Решение по дело №769/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер …………             Година  2019                Град Варна

                  

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд               ХХІХ състав

На шести юни                             Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                      

    СЪДИЯ: Мария Бончева

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №769 по описа на съда за 2019 г.,

          за се произнесе взе предвид следното

 

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „Кати -93-Киро Д.“ЕТ против НП № 315154-F321682/ 29.01.2018г. на Директор на ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Кати -93-Киро Д.“ ЕТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 3000 лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС вр. чл. 7 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.  на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС.

В жалбата въззивникът моли съда да отмени НП. В съдебно заседание въззивникът редовно призован се явява, като поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

           На 10.08.2019 година била извършена проверка на търговски обект по смисъла на &1,т.41 от ДР на ЗДДС – количка за пуканки находяща се  на бул. „Сливница“ в гр.Варна  в близост до ФК, стопанисван от „Кати -93-Киро Д.“ЕТ. При извършена покупка на стойност 1,10 лева платени в бройне бил издаден фискален касов бон. При проверката било установено , че в обекта  лирсва монтирано фискално устройство с установена дистанционна връзка с НАП.

  За констатираното бил съставен акт за административно нарушение. Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.7 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г. на Министъра на финансите.

Актът за административно нарушение бил връчен надлежно на въззивникът. Жалбоподателят не направил възражения. Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

 Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Директора на ТД на НАП- гр.Варна, съгласно заповед № 1582/23.12.2015г. Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени в акта за нарушение. Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на жалбоподателя е проведено правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и  по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.

  Съдът намира, че правилно, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма административно наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.7 ал.1 от Наредба № Н18/2006г. на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС и на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС е ангажирал отговорността на жалбоподателя. Безспорно е установено, че  е допуснато нарушение на ЗДДС свързано с реда и начина на въвеждане в експлоатация и регистриране на фискално устройство. За подобен род нарушение в разпоредбата на чл.185  от ЗДДС е предвидено налагането на административно наказателна санкция – глоба или имуществена санкция. Настоящият състав приема, че правилно наказващият орган е вменил отговорност на жалбоподателя, за това,че не е регистрирал и въвел в експлоатация и монтирало фискално устройство съгл. чл.7,ал.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ. Задължението за регистриране, въвеждане в експлоатация и монтиране на фискално устройство съгласно общата разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, регламентира  задължения за регистрираните или нерегистрирани по ЗДДС лица да регистрират и отчитат извършените доставки или продажби чрез въведено в експлоатация фискално устройство от което следва да се издава касов бон, като в разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е посочено, че правилата относно това се регламентират с Наредба, издадена от МФ,в случая това е Наредба №Н-18/2006г. на МФ. В разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 е посочено, че лицата по чл.3 от Наредбата са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта, а в посочената разпоредба на чл.3, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби, като изчерпателно се изброяват как става това.  Съда счита, че всяко регистрирано или нерегистрирано лице по ЗДДС е длъжно да въведе в експлоатация фискално устройство, свързано с мрежата на НАП, от което при извършени доставки и /или продажби, следва да се издава фискален фон, но очевидно нормата има предвид, че регистрацията, въвеждането в експлоатация и монтирането на ФУ, следва да става от съответното ЮР, ФЛ, вкл. и дружествата по ЗЗД, чрез неговите управители, респ. представляващи, а задължение на работещите с фискалното устройство, да издават  фискален бон при извършване на доставки и/или продажби като в случаите когато не издадат такива подлежат на санкциониране.  В конкретния случай, от доказателствата по делото се установява категорично, че жалбоподателя е извършвал продажби на датата на проверката, като в тази насока са гласните доказателства и удостоверената в протокола за извършена проверка, както и посоченото в същия.  Касае се до установено поведение, което осъществява състав на посоченото в наказателното постановление нарушение, като жалбоподателя се явява и субект на същото, доколкото е лице, което извършва продажби в търговски обект по смисъла на чл.3 от Наредбата. В случая е без значение причината, поради която не е включено фискалното устройство, доколкото същият не е следвало изобщо да осъществява дейността по продажба в търговския си обект при липса на монтирано, въведено в експлоатация и функциониращо фискално устройство.

Що се касае до определената за така установеното нарушение ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ, то съдът намира, че правилно същата е наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС сочи, че на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 от закона или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв., а когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат по-леките санкции по ал.1 на чл.185 от ЗДДС. В конкретния случай се касае до нарушение на Наредба, издадена на основание чл.118 от ЗДДС, което е изрично посочено в §11 от ПЗР на Наредба Н-18/06г. на МФ. Нарушението е такова, което на практика води до неотразяване на приходи, доколкото липсата на фискално устройство в обекта не дава възможност за регистриране на извършените продажби. 

Съдът намира, че не би могло конкретното нарушение да се квалифицира като маловажен случай. Неспазването на законовите норми, свързани с данъчното законодателство, независимо от липсата на реално настъпили щети за Държавата или държавния бюджет не може да бъде възприето като маловажност на допуснатото нарушение. Следвало е въззивникът да има дължимото законосъобразно поведение за спазване  на принципите, условията и реда на ЗДДС. Извършеното нарушение по нищо не се отличава от други нарушения от същия тип.

          При индивидуализацията на наказанието, наложено на  жалбоподателя административнонаказващия орган не се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, поради което съдът намира, че наказание  определено към  минимален размер, би било по-справедливо и съответства на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН. Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                    

                                  Р   Е   Ш   И  :

        

ПОТВЪРЖДАВА НП № 315154-F321682/ 29.01.2018г. на Директор на ТД на НАП - гр.Варна, с което на „Кати -93-Киро Д.“ ЕТ е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ" в размер на 3000 лева на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС вр. чл. 7 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г.  на Министъра на финансите и чл.118 от ЗДДС.

а касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.                   

 След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.    

                                                    

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: