№ 19902
гр. София, 14.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110167393 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В молба вх. № 136947/24.04.2024 г. /депозирана чрез Система за
сигурно електронно връчване на 23.04.2024 г./, подадена от името на В. В. Б.,
е обективирано искане за изменение на решение № 5861/02.04.2024 г.,
постановено в настоящото производство, в частта за разноските, като в полза
на В. В. Б. бъдат присъдени разноски в производството в пълния претендиран
размер, съгласно представения по делото списък на разноски по чл. 80 ГПК
/виж лист 136 от делото/.
Насрещната страна в производството изразява становище по
направеното от името на В. В. Б., искане, като излага съображения за
неоснователност на искането.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебния акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
В този смисъл и доколкото по делото е налично произнасяне по
разпределение на отговорността за разноски в производството по гр.д. №
67393/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
1
намира, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за
разноските.
Искането е направено в законоустановения срок, от легитимирана
страна и се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество, същото се явява неоснователно.
В мотивите на решение № 5861/02.04.2024 г., постановено по гр.д. №
67393/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в, съдът е изложил съображения
относно разпределението на отговорността за разноски в производството,
съобразно изхода на спора. Същевременно, съдът не намира, че са налице
основания за ревизиране на обективираното в горепосоченото решение
произнасяне.
От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за заплатени държавна такса –
200,00 лева, за заплатен депозит за вещо лице – 250,00 лева и за заплатено
адвокатско възнаграждение – 4810,00 лева. По делото са представени
доказателства за извършени разходи за заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 2000 лева, като за разликата е посочено, че ще
бъде платена на по-късен етап, но до датата на провеждане на устните
състезания доказателства за извършване на разноски за адвокатско
възнаграждение за разликата над 2000 до 4810 лева, не са представени от
ищеца. В представения договор за правна защита и съдействие изрично е
посочено, че уговореното възнаграждение в полза на адвоката, представляващ
ищеца В. В. Б. в настоящото производство, е в размер на 4810 лева, от които
2000 лева – платени при подписване на договора /за която сума договора има
силата на разписка, съгласно трайната и безпротиворечива практика на
съдилищата в Република България/, а остатъкът от 2810 лева – платим по
банкова сметка в посочен в договор за правна защита и съдействие срок.
До датата на провеждане на устните състезания доказателства, а и към
настоящия момент, доказателства за действителното извършване на разноски
за адвокатско възнаграждение за разликата над 2000 до 4810 лева, не са
представени от ищеца.
Съгласно задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения,
дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.,
постановено по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо и доколкото по делото не са
представени доказателства, че претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство, за разликата над
2000 лева до 4810 лева, са действително извършени, то и такава разлика не
може да му бъде присъждана в производството.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 25.03.2024 г. от
името на ответника е направено възражение с правно основание чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
2
производството адвокатско възнаграждение.
Съдът като е взел предвид фактическа и правна сложност на делото,
активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца,
както и размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в
настоящото производство, е формирал воля, че претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в производството се явява в прекомерен размер и
следва да бъде редуциран до размер близък до минималния, предвиден за
съответния вид работа, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
за минималните размер на адвокатските възнаграждения, а именно 850,00
лева. Настоящото производство не се характеризира с фактическа и правна
сложност. Същото е приключило с разглеждането му в две открити съдебни
заседание, като е необходимо да се отбележи, че второто открито съдебно
заседание е проведено за събиране на допуснати доказателства, искането за
събирането на които е направено от ищеца едва в първото по делото открито
съдебно заседание, т.е. ако искането бе релевирано още с исковата молба, то
делото следваше да приключи в едно открито съдебно заседание. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че предметът на делото е търсено
обезщетение за сумата от 5000 лева. Същата претенция, макар предявена като
частичен иск от общия претендиран размер от 52000 лева, служи като база за
определяне на полагащото се в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в
производството. Тоест адвокатското възнаграждение е определено от съда
при съобразяване на защитимия в производството материален интерес от
5000 лева.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че искането с
правно основание чл. 248 ГПК, инкорпорирано молба вх. №
136947/24.04.2024 г. /депозирана чрез Система за сигурно електронно
връчване на 23.04.2024 г./, подадена от името на В. В. Б., за изменение на
решение № 5861/02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 67393/2023 г. по описа
на СРС, ГО, 160 с-в, в частта за разноските, се явява неоснователно и следва
да се отхвърли.
Воден от горното, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане за изменение на решение №
5861/02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 67393/2023 г. по описа на СРС, ГО,
160 с-в, в частта за разноските, инкорпорирано в молба вх. №
136947/24.04.2024 г. /депозирана чрез Система за сигурно електронно
връчване на 23.04.2024 г./, подадена от името на В. В. Б..
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото определение е неразделна част от решение №
5861/02.04.2024 г., постановено по гр.д. № 67393/2023 г. по описа на СРС,
3
ГО, 160 с-в.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4