Номер 14015.10.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Пловдив1-ви наказателен състав
На 08.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Христо И. Крачолов
Членове:Иван Х. Ранчев
Веселин Г. Ганев
Секретар:Нина Б. Стоянова
Прокурор:Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Христо И. Крачолов Наказателно дело за
възобновяване № 20205000600422 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на гл. 33 НПК.
С протоколно определение от 06.08.2020 г. по НОХД № 825/2020 г.,
Казанлъшкият районен съд е одобрил споразумение между осъдения, неговия
защитник и районния прокурор, с което Е.А. е признат за виновен за това, че
на 06.05.2020 г., по път в Община К., на 1 км преди с. Б., е управлявал МПС -
ЛА „Р.Л.“, с рег. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на 1000,
а именно 1,41 на 1000, установено по надлежния ред, и на основание чл. 343б
ал. 1 НК вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 НК го е осъдил на 8 месеца лишаване от свобода,
при първоначален ОБЩ режим, както и ГЛОБА в размер на 300 лева.
Със споразумението Е.А. е ЛИШЕН от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 11 месеца, на основание чл. 343г вр. чл. 37 ал. 1
1
т. 7 НК.
Недоволен от така посоченото определение е останал осъденият Е.А.,
който е депозирал искане за възобновяване на наказателното дело, с доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила
при неговото разглеждане. Като алтернативно искане се поддържа становище
за намаляване размера на наложеното наказание.
Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и във
връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да одобри атакуваното определение, първоинстанционният съд е
приел, че са налице предпоставките, визирани в чл. 382 НПК. Вписал е в
споразумението, че с него Е.А. се е признал за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343 Б ал. 1 НК, както и съгласието на страните при
определяне на наказанието да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК.
Отразено е и съгласието им на осъдения да бъде определено наказание в
размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален
ОБЩ РЕЖИМ и глоба в размер на 300 лв.
След като подсъдимият декларирал, че се отказва от съдебното
разглеждане на делото по общия ред, съдът е преценил, че споразумението е
допустимо, не противоречи на закона и морала, одобрил го е, след което е
прекратил наказателното производство по НОХД № 825/2020 г. по описа на
2
Казанлъшкия районен съд.
Основният довод, който се поддържа пред настоящата инстанция, е
свързан с твърдението, че е допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като липсвала декларация от подсъдимия, че същият се отказва от
съдебното разглеждане на делото по общия ред.
В искането за възобновяване очевидно е допусната техническа грешка,
като некоректно е посочено, че тази декларация следва да бъде направена по
реда на чл. 281 ал. 6 НПК, която норма е свързана с прочитане на показанията
на свидетел, дадени в хода на ДП. Що се отнася до изискването,
регламентирано в чл. 381 ал. 6 НПК, в нея действително е регламентирано, че
споразумението се подписва от прокурора и защитника. То се подписва и от
обвиняемия, ако е съгласен с него, след като декларира, че се отказва от
съдебното разглеждане на делото по общия ред.
Пловдивският апелативен съд констатира, че в производството по чл. 382
НПК първостепенният съд екзактно е изпълнил предвидената в тази норма
процедура. Делото е внесено за разглеждане на 30.07.2020 г., а съдебното
заседание проведено на 06.08.2020 г. В него са участвали прокурор,
защитникът на обвиняемия /тогава/ и самият Е.А.. В съдебния протокол
изрично е записано изявлението на осъдения, с оглед изискването на чл. 382
ал. 4 НПК, като той е заявил, че разбира обвинението, признава се за виновен,
разбира последиците от споразумението, съгласен е с тях и доброволно го е
подписал.
В съдебния протокол наред с това е вписано коректно съдържанието на
окончателното споразумение, с оглед изискването на чл. 382 ал. 6 НПК, вкл. и
декларацията от Е.А., че се отказва от съдебно производство при разглеждане
на делото по общия ред. Веднага след това са положени подписите на Е.А., на
неговия защитник и прокурора.
С оглед на това Пловдивският апелативен съд счита, че в случая няма
допуснато процесуално нарушение, още повече то да е от категорията на
съществените. Това е така, тъй като декларирането от страна на Е.А., че се
отказва от съдебно разглеждане на делото по общия ред е вписано в съдебния
протокол, направено е пред съдебния състав и е подписано от него, заедно с
3
пълния текст на споразумението.
Не може да се сподели доводът на защитата, според който е допуснато и
друго съществено процесуално нарушение, тъй като на осъдения не било
обявено, че наложеното наказание ще се изтърпява ефективно. Както беше
посочено по-горе, в съда е внесено проектоспоразумение в абсолютно същия
смисъл, в който то е одобрено, без корекции от съда. А., заедно със защитника
му и прокурорът са подписали същото проектоспоразумение.
Нещо повече, в т. 3 от същото още с внасянето му в съда, е посочено, че
на обвиняемия Е.А. е разяснен смисълът на споразумението, екземпляр от
него му е връчен и същият е декларирал, че се отказва от съдебно
разглеждане на делото по общия ред, както и че съзнателно и доброволно го
подписва. Под този текст, като декларатор, е положен и подписът на Е.А..
В протокола от съдебното заседание е вписан окончателният текст на
споразумението, който е идентичен с първоначално внесения. Отделно от
това, в предвидения от закона срок по чл. 312 НПК, никоя от страните не е
възразила относно съдържанието на протокола респ. да е поискала неговата
поправка. За това и не може да има никакво съмнение в коректността на
отразеното в него.
Неоснователен е и доводът в искането, поддържан като алтернативна
позиция, че наложеното наказание е явно несправедливо и прекомерно тежко.
Това са били параметрите на споразумението, което е било внесено за
разглеждане в районния съд. При стриктно съблюдаване хипотезиса на чл.
382 НПК то е било одобрено от съда, предвид постигнатото съгласие на двете
насрещни волеизявления на страните, поради което и на практика няма
процесуална възможност само в тази част да бъде коригирано в
производството по възобновяване, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна изцяло.
С оглед на всичко изложено по-горе Пловдивският апелативен съд счита, че искането за
възобновяване е неоснователно, поради което и
4
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Е. М. А. за възобновяване
на наказателното дело № 825/2020 г. по описа на Казанлъшкия районен съд,
приключило със споразумение от 06.08.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5