Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 27.06.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 853 по описа на
СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 327,
ал. 1 ТЗ; чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за
стоков кредит с изх. № ДГ 022237/27.09.2017 г., уреждащ рамковите условия, при
които „М.“ ООД в качеството на продавач продава, а „С.“ ЕООД в качеството на
купувач купува стоки от артикулния асортимент на продавача. Договорът е сключен
за една година, считано от датата на подписването му. Посочва, че в изпълнение
на договора е доставил на ответника стоки, което е извършено чрез отделни периодични
доставки. Твърди, че по 26 броя от тези доставки не е получил плащане от страна
на ответника на обща стойност 102 590,99 лева. Фактурите са издадени в
периода от 22.11.2017 г. до 15.01.2018 г. Посочва, че всяка от фактурите
съдържа реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, поради
което може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея
задължения и е отразена счетоводно от двете страни. Фактурите са приети от „С.“
ЕООД и съответно са подписани от негов представител – г-н Б.П.прокурист на
ответното дружество. Твърди, че за получаването на стоките, които са описани в
процесните фактури, са подписани от ответника и съответни документи за получена
стока, конкретно посочени в исковата молба. Посочва, че фактурите са отразени в
дневниците за покупко-продажба и на двете страни, а дължимият ДДС е внесен
ефективно в бюджета към съответния месец на всяка доставка. Твърди, че
ответникът е изпаднал в забава да изплати дължимата сума по процесните фактури,
поради което дължи уговорената между страните в т. 1, раздел V от договора за
стоков кредит неустойка в размер на 0,5 % от стойността на просроченото
задължение на ден, за всеки просрочен ден, но не повече от 60 дни. Общият
размер на дължимата неустойка към 03.05.2018 г. е 30 504,90 лева. Счита,
че ответникът му дължи законна лихва върху просроченото задължение, уговорена в
т. 1, раздел V от договора, според която след изтичането на периода, за който
се дължи неустойка, започва да тече законна лихва за забава върху просроченото
задължение. Следователно, считано от шестдесет и първия ден от датата, на която
всяко задължение е станало изискуемо, длъжникът дължи законна лихва за забава
по съответната доставка, която е в общ размер на 610,95 лева. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да му
заплати сумата 102 590,99 лева с ДДС, представляваща дължима главница по
26 броя фактури и 1 брой кредитно известие; сумата 30 504,90 лева,
представляваща дължима неустойка върху задължението по издадените и приети за
плащане фактури, както и сумата 610,95 лева, представляваща дължима
обезщетителна лихва върху неплатеното задължение, ведно със законната лихва
върху горните суми от момента на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане. Претендира разноски, както и разноските по производството по
обезпечаване на иска, заведено при Окръжен съд Благоевград. С допълнителна
искова молба ищецът иска от съда да допусне по чл. 214 ГПК намаляване размера
на иска за главница със сумата 15 000 лева, във връзка с извършено от ответника
плащане на 23.05.2018 г., след датата на подаване на исковата молба. Оспорва
заявеното от ответника в отговора на исковата молба, че е погасил всички суми
по фактурите, претендирани от ищеца, както и че не са извършени доставки.
Оспорва заявеното от ответника възражение за прихващане. Оспорва твърдението,
че ищецът е неизправна страна по процесния договор, както и че е изпаднал в
забава. Поддържа, че е изправна страна по договора, тъй като е изпълнявал
качествено и в срок задълженията си по него и има право да претендира вземания
за неустойки и лихви. Оспорва изложените твърдения в отговора на исковата
молба, че „С.“ ЕООД не е правило заявки за доставка на стоките, за които се
претендира цена; че стоките са предадени на лица без надлежно учредена
представителна власт и че процесните стоки не са поръчани, доставени и приети
по реда на процесния договор. Счита, че клаузата за неустойка по раздел V, т. 1
от договора не е нищожна.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Посочва, че е заплатил на ищеца сума в размер на 15 000 лева на 23.05.2018
г., с което е погасил задълженията си към него по процесния рамков договор.
Твърди, че ищецът претендира суми за доставка на стоки, които не е извършил.
Посочва, че не е правил заявки за доставка на стоките, за които се претендира
цена по процесните фактури. Заявява, че няма доказателства, че процесните стоки
са поръчани, доставени и приети именно по реда, при условията и във връзка с
представения рамков договор, поради което не се дължи и претендираната цена за
тях. В случай, че съдът приеме, че са осъществени валидни заявки за част или за
всички поръчки на стоки, твърди, че доставките са извършени с голяма забава,
поради което ищецът е неизправна страна, която дължи неустойка. Посочва, че
част от стоките са предадени на лице без надлежно учредена представителна
власт. Твърди, че ищецът е неизправна страна, която не може да претендира
вземания за неустойки по договора, както и да извлича изгодни за себе си правни
последици от собственото си недобросъвестно поведение. Ищецът не е извършил
доставките в срок, като забавата по всяка една доставка надвишава 60 дни. Прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка по раздел V, т. 1 от договора,
тъй като уговорките относно вида на задължението и на неизпълнението, начина и
базата на начисляване на неустойката и други критерии, посочени в договора, са
определени извън пределите на нравствената допустимост. Размерът на неустойката
е твърде голям и превишава многократно действителните вреди на кредитора.
Поради изложеното счита, че цитираната клауза е в разрез с добрите нрави и иска
да бъде прогласена нейната нищожност. Прави изявление за прихващане с вземане,
което има към ищеца в размер на 33 310,09 лева за неустойка на основание
раздел V, т. 2 от процесния договор. Предвид изложеното иска да се отхвърлят
исковете като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. С допълнителен
отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява, че поддържа всичко
изложено в отговора на исковата молба, като оспорва исковете по основание и
размер. Не оспорва факта, че между ищеца и неговите доставчици е разменяна
електронна кореспонденция, но оспорва, че в двата вида заявки става въпрос за
едни и същи стоки – по вид и количество. Поддържа, че не е правил заявки за
доставка на стоките, за които се претендира цена по процесните фактури. Счита,
че дължимата от ищеца неустойка за забава е в размер на 10 264,14 лева.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1/ По иска с правно основание чл.
327, ал. 1 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Ищецът
претендира заплащане от ответника на сума в общ размер на 102 590,99 лева с
ДДС, формирана по 26 бр. издадени фактури за извършването на поръчани от
ответника отделни периодични доставки. С протоколно определение от 04.02.2019
г. е допуснато изменение в размера на иска за главница, като същият е намален
със сумата 15 000 лева и следва да се счита предявен за 87 590,99
лева с ДДС.
Страните
не спорят, а това обстоятелство се установява и от приетите доказателства, че са
обвързани от валидно сключен договор за стоков кредит с изх. № ДГ
022237/27.09.2017 г., уреждащ рамковите условия, при които „М.“ ООД като
продавач продава, а „С.“ ЕООД като купувач купува стоки от артикулния
асортимент на продавача. Съгласно раздел І, чл. 1, изр. 2 страните
конкретизират вида, количеството и цената на стоките – предмет на продажба по
реда на договора чрез заявки за доставки и фактури, които с подписването им се
считат за част от този договор, а в чл. 2 е предвидено, че купувачът извършва
своите поръчки към продавача чрез заявка за доставка – устно или в писмен вид
/факс или електронна поща/, като посочва точно вида, количеството и желания
срок за доставка на стоките. С раздел ІІ, чл. 4 страните са се съгласили при
получаване на стоките да подписват стокова разписка и/или фактура, която
съгласно чл. 1 следва да конкретизира вида, количеството и цената на
продадените стоки. Подписаната стокова разписка/фактура удостоверява датата на
предаването и приемането на описаните в нея стоки, както и обстоятелството, че
въпросните стоки са били огледани от купувача и приети без забележки относно
количеството и качеството им. Стоковите разписки /фактурите се подписват от
упълномощените лица, посочени в Приложение № 1, неразделна част от договора. В раздел
VІ, чл. 1 е предвидено, че договорът се сключва за срок от една година, считано
от датата на подписването му.
В
срока на действие на договора ищецът е издал процесните фактури, които са за
периода от 23.11.2017 г., при съобразяване извършеното в хода на процеса
изменение в размера на иска и съответно отнесеното плащане към първите фактури,
до 15.01.2018 г. Издадените от „М.“ ООД на „С.“ ЕООД фактури са приети като
доказателства по делото и от тях е видно, че същите са двустранно подписани от
страна на ищеца и на ответника и съдържат подробен опис на вида, количеството и
цената на доставяните стоки и в тях е обективирано изявление, че стоката е
получена. При прилагане уговореното от страните правило в раздел ІІ, чл. 4,
подписаната фактура удостоверява датата на предаването и приемането на
описаните в нея стоки, както и че същите са приети без забележки.
Установява
се, че за получаване на стоките страните са подписали протоколи за получена
стока. За част от стоките са издадени експедиционни бележки от трети лица – „Д.Б.Б.“
ЕООД и „Ю.-2007“ ООД. По делото са приети като доказателства договори, сключени
между тези дружества и „М.“ ООД, от които се установява, че са били доставчици
на ищеца и са доставяли описаните в документите стоки директно на „С.“ ЕООД по
заявка на „М.“ ООД. От приетата по делото кореспонденция е видно, че заявките
от ищеца към доставчиците „Д.Б.Б.“ ЕООД и „Ю.-2007“ ООД са с уговорен адрес на
доставяне директно на „С.“ ЕООД. Уговорено е доставките да се извършват не до
ищеца, а до ответника по искане на „М.“ ООД, след което дружествата са издали
документите за получена стока – експедиционни бележки, опаковъчен лист, стокова
разписка и приемо-предавателен протокол, които са подписани от страна на
ответника при получаване на стоките.
За
установяване реда и начина на заявяване на стоките, потвърждението на заявките
и лицата, които са били отговорни за това по делото е разпитан свидетелят А.Е.Ш..
При разпита си същият заявява, че работи за „М.“ ООД от 2011 г. и в момента е
заместник управител на магазина в гр. Хасково. През 2017 г. заемал длъжността
„отговорник сектор“, като в работата му се включва изготвяне на заявки, следене
на артикулите, наличности, етикиране, изготвяне на графици на служителите.
Знае, че „С.“ ЕООД са техни клиенти и имат сключен договор за стоков кредит. В
задълженията му по отношение на ответника се включват дейности по приемането на
заявките и обработването им. Заявките били приемани писмено, устно или по имейл
и по телефона. Заявява, че само той приемал заявките от този клиент. Писмените
заявки ги получавал по имейл от имейла на З.Р.и с разширение от „С.“ ЕООД бяха
с прикачени файлове с разписани имена на техниците, а устните ги получавал
директно от техниците, които звънели по телефона и при налична стока идвали да
си я получат. Имало и по-специфични стоки за цяла транспортна единица, които
заявки се изпращали директно на производителя и той трябвало да ги поръча към
доставчика с адрес на доставка на обекта. Сочи, че след като получи заявката по
имейл, обработва я и я изпраща към доставчика и в разговор по телефона с
техниците на „С.“ ЕООД уточняват от кое да се добави или от кое да се намали и
след като подготви заявката, я изпраща към доставчика, който в случая бил „Д.Б.Б.“
ЕООД. Изпращал освен на това дружеството и на „Ю.“. Стоките на „Д.Б.Б.“ ЕООД са
топлоизолационни системи за енергийна ефективност – стиропор, грундове, лепила,
шпакловки, мазилки и други. Заявява, че е имало устно допълнение към заявката.
Писмената заявка в повечето случаи е за по-крупни обеми материали, а устните
са, когато възникне възможност да се допълни или сами да дойдат на обекта да си
пазаруват. Често минава време след като той им е потвърдил, че има стоката в
рамките на 48 часа или когато имат път към обекта. Когато дойдат, име се издава
протокол за получена стока и след това фактура. Заявява със 99 % сигурност, че
не е имало посочен срок от ответника за изпълнение на заявките. Самата заявка
изпращал максимално бързо в рамките на един част, след като е обработил
поръчката. Държали в рамките на седем дни от „Д.Б.Б.“ ЕООД са се изпълнят
заявките, като този срок се давал от „М.“ ООД към доставчика, а не било
изискване на „С.“ ЕООД. Водил с разговори с М.Ц.и А.А., който след това излязъл
в болничен и бил заместен от колега на имеС.. Имало е случаи, в които стоката е
приета от лица, които не са упълномощени по договора, тъй като лицата по
договора не са присъствали на обекта. Имало случаи, в които ответникът взимал
стоката със собствен транспорт, като той имал ангажимент да пази стоката и да
им я подготви. Конкретните заявки от „Д.Б.Б.“ ЕООД, които са на транспортна
единица, си пътуват от фабриката с транспорт на тази фирма и отиват на обекта,
за да няма двойни транспортни разходи. На база протокола си пускат фактурите.
Не си спомня да е имало забавяне на поръчана стока от страна на „М.“ ООД. На
обекта стоката се получавала от колеги от „С.“ ЕООД със стокова разписка и
товарителница. На базата на стоковата разписка, че е приета коректно стоката и
няма липсващи артикули, пускали протокол за получена стока, който се разписва
от техниците. Отразява се на кой обект е стоката. Не знае за случай със
забавяне от 50, 60 дни. Техниците на „С.“ ЕООД решавали дали да се махне част
от стоката от камиона или да се добави нова.
Съдът
кредитира показанията на разпитания свидетел като последователни, обективни,
логични и съответни на всички ангажирани по делото писмени доказателства.
От
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена, се доказа, че описаните в исковата молба 26
бр. фактури са предмет на договора за стоков кредит, сключен на 27.09.2017 г. и
същите са включени в дневниците на покупките и за продажбите, в месечните
справки-декларации по ЗДДС както от „М.“ ООД, така и от „С.“ ЕООД. Ответникът е
ползвал правото на данъчен кредит по процесните фактури в пълен размер на
начисления ДДС по тях.
Съдът намира за доказано по делото при съобразяване
ангажираните по делото писмени доказателства, събраните свидетелски показания и
приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза, че в
изпълнение на сключения между страните договор за стоков кредит с изх. № ДГ
022237/27.09.2017 г. ищецът е доставил, а ответникът е приел описаните във
фактурите стоки. Възраженията на ответника, че доставки за претендираните суми
не са извършвани, както и че не е правил заявки за доставка на стоките, за
които се претендира цена са недоказани по делото, тъй като с подписване на
процесните фактури, протоколи за приемане, експедиционни бележки, ответникът е
удостоверил, че стоката е приета. Обстоятелството, че част от стоките са
получени от лица, които не са изрично посочени в приложението към договора като
такива, които могат да получават стоките, не променя формирания извод, тъй като
с отразяването на фактурите в счетоводството на ответника се счита, че търговецът е уведомен за
възникналото задължение, като по делото липсват доказателства към 2017 и януари
2018 г. същият да се е противопоставил. Ето защо приложение следва да намери
разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която, когато едно лице действа от името
на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Предвид
изложеното възражението на ответника, че част от стоките са получени от лица
без представителна власт следва да се остави без уважение като неоснователно.
От приетата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че вземанията, които
ищецът претендира са намерили отражение в счетоводството и на двете дружества. В трайната и последователна практика на ВКС се приема, че
фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата
фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане,
наименованията на страните и време и място на издаване. Включването на
фактурите в счетоводството на ответника по съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва
тяхното съществуване. В посочения смисъл е и трайната практика на Върховния
касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е приложима и в
разглеждания случай, а именно: решение № 166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009
г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение №
46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от
19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011
г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.
Размерът на неплатения остатък по процесните фактури
към 23.05.2018 г. е установен от вещото лице и е в размер на 87 590,99
лева. Ответникът не ангажира доказателства да е заплатил дължимата сума.
С оглед изложените съображения, приетите писмени
доказателства и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът
намира за доказано, че ищецът е доставил, а ответникът е приел стоките,
подробно описани в процесните фактури, и за ответника е възникнало задължение
да заплати тяхната цена. Ето защо предявеният иск за главница се явява изцяло
основателен и следва да се уважи за пълния предявен размер от 87 590,99 лева.
2/ По иска с правно основание чл.
92, ал. 1 ЗЗД:
За да бъде
уважен предявеният иск за присъждане на неустойка, следва да се установи, че е
налице валидно задължение, чието изпълнение неустойката обезпечава, валидна
договорна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение на това
задължение и виновно неизпълнение на задължението, което неустойката
обезпечава, от страна на длъжника.
В раздел V, чл.
1 от сключения между страните договор е уговорено, че в случай на неспазване на
договорените срокове за плащане, купувачът дължи неустойка в размер на 0,5 % от
стойността на просроченото задължение на ден, за всеки просрочен ден, но не
повече от 60 дни, след изтичането на който срок, започва да тече законна лихва
за забава върху просроченото задължение.
Основно
задължение на ответника по договора като купувач е да заплати доставената
стока. Страните са обвързани от валидно сключен договор за стоков кредит, по
който е предвидена действителна клауза за неустойка, която обезпечава
задължението на купувача да извърши плащане.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно въведено от ответника с отговора на
исковата молба възражение, че уговорената в раздел V, чл. 1 клауза за неустойка
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – поради противоречие с добрите
нрави. Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора в зависимост от
специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и от общи за всички
случаи критерии като например естеството на обезпеченото с неустойката
задължение и неговия размер, вида на неустойката /компесаторна или мораторна/ и
вида на неизпълнение на задължението /съществено или за незначителна негова
част/, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните вреди
от неизпълнението. Клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите
на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. При
търговските сделки следва да се преценява комплексно като се отчита свободата
на договарянето, равнопоставеността на страните и възможността неизправният
длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се превърне
неустойката в средство за неоснователно обогатяване. В разглеждания случай
уговореният размер на неустойката не надхвърля обичайно уговаряния размер за
неустойка за забава. Размерът й зависи единствено от продължителността на
неизпълнението. Уговорен е също така краен срок, до който се дължи – не повече
от 60 дни. При съобразяване посочените обстоятелства съдът счита, че уговорената
неустойка не излиза извън присъщите й функции и същата не е нищожна, поради
което възражението, въведено от ответника се явява неоснователно.
Ответникът не
ангажира доказателства, че е заплатил дължимото задължение по всяка една от
двустранно подписаните фактури. Падежът на всяко едно от задълженията е посочен
във фактурите, но плащане не е извършено. Размерът на неустойката е изчислен от вещото лице в
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза и възлиза на 30 504,90
лева за периода от изискуемост на задължението по всяка една фактура до
изтичане на 60 дни, съответно датата на исковата молба 03.05.2018 г. С оглед
изложеното предявеният иск по чл. 92 ЗЗД следва да се уважи изцяло.
3/ По иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД:
Основателен се явява и акцесорният иск по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за присъждане обезщетение за забава. Доказа се по делото, че ответникът
не е изпълнил задължението си да заплати в срок доставените стоки, поради което
дружеството „С.“ ЕООД е изпаднало в забава.
Изчислената законна лихва за забава върху неплатените остатъци от сумите по
процесните фактури и при съобразяване уговореното в раздел V, чл. 1, че законна
лихва след изтичане на срока, до който се начислява неустойка, съобразно
заключението на вещото лице е 679,92 лева, което е в по-висок размер от
претендирания с исковата молба, поради което искът следва да се уважи изцяло за
претендирания размер 610,95 лева, считано от датата, следваща крайната дата на
изчисление на неустойката до 03.05.2018 г.
4/ По
въведеното от ответника в процеса възражение за прихващане:
При формирания извод за основателност на исковете,
следва да бъде разгледано възражението на ответника за прихващане.
С
протоколно определение от 04.02.2019 г. е прието за съвместно разглеждане в
процеса, предявеното от ответника с отговора на исковата молба и уточнено с
последващи молби възражение за прихващане със сумата 10 264,14 лева,
представляваща дължима неустойка за забава по всяка една от процесните фактури,
уговорена в раздел V, чл. 2 от договора, сключен на 27.09.2017 г.
Съгласно
цитирания текст на раздел V, чл. 2 при забава от страна на продавача да предаде
стоките по потвърдена по реда на договора поръчка, купувачът има право да
получи неустойка в размер на 0,5 % на ден от стойността на съответната поръчка,
за всеки просрочен ден, но не повече от 60 дни, след изтичането на който срок,
започва да тече законна лихва за забава върху просроченото задължение.
Съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения, каквито указания настоящият
съдебен състав даде на ответника при докладване на възражението за прихващане. Съдът намира, че заявеното от ответника
възражение за прихващане е недоказано, поради което следва да се отхвърли. По
делото не са ангажирани доказателства какъв е уговореният срок за доставка по
всяка една от процесните фактури, за да бъде установено, че ищецът е изпаднал в
забава. Установява се от приетата съдебно-счетоводна експертиза, че по данни на
ищеца и приложените по делото доказателства, за направените устни заяви не
фигурира дата на заявка, а за част от заявките, за които има дати, няма данни
за посочена дата за доставка на ищеца. Видно е от изготвената към експертизата
таблица № 10 с отразени дати на заявка от „С.“ ЕООД , датата, на която
доставчикът е направил потвърждение на срок за доставка и дата на доставка на
стоките, че не се установява твърдяното от ответника забавяне на доставките. С
оглед липсата на ангажирани доказателства за уговорен срок на доставка, както и
такива, че в резултат от виновно поведение на ищеца е налице забава,
възражението за прихващане се явява изцяло недоказано. Предвид изложеното
искането на ответника за заплащане на неустойка по раздел V, чл. 2 от договора,
предявено като възражение за прихващане, следва да се отхвърли като недоказано.
С
оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. От негова страна са
извършени и претендирани разноски в общ размер на 6 000,07 лева, от които
5 348,27 лева за държавна такса по настоящото дело, 40 лева за държавна
такса по делото за допускане обезпечение на бъдещ иск, 61,80 лева за вписване
на обезпечителна заповед и 550 лева за депозит за вещо лице. Разноските за
обезпечаване на бъдещия иск следва да бъдат присъдени от настоящия съдебен
състав и доколкото са представени доказателства за тяхното извършване и
връзката им с настоящия иск, се включват в дължимите разноски.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД „С.“ ЕООД, с
ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „М.“ ООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, сума в общ размер на 87 590,99 лева /осемдесет и седем хиляди петстотин и деветдесет лева и деветдесет и девет стотинки/
с ДДС, представляваща
дължима цена по договор за стоков кредит с изх. № ДГ 022237/27.09.2017 г. за
доставени стоки по фактури, издадени за периода от 23.11.2017 г. до 15.01.2018
г., формирана, както следва: по фактура № 60087503/23.11.2017 г., по фактура №
60087537/24.11.2017 г., по фактура № 60087538/24.11.2017 г., по фактура №
60087863/29.11.2017 г., по фактура № 60088013/02.12.2017 г., по фактура №
60088071/04.12.2017 г., по фактура № 60088297/08.12.2017 г., по фактура №
60088334/08.12.2017 г., по фактура № 60088485/12.12.2017 г., по фактура № 60088492/12.12.2017
г., по фактура № 60088511/13.12.2017 г., по фактура № 60088521/13.12.2017 г.,
по фактура № 60088840/19.12.2017 г., по фактура № 60088851/20.12.2017 г., по фактура
№ 60088898/20.12.2017 г., по фактура № 60088949/21.12.2017 г., по фактура №
60088950/21.12.2017 г., по фактура № 60088972/22.12.2017 г., по фактура № 60088997/22.12.2017
г., по фактура № 60088998/22.12.2017 г., по фактура № 60089105/27.12.2017 г.,
по фактура № 60089272/02.01.2018 г., по фактура № 60089624/11.01.2018 г., по
фактура № 60089677/12.01.2018 г. и кредитно известие № 60089739/15.01.2018 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 03.05.2018
г. до окончателното плащане; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 30 504,90 лева /тридесет хиляди
петстотин и четири лева и деветдесет стотинки/, представляваща дължима
неустойка към 03.05.2018 г. върху задълженията по издадени и приети за плащане
фактури, от момента, в който задължението е станало изискуемо, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 03.05.2018 г.
до окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 610,95
лева /шестстотин и десет лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на дължимите суми за доставки, което се дължи от момента, в който
изтича периода, за който се дължи неустойка по всяка една от фактурите до
датата на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявеното от „С.“ ЕООД,
с ЕИК: ********, с адрес: ***, срещу „М.“ ООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, възражение за прихващане с вземане
на „С.“ ЕООД срещу „М.“ ООД за заплащане на сумата от 10 264,14 лева /десет хиляди двеста шестдесет и четири лева и
четиринадесет стотинки/, представляваща дължима неустойка за забава по
всяка една от процесните фактури, уговорена в раздел V, чл. 2 от договора,
сключен на 27.09.2017 г., като недоказано.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „С.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с
адрес: ***, да заплати на „М.“ ООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сума
в размер на 6 000,07 лева /шест хиляди лева и седем стотинки/, представляващи разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: