Присъда по дело №9289/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта:	367
Дата:	7 юни 2024 г. (в сила от 22 юни 2024 г.)
Съдия:	Велизар Стоянов Костадинов

Дело:	20211110209289
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 367
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниСВЕТОСЛАВ Н. БЕЛИЧЕВ

заседатели:ДОРА ИВ. С.
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
и прокурора Ю. С. Р.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20211110209289 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Н. Д. Г., роден на ******г. в гр.П*,
българин, български гражданин, неженен, средно образование, осъждан,
трайно пребиваващ в О*К* В*, с адрес по лична карта в гр.П*, ул. „Н* В*“
№ *, ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ около
04:30 часа на 06.12.2019г., в гр.София, ж.к. „С* *“, бул. „С* К* Ох*“ № *,
ет.* ап.*, е отнел чужда движима вещ - 1 (един) брой преносим компютър
марка „Acer”, модел „А515“, на стойност 989.10 (деветстотин осемдесет и
девет лева и десет стотинки) лева, от владението на собственика Д. Г., без
негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои, като до
приключването на съдебното следствие в първоинстанционния съд
открадната движима вещ е заместена с възстановяването на паричната й
равностойност в цялост - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР ПО
СЪСТАВА на чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК, ПОРАДИ КОЕТО и на
чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК вр. чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА НА
НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 8 (ОСЕМ)
МЕСЕЦА, чието ефективно изтърпяване ОТЛАГА на основание чл.66, ал.1
1

от НК с изпитателен срок от 3 (три години), считано от датата на влизането в
сила на постановената присъда.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 спрямо
ПОДСЪДИМИЯТ Н. Д. Г., с ЕГН: ********** (и със снета в досъдебното
производство самоличност) измежду осъжданията му - 1.). по настоящото
наказателно производство с постановената присъда по НОХД №
9289/2021г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, както и 2.). по НОХД №
4949/2020г. по описа на РС - Пловдив, в сила от 09.10.2020г. за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК, извършено на 15.03.2020г., и 3.). по НОХД № 652/2021г. по
описа на РС - Несебър, в сила от 08.02.2022г. за престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, извършено на 11.07.2020г., ЕДНО ОБЩО НАЙ-ТЕЖКО
НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, а именно НАКАЗАНИЕ
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ ЗА СРОК ОТ 1 (ЕДНА) ГОДИНА , чието
ефективно изтърпяване ОТЛАГА на основание чл.25, ал.4 от НК вр. чл.66,
ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три години), считано от датата на
влизането в сила на постановената присъда.

ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на наказателното
производство ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ ИСК от граждански ищец
Д. Г. с ЕГН ********** срещу подсъдимия Н. Д. Г., с ЕГН: ********** за
сумата от 989.10 лева, представляваща претендирано парично обезщетение за
причинените имуществени вреди от престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Н. Д. Г., с ЕГН: ********** (и със
снета в досъдебното производство самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Софийски районен съд и по сметка
на Висш съдебен съвет сумата от 1070.30 лева, представляваща общият
размер на сторените в съдебното производство разноски за съдебна
експертиза и за свидетел, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на СРС за
дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Н. Д. Г., с ЕГН: ********** (и със
снета в досъдебното производство самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на СДВР сумата от 97.50 лева,
представляващите в сторените в досъдебното производство разноски за
експертиза, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на СРС за дължима
държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК
представеният в оригинал заложен билет на името на „Н. Д. Г.“ ДА СЕ
ОСТАНЕ приложен към доказателствените материали в съдебното
производство.
2

Присъдата може да бъде обжалвана и/или протестирана в 15
(петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски градски съд по реда на
глава XXI от НПК.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 9289/2021г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав
с Председател - районен съдия Велизар Костадинов.

I.). СРП е внесла на 28.06.2021г. на основание чл.247, ал.1, т.1 от
НПК обвинителен акт срещу подсъдимият Н. Д. Г., с ЕГН: ********** (и
с установена по делото самоличност) за предаването му на съд за проверка
доказаността и обосноваността на твърдяното като извършено престъпление
от общ характер с правна квалификация по чл.194, ал.1 от НК за това, че
около 04:30 часа на 06.12.2019г., в гр.София, ж.к. „С. г.“, бул. „С. К.О.“ № .,
ет., ап.., е отнел чужда движима вещ - 1 (един) брой преносим компютър
марка „Acer”, модел „А515“, на стойност 989.10 (деветстотин осемдесет и
девет лева и десет стотинки) лева, от владението на собственика Д.Г., без
негово съгласие, с намерението противозаконно да я присвои.
Софийска районна прокуратура, редовно призована за открито
съдебно заседание, представлявана от районен прокурор Ю.Р. , поддържа
изцяло в хода по същество повдигнатото срещу подсъдимия Г. обвинение и
инвокира в хода на съдебните прения подробни съображения в подкрепа на
тезата си. Твърди се, че извършеното престъпление е доказано по безспорен
начин. Излага се, че вредите са възстановени. Предявява се искане към съда,
на подсъдимия Г. да му бъде наложено конкретно по размер за възведения
състав наказание „лишаване от свобода“ с приложението на чл.66 от НК.
Прави се искане съдът да постанови съдебния си акт в този смисъл.
Конституираният в процеса като частен обвинител и граждански ищец
Д.Г., редовно уведомен лично за хода на наказателното производство (трайно
пребиваващ във Федерална Република Германия), се представлява от
служебния повереник адвокат А.Г. . Повереникът адвокат Г. споделя
изложените от прокурора доводи и съображения за доказаността на
обвинението, като определянето на наказанието на подсъдимия Г., се
предоставя като вземане на решение от съда. Заявява се от името на
пострадалия Г., че поради извършеното в хода на делото плащане на
инкриминираната сума, не се заявяват претенции към подсъдимия Г..
Спрямо подсъдимият Н. Д. Г., който е пълноправен български гражданин,
съдът е заседавал в условията на задочно производство на основание чл.269,
ал.3, т.1, т.2, и т.4 от НПК. Съдът в съответствие с правомощията си по чл.66,
ал.1 от НПК с влязло в сила определение е изменил мярката за неотклонение
на подсъдимия Г. в най-тежката такава, а именно в „задържане под стража“.
Била е издадена европейска заповед за арест. Подсъдимият Г. се е отклонил
умишлено от органите на правосъдието на националната си Държава. За
същия се доказва, че е трайно установен в Обединеното Кралство. Съдът е
положил значителни усилия за щателното му издирване на национално и
международно равнище, както и за екстрадирането му от Кралство
Великобритания с издадените на два пъти Заповеди за арести в съответствие
със Споразумението между ЕС и Обединеното Кралство, след Брекзит,
обнародвано в Европейски вестник - L 149/2069 от 30.04.2021г. Усилията на
1

съда не са довели до положителен резултат, поради отказите на съдилищата
на Кралство Великобритания да екстрадират подсъдимия Г.. Съдът е приел,
че за да не се нарушава принципът на разумния срок и за да гарантира
ефективен и непосредствен достъп до правосъдие за страните, следва хода на
съдопроизводствените действия да продължат в условията на задочно
производство каателно приложимите хипотези на чл.269, ал.3, т.1, т.2, и т.4 от
НПК. В тази насока решаващата инстанция на СРС се позовава за пълнота на
изложението и на Решение № 22 от 13.02.2018 г. на ВКС по н. д. №
1271/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова, според което
правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено
от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по
преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно,
необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново
разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия/подсъдимия.
Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е
препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е
било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е
отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на
лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно
разглеждане на делото.
Подсъдимият Н. Д. Г. , редовно уведомен чрез защитника си за хода на
наказателното производство, се представлява от упълномощения си
защитник адвокат А. П.. Защитникът адвокат П. инвокира аргументативен и
професионален доказателствен анализ. Счита се, че липсва извършено
престъпление. Заявява, че инкриминираната вещ е била заложена от
подсъдимия Г. и пострадалия Г. (заедно) със съгласието на последния. В
условията на евентуалност се прави искане съдът да наложи минимално по
размер наказание на подзащитния му.
II.). Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III.). От фактическа страна (“res ipsa loquitur” – фактите говорят
сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
Подсъдимият Н. Д. Г. (със снета в ДП самоличност) е роден на
*******г. в гр.П., българин, български гражданин, неженен, средно
образование, осъждан, трайно пребиваващ в Обединено Кралство
Великобритания, с адрес по лична карта в гр.П., ул. „Н. В.“ № ., ет.., ап.., с
ЕГН: **********.
Пострадалото лице Д.Г. е с ЕГН **********, с лична карта №
*************г., български гражданин, бесарабски българин, без дела и
родство с подсъдимия Н. Д. Г., неосъждан.
Подсъдимият Г. и пострадалия Г. се познавали от около 2017г. при
пребиваването им във Федерална република Германия. Общували са помежду
2

си. Подсъдимият Г. през 2019г. се върнал на територията на Република
България. Работел в гр.София в Кол-център. Пострадалият Г. искал да си
извади шофьорска книжка. Пристигнал в гр.София също през 2019г. Свързал
се с подсъдимия Г.. Двамата се уговорили пострадалият Г. да заживее в дома
на подсъдимия Г. в гр.С., ж.к. „С. г.“, бул. „С. К. О.“ № ., ет.., ап., като си
разделят по равно сметките за наем и консумативи помежду си. Отношенията
между тях отначало вървели без проблеми. С течение на времето започнали
да се влошават, поради неразбирателството им за заплащането на наема и
консумативите за жилището, в което живеели.
На 05.12.2019г. вечерта пострадалият Г. си легнал в жилището (след като
гледал филм на лаптопа си). Докато пострадалият Г. спял в една от стаите на
недвижимия имот, подсъдимият Г. решил около 04:30 часа на 06.12.2019г. да
вземе без съгласието на пострадалия Г. лаптопа му - преносим компютър
марка „Acer”, модел „А515“. След това подсъдимият Г. посетил работещата
(по това време на денонощието) заложна къща „К.“ в гр.С., ж.к. „С. г.“, ул.
„А.. Б. С.“ № .. Заложил взетият от него лаптоп (собственост на пострадалия
Г.) за сумата от 460.00 лева. Бил съставен заложен билет №
18890/06.12.2019г.
Подсъдимият Г. декларирал в заложния билет, че бил собственик на
лаптопа. Подписал се на три места с трите си имена и с положени подписи в
заложния билет (със съдържащата се в него декларация за обявените пред
заложната къща собственически права - задължителен елемент или условие за
сключване на договора за заем). Подсъдимият Г. взел заложната сума по
сделката в размер на 460.00 лева. Тръгнал си с паричната сума. В заложната
къща бил обслужен от свидетеля Д. Е. К. (същият предоставил на подсъдимия
Г. заложния билет за попълване, оформил съответната документация, приел
заложната вещ и връчил сумата от 460.00 лева на залогодателя Г.).
Пострадалият Г. се събудил на сутринта на 06.12.2019г. и питал
подсъдимия Г. къде е лаптопа му (веднага след забелязаната му липса в
неговата стая). Последният му отговорил, че го е бил взел, за да гледа филм
при една своя приятелка. Пострадалият Г. не обективирал възражения и
доколкото било празник - Никулден. Подсъдимият Г. не съобщил в този
момент, обаче, че е бил заложил лаптопа на пострадалия Г. в заложна къща.
Последният не знаел къде е лаптопа му и на следващата вечер (в рамките на
24 часа подсъдимият Г. не се вдигал телефона и не отговарял на пострадалия
Г.), когато следвало да му бъде върнат от подсъдимия Г. във връзка с
изразеното от него пред пострадалия Г. желание да гледа филм със своя
приятелка за вечерта на 06.12.2019г. (подсъдимият Г. имал именден на тази
дата). Лаптопа му не бил върнат.
Пострадалият Г. видял в жилището (в което живеел) в гр.С., ж.к. „С. г.“,
бул. „С. К. О.“ № ., ет.., ап. стикер за организирана томбола в заложна „К.“ в
гр.С., ж.к. „С. г.“, ул. „А.. Б. С.“ № .. Усъмнил се. Разбрал, че лаптопа му е бил
заложен в заложна къща „К.“ от подсъдимия Г. (когато се видели в първия
възможен момент, му било съобщено това от послдния). Пострадалият Г. не
бил съгласен. Двамата се скарали. Стигнало се до физически сблъсък между
3

тях. Отношенията им се преустановили. Лаптопът не бил върнат на
пострадалия Г.. Подсъдимият Г. не е посещавал заложната къща „К.“ в гр.С.,
ж.к. „С. г.“, ул. „А.. Б. С.“ № . в срока на падежа по заемната сделка, за да
върне заемната сума от 460.00 лева и за да вземе обратно лаптопа на
собственика Г. (респективно да му го предаде).
Лаптопът на пострадалия Г. бил продаден впоследствие от заложната
къща (след падежната дата на заложната сделка). Пострадалият Г. подал
жалба срещу подсъдимия Г., тъй като нито лаптопа си получил обратно, нито
пари (за равностойността му) (пострадалият Г. поискал това от подсъдимия
Г.). Съгласно заключението на СОЕ на вещото лице Д. К. пазарната стойност
на инкриминираната вещ възлизала на сумата от 989.10 лева към 06.12.2019г.
Подсъдимият Г. възстановил за отнетата от него движима вещ на
26.03.2024г. по банков път до приключване на съдебното следствие в първата
инстанция сумата от 989.10 лева (тя е достигнала до него във връзка с
извършените банкови преводи от сметката на СРС, по която е била
първоначално внесена посочената сума).
IV.). Описаната фактическа обстановка в мотивите на постановената
присъда е изведена от анализа на събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства. В наказателното производство във
всичките му фази по линията на държавното обвинение и защитата с цел
изясняването на обективната истина и предмета на доказване по делото по
смисъла на чл.102 от НПК са инкорпорирани към доказателствения материал
множество писмени доказателства и гласни доказателствени средства.
Реализирана е експертиза в наказателното производство - в досъдебната му
фаза. С оглед анализа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства в мотивите на постановената присъда не е
необходимо детайлно изброяване на доказателствените източници и/или
частичното пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в
изброителното им посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи
доказателствен анализ и оценка, които правната доктрина, законът и
съдебната практика очертават като задължение на съда във връзка със
съдържанието на съдебния акт – в този смисъл Академик Стефан П. с
научния му труд „Наказателен процес“, издание 1979 г., стр.660 и сл. В
тази насока е и Решение № 194 от 12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г.
Първо НО – „Делото Белнейски“. По отношение на събраните в
наказателното производство доказателства и гласни доказателствени средства
чрез способите на доказване по НПК подходът на решаваща инстанция на
СРС при техния доказателствен анализ следва да бъде всестранен, обективен,
пълен, безпристрастен и логичен. В тази връзка, подробният доказателствен
анализ на всички събрани доказателства и твърденията и възраженията
на страните изключва предубедеността на съдебния състав - аргумент от
решение № 450 от 19.12.21014 г. по НД № 1356/2014 г., Първо НО на ВКС
(делото за убийството на студента Стоян Балтов).
Съдебният състав намира, че събраните по делото по реда и способите на
доказване по НПК доказателства и доказателствени средства обосновават в
4

пълнота възприетата от ръководно-решаващия орган на наказателно
производство в съдебната му фаза фактическа обстановка. Доказателствата и
доказателствените средства всестранно, обективно и пълно се
взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, установи, изясни и обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване.
Показанията на свидетелите Д.Г. и Д. Е. К. за кредитираните от съда
при анализа от разпитите им факти и обстоятелства, залегнали в настоящата
фактическа обстановка, описани в мотивите на постановената присъда, са в
подкрепа на събраните в наказателното производство доказателства при
пълното и цялостно изследване на фактите по делото.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално, логично,
обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото наказателно
производство да описва някои детайли от събитието по различен начин,
според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел със
сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един
последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време.
В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. №
2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според
което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за
всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество
други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на
умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на
последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се
запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-
нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление.
Също така, със свидетелски показания могат да бъдат установени всички
факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК няма
изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване
5

по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или
повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените
от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този
смисъл е възможно съдът да основе изводите си за осъждането на
подсъдимия Н. Д. Г. и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно
производство те не са единственото доказателствено средство – събрани са
множество от писмени доказателства, както и гласни доказателствени
средства с приетата по делото съдебна оценителна експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Г. и Д. Е. К. ,
като спрямо тях са били приложени по време на разпитите им пред съдебния
състав отделни хипотези от института на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2, пр.2 от
НПК за частичното им прочитане - поради липсата на спомени. Показанията
на свидетелите Д.Г. и Д. Е. К. са единни, логични, хармонични,
кореспондират си взаимно, допълват се със заключението на СОЕ и с данните
от приложения по делото в оригинал заложен билет № 18890/06.12.2019г.
Съдът отчита, че института на четенето на показания от ДП не се прилага
за несъществени факти или за несъществени неточности, при положение, че е
налице припокриване на съдържанията на възприятията на свидетелите от
двете фази на наказателния процес, както и не се прилага за факти, които не
са свързани с елементите на престъплението или с предмета на доказване в
наказателното производство, дефиниран в чл.102 от НПК, респективно
излизат извън неговите рамки. Четенето на показания на свидетел се
извършва, когато следва да се съберат доказателства и доказателствени
средства за фактите, очертани (лимитирани) от прокурора с обвинителния
акт. В рамките на предявеното обвинение за предявените факти се упражнява
правото на защита на всяко обвинено лице. В тези предели се събират
доказателства и доказателствени средства и само за тези очертани рамки за
дължимите по закон факти съдът е длъжен да събере доказателства.
Решаващата инстанция на СРС кредитира събраните по делото писмени
доказателства в тяхната цялост - гаранционна карта, в която фигурира
изписано името на купувача Д.Г. и касов бон за закупуването на вещта.
Приложеният по делото в оригинал заложен билет № 18890/06.12.2019г. на
заложна къща „К.“ ЕООД допринася за изясняване на обективната истина и се
явява в подкрепа на възприятията на свидетелите Г. и К. В заложния билет се
съдържат факти, които водя до извода съдът да кредитира изцяло показанията
на свидетеля Г. (включително и тези на свидетеля Костадинов). В заложния
билет не фигурират имената на пострадалия Г., а само тези на подсъдимия
Гуяров като залогодател на вещта. Пострадалият Г. е собственик на закупения
от него лаптоп - преносим компютър марка „Acer”, модел „А515“ на стойност
989.10 лева (съгласно показанията му) и съгласно писмените доказателства по
делото - гаранционна карта и касов бон за закупуването му. Пострадалият Г.
не е давал съгласието си неговия лаптоп да бъде заложен от подсъдимия Г. -
това е действие на разпореждане, а не действие на управление чрез ползване,
тъй като лишава собственика от вещта му при липса на съгласието му за това.
Фактите и доказателствата по делото не водят изводи, че пострадалия Г. е бил
заедно с подсъдимия Г. при залагането на лаптопа в заложната къща. В тази
6

връзка, съдът не споделя като основателни и доказани обратните по
съдържание доводи, изложени от защитника адвокат П. в хода на съдебните
прения. Според съдебния състав, ако пострадалият Г. и подсъдимия Г. са
били заедно, възниква въпроса защо заложния билет № 18890/06.12.2019г. на
заложна къща „К.“ ЕООД не е бил съставен на името на собственика
пострадал Г., а на името на несобственика подсъдим Г.. Би възникнала
конкуренция на собственически права между тях двамата, ако подсъдимия Г.
декларира в присъствието на пострадалия Г., че е собственик на отнетата вещ.
Не е логично заложния билет да се съставя на името на подсъдимия Г., ако до
него е бил присъствал (физически) пострадалия Г.. Последният е собственик
на лаптопа преносим компютър марка „Acer”, модел „А515“ на стойност
989.10 лева, съгласно СОЕ (която съдът кредитира като обоснована,
мотивирана и неоспорена от страните) - този факт се доказва от показанията
на свидетеля Г. и от приложените в ДП копия на гаранционна карта и касов
бон за закупуването му (в по-ранен момент) от него. В заложния билет
подсъдимият Г. с изписаните си имена и положени подписи (на три места) е
декларирал, че е собственик на лаптопа на пострадалия Г.. По делото
доказателствата не сочат по някаква причина пострадалият Г. да е бил продал
или дарил лаптопа си на подсъдимия Г. или да е бил съгласен подсъдимия Г.
(без двамата да са заедно в заложната къща) да залага неговата (отнета) вещ.
Доказателствата по делото сочат, че несъгласието на пострадалия Г. за
действията на подсъдимия Г. е завършило във физическо съприкосновение,
след което отношенията им се преустановили. Не би имало физически
сблъсък между тях, ако вещта не е била отнета от подсъдимия Г.. Съдът
счита, че показанията на свидетелите Г. и Костадинов са достоверни и същите
корелират на писмените доказателства по делото. За съдебния състав липсват
неизяснени непълноти или неточности в доказателствената съвкупност. Не се
установяват противоречия във фактите и доказателствата. Фактите по делото
с оглед предмета на доказване са безспорно установени. По тази съображения
и с оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че е положил
своите процесуални усилия да осъществи пълен, детайлен и всеобхватен
анализ на събраните в производството доказателства и доказателствени
средства, за да гарантира ефективен достъп до правосъдие за страните, но и за
да спази принципите на правовата и демократична Държава, според които
съдът следва да бъде обективен и безпристрастен при решаването на
въпросите на чл.102 от НПК вр. чл.1 от НПК.
V.). При така установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, съдът излага
от правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Съдът приема за доказано по безспорен начин, че подсъдимия Н.Д.
Гяров е извършил от обективна страна привилегирован състав
престъпление от общ характер по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК
(„класическа кражба“), за това, че около 04:30 часа на 06.12.2019г., в
гр.С., ж.к. „С. г.“, бул. „С. К. О.“ № ., ет.., ап.., е отнел чужда движима вещ - 1
7

(един) брой преносим компютър марка „Acer”, модел „А515“, на стойност
989.10 (деветстотин осемдесет и девет лева и десет стотинки) лева , от
владението на собственика Д.Г., без негово съгласие, с намерението
противозаконно да я присвои, като до приключването на съдебното следствие
в първоинстанционния съд открадната движима вещ е заместена с
възстановяването на паричната й равностойност в цялост.
Решаващата инстанция на СРС приема, че са изпълнени от обективна
страна всички изискуеми елементи от приложимия материален закон по
чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК. Престъплението на подсъдимия Г. е
безспорно установено. Липсват правоизключващи противоправността или
обществената опасност обстоятелства във връзка с извършеното от него
инкриминирано деяние. Неприложима е разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК.
Пострадалият Г. не е имал съгласието вещта му да бъде отнета от подсъдимия
Г.. Последният се е разпоредил с нея в свой интерес. Бил е прекъснал
владението върху вещта, упражнявано от владелеца Г. и е установил свое
трайно владение (като фактическа власт) върху същата. Вещта е била
противозаконно отнета без съгласието на владелеца й. Подсъдимият Г. е
манифестирал отделно (извън отнемането на вещта) и своето субективно
намерение да присвои вещта по противозаконен начин - сключил е
разпоредителна сделка в Заложна къща. С реализирането на
инкриминираното деяние е бил засегнат и непосредствения обект на
престъплението „кражба“, а именно - обществените отношения, осигуряващи
спокойното упражняване на правото на собственост. Предметът на
престъплението е чужда движима вещ с определена стойност към момента, в
който е било осъществено посегателство върху нея и която се отнема от
владението на другиго. За пълнота на изложението, доколкото подсъдимият Г.
и пострадалия Г. са имали неразбирателство за заплащането на консумативите
и наема за жилището, в което са живеели преди кражбата от 06.12.2019г.,
съдът се позова и на Решение № 51 от 4.05.2015 г. на ВКС по н. д. №
1977/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Лада Паунова, според което
кражба е налице и тогава, когато отнемането на вещ се извършва с цел
пострадалият да бъде принуден да изпълни свое задължение, или заради
непогасено парично задължение на пострадалия към дееца.
От обективна страна е налице хипотезата на привилегирования състав на
чл.197, т.1 от НК вр. чл.194, ал.1 от НК. В тази насока съдът се позова на
Решение № 241 от 16.07.1998 г. на ВКС по н. д. № 21/98 г., II н. о.,
докладчик съдията Елияна Карагьозова, съгласно което за да се приложат
разпоредбите на чл. 197 НК за намалена наказателна отговорност е
необходимо деецът да върне откраднатото имущество или да заплати
левовата му равностойност, изчислена към момента на възстановяването. До
приключването на съдебното следствие в първоинстанционния съд
открадната движима вещ е заместена от подсъдимия Г. с възстановяването на
паричната й равностойност в цялост от 989.10 лева на 26.03.2024г.
Преквалифициране на деянието като по-леко наказуемо престъпление е
задължително за настоящия съдебен състав, тъй като отнетото имущество е
внесено или заместено - от виновния или други лица, доброволно до
8

приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд. В тази
насока е Решение № 254 от 12.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 504/2015 г., II н.
о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова.
Съдът приема, че извършеното от подсъдимия Г. престъпление по
чл.197, т.1 от НК вр. чл.194, ал.1 от НК не е маловажем случай по смисъла
на чл.93, т.9 от НК. Съдебната преценка на решаващата инстанция на СРС се
основава на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на
извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните
последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства,
които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното В тази насока е и Решение № 19/30.01.2008 г. по
д. № 616/2007 г., II н. о. на ВКС. Демонстративният начин на извършване на
деянието (в присъствието на пострадалия Г., докато е спял в жилището им)
степента на обществената опасност, като характеризира и самия деец Г. в
твърде негативен план, съотнесено към последващите престъпления
„кражби“, извършени спрямо различни лица, на различни вещи на близки
равностойности като инкриминираната такава (за което е бил наказван с
влезли в сил съдебни актове на различни съдилища на два пъти), не обуславят
приложението чл.194, ал.3 от НК или чл.218б от НК. Противното би довело
до нарушаването на материалния закон. В тази насока е Решение № 47 от
12.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 1887/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията
Биляна Чочева.
От субективна страна деянието на подсъдимия Н.Д. Г. е осъществено
при вид и форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от
НК. В интелектуалния момент на умисъла му са се включвали представи, че
отнема чужда движима вещ с определена стойност, че с деянието си прекъсва
фактическата власт върху вещта от владелеца и установява своя собствена
такава, като е целял установяване на свое владение върху предмета на
посегателство с намерението противозаконно да я присвои.
VI.). ПО НАКАЗАНИЕТО:
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
При индивидуализацията на наказанието съдът следва да отчита, както
конкретната вина на дееца, така и всички други обстоятелства, които макар да
нямат пряко отношение към субективната страна, по един или друг начин са
способствали за извършване на престъпната деятелност, но могат да бъдат
отчетени при преценката за индивидуализацията на наказанието или
наказанията в светлината на чл.36 от НК. Решаващата инстанция на съда
отчита, че понятието степен на обществена опасност включва
обстоятелствата, свързани с личността на дееца, с обстоятелствата,
9

характеризиращи неговото поведение преди, по време на и след извършване
на престъплението. Преценката на обществената опасност на деянието касае
преценката какво е негативното въздействие (и при какви изменения) върху
съществуващите обществени отношения (съобразно техния характер и
значение) в резултат на извършеното престъпление. В тази насока е решение
№ 450 от 19.12.21014 г. по НД № 1356/2014 г., Първо НО на ВКС (делото за
убийството на студента Стоян Балтов).
Решаващата инстанция на съда счита, че същността на правосъдието
произтича това, че правото уважава справедливостта – “Lex respicit
aequitatem”.
При индивидуализирането на наказанието на подсъдимия Г. съдът се
позова и на постановките на Решение № 90 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. №
167/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Антоанета Данова, според
което определянето на размера на наказанието не е в резултат на механичен
математически сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а е следствие на една комплексна логическа дейност по
цялостната им оценка, позволяваща установяване на действителната
конкретна тежест на извършеното престъпление и налагането на
онова наказание, което с оглед на тази тежест и личността на дееца най-добре
отговаря на целите по чл. 36 от НК.
Съдът намери със своята присъда от 06.06.2024г., че на подсъдимия Г. за
извършеното от него престъпление по чл.197, т.1 вр. с чл.194, ал.1 от НК
следва да му се наложи на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8
(осем) месеца, чието ефективно изтърпяване следва да бъде отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 (три години), считано от
датата на влизането в сила на постановената присъда. Съдът приема, че само
по този начин и чрез размера на индивидуализираното за подсъдимия Г.
наказание лишаване от свобода, биха непосредствено се постигнали
поправително-възпитателния и предупредително-възпиращия ефект на
наказанието, както спрямо личността на извършителя, така и по отношение
останалите членове на обществото.
Съдът отчита сравнително младата възраст на подсъдимия Г. и чистото
му съдебно минало към датата на деянието, като смекчаващи вината
обстоятелства. Смекчаващо вината обстоятелство (но не и като изключително
смекчаващо вината обстоятелство - изминалият срок не е значителен) е
провелото се двугодишно разследване в досъдебно производство, за което
подсъдимия Г. няма принос. ДП е с напълно липсваща фактическа и правна
сложност. Двама свидетели и едно вещо лице имат участие в хода на
разследването. Дори в ДП не е бил изискан и приложен в оригинал заложния
билет (това е било сторено по инициатива на съда в съдебната фаза на
делото). Не е смекчаващо вината обстоятелство възстановяването на
паричната равностойност на открадната вещ - този факт е реализиран в хода
на съдебното следствие и е основание само за снижаване на интензитета на
наказателната репресия чрез квалифицирането на престъплението на
подсъдимия Г. като привилегирован състав на кражба по чл.197, т.1 вр.
10

чл.194, ал.1 от НК. Отегчаващи вината обстоятелства са укриването на
подсъдимия Г. от органите на правосъдието в Република България в хода на
наказателното производство; стойността на инкриминираната вещ към
06.12.2019г. (която е около две МРЗ за страната) и лошите му
характеристични данни, с оглед последващите му две осъждания (след датата
на настоящото престъпление) за идентични по вид престъпления - „кражби“.
Налице е престъпна упоритост, ниско правосъзнание и сравнително завишена
степен на обществена опасност на самото престъпление, в което подсъдимият
Г. е проявил своите волеви и безнравствени качества. При тези отчетени от
съда условия, морално волевите задръжки на подсъдимия Г. и
психологическите му бариери срещу обективиране на престъпно поведение
против собствеността, би следвало да са изградени и по-силно проявявани в
обективната действителност на необходимото ниво. А в случая те липсват.
Тези съображения водят до извод, че е неприложим в настоящият случай на
института на чл.9, ал.2 от НК, поради това, че деянието не е с ниска степен на
обществена опасност, напротив – същата е завишена за деянията от същият
вид, спрямо извършителя на общественоопасното посегателство са
установени и отегчаващи вината обстоятелства, и престъпната проява следва
да бъде съответно и пропорционално санкционирана от Държавата при
спазване на разпоредбите на приложимия материален закон и принципите за
индивидуализацията на наказанието, наложено на наказателно- отговорния
субект за престъплението по чл.197, т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК. Настоящият
съдебен състав отчете причините за извършване на деянието, а те са изграден
престъпен стремеж на подсъдимия Г. към незачитане на собствеността на
гражданите чрез извършване на престъпления, посягащи към нея и при явно
незачитане на установения обществен ред и правопорядък, обусловени от
принципите на правовата и демократична Държава. Подсъдимият Г. не следва
да бъде напълно освободен от наказателна отговорност, например на
основание чл.9, ал.2 от НК или бонифициран по реда на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“
от НК с оглед укриването му от органите на правосъдието и установените
съда в хода на делото отегчаващи вината обстоятелства. Т.е. следва да бъде
реализирана съответен обем на наказателната репресия на Държавата спрямо
него. Наложеното му с настоящата присъда наказание „лишаване от свобода“
за срок от 8 (осем) месеца непосредствено би постигнало тази цел, тъй като с
оглед размера си съдържа достатъчен предупредителен ефект по смисъла на
чл.36 от НК подсъдимият Г. да се въздържа от извършването на
престъпления. Така индивидуализирано, наложеното на подсъдимия Г.
наказание „лишаване от свобода“ ще доведе до постигане на целите на
личната и генерална превенция и с оглед конкретиката на казуса, ще
спомогнат за изпълването им по смисъла на чл.36 от НК. „Съдът следва да
съобрази целите на наказанието, които са свързани, както с личната, така
и с генералната превенция. Те не са откъснати една от друга, а се намират
в диалектическа връзка, при което индивидуалната превенция може да се
разгледа като средство за осъществяване на общ ата”– Р № 36/ 03.02.2000
г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС.
Налице са условията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изтърпяването на
11

така определеното наказание с изпитателен срок – лицето не е осъждано към
датата на деянието на наказание „лишаване от свобода“, а наложеното
наказание е до 3 (три) години, както предвижда посочената норма.
Настоящият състав счита, че за постигане целите на наказанието по
настоящата присъда не е наложително изтърпяването му да е ефективно.
Съдът намира, че адекватен изпитателен срок е три години, считано от
влизане на присъдата в сила. В рамките на този срок на подсъдимия Г. ще е
предоставена една обективна, но единствена и последна възможност, същият
да спазва занапред законите в страната и, преосмисляйки своето престъпно
поведение да не накърнява чуждата собственост чрез противоправни
престъпления в пределите на определеният му изпитателен срок от три
години, именно чрез отлагане на ефективното изпълнение на наложеното
наказание, то подсъдимия Г. би имал отново шанса да се счита за неосъждано
лице на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, ако не извърши престъпление в
рамките на определения му от съда изпитателен срок, като ще може да приеме
себе си като човек неизвършил престъпления кражба и ще може отново да
бъде пълноправен член на обществото с чисто съдебно минало.
Съдът приема, че наказанието на подсъдимия Г. е индивидуализирано от
състава по балансиран начин с умерен подход. Определянето на по-ниско
наказание от индивидуализираното такова или друг вид по-леко наказание
(например наказание „пробация“), ще се счита за неоправдано снизхождение
и ще закрепят чувството за безнаказаност на подсъдимия Г..
С присъдата на съдебния състав от 06.06.2024г. е бил приложен
материалния закон като на основание чл.25, ал.1 вр. чл.25, ал.4 вр. чл.23, ал.1
спрямо подсъдимия Н. Д. Г. измежду осъжданията му - 1.). по настоящото
наказателно производство с постановената присъда по НОХД № 9289/2021г.
по описа на СРС, НО, 9-ти състав, както и 2.). по НОХД № 4949/2020г. по
описа на РС - Пловдив, в сила от 09.10.2020г. за престъпление по чл.195, ал.1,
т.4, пр.1 и пр.2 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на
15.03.2020г., и 3.). по НОХД № 652/2021г. по описа на РС - Несебър, в сила от
08.02.2022г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на
11.07.2020г., е било определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“, а именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година. Тези осъждания се намират в условията на съвкупност при
съпоставянето на датите на извършването на престъпленията и датите на
постановените за тях влезли в сила съдебни актове (релевантните без
настоящата присъда, която все още не е влязла в сила). Деянията не са били
разделени помежду си от влезли в сила присъди. Приложими са разпоредбите
на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК. Съгласно чл. 25, ал. 4 НК при групиране
на множество условни присъди, след определяне на едно най-тежко общо
наказание се решава въпросът за начина на изтърпяването му (дали да бъде
ефективно, при съответен първоначален режим или да бъде отложено, по реда
на чл. 66 НК, за подходящ изпитателен срок). В обхвата на преценката
попадат броят на отделните присъди и наличието, респективно липсата на
постигнат до момента поправителен и превъзпитателен ефект спрямо
санкционирания. В тази насока е Решение № 30 от 2.02.2009 г. на ВКС по н.
12

д. № 724/2008 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова.
Решащата инстанция на съда отчита, че след датата на последното си
осъждане по НОХД № 652/2021г. по описа на РС - Несебър, в сила от
08.02.2022г. подсъдимият Г. не е реализирал нови престъпления. Извършени
са били три отделни престъпления по съставите на чл.194-чл.195 от НК (в
съответните хипотези) - настоящото и двете деяния по осъжданията му по
НОХД № 4949/2020г. по описа на РС - Пловдив, в сила от 09.10.2020г. и по
НОХД № 652/2021г. по описа на РС - Несебър, в сила от 08.02.2022г. Налице
са три престъпления, за които съдилищата в страната са определяли и
налагали на подсъдимия Г. условни наказания „лишаване от свобода“. Съдът
счита, че поправителния и превъзпиталния срок на наложеното общо най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година може да бъде
постигнат с приложението на чл.25, ал.4 вр. чл.66, ал.1 от НК, тъй като всяко
от трите престъпления са реализирани в близки периоди и при отчитане на
обичайната обществената опасност на кражбите и личността на подсъдимия
Гуяров за деянията от същия вид и техните извършители.
Според Решение № 35 от 16.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 622/2009 г., I
н. о., НК, докладчик съдията Даниела Атанасова разпоредбата на чл. 25,
ал. 4 от НК визира, че когато по някоя от присъдите, включени в
съвкупността лицето е било освободено от изтърпяване на наказанието по
реда на чл. 66 от НК, въпросът за изпълнението на общото наказание се
решава при неговото определяне. Това е сторено от настоящия съдебен състав
с неговата присъда от 06.06.2024г. Така както е ситуиран посоченият текст, не
се изключва възможността за приложението на чл. 66 от НК след определяне
на общото наказание в рамките на дадена съвкупност, но от значение е факта,
че предпоставките на тази разпоредба, следва да са налични към момента на
групиране на наказанията. Когато на основание чл. 25, ал. 4 от НК съдът
отложи изтърпяването на общото наказание, изпитателните срокове по
присъдите, включени в съвкупността губят самостоятелното си значение.
Преценката за наличие на предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК по отношение
на общото наказание включва и размерът на изпитателния срок, който не
може да започне да тече от момент, различен от този на влизане в сила на
определението по чл. 306, ал. 1 от НПК - виж Решение № 159 от 8.05.2012 г.
на ВКС по н. д. № 457/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна
Кънчева. Решаващата инстанция на СРС намира, че са изпълнени
предпоставните на чл.25, ал.4 от НК вр. с чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане
изтърпяването на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година спрямо подсъдимия Г. с изпитателен срок,
считано от датата на влизането в сила на постановената присъда – лицето не е
осъждано към датата на деянието на наказание „лишаване от свобода“, а
наложеното наказание е до 3 (три) години, както предвижда посочената
норма. Настоящият състав счита отново, че за постигане целите на
индивидуализираното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една година по настоящата присъда не е наложително изтърпяването
му да е ефективно. Съдът намира, че адекватен изпитателен срок е три
години, считано от влизане на присъдата в сила. В рамките на този срок на
13

подсъдимия Г. ще е предоставена отново и за последен път една обективна,
но единствена възможност, същият да спазва занапред законите в страната и,
преосмисляйки своето престъпно поведение да не накърнява чуждата
собственост чрез противоправни престъпления в пределите на определения
му изпитателен срок от три години, именно чрез отлагане на ефективното
изпълнение на наложеното му общо най-тежко наказание „лишаване от
свобода“, то подсъдимия Г. би имал отново шанса да се счита за неосъждано
лице на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК, ако не извърши престъпление в
рамките на определения му от съда изпитателен срок, като ще може да приеме
себе си като човек неизвършил престъпления кражби и ще може отново да
бъде пълноправен член на обществото с чисто съдебно минало.
С присъдата на съдебния състав от 06.06.2024г. е бил приложен
материалния закон като поради извършено плащане в хода на наказателното
производство предявеният граждански иск от граждански ищец Д.Г. срещу
подсъдимия Н. Д. Г.за сумата от 989.10 лева, представляваща претендирано
парично обезщетение за причинените имуществени вреди от престъпление по
чл. 194, ал. 1 НК.
С присъдата на съдебния състав от 06.06.2024г. е бил приложен
процесуалния закон като подсъдимият Н. Д. Г. е осъден за да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Софийски районен съд и по сметка
на Висш съдебен съвет сумата от 1070.30 лева, представляваща общият
размер на сторените в съдебното производство разноски за съдебна
експертиза и за свидетел, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на СРС за
дължима държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
С присъдата на съдебния състав от 06.06.2024г. е бил приложен
процесуалния закон като подсъдимият Н. Д. Г. е осъден за да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на на СДВР сумата от 97.50 лева,
представляващите в сторените в досъдебното производство разноски за
експертиза, ведно със сумата от 5.00 лева в полза на СРС за дължима
държавна такса за служебно издаден изпълнителен лист.
Отговорността за разноски е обективна последица от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
С присъдата на съдебния състав от 06.06.2024г. е бил приложен
процесуалния закон като е било постановено на основание чл.301, ал.1, т.11
от НПК представеният в оригинал заложен билет на името на „Н. Д. Г.“ да се
остане приложен към доказателствените материали в съдебното
производство.
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
14

Съобщи за изтекли лични данни