Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 14.07.2020 Г.
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд, гражданска колегия, в открито заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря Д. Буюклиева , като разгледа докладваното от
съдия Попова гр. д. N 3549 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, както и евентуално
съединени осъдителни искове с правно основание чл.240 ЗЗД във връзка с чл. 79 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД .
Съдът е сезиран с искова молба „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
– клон България, ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район
“Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сг.14 против И.Г.С. ЕГН ********** *** за признаване
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 519,31 лв. – главница, представляваща незаплатена
сума по Договор за револвиращ
потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта, сумата
от 0,68 лв. представляваща договорна
лихва по кредта, считано от 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г. и сумата от 27,08
лв. представляваща обезщетение за забава по чл. 76 ЗЗД за периода 06.12.2018 г. до 11.09.2019 г. /
датата на подаване на заявлението в съда , ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2626 по описа за 2019 г. на ПРС.
Сочи се, че на 11.12.2017 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, като
кредитор и ответника, като кредитополучател е подписан договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ***с
максимален кредитен лимит от 700,00 лв.Твърди се , че този лимит представлява
кредит, който заемателят може да усвоява чрез всякакви транзакции, като върху
усвоената сума се начислява годишна лихва
и такси за обслужване съгласно определения лихвен процент.Твърди се ,
съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора , за кредитополучателя възниква задължение
за заплащане на минимална месечна погасителна вноска , представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението. Твърди се , че ответникът
преустановил плащанията на 01.03.2018 г. , когато било последното му плащане по
кредитната карта като балансът по същата бил в размер минус 519,99 лв. Това
принудило кредитора да блокира използването й
и въпреки поканите до длъжника, той продължавал виновното си договорно
неизпълнение. Твърди се , че освен посочената по –горе главница , ответникът
дължал още договорна лихва в размер на 0,68 лв.
и обезщетение за забава под формата на законна лихва в размер на 27,08 лв.
Моли съда в случай, че предявения
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост , да приеме при условие на евентуалност , предявения осъдителен иск
за осъждането на ответника да заплати на ищеца : сумата от 519,31
лв. – главница, представляваща незаплатена
сума по Договор за револвиращ
потребителски кредит , издаване и ползване на кредитна карта, сумата
от 0,68 лв. представляваща
възнаградителна лихва и сумата от 27,08
лв. представляваща законна лихва за забава.Сочат се доказателства и се
претендират съдебно –деловодни разноски, включително и тези сторени в
заповедното производство.
Ответникът чрез назначения от съда особен представител е подал отговор в законоустановения срок, с който
оспорва предявените искове, като неоснователни, респективно недопустими. Поддържа се, че предявеният
установителен иск е недоказан, тъй като
предсрочната изискуемост не е била валидно обявена на длъжника преди датата на
подаване на заявлението в съда , поради което се моли съда този иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Поддържа се, че евентуално съединения осъдителен
иск е недопустим, тъй като е предявен на същото основание , като това на
установителния по чл. 422 ал.1 ГПК.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
По делото е
прието ч.гр.д. № 2662/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, от което се
установява, че с издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК ответникът е бил осъден да заплати на ищеца следните суми : сумата от 519,31 лв. – главница, представляваща незаплатена сума
по Договор за револвиращ потребителски кредит ,
издаване и ползване на кредитна карта, сумата от 0,68 лв. представляваща договорна лихва по
кредта, считано от 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г. и сумата от 27,08
лв. представляваща мораторна лихва за
периода 06.12.2018 г. до 11.09.2019 г. / датата на подаване на заявлението в
съда , ведно със законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до изплащане
на вземането и сторените разноски в общ
размер от 75,00 лв. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47
ал.5 ГПК , поради което е указано на ищеца –
заявител да предяви иск по чл. 422 ГПК.
Установителните исковите
претенции са предявени в едномесечен срок,
поради което са процесуално допустими.
По основателността.
По делото е представен договор за револвиращ потребителски паричен кредит, издаване
и ползване на кредитна карта ***от 11.12.2017 г. , сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника И.Г.С. , като съобразно чл. 1 от представените условия по договора
кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 700,00 лв. при годишна лихва и такса за
ползването му посочени в този договор.
Освен това в чл. 2 от договора е посочено, че кредиторът издава кредитна карта,
с която кредитополучателя има правото да извършва различни транзакции,
включително и съгласно чл. 4 и услугата покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора. В
двустранно подписания договор е посочено , че типът на кредитната карта е
„стандартна „, посочено е че лихвения процент е 35,00 % , а ГПР е 44,90 %, а
така също , че обезщетението за забава е 10 % плюс ОЛП на БНБ / законна лихва
/. В чл.11 от договора е регламентирано правото на страните за закриване на картата, като в полза на
кредитора това право възниква при просрочие на три месечни вноски.Съгласно
чл.14 от договора , кредитополучателят дължи годишна лихва върху усвоения
размер на кредитния лимит. Съгласно чл.
17 от договора при забава в плащанията се дължи обезщетение в размера на
законната лихва, а също така е регламентирано правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем –при просрочие на две или повече погасителни
вноски.
Представен е също екземпляр за усвояване от същата дата – 11.12.2017 г., видно от
който двустранно подписан документ, е
удостоверено усвояване чрез функционалността покупка
на изплащане по револвиращ кредит
***на
обща цена на стоките от 349,00 лв. със сключена застраховка по групова
полица № 5 /2008 г. и размер на застрахователна
премия от 31,41 лв./ общо 380,41 лв./ Според този документ общо дължимата сума / главница плюс
застрахователна премия и договорни лихви / в размер от 435,12 лв. следва да се изплати на 12 равни месечни
вноски в размер от 36,26 лв. с начална падежна дата 01.02.2018 г. и крайна
падежна дата 01.01.2019 г. Пак според съдържанието на този документ ГПР на кредита е 25,69 %, а лихвения
процент е 23,08 %. В този документ се съдържа и погасителен план с боя и
размерите на всички погасителни вноски, както и падежните им дати.
Не е спорно и се установява от
представеното копие от касов бон, че на 11.12.2017 г. / датата на сключването
на договора за револвиращ кредит /, ответникът е закупил от магазин „Тенхополис
„ движима вещ / смартфон/ на стойност 349,00 лв., като плащането е извършено с
кредитна карта от БНП Париба Пърсънъл.
Приет е като доказателство Сертификат № 15560871 .в удостоверение на това, че застрахователите чрез „Кардиф Животозастраховане“Клон
Българияите и „Кардиф Общо застраховане „Клон България срещу заплащане на застрахователна премия
се съгласяват да застраховат съгласно приложените общи условия на Застраховка
„Защита на плащанията“ ответника по пакет „защита на плащанията“ и „злополука“.
Към сертификата са приложени общи
условия.
Представена
е покана, адресирана до ответника, за уведомяването на последния, че е
активирал и използва кредитна карта 15560893, както и че е преустановил плащанията по вноските и че дължи главница в размер на 519,31лв.,
договорна лихва от 0,68 лв. и обезщетение за забава към 01.03.2018 г. в
размерна 0,72 лв. Липсват доказателства това писмо да е изпратено до длъжника.
За изясняване на спора
от фактическа страна , но делото е прието заключение на СИЕ според което към
датата на подаване на заявлението в съда , дължимата главница е в размер на
435,12 лв., дължими лихви за забава – 52,87 лв. и дължими месечни такси – 32,00
лв. общо
сумата в размер на 519,99 лв. Размерът
на дължимата законна лихва за периода 06.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението 27.06.2019 г. е 24,65 лв. След проверка в ищцовото дружество на
предоставени му месечни извлечения
16.12.2017 г. до 15.01.2018 г. , вещото лице е установило регистрирана
на 11.12.2017 г. транзакция на стойност от 380,41 лв.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно
основание /договор за заем/ и в претендирания размер, а именно – наличието на
валидно сключен
договор за паричен заем, който обвързва страните, и по който е била
предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и конкретния
размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже и, че е уговорена
в договора договорна лихва, като следва да докаже и размера и периода на
претенцията за договорна лихва, както и изпадането в забава на ответника и
размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен
заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари,
срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за
сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на
съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях
или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението.
В настоящия случай анализът и
съпоставката на събраните по делото
писмени доказателства и неоспореното заключение на вещото лице Црънче, дават
основание на съда да приеме за доказано, че на 11.12.2017 г. за извършена
покупка на стока , ответникът е заплатил
сумата от 349,00 лв., като тази сума е заплатена чрез транзакция от
кредитна карта издадена от ищцовото дружество на обща стойност от 380,41 лв. /
плюс застрахователна премия в размер на 31,41 лв. / . От тези доказателства съдът приема за доказано, че по
силата на сключения между страните договор за револвиращ кредит и издаването и
ползването на кредитна ката , ответникът е усвоил част от кредитния лимит,
равняващ се на 380,41 лв.Ето защо с оглед
реалния характер на договора на заем съдът намира за доказано наличието на
сключен между страните договор за предоставяне на заем чрез кредитна карта, с
описаните в исковата молба параметри. Този
извод се подкрепя косвено и от твърдяното от ищеца неблагоприятно за него обстоятелство,
че ответникът е погасил две от
погасителните вноски / с падеж 01.02.2018 г. и 01.03.2018 г. /, което поведение
би било правно и житейски нелогично в случай, че заемателят не е изпълнил
задължението си за реално предоставяне на договорената сума.
Основното възражение на защитата
на ответника поддържано в писмения отговор
е че , че към датата на подаване
на заявлението в съда – 27.06.2019 г. не
е била обявена валидно предсрочната
изсискуемост на кредита. Това възражение съдът намира за основателно , тъй като
ищцовата страна в съответствие с нейната
доказателствена тежест не е представила каквито и да било доказателства , от които да
се установи че в изпълнение на разпоредбата на чл. 60 ал.2 ЗКИ и във връзка с
тълкуването дадено в т.18 от ТР № 4 / 2013 г. на ОСТК на ВКС ,изявление на
ищеца с такова съдържание , е достигнало
да знанието на длъжника. Независимо от това обаче , в случая съдът е длъжен да
приложи задължителното тълкуване дадено в т.1 от ТР № 8 / 2017 г. от 02.04.2019
г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТ на ВКС , според което съдът е длъжен да вземе
предвид на основание чл. 235 ГПК всички настъпили в хода на производството
факти и да установи размера на вземанията към момента на формиране на силата на
присъдено нещо. В случая безспорно се установява, че ищецът е констатирал просрочие на повече от две погасителни
вноски по кредита и е предприел действия за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем / макар и да не е завършил фактическия състав/, като тези действия са
осъществени преди датата на подаване на заявлението в съда. Но по делото се установява, че към датата на подаване на
заявлението в съда , кредитът е станал изцяло изискуем поради изтичането на
неговия краен срок / 01.01.2019 г./ Поради това и следва да се приеме, че с настъпване на падежа на
последната погасителна вноска, принципно всички анюитетни вноски, ., т.е. –
цялото вземане по договора за кредит е изискуемо, независимо от това, че
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на
заявлението за издаването на заповедта за изпълнение. Затова съдът следва да разгледа въпроса за съществуването и размера на претендираните в настоящото
производство вземания.
Следва да се посочи, че
твърденият от ищеца и обективиран в приложените към исковата молба
писмени доказателства договор за револвиращ кредит има характер на
потребителски кредит по чл. 9
и сл. ЗПК, поради което, като условие за неговата
действителност намират приложение императивните изисквания уредени в ЗПК. В
настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира, че потребителския
кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в
процесния договор, кредиторът едиствено е посочил като абсолютни стойности лихвен процент по заема и ГПР.
Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 44,90 % /.Отделно от това съдът констатира , че както ГПР , така и
ГЛП в договора за кредит се различават от тези стойности посочени в
приложението към договора досежно усвояването на сумата / ГПР 25.69 % и ГПР
23,08%/. В този порядък следва да се посочи, че
съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест,
в посочените величини
като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в
процесния договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен
е лихвен процент по заема /който е фиксиран, но е различен от този посочен в приложението за
усвояване /, както и годишно оскъпяване по
заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва
да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия е недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на
практика, така се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира,
завишавайки цената на ресурса. При
тези данни не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя,
настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема освен лихвения процент са
предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за
обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за
разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи еднозначен извод, че тези
разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Отделно от това не е налице яснота относно приложимите
към този договор ГПР и ГЛП. След като
кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс,
задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи
какво точно е включено в тях.
Съобразно гореизложеното съдът приема, че кредитното
правоотношение между страните се явява недействително на основание чл.
22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици.
Последиците от обявяването на тази
недействителност са регламентирани в разпоредбата на чл.23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на
лихва или други разходи по кредита.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай чистата стойност на заетата сума по смисъла на посочената законова
разпоредба е в размер на 380,41 лева, тъй като безспорно се установява , че
това е сумата която е усвоена по кредитната карта. Доказателства за усвоена от
ответника сума над посочения размер не са събрани по делото. От друга страна ищецът твърди , че ответникът е
заплатил две погасителни вноски в размер на 36,26 лв. всяка една от тях. Тъй
като както беше изложено по-горе в погасителния план към договора липсва
указание за компонентите които изграждат тези погасителни вноски, съдът на
основание чл. 162 ГПК счита , че следва да приеме , че с тези вноски е погасен
част от главницата в размер на 58,16 лв.
Така дължимата чиста сума от главницата възлиза на сумата в размер на 322,25
лв.
При констатираната недействителност на договора договорната лихва
в размер на 0,68 лв. мораторна лихва за
забава в размер на 27,08 лв. се явяват недължими по смисъла на чл.23 ЗПК,
поради което размерът на същите не следва да бъде включван в дължимата от
ответника чиста стойност на кредита. Ще се следва да бъде уважена обаче
претенцията за установяване на дължимост на законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
Ищецът предявява в условията на евентуалност осъдителни
искове за всички предявени вземания, ако не
се установи изискуемост на кредита по предявените
установителни искове, но предвид изхода от спора по
главния иск съдът не дължи произнасяне по допустимостта и основателността на
евентуално съединените осъдителни искови претенции.
По разноските . При този
изход на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част от
исковете. Същият в исковото производство е доказал
заплащането на държавна такса в размер на 125,00 лв.,
депозит за особен представител – 150,00 лв. и възнаграждение за вещо лице в
размер на 150,00 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр.
НЗПП да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
лева. Така общият размер на разноските на ищеца за
исковото производство възлизат на 525,00 лв. , като
по съразмерност следва да му бъдат присъдени 310,65 лева. В заповедното
производство ищецът е доказал сторени разноски в общ размер от 75,00 лв., като
следва да му се присъдят по съразмерност 44,37 лева.
На ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са
направени.
По изложените мотиви ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Франция“ чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България, ЕИК ********* адрес:
гр. София 1715, район “Младост”, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София сгр.14 и И.Г.С.
ЕГН ********** ***, че съществува вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Франция“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон
България, ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сг.14 против И.Г.С. ЕГН ********** ***, за сумата
в размер на 322,25 лв. представляваща неиздълен остатък от главница по договор
за револвиращ потребителски паричен кредит, издаване и ползване на кредитна
карта ***от 11.12.2017 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.06.2019 г. до окончателното изплащане за
които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
2662 / 2019 г. по описа на ПРС, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег. № *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14 против И.Г.С. ЕГН ********** *** искове
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца главница над размера от 322,25 лв. до претендирания размер от 519,31
лв., сумата от 0,68 лв. представляваща договорна лихва по кредита,
считано от 01.03.2018 г. до 06.12.2018 г. и сумата от 27,08 лв. представляваща
мораторна лихва за периода 06.12.2018
г. до 11.09.2019 г. / датата на подаване на заявлението в съда.
ОСЪЖДА
И.Г.С. ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Франция“ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон
България, ЕИК ********* адрес: гр. София 1715, район “Младост”, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София сгр.14
сторените в исковото разноски в размер
на 310,65 лева, както и разноски в
заповедното производство в размер на 44,37 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: