Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр.Габрово, 22.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в открито съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

 

при секретаря  Мариела Караджова и в присъствието на прокурора ................ като разгледа докладваното от съдия РАЧЕВ адм. д. № 148 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

         Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба с вх. № 709/8.04.2020г. по описа на Административен съд – гр. Габрово на М.В.А. с ЕГН ********** ***  против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 700002 от 10.01.2020г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Габрово.

         В жалбата и в становищата по делото се иска отмяна на обжалвания административен акт. Основен довод е, че налагането на ПАМ следва да бъде уредено в закон или указ, но не и в наредба, какъвто бил настоящия случай. В заповедта се съдържала неяснота какво се разпорежда с нея и срещу кого. Иска се отмяната на заповедта. Претендират се разноски.

         Ответният административен орган - Началник Сектор “Пътна полиция” при ОДМВР – Габрово не изразява становище по жалбата.

         Административен съд – Габрово, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея доводи, както и данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна.

         В обжалваната заповед буквално е изписано:

         „Налагам на М.В.А. /с посочени ЕГН и адресни данни/ ЗАПОВЯДВАМ: Свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил.“

 

         1.Така формулирана заповедта не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.1, т.5 от АПК. Липсва разпоредителна част. Дословното пренасяне на текста на правната норма /в случая тази на чл. 19 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, наричана за краткост Наредбата/ не е достатъчно за да изпълни посоченото изискване на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Необходимо е да бъде посочено кое точно свидетелство за управление на МПС се изземва и от кого.

         Обжалваната заповед е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила – чл. 146, т. 3 от АПК.

 

         2.Административния орган се е позовал и копирайки я, е пренесъл в заповедта правна норма която не е част от позитивното право. Текстът на чл. 19 от Наредбата „Свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в тази наредба, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил.“ е бил в сила от 22.02.2013г. до 3.09.2018г. С изменението на Наредбата публикувано в ДВ бр.75 от 2018 в сила от 4.09.2018г. чл. 19 придобива, актуалната и към настоящия момент редакция, а именно: „За свидетелство за управление на МПС, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ или не по реда, установен в тази наредба, административното производство във връзка с издаването се възобновява.“. Действащата редакция не позволява изземване на свидетелството, а предвижда възобновяване на производството.

         Позовавайки се правна норма, която не е в сила, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт – основание за отмяна по чл. 146, т.4 от АПК.

 

         3.Основната причина, която налага отмяната на оспорената заповед е твърдяното и в жалбата противоречие с нормата на чл.23 от ЗАНН. Според тази новела случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. Следователно не е възможно да бъде наложена принудителна административна мярка, основана на друг нормативен акт, различен от закон или указ. Основавайки процесната ЗППАМ на чл. 19 от Наредба № І-157 /със всичките недостатъци посочени по-горе/ ответникът е постановил незаконосъобразен административен акт.

 

         С оглед тези констатации, издадения Заповед за прилагане на принудителна административна мярка следва да бъде отменена.

 

         При този изход на делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски – 250.- лева адвокатско възнаграждение и 10.- лева д.т.

 

          

         Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от Административнопроцесуалния кодекс Административен съд – Габрово.

 

         Р Е Ш И:

 

         ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 700002/2020 от 10.01.2020г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Габрово.

 

         ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Габрово да заплати на М.В.А. с ЕГН ********** *** сумата 260.- /двеста и шестдесет/ лева, сторени деловодни разноски.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Габрово.

 

         Препис от настоящото да се изпрати на страните.    

 

 

                                              СЪДИЯ: