Р Е Ш
Е Н И Е № 407
гр. Бургас, 23 март 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд
гр.Бургас, ХІV състав, в съдебно заседание на седемнадесети март, през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
АТАНАСКА АТАНАСОВА
При секретар С. А. и с участието на
прокурора ДАРИН ХРИСТОВ, изслуша докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА КАХД № 206/2022г.
Производството е по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от „ЗАФИ“ЕООД,ЕИК
*********, представлявано от З.М.Г., чрез процесуален представител адв. В. И.
против решение № 66/02.11.2021г., постановено по АНД № 443/2021 г. по описа на
Районен съд гр.Царево.
С решението е изменено наказателно постановление № 02-0003782 от
29.07.2021 г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, с което на „Зафи“
ЕООД, ЕИК *********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00
лева, за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, в частта му досежно размера на имуществената
санкция, като за това нарушение на „Зафи“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 1500.00 лв. и „Зафи“ ЕООД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати на Инспекция по
труда, сумата в размер на 80,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.
„ЗАФИ“ЕООД обжалва с
частна жалба и определение №127/14.12.2021г., постановено по АНД № 443/2021 г.
по описа на Районен съд гр.Царево, с което е оставено без уважение искане на
частния жалбоподател за допълване на решение № 66/02.11.2021г., в частта за
разноските.
Жалбоподателят иска отмяна
на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е
отчел неправилна правна квалификация на нарушението, за което е издадено
наказателното постановление, предвид липсата на доказателства изобщо за сключен
трудов договор към момента на проверката. Твърди, че липсват доказателства за
извършване на нарушението, защото на 15.06.2021г. работникът не е престирал
труд, а се е запознавал с естеството на работата преди да вземе решение дали да
сключи трудов договор. Според него, обжалваното решение е незаконосъобразно и
защото съдът не е обсъдил наличието на предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Намира и че неправилно е осъден да заплати
разноски на ответника в производството в пълен размер, с оглед изхода на спора.
Застъпва тезата, че такива се дължат съразмерно с уважената част по правилата
на чл.78, ал.1 и 2 от ГПК, приложим по силата на чл.144 от АПК.
Идентични съображения по
отношение на разноските излага и в частната жалба, с която иска отмяна на
определение №127/14.12.2021г. и присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата, предвид изменението на
размера на административното наказание.
В
съдебно заседание касаторът и частен чалбоподател, чрез процесуалния си представител
адв. И., поддържа исканията, направени с жалбите по изложените в тях,
съображения. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът
по касационната жалба, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н.,
оспорва касационната и частната жалби. Счита, че обжалваните съдебни актове са
законосъобразни и следва да бъдат оставени в сила. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски в производството.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в
сила. Не изразява становище по основателността на частната жалба.
Касационната и
частната жалби са допустими.
Подадени са в срока
по чл.211 от АПК и този по чл.248, ал.3 от ГПК, от страна, с право и интерес от
обжалването.
Разгледани по
същество са неоснователни.
І. По отношение на
касационната жалба:
С наказателното
постановление „ЗАФИ“ ЕООД е санкционирано за това, че на 15.06.2021г.
в 14.00ч. на обект: бирария „Зафи“, с. Синеморец,
общ. Царево, в качеството на работодател е допуснал до работа К.Д., гражданин
на Република Северна Македония, преди да й предостави копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Деянието е
квалифицирано като нарушение на чл.63, ал.2 от КТ и е приложена санкционната
норма на чл.414, ал.3 от КТ.
За
да измени посочения акт, първоинстанционният съд е преценил, че при издаването
му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и че
материалния закон е приложен правилно, но наложеното наказание не е съобразено
с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, предвид установените за определяне на
тежестта му, факти и при отчитане на обстоятелството, че нарушението е било
отстранено веднага след извършване на проверката.
Настоящият
състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, съображения по
приложението на закона и на осн. чл.221, ал.2, пр. последно препраща към тях.
Възраженията
на касатора за липса на доказателства за извършено нарушение и неправилна
правна квалификация съдът намира за неоснователни.
Твърдението на касатора, че на 15.06.2021г.
работникът не е престирал труд, а се е запознавал с естеството на работата
преди да вземе решение дали да сключи трудов договор, е опровергано от
събраните в хода на първоинстанционното производство, доказателства.
На първо място, разпитаната в качеството на
свидетел актосъставителка Д.Р.изрично е
заявила, че преди започване на проверката е видяла, че в кухнята на бирарията
работят две лица, едното от които впоследствие се е оказала К.Д..
На следващо, последната собственоръчно е
попълнила справка- декларация по чл.402 от КТ, в която е посочила, че е постъпила
на работа на 15.06.2021г., има
сключен трудов договор, заема длъжността „работник кухня“, работното й време е
от 12.00 до 20.00ч., с два почивни дни и уговорено трудово възнаграждение в
размер на 800лв.
Отделно от това по делото са представени и
график за работа и таблица за отчитане явяването/ неявяването на работа за
м.06.2021г. Според графика за работа Дуганова е следвало да извършва работата,
за която е наета на 15.06.2021г. от 10.00 до 22.00ч. Таблицата от своя страна
удостоверява, че тя се е явила на работа на
15.06.2021г.
Въз основа на посочените доказателства,
правилно първоинстанционният съд е преценил, че на посочената дата лицето е
престирало труд за работодателя „ЗАФИ“ ЕООД.
Що се касае до трудовия договор, съдът
приема за доказано, че такъв е бил сключен на 15.06.2021г. Както вече бе
посочено, този факт е потвърден в попълнената от Дуганова справка- декларация.
В същия смисъл са и обясненията, дадени от управителя на дружеството- касатор,
дадени на 15.07.2021г. В тях същият изрично е декларирал, че трудовия договор
на Д. е сключен на 15.06.2021г. и лицето е започнало работа на посочената дата.
Поради това и след като по делото не са
представени доказателства, че преди започване на работа на работника е било
връчено уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, съдът намира, че правилно
наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл.414, ал.3 във
вр. с чл.63, ал.2 от КТ.
Неоснователно е възражението за
незаконосъобразност на обжалваното решение поради липса на изложени мотиви
относно приложението на чл.28 от ЗАНН.
Това е така, защото макар и да не е
изложил отделни мотиви, съдът е извършил дължимата преценка при определяне на
размера на наложеното наказание, а и защото не съществува никаква пречка
преценката за наличие на предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН да бъде
извършена и от касационната инстанция.
Такива в случая не са налице. Разпоредбата
на чл.414в, ал.2 от КТ категорично изключва възможността да се приеме, че
нарушението на чл. 63, ал.2 от КТ може да бъде квалифицирано като маловажно.
Поради това и на по- силното основание не може да бъде прието и че то е
малозначително, така че да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН. Отделно от
това, конкретното деяние, за което е наложена санкция не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид,
а фактът, че нарушението е отстранено в кратък срок след извършване на
проверката е отчетен от първоинстанционния съд при преценката му за
съответствие на наложеното наказание с нормата на чл.27, ал.2 от ЗАНН.
ІІ. По отношение на частната жалба:
За да отхвърли искането на жалбоподателя за
изменение на решението в частта за разноските съдът е приел, че разноски не се
държат, тъй като наказателното постановление изменено, а не- отменено.
Този извод е формиран при правилно
приложение на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
действаща към датата на постановяване на обжалваното определение сочи, че
страните имат право на разноски по реда на АПК.
Същевременно чл.143, ал.1 от АПК предвижда
възможност за присъждане на разноски на жалбоподателя само когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт.
В случая няма отмяна на обжалвания акт.
Разпоредбите на чл.78, ал.1 и 3 ГПК, са
неприложими, тъй като те отчитат спецификите на исковото производство, а
настоящото производство не е такова.
Съдът намира, че по отношение на разноските
в случая не е налице непълнота в нормата на чл.143, ал.1 от АПК, така че да е
приложима разпоредбата на чл.144 от АПК, защото решението, с което се извършва
преценка на законосъобразността на издадено наказателно постановление е по
сходно по правни характеристики и последици с това, с което се преценява
законосъобразността на индивидуален административен акт, отколкото до
преценката за основателност или не на искова претенция.
Предвид изложеното съдът намира, че по
отношение на обжалваните решение и
определение не са налице отменителни основания, поради което същите следва да
бъдат оставени в сила.
С оглед изхода на спора следва да бъде
уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които съдът определя в
размер на 80лв.
Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във
вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 66/02.11.2021г., постановено по АНД № 443/2021
г. по описа на Районен съд гр.Царево.
ОСТАВЯ В СИЛА определение №127/14.12.2021г., постановено по АНД
№ 443/2021 г. по описа на Районен съд гр.Царево.
ОСЪЖДА „ЗАФИ“ЕООД,ЕИК *********, представлявано от З.М.Г. да заплати
на Инспекция по труда, сума в размер на
80,00 лева, представляваща разноски по делото
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: