Решение по дело №5484/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 191
Дата: 12 януари 2023 г. (в сила от 12 януари 2023 г.)
Съдия: Калина Анастасова
Дело: 20221100505484
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова

Стойчо Попов
при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505484 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20018520 от 04.03.2022 г. по гр.д. № 62619/2020 г. по описа на
СРС, 159 с-в, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, че В. Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, не дължи на
„ЧЕЗ Разпределение България” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „******* бл. „Бенч Марк Бизнес Център“ с правоприемник
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД сумата над 1658,71 лв. /хиляда
шестстотин петдесет и осем лева и 71 стотинки/, представляваща неплатена главница
за ползвана електрическа енергия за периода от 10.07.2020г. до 10.10.2020г. за обект-
ресторант, находящ се в с. Говедарци, клиентски №540004994698, за което е издадена
фактура № **********/13.10.2020 г.; отхвърлен е като неоснователен предявения от В.
Х. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „*******, срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно наименование „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД) иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по
отношение на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с предишно
наименование „ЧЕЗ Разпределение България“ АД), че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1658,71 лв. /хиляда шестстотин петдесет и осем лева и 71 стотинки/,
представляваща неплатена главница за ползвана електрическа енергия за периода от
10.07.2020г. до 10.10.2020г. за обект- ресторант, находящ се в с. Говедарци, клиентски
1
№540004994698, за което е издадена фактура № **********/13.10.2020 г.
В срок срещу първоинстанционното решение, в частта на отхвърляне на
исковете, е подадена въззивна жалба от ищеца В. Х. С., в която се излагат съображения
за неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.
Заявява, че процесната фактура е издадена в противоречие с чл.28, ал.2 от
Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/, издадени от ДКЕВР, обн.ДВ,
бр.66/26.07.2013 г. в сила от 26.07.2016 г., където е посочено, че крайният снабдител
доставчика от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителната мрежа суми за пренос, достъп и други мрежови услуги, за
цялото фактурирано от крайния снабдител /доставчик количество ел.енергия.
Следователно, според ищеца, материалноправно легитимиран е не ответника, а
доставчика по договора за доставка на ел.енергия. Тези две дружества, според ищеца,
следва да сап равно и организационно независимис оглед разпоредбата на §17 от ДР на
ЗЕ. Поддържа доводи, че ПТЕЕ са специални спрямо ПИКЕЕ, което при постановяване
на решението не е отчетено.
Допълнително заявява, че съгласно чл.120 ЗЕ ответното дружество е собственик
на СТИ и нему е възложено задължението да отчита показанията на СТИ. В случая е
установено чрез събраните гласни доказателства, че СТИ се намира на улицата извън
имота /нарушение на чл.29, ал.5 от Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на
производители и потребители към електроразпределителната мрежа/. Освен това е
установено, че липсва пломба на щите и че ключ от този щит имат и служители на
ответника. Същевременно не е установено с категоричност, че СТИ не отчита точно
консумираната ел.енергия. Съдът не е преценил и показанията на разпитаните
свидетели съобразно евентуалната тяхна заинтересованост.
Освен това, както е установено чрез приетата пред първата инстанция СТЕ, за
оспорената корекция е направено неправомерно изчисление с по-големи стойности на
ток и напрежение. При установено неправилно и компроментирано преизчисляване и
оспорване от страна на ищеца, ответникът не е отправил искане за установяване
действителното количество преизчислена ел.енергия, която да съответства на
методиката от ПИКЕЕ и одобрените цени за този период.
Поддържа, че неправилно съдът е приел, че за процесния период действат
правила за измерване количеството ел.енергия по см. и в обема на регламентация
съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. Към този момент същите са отменени и са нищожни. Освен
това, според жалбоподателя, към настоящия момент и последните три разпоредби от
ПИКЕЕ /чл.48, чл.49 и чл.50/ са отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г. по адм.д.№
4785/2018 г. по описа на 5 чл. с-в на ВАС.
Според жалбоподателя, практически след обнародване на влязло в сила решение
2
по к.адм.д.№ 2385/2016 г. вече не съществуват ПИКЕЕ. Предвид отмяната на тези
норми и запазване действието само на формулите за преизчисление по ПИКЕЕ, спорен
е материалноправният въпрос дали изобщо съществува законово основание за Чез
Разпределение България АД /мрежов оператор/, съответно на крайният снабдител Чез
Електро България АД да коригира едностранно сметките на ищеца като потребител на
ел.енергия през изминал период. По този въпрос, ищецът намира, че СРС се е
произнесъл неправилно. За даване на правилен отговор е следвало да се изходи от
нормативната уредба в периода на извършване на проверка на СТИ и извършване на
едностранна корекция на сметка за посочения период. В началото му не е била налице
действащата към настоящия момент правна уредба.
Заявява, че ответникът не е краен снабдител, а такъв е "ЧЕЗ Електро България"
АД и винаги той е издавал фактури за обекта. Въззивникът няма облигационни
отношения с ответника, който е собственик на СТИ и трябва да отчита показанията.
Заявява, че за обосноваване извършената корекция на сметка ответникът се
основава на разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ЗЕ и ПИКЕЕ, прети от ДКЕВР през 2019 г.,
т.е. за доставена на ищеца ел.енергия, без да е измерена и заплатена. Това е и
основанието посочено в издадената фактура от 13.10.2020 г. В този см. следва да се
докаже и доставка на ел.енергия от ответника на ищеца. Такъв е бил сключен с "ЧЕЗ
Електро България" АД, който не е страна в процеса, като сумата се изисква от друг
правен субект, който има сключен друг договор с ищеца. Излага правни доводи, че ЗЕ
забранява едно енергийно дружество да съвместява две разнородни дейности в
енергетиката, каквито са дейността на мрежовия оператор и дейността по продажба на
ел.енергия. Тази забрана с ПИКЕЕ от 2019 г. е пренебрегната и мрежовия оператор е
издал фактура за консумирана ел.енергия, което в случая е недопустимо. Ако се приеме
различно тълкуване, то, разпоредбата на чл.56 ПИКЕЕ е нищожна.
Не е доказано основание за начисляване на сумата. Измененията в чл. 83, ал. 1 т.
6 ЗЕ са влезли в сила след влизане в сила на ПИКЕЕ /2019 г./, поради което между
двата нормативни акта е налице противоречие. В чл. 56 ПИКЕЕ не е посочена
методика за изчисление на корекцията и не е допустимо да има начислена цена за
достъп до електроразпределителната мрежа. В закона не е предвидено
електроразпределителните дружества да търгуват с ел.енергия и е налице
противоречие с чл. 98а, ал. 2 т. 6 ЗЕ. КЕВР може да приеме само правила за измерване
и преизчисляване на неизмерени количества, но не и да определя други участници на
енергийния пазар, поради което ПИКЕЕ противоречи на ЗЕ. В ОУ на ответника
въобще няма ред за уведомяване на потребителя за корекцията, особено в течение на
самото производство по корекция. Без да е доказана вина на ищеца се нарушава
принципа на равнопоставеност на страните. Не е доставена ел.енергия в размер, който
да обоснове стойността на фактурата.
3
Моли за отмяна на решението в обжалваната част, като неправилно и претендира
разноски.
Въззиваемата страна „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с правоприемник
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД не е подала писмен отговор на подадената
от ищеца въззивната жалба. В с.з. на 24.10.2022 г. изразява становище за
неоснователност на жалбата на ищеца. Претендира разноски.
В срок срещу първоинстанционното решение, в частта на уважаване на иска, е
подадена въззивна жалба от ответника „ЧЕЗ Разпределение България“ АД с
правоприемник „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в която се излагат
съображения за неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния
закон и процесуалните правила.
Неправилно съдът при постановяване на своето решение е основал изводите си
на СТЕ. Въз основа на последната приета в производството пред първата инстанция,
съдът е приел, че при определяне на преизчислението, което е правилно извършено на
основание чл.50, ал.2 ПИКЕЕ следва да се вземе предвид и наличието на изходящ
предпазител /автоматичен прекъсвач с ток на защита 63А/. Констатациите на експерта
в посочената част противоречат на правилата на ПИКЕЕ. Отправено е искане за отмяна
на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете в цялост. Претендират се
разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца В. Х. С., в който е
изразено становище за нейната неоснователност.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните
правни норми – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящият състав намира постановеното от СРС, 159-ти състав, решение за
валидно и допустимо.
По доводите за неправилност на постановеното решение изложени в подадените
жалби от насрещните страни, съдът намира следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК с искане
да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от
4600,61 лв., представляваща стойност на ползвана електрическа енергия за обект-
ресторант, находящ се в с. Говедарци, клиентски №540004994698, за периода от
10.07.2020г. до 10.10.2020г., за което е издадена фактура № **********/13.10.2020 г.
За да бъде установено съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, че в полза на ответното дружество е
възникнало потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките
4
за потребена електроенергия „ЧЕЗ Разпределение България“ АД следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа
енергия до имот с адрес с. Говедарци, община Самоков, по което ищецът да е страна,
наличието на предпоставките за извършване на едностранна корекция и дали правилно
е извършено преизчисляването на сумата.
За да отхвърли иска в една част СРС е приел, че с нормата на чл.83, ал.1, т.6 и
чл.83, ал.2 от ЗЕ (в редакцията изм. ДВ бр. 38 от 2018г., в сила от 08.05.2018г.), на
КЕВР е делегирано правомощието за приемане на подзаконов нормативен акт -
Правила за измерване на количеството ел.енергия, включително и установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В
изпълнение на тази законова делегация от КЕВР са приети ПИКЕЕ, които са
обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. и са действали към датата на извършване на
процесната проверка – 10.10.2020г. С оглед това съдът е приел за установено, че по
отношение на електромера на обект-ресторант в село Говедарци, община Самоков, към
датата на осъществената от служителите на ответното дружество проверка
/констативен протокол №1025574/10.10.2020 г./ ищецът е страна по договор за
доставка на ел. енергия, сключен с „ЧЕЗ Електро България“ АД за кл. № 540004994698.
Приел е за установено, че ищецът, като клиент на „ЧЕЗ Електро България“ АД за
процесния имот, е клиент и на ответното дружество, което именно извършва
експлоатирането на разпределителната мрежа съобразно притежаваната от него
лицензия. В този смисъл и чл. 104, ал. 1 ЗЕ съгласно който ползвателите на
съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка
взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за
преноса на количествата ел. енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея. Т.е.
не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ответното дружество.
Приел е, че към датата на която ищецът сочи, че е направена проверка на
изправността на средството за търговско измерване, монтирано в обекта му и е
възникнало основанието за извършване на корекция, действащи са ПИКЕЕ, които са
обнародвани в ДВ. бр. 35 от 30.04.2019г. Последните са издадени въз основа на
законовата делегация, предвидена в чл. 83, ал. 2 вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, даваща
правото на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ да приема правила за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база
данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съдът е намерил, че при
тълкуване на посочените законови разпоредби се налага извода, че на КЕВР е
5
възложено изцяло правомощието да приеме подзаконов нормативен акт, с който да
бъде регламентиран, както реда, по който следва да бъде констатирано, че е налице
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, така
и реда, по който следва да се извърши изчисляването на неотчетеното количество
електрическа енергия и как трябва да се разпредели риска от това между страните по
сделките с електрическа енергия, включително кога и при какви условия се извършва
корекция на сметките на ползвателя за минал период. Съдът е приел, че нормата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ посочва, че устройството и експлоатацията на електроенергийната
система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
Съответно съдът е приел, че в раздел IX, от чл. 49 до чл. 58 от ПИКЕЕ са
регламентирани различни случаи и начините за извършване на преизчисляване на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. Те са
разграничени съобразно установените различни по вид причини, поради които се е
стигнало до констатиран случай на неизмерване или неточно измерване на доставената
до обект на ползвателя електрическа енергия. Въз основа на това е заключил, че
правото на оператора на съответната електрическа мрежа да извърши едностранно
корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, не е обусловено от доказване на виновно поведение на
ползвателя на съответната мрежа, довело до неизмерването или неточното измерване
на електрическата енергия.
За извършване на преизчисление на количеството пренесена електрическа
енергия от оператора на съответната мрежа по един от предвидените в раздел IX от
ПИКЕЕ начини е приел, че по делото е установено наличието на неточно измерване на
електрическата енергия за процесния период, която следва да бъде преизчислена
съобразно указанията на чл.50, ал.2 ПИКЕЕ с количество 8641.80 kWh съгласно
заключението на вещото лице по приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза.
За обосноваване на този извод съдът е съобразил, че в с.з. на 25.10.2021 г. вещото лице
е посочило, че във формулата следва да се сложат показателите за ток 63А и фазно
напрежение 220 V, тъй като автоматичния прекъсвач на изхода на електромера е за
63А и не може в обекта да има по-висока консумация от 63А.
Поради това и съдът е приел, че за оператора на електроразпределителната
мрежа, който безспорно е ответникът „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД, е
6
възникнало правото да извърши корекция (преизчисляване на количеството
ел.енергия) съобразно чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, чийто размер е определил на 8641.80
kWh на стойност 1658.71 лева на база установено реално потребление на ел.енергия в
имота.
По отношение на материалноправната легитимация на страните, съдът е приел,
че именно ответното дружество в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа е материално легитимиран да издаде процесната
фактура и да получи плащане на начислената след извършената корекция сума.
Същевременно по аргумент от чл.56, ал. 2 от ПИКЕЕ именно ползвателят на мрежата,
какъвто е ищецът, е длъжен да заплати на оператора на съответната мрежа дължимата
сума, определена от оператора на мрежата по реда на чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ.
Решението на СРС е правилно.
Чрез представения пред първата инстанция нотариален акт за собственост на
недвижим имот № 139/30.12.2003г. на нотариус С.Х., се установява, че ищецът е
собственик на едноетажна сграда-ресторант, със ЗП от 144 кв.м., построен върху имот
№743023 по плана на с. Говедарци, общ. Самоков.
От представения пред СРС, констативен протокол №1025574/10.10.2020г. се
установява, че на 10.10.2020г., е извършена проверка от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, на електромера, отчитащ потребената в имота на ищеца
ел.енергия. При проверката е констатирано, че липсва пломбата на щита на ел. табло,
липсва пломба на капачката на клемниия блок на електромера, прекъсната е ел.
връзката между токовия напреженови бобини фази R, S и Т, като са развити винтовете
и девривационните пластини и пластините са преместени в крайно дясно положение,
електромерът е с тъмен дисплей. Установено е, че по този начин консумираната ел.
енергия към момента на проверката не се измерва и не се заплаща, установена е
промяна в схемата на свързване на СТИ, като след възстановена правилна схема на
свързване на СТИ са снети следните показания: Т1 /нощна/ 0006982 и Т2 /дневна/
0018085. Проверката била извършена в присъствието на свидетел.
Въз основа на съставения КП е издадена от ответното дружество фактура №
**********/13.10.2020 г. за сумата от 3833,84 лева без ДДС дължима от ищеца.
В производството са представени лицензия за разпределение на електрическа
енергия № JI-135- 07/13.08.2004 г., Решение №И2-Л-35/09.12.2013г. на ДКЕВР, Общи
условия на договорите за използване на електроразпределитените мрежи на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, публикувани на 26.11.07г. във в. Телеграф, в. Вяра, в.
Струма, в. Монт прес, в. Конкурент, в. „Всеки ден посредник“, в. Перник, в. Народен
глас, в. Ние.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящия
състав кредитира по реда на чл.202 ГПК се установява, че процесния обект е
7
присъединен към електроразпределителната мрежа, като описаното състояние в
съставения констативен протокол, е в резултат на нерегламентиран достъп до схемата
на свързване на СТИ. Преизчисляването на консумираната ел. енергия е извършено
правилно по реда на чл. 50, ал. 2 ПИККЕ, като периода е определен правилно. Както е
посочил експерта, при определяне на преизчисленото количество ел.енергия следва да
бъде съобразено, че във формулата следва да се сложат показателите за ток 63А и
фазно напрежение 220 V, тъй като автоматичния прекъсвач на изхода на електромера е
за 63А и не може в обекта да има по-висока консумация от 63А. С оглед това вещото
лице е посочило, че преизчислението следва да бъде за 8641,80 kWh, а не за 23969
kWh. По отношение на преминала метрологична проверка за СТИ е установено, че
такава е извършена на 21.11.2018г.
Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез показанията
свидетелите И.П.И. и В.Ц.П..
Чрез показанията на свидетеля И., преценени с оглед събраните доказателства
при спазване изискванията на чл.172 ГПК се установява, че при проверката на
процесния обект е установено още при отварянето на таблото, че липсва пломба на
щита на електрическото табло, липсва пломба на капачката на входа на електромера,
като последния бил с тъмен дисплей. Установено било, че винтовете са развити и
отхлабени и по този начин консумираната електрическа енергия по време на
проверката не се отчитала от електромера. Уведомили МВР на телефон 112. Заедно с
колегата съставили констативен протокол, възстановили правилната система на
свързване. При извършване на проверката с тях бил и представител на Федерация на
потребителите- свидетеля В. П..
Чрез показанията на свидетеля П. се установява, че при извършената проверка
на обекта в с. Говедарци техниците намерили нередност в електромера на ресторанта.
Нямало пломби нито на електрическото таблото, нито на електромера.
С оглед тези фактически констатации, които правилно са били установени от
СРС, настоящият състав намира следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
процесният имот, находящ се в с. Говедарци, община Самоков, е бил присъединен към
електроразпределителната мрежа и има открита партида за доставка на електрическа
енергия, поради което между крайния клиент В. Х. С. и „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД е възникнало правоотношение за достъп до електоразпределителната
мрежа и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа.
Във въззивното производство е спорно обстоятелството дали въззиваемият -
ответник в първоинстанционното производство е материалноправно легитимиран да
претендира суми, представляващи корекция на сметки, тъй като се поддържа, че
разпоредбата на чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ противоречи на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6
8
ЗЕ.
Ето защо, с оглед приложимата към датата на съставяне на констативния
протокол /10.10.2020 г./ нормативна уредба следва да се прецени дали
електроразпределителното дружество има право да извършва преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия - чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Правилата за измерване
на електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 35/19 г./.
С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакцията след
изменението, обн. в ДВ, бр. 54/12 г./ е делегирано на КЕВР правомощието да приеме
подзаконов нормативен акт - Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, включително и установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия. С решение по т. 1 от протокол №
67/24.04.2019 г. на КЕВР са приети ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/19 г./.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в актуалната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/21 г. на
ВКС, III г. о., и Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/21 г. на ВКС, IV г. о.,
според което както предходната, така и действащата редакция на ЗЕ, изрично възлагат
на подзаконовата нормативна уредба - ПИКЕЕ реда и начина за преизчисляване на
количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на СТИ. Правната уредба, обективирана в нормите на чл. 55 и
чл. 56 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/19 г./, е в рамките на законовата делегация и не
противоречи на нормативен акт от по - висока степен. Прието е, че е налице
подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо
доставчика да го начисли и получи, и това възлагане не противоречи на нормативен
акт от по - висока степен. В подкрепа на извода за липса на противоречие между
законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и
начина, по който са приети ПИКЕЕ - по предложение на доставчика и разпределителя
на електрическа енергия. Следователно налице е законово основание за
електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на
потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално
потребена електрическа енергия.
От събраните по делото доказателства се установява, че е спазен предвидения в
чл. 49 ПИКЕЕ ред за извършване на проверката, а преизчислението е извършено въз
основа на констатациите от нея и на заключението на метрологичната проверка.
На следващо място, въззивният съд намира за неоснователен довода на
въззивника- ищец, изложен във въззивната жалба, че в тежест на ищеца не е
възникнало задължение да заплаща на крайния доставчик цената на неизмерената
електрическа енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал
9
период, тъй като действащите през процесния период ОУ на ответното дружество не
съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на
основание за извършване на корекция на сметка.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в Решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/18 г. на ВКС, според което ако в ОУ на договорите за
продажба на електрическа енергия не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде
поставен в забава относно задължението си да плати корекцията. Нарушението обаче
не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. /Съдебният състав изоставя досегашната си
съдебна практика, отразена в предходни съдебни актове, в обратния смисъл/.
От събраните по делото доказателства се установява, че ответното дружество е
връчило на ищеца препис от констативния протокол и уведомление за извършване на
корекция, съобразно изискването на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в т. ч. и от заключението на СТЕ, се установява, че ищецът е потребил
констатираното от ответника допълнително количество електроенергия, което не е
било отчетено от СТИ. Доколкото стойността на допълнителното количество
ел.енергия не е била изчислена правилно съобразно дадените от експерта по СТЕ
констатации, съдът намира че същата възлиза общо на 8641,80 kWh, чиято стойност е в
размер на 1658,71 лв. и се дължи от ищеца.
Извършеното преизчисление е при правилното прилагане на методика от
ПИКЕЕ и съобразяване, че във формулата следва да се сложат показателите за ток 63А
и фазно напрежение 220 V, тъй като автоматичния прекъсвач на изхода на електромера
е за 63А и не може в обекта да има по-висока консумация от 63А. Доводите на
ответника в обратен смисъл съдът намира за неоснователни. Настоящият състав
споделя изразеното становище в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 13
от 02.03.2022 г. по гр.д. № 1647/2021 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, в което е посочено, че
при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи
заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже
наличието на потребление и действителния му размер, както в случая. В този смисъл
приложимата за определяне размера на корекцията методика от ПИКЕЕ представлява
заместващ механизъм, предвиден от законодателя в случай на установено неточно и
непълно отчитане на консумирана ел. енергия, чийто размер е установен в
производството. В този смисъл са и изложените от първата инстанция изводи, които се
основават изцяло на приетата по делото експертиза, доказваща размера на
преизчислението.
Ето защо, съдът приема, че фактическият състав, даващ право на ответното
10
дружество да извърши едностранна корекция на сметката на ползвателя на мрежата, е
осъществен.
Не е налице противоречие на издадената фактура с разпоредбата на чл. 28, ал. 2
от Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Процесната фактура е
издадена въз основа на разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и на чл. 56 от ПИКЕЕ, а
не на основание друг подзаконов нормативен акт, какъвто е ПТЕЕ. Двата подзаконови
нормативни актове на ЗЕ са нормативни актове от еднаква степен, които уреждат
различни обществени отношения. С разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ се уреждат
случаите на правомерно ползване на ел.енергия и на услугите, предоставяни от
разпределителните дружества. От своя страна ПИКЕЕ урежда специалните случаи на
неправомерно и нерегламентирано ползване на ел.енергия и услугите, предоставяни от
разпределителните дружества. При такова неправомерно поведение от страна на
ползвателите на мрежата законодателят е предвидил специални норми, съдържащи се в
Раздел IX от ПИКЕЕ - Ред и начини за преизчисляване на количеството ел.енергия.
Поради това и разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ е специална по отношение на
разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ и е приложима в случая, тъй като урежда начина,
по който се фактурира неизмерена, непълно и неточно измерена ел.енергия и
предоставените във връзка с това мрежови услуги. С оглед на това не е налице
твърдяното от жалбоподателя – ищец противоречие, доколкото разпоредбата на чл.28,
ал. 2 от ПТЕЕ е неотносима и неприложима към настоящия случай.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции постановеното решение следва
да бъде потвърдено като правилно. Подадените въззивни жалби следва да бъдат
оставени без уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20018520 от 04.03.2022 г. по гр.д. № 62619/2020 г.
по описа на СРС, 159 с-в.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11