Решение по дело №227/2024 на Административен съд - Монтана

 

Производство по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба от директора на дирекция „Инспекция по труд“/ДИТ/, гр. Монтана, против решение № 34/18.03.2024 г., постановено по АНД № 518/2023 г. на Районен съд гр. Лом. С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление/НП/ № 12- 2300136/02.10.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“" /ДИТ/, гр. Монтана, с което на „ Ел З*** 60“ ЕООД, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление с.П*** , община Е*** П*** , ж.к. П*** № 064041, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди, че по делото са събрани безспорни доказателства, установяващи, че лицето И*** Ц*** Ц*** е полагал труд в полза на санкционираното дружество, без да е налице сключен трудов договор в писмена форма. Наведени и са твърдения, че неправилно решаващият съд не е кредитирал приложените писмени декларации, както и показанията на свидетелите по АУАН и присъствала при констатиране на нарушението, които подкрепят извода на наказващия орган за процесното нарушение. Въз основа на тези основания касаторът отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и съответно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Ел З*** 60“ ЕООД, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление с.П*** , община Е*** П*** , ж.к. П*** № 064041, представмлявано от управителя Р*** Ц*** П*** , чрез пълномощника адв.А. в отговор на касационната жалба и в писмено становище, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на РС Монтана да бъде оставено в сила.

Представителят на ОП Монтана възприема касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна по аргументите, изложени в обжалвания съдебен акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на 05.07.2023 г. в 11.00 часа в обект „Преустройство сградата на ОУ В*** Л*** в главен офис за нуждите на доброволните формирования за предотвратяване и овладяване на бедствия, пожари и извънредни ситуации и отстраняване на последствията“, находящ се в гр.Лом, кв. „М*** брод“, обект на „Ел Зет 60“ЕООД, с.П*** , проверяващите установили, че И*** Ц*** Ц*** извършва трудова дейност по ремонта на покрива на сградата, като строител. Същият на място собственоръчно попълнил „информация/сведения за работещите в обекта“, в която посочи, че има сключен трудов договор и работи с работно време от 08.00 до 17.00 часа. При справка в регистъра на НАП за уведомления по чл.62 от КТ, лицето няма сключени трудови договори с „Ел Зет 60“ ЕООД. При проверката по документи на 20.07.2023 г., представени в ДИТ Монтана е представен граждански договор № 3/26.06.2023 г., в който е договорено изпълнителят да извърши „ еднократно да поправи покривна-куполна конструкция на СОУ В*** Л*** в рамките от 28.06.2023 – 13.07.2023 г., като риска е за сметка на лицето извършило услугата“. Проверяващите установили при проверката на място, че и тримата работещи извършвали еднаква дейност. При справка в книгата за ежедневен инструктаж е видно, че И*** Ц*** изпълнява трудови дейности в едно с останалите работещи по трудови правоотношения. От горното е констатирано, че дружеството в качеството на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като на 05.07.2023 г. допуснало до работа лицето И*** Ц*** Ц*** , ЕГН * като строител с работно време от 08.00 ч. до 17.00 часа, без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена форма. Въз основа на декларираните писмено от лицето факти и направените констатации на база представените документи, контролните органи приели, че лицето И*** Ц*** Ц*** е престирало работна сила, извършвайки строителна дейност на обекта без сключен писмен трудов договор.

Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2325992/20.07.2023 г. На 22.08.2023 г. е съставен срещу дружеството Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 12-2300136, в отсъствие на управителя на дружеството, макар същият да е поканен изрично с писмо изх.№ 23069128/20.07.2023 г., съобщено лично на управителя П*** на 24.07.2023 г./ виж л.12 от делото/. От събраните доказателства е прието, че с гореописаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. След изпращане на акта няма отразено възражение. Допълнително в хода на съдебното производство са представени трудов договор № 32/20.07.2023 г. и уведимление по чл.62, ал.5 от КТ от 20.07.2023 г.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка, административнонаказващият орган издал обжалваното пред районния съд НП, изцяло възприемайки съдържащите се констатации в АУАН, в резултат на което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1500. 00 лева, за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е доказано по категоричен лицето Ц*** да е престирал работна сила, предвид представения впоследствие граждански договор, който приел като такъв за изработка. Същевременно въззивниият съд счел, че събраните по делото доказателства не обосновават по несъмнен начин, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ неизпълнение на административно задължение, ангажиращо предвидената в чл. 414, ал. 3 от КТ административнонаказателна отговорност. Решаващият съд изцяло е кредитирал становището на защитата, без да обсъди всички установени факти и обстоятелства в тяхната съвкупност. Въз основа на тези доводи съдът е отменил наказателното постановление, като незаконосъобразно и е присъдил разноски на санкционираното дружество.

Настоящият съдебен състан намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Настоящият съдебен състав намира обаче, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до неправилен правен извод за недоказаност на осъществено нарушение от дружеството по чл. 62, ал. 1 от КТ по отношение на лицето И*** Ц*** Ц*** , чрез който е аргументирал отмяната на процесното наказателно постановление.

Дружеството – ответник в касационното производство, е подведено под административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Чл. 62, ал. 1 от КТ от своя страна изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена форма като условие за неговата валидност.

Касационният състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безсъмнен начин, че на 05.07. 2023 г. лицето И*** Ц*** е престирал труд по отношение на дружеството. Видно от саморъчно попълнената от последния декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, същият изрично е заявил, че се намира на обекта, тъй като работи като строител от 8. 00 ч. до 17. 00 ч.. Тези обяснения кореспондират напълно с показанията на свидетелите, които са категорични, че при пристигането им на обекта са установили, че Ц*** се намира и работи на обекта.

Решаващият съд изцяло се е позовал на впоследствие представения граждански договор № 3/26.06.2023 г., в който обаче, по разбиране на настоящия съдебен състав не е указано каква е тази еднократна дейност в рамките от 28.06 до 13.07.2023 г. на покривно-куполната конструкция, т.е. дори така посочено, че е ясно каква дейност следва да изпълни лицето, камо ли да се приеме за договор за изроботка, какво е следвало да изработи също не е ясно. Поради което настоящата касационна инстанция намира, че не следва да бъде кредитиран. На второ место съдът приема, че лицето Ц*** е заинтересован, тъй като впоследствие със същия вече е сключен трудов договор от 20.07.2023 г. , т.е. вече е служител на санкционираното дружество и поради това е подписал и гражданския договор, който противоречи на подписаните от самия него и изложени в писмен вид факти, отразени в декларацията по чл. 402 от КТ. Това писмено доказателство, преценено в съвкупност с непротиворечивите показания на свидетелите и декларацията на лицето, установяват качеството на дружеството като работодател, което лицето Ц*** сам е признал пред проверяващите в момента на проверката, а така също и факта, че на посочените в НП време и място е бил на работа, за да изпълнява трудови функции като сторител, при установени работно време, но без да е налице сключен в писмена форма трудов договор.

Работникът е попълнил и подписал декларация пред контролните органи, в която сам е посочил всички съществени елементи на трудовото правоотношение: изпълняваната длъжност, работното време, работното място. В напълно идентичен смисъл са и показанията на свидетелите, от които се установяват същите факти: че при проверката, извършена от служителите на Д ИТ Монтана, лицето е заварено от тях да полага труд на обекта, като то само е посочило, че работи за „Ел Зет 60“ ЕООД, уточнявайки какво е работното му време, договореното му с работодателя.

В този смисъл като се има предвид, че съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното, както и че събраните пред районния съд доказателства обуславят същите фактически констатации, които се изложени в АУАН и в НП, то с основание може да се заключи, че е доказано наличието на трудово правоотношение между санкционираното дружество и лицето И*** Ц*** Ц*** , при което е налице съставомерно административно нарушение по чл. 414, ал. 3 от КТ, поради неспазване от работодателя на императивното изискване на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ преди постъпването на работника на работа между двете страни да е сключен трудов договор в писмена форма. От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните, което в настоящия случай е установено по категоричен начин.

Въз основа на така установената фактическа обстановка и изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че дружеството „Ел Зет 60“Е ООД е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, доколкото на 05.07.2023 г. е допуснало на работа лицето И*** Ц*** Ц*** , без да уреди като трудови правоотношения отношенията при предоставянето на работна сила и без да сключи с него трудов договор в писмена форма. Процедурата по установяване на нарушението е спазена, обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити, нарушението е правилно индивидуализирано като такова по чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ, подведено е под относимата за казуса административно наказателна разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ и е приложено съответното за това наказание, при съблюдаване изискванията на чл. 27 от ЗАНН, доколкото имуществената санкция е определена в размер на 2000 лева, т. е. към законово определения минимум, при нормативно регламентирани параметри на същата от 1500 до 15000 лева.

Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че атакуваното решение на Районен съд гр. Лом пазар, е материално незаконосъобразно, а подадената против него касационна жалба - основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло, , включително и в частта за разноските, а спорът решен по същество, като отмененото от районния съд наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на касационния жалбоподател на основание чл. 63д ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред двете съдебни инстанции по 100 лева за всяка инстанция, или общо 200 лева.

Предвид изложеното , съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 34/18.03.2024 г., постановено по АНД № 20231620200518/2023 г. по описа на Районен съд град Лом, като вместо това постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 12-23000136/02.10.2023 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“" /ДИТ/, гр. Монтана, с което на „ Ел Зет 60“ ЕООД, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление с.П*** , община Е*** П*** , ж.к. П*** № 064041, в качеството му на работодател, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

ОСЪЖДА„ Ел Зет 60“ ЕООД, с ЕИК * , със седалище и адрес на управление с.П*** , община Е*** П*** , ж.к. П*** № 064041, представлявано от управителя Р*** Ц*** П*** , да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, сумата в размер на 200/двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението е окончателно.