Решение по дело №15/2015 на Районен съд - Етрополе

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

гр.Етрополе, 20.07.2016 год.

в   името   на   народа

Етрополски районен съд в публично заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета  година в състав:

Председател: Мая Николова

при секретаря: Д.Г. и в присъствието на р.прокурор:………………

като разгледа докладваното от Председателя гр. дело № 00015 по описа за 2015 година  и за да се произнесе взе предвид следното:

            Искът е предявен от „ДРАГОЕВО”ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Петър Динков Атанасов срещу  ”ЕВРОТУР-Т” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя  Овед Еон Таджер, с правно основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД вр.чл.26 ал.4 от ЗЗД.

            Твърди, че на 17.03.08г. м/у „Драгоево” ЕООД и „Евротур-Т”ЕООД е сключен договор за лизинг  на движима вещ – роторна трошачка тип  „Макрум 4098”. Ответното дружество е предявило с/у ищеца няколко претенции основаващи се на твърдение за ненадлежно изпълнение на задълженията на „Драгоево” ЕООД, произтичащи от  съдържанието на лизинговия договор. Твърденията на ищеца са оспорени пред арбитражния съд, който отхвърля възражението им, възприемайки тезата на ищеца за наличие на валидна арбитражна кауза по смисъла на чл.9 от ГПК и след като образува ВАД № 40/14г. съгласно описа на АС при БТПП е пристъпил към разглеждане на спора по новия иск на „Евротур –Т” ЕООД срещу „Драгоево” ЕООД , което производство не е приключено и се развива по процесуалните правила приети от арбитражния съд, а не по общия процесуален ред установен по ГПК, което ограничава правата им и обосновава правния им интерес от предявяване на настоящия иск.

            Твърдят, че управителя на „Драгоево” ЕООД не е водил преговори за включване на арбитражна  клауза в договора за лизинг, нито се е съгласявал такава уговорка да бъде включена в  съдържанието на договора. При подписване на документа съдържащ съгласието на страните ответника не е осигурил възможност на представляващия „Драгоево” ЕООД да се запознае конкретно с текста. Твърдят, че договора за лизинг е сключен без да е постигнато действително съгласие за сключване на арбитражна клауза, която е обиктивирана в съдържанието на чл.33 от Договора представен като доказателство от ответника пред АС  при БТПП. Липсата на такова съгласие определя нищожността на тази уговорка, но без да повлиява  върху действителността на самия договор за лизинг, тъй като тя не засяга същественото му съдържание.

            Молят съдът да постанови решение, с което да признаят за установено нищожността  на арбитражна клауза съдържаща се в договора за лизинг на движима вещ от 17.03.08г., по силата на която разрешаването на спорове се предоставя в изключителна компетентност на АС при БТПП.

Ответника е подал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за недопустим, исковата молба за нередовна и заявената искова претенция за изцяло неоснователна.

            В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез управителя си Атанасов и пълномощника си адв.Биволарски поддържат предявения иск, молят да се уважи изцяло, както и да им се присъдят направените по делото разноски.

            В съдебно заседание ответното дружество, чрез пълномощника си адв.Петър Милушев оспорва предявения иск, моли да се отхвърли, като им се присъдят направените по делото разноски.

            Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

            Не се спори между страните по делото, че на 17.03.2008г. са сключили договор за оперативен лизинг на движимо имущество – роторна трошачка, тип “Макрум 4098”, заедно с частите и принадлежностите към нея, подробно описани в приложение № 2 към Договора.

            В чл.33 от Договора е залегнала клаузата, че всички спорове, свързани с договора, които страните не могат да разрешат доброволно, ще бъдат разрешавани от Арбитражния съд при БТПП по реда на неговия правилник.

            Не се установи по безспорен начин твърдението и на двете страни, че между страните е имало изготвен примерен договор, в който ищецът твърди, че няма залегнала арбитражна клауза, а ответникът – че тя е съществувала и в подписания от страните договор само е допълнена цената и начинът й на заплащане. В показанията си разпитаните свидетели Валентина Добрева и Красимир Николов установяват, че знаят за сключения договор, но не са присъствали на преговорите между представляващите двете дружества.

            В показанията си разпитания свидетел Любомир Николов установява в показанията си, че води счетоводството на ответното дружество и че е запознат с подготовката за сключването на договора за лизинг. Същият бил изготвен от адв.Петър Неделчев от САК и същият го изпратил на ответника за попълване на лизинговите вноски, първата вноска и сроковете за плащане. Били изготвени и 8 броя записи на заповед, съответстващи на всяка от лизинговите вноски. Договорът бил подписан от управителя на ответника Таджер, като последният наредил на св.Николов да отиде до гр.Шумен, където управителя на ищеца Атанасов да подпише документите. Свидетелят Николов и управителя Атанасов се срещнали в ресторант в гр.Шумен, където Атанасов подписал два екземпляри от договора и 8-те записа на заповед, след което пред нотариус било нотариално заверено заявление за вписване на договора в Централния регистър на особените залози.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявения иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

            При сключването на всеки договор страните трябва да постигнат съгласие по всички клаузи в него, да ги обсъдят съвместно, след което да положат подписите си под договора.

            Установи се, че такова договаряне между представителите на двете дружества не е имало. Договорът е бил изготвен от нает от ответника адвокат, след което е бил подписан от управителя на “Евротур Т” ЕООД – г-н Таджер. След това договорът, в два екземпляра, е бил предаден от управителя Таджер на св.Николов и последният го занесъл за да се подпише от управителя на “Драгоево” ЕООД Атанасов в гр.Шумен, което безспорно е сторено. Но договорът не е подписан едновременно и в присъствието на представители на страните, т.е. липсва законовата предпоставка, че има съгласие за всички клаузи договора, в това число и на арбитражната клауза в чл.33. Принципа в законодателството ни е, че споровете по сключени договори се разглеждат от гражданските съдилища и по изключение, при дзостигнато съгрласие межде договарящите, може да се решават от Арбитражния съд, каквото съгласие съдът намира, че не е постигнато в настоящия казус.

            С оглед на горното ще следва да бъде признато за установено между страните нищожността  на арбитражната клауза, съдържаща се в чл.33 от договора за лизинг на движима вещ от 17.03.08г., по силата на която разрешаването на спорове се предоставя в изключителна компетентност на АС при БТПП.

            С оглед изхода на делото ответното дружество ще следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50.00 лева.

            Водим от горното съдът

Р  Е  Ш  И:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ДРАГОЕВО”ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Петър Динков Атанасов и  ”ЕВРОТУР-Т” ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя  Овед Еон Таджер, на основание чл.26 ал.2 предл.2 от ЗЗД вр.чл.26 ал.4 от ЗЗД, нищожността  на арбитражната клауза, съдържаща се в чл.33 от договора за лизинг на движима вещ от 17.03.08г., по силата на която разрешаването на спорове се предоставя в изключителна компетентност на АС при БТПП.

            ОСЪЖДА ЕВРОТУР-Т” ЕООД да заплати на „ДРАГОЕВО”ЕООД направени по делото разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на преписи от страните, пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: