О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 150
Видинският окръжен
съд
гражданско отделение
в закрито
заседание на 08 юли
две хиляди
и деветнадесета година в състав :
Председател : В. В.
Членове: А. П.
В.
М.
при секретаря
……………………………………………...…и с участието
на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното
от съдия П. в.ч.гр.д. № 254…..……по описа
за 2019
година и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413 ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по частната
жалба на А. за к. на п. з."
ООД, ЕИК: ………….., със
седалище и адрес на управление: гр. С. п.к. ……, ул. „П. В." ….,ет…., представлявано
от Т. Я. К. чрез процесуален
представител юрисконсулт Д. А.,
срещу разпореждане на Районен съд
Видин по ч.гр.д. 200/2019г.,
постановено на 29.01.2019
г. в частта относно претендираното вземане за сумата от 200 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения. Поддържа се, че целта на заповедното производство е ускоряване на съдебния процес
и разтоварване на правораздавателната система, както и установяване, че вземането не
се оспорва и да се снабди кредиторът с изпълнително основание
за принудително събиране на
вземането си.
Счита, че атакуваното разпореждане е неправилно. Излага съображения, че в заповедното производство
съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите реквизити на
Заявлението по чл.410 от ГПК. Споровете по обективираните
в него материални субективни права, като този относно претендираното
вземане за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени
задължения следва да се решат по исков
ред, при положение, че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.
По отношение претендираната със заявлението сума
за разходи и такси счита, че неправилно първоинстанционният
съд е обвързал сумата, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране
с чл. 33, ал. 1 от ЗПК, като от неправилното квалифициране на правното
основание е достигнал до правни изводи, чрез които е счел процесната
клауза за нищожна като противоречаща на закона. Позовава се на чл.10, ал.4 от ЗПК, в която законодателят е предвидил, че „Видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени
в договора за потребителски кредит", което изискване е изпълнено. На
следващо място цитира и разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК, според която „При
изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват
разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по
договора за потребителски кредит ….”.
Поддържа се, че първоинстанционният
съд неправилно бил счел, че
претендираната сума в размер от 200 лева разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просрочени задължения е неоснователна. В Заявлението
по чл. 410 ГПК заявителят ясно бил посочил, че
въпросната сума представлява разходи и такси за извънсъдебно
събиране. Начисляването
ѝ зависело от един бъдещ момент,
а именно недобросъвестно и виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, но всичко това следвало
да бъде подробно
обяснено и подкрепено с доказателства в един бъдещ исков процес,
а в настоящото производство
следвало да се установи дали
вземането е спорно или не. В конкретния случай Съдът бил излязъл
от своята юрисдикция и бил издал правопреграждащ акт, като се
бил произнесъл за спорно право,
което следва да бъде доказано
в едно бъдещо исково производство, при положение, че длъжникът възрази
в срока, посочен в чл. 414, ал. (2) ГПК.
Иска се
да се отмени разпореждането
на първоинстанционния съд, като се
постанови да бъде издадена Заповед
за изпълнение за сумите претендирани
със Заявлението по чл. 410 ГПК.
Окръжен съд – гр. Видин в настоящия си състав, след
като обсъди съображенията, развити в частната жалба и данните по първоинстанционното
дело намира ,че частната
жалба е неоснователна поради следното :
Със заповед
№….-РЗ
за изпълнение на парично задължение
по Чл.410 ГПК длъжникът Т.Л.Н., ЕГН **********, с адрес ***, е осъден да заплати на кредитора
- „А.
ЗА К.
НА П.
З."
ООД, ЕИК …………,
адрес гр. С.
п.к. ….., ул. „П. В."
…,ет…., представлявано
от Т. Я. К., сумите от : 200,00 лв. - главница
до погасяване на кредита, 11,04 лв.-договорна лихва
от 21.02.2018г. до 06.06.2018г.,
40 лв.-неустойка за неизпълнение на задължение, както и законната лихва върху главницата,
считана от датата на
постъпване на заявлението в съда - 21.01.2019г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 25.00лв. - разноски
за платена държавна такса и 65,00лв. /шестдесет и пет/ лева за юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК,
вр.чл.37 НЗПП, вр. с чл. 13, т.2 и чл.26 от
НЗПП.
Вземането произтича
от следните обстоятелства :
задължение по договор за кредит
№ ………
от 14.02.2018г.,
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения/цесия/ от 11.11.2016г.
Отхвърлени са
исканията за присъждане на сумата
от 200лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно
събиране, както и за присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт над сумата от 65,00лв. до 200,00лв.,
като неоснователни с мотиви, че в отхвърлената
част заявлението противоречи на добрите нрави и Закона за защита на
потребителите,
както и делото не е с фактическа и правна сложност.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира за
установено от правна страна следното :
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд правни
изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. В случая претенцията на заявителя, наред с главница,
договорна лихва и лихва за забава, включва и начислена неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и разходи и такси за извънсъдебно събиране
на задължението.
Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския
кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В
нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за
потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Разходите и таксите за
извънсъдебно събиране на задължението като връчването на писма, изпращане на
покани за доброволно изпълнение, използването на специализирани дружества за
събиране на вземания и др. не представляват допълнителни услуги, които
кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора, а са действия,
целящи осигуряване на изпълнението, вкл. по принудителен път. Нормата на
чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с управлението на кредита. На следващо място с оглед
твърденията на заявителя тези суми са уговорени като фиксиран размер и
независимо от реалните разходи, които биха били направени за събиране на
задълженията на кредитополучателя. Следователно те не представляват разходи, а
предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели
заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК
и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост
е изцяло свързана с хипотеза на забава на длъжника. Поради това тези клаузи не
пораждат права и задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани произтичащите от тях вземания, заявлението по чл. 410 от ГПК правилно е отхвърлено от районния съд като противоречащо на
закона.
Достигайки до същия краен
извод, ВРС е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва
да бъде потвърден.
Водим от горните мотиви,
Окръжен съд – гр. Видин в настоящия си състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.01.2019 г.
на Районен съд Видин по ч.гр.д. 200/2019г., в частта
относно претендираното вземане за разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: