пряк
умисъл. Подсъдимата е съзнавала, че с неподаването на декларацията ще се
избегне установяването, а оттам и плащането на дължимите данъци върху
получените като дарения суми.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При определяне вида и размера на наказанието съдът е длъжен да се
съобрази с императивната разпоредба на чл.373 ал.2 НПК, като приложи
чл.58а НК. След преценка за липса на условията на чл.58а ал. НК,
наказанието се определи съгласно разпоредбите на Общата част на НК.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчита чистото съдебно
минало, оказаното съдействие в ДП за разкриване на обективната истина по
делото, семейното и материално положение на лицето, а като отегчаващи -
многобройността на отделните деяния, извършването им в значителен период
от време, а именно седем години, значителността на размера на
недекларирания придобит доход, превърнал се в основен източник на доходи.
Така при условията на чл.5 НК съдът определи наказанието лишаване от
свобода в размер над минималния и под средния предвиден в закона, а
именно две години, като така определения размер на основание чл.58а ал.1
НК намали с 1/3 и наложи окончателно наказание лишаване от свобода за
срок от една година е четири месеца. По същият начин е определен и размера
от 800 лв на кумулативното наказание глоба.
Съобразявайки размерът на наказанието лишаване от свобода, липсата
на осъжданост и личността на подсъдимата, съдът намира, че постигането на
поправимост е достижимо и без ефективното изтърпяване на наложеното
наказание, поради което и на основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването е
отложено за срок от три години.
Предвид изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 НПК подсъдимата
е осъдена да заплати разноските направени в хода на ДП.
Водим от тези съображения съдът постанови своята присъда.
7

Номер на акта:	4
Дата:	11 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия:	Ана Аврамова

Дело:	20223400200022
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 януари 2022 г.

Присъда по дело №22/2022 на Окръжен съд - Силистра

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите