Р Е Ш Е Н И Е
№260119
гр. Перник, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на девети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01261
по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу А.А.Т., с която се иска да бъде установено, че ответникът дължи сумата в размер на 400 лева - главница по договор за паричен заем № 200591/07.08.2018 г.; сума от 26,90 лева - договорна възнаградителна лихва; сума от 143,10 лева – неустойка и сума от 148,18 лева - лихва за забава периода, считано от 14.08.2018 г. до датата на подаване заявлението – 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че между А.А.Т. (заемател) и „Сити
кеш” ООД (заемодател) е сключен договор за паричен заем № 200591/07.08.2018 г.
По силата на този договор заемодателят предоставил на ответната страна сума в
размер на 400 лева, която следвало да бъде върната заедно с договорна лихва.
Главницата и лихвата следвало да се погаси до 20.11.2018 г. Била начислена неустойка за неизпълнение
на задължението на ответника по предоставяне на обезпечение. Посочва се, че между „Сити кеш” ООД и ищеца е сключен договор за
цесия, по силата на който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени
вземанията към ответника, произтичащи от цитирания договор за паричен заем.
Твърди се, че ответната страна е уведомена за извършената цесия.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с
която моли да се вземе предвид неговото здравословно състояние.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07733 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си.
По делото е представен договор за паричен заем №№ 200591 от 07.08.2018 г., сключен между А.А.Т. и „Сити кеш” ООД, както и погасителен план и общи условия към него.
По силата на този договор „Сити кеш” ООД се задължило да предостави кредит в размер на 400 лева, а ответникът се задължил да я върне за срок от 15 седмици с падежни дати – вторник, считано от 14.08.2018 г. (първо плащане) и дата на последно плащане – 21.11.2018 г. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че подписването на договора представлява разписка за получаването на заемната сума.
Уговорен е фиксиран годишен
лихвен процент по договора в размер на 40,08 %, а
годишнен процент на разходите – 49,64 %. В
чл. 3.2 от договора е уговорено, че първата седмична вноска е в размер на 3,12
лева, а всички останали в размер на 30,27 лева. В т. 3.12 е посочено, че общата
дължима сума за главница и възнаградителна лихва възлиза на 426,90 лева. В чл. 8
от договора е предвидена неустойка в размер на 143,10 при неизпълнение на
задължението за предоставяне на поне две от следните обезпечения: банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на многобройни условия и запис на заповед.
Съдът намира, че ответникът
е получил заемната сума, тъй като съгласно чл. 4, ал. 1 е записано, че
договорът има силата на разписка.
Ответникът не представя
доказателства за извършени плащания, а и не твърди да е извършвал такива. В
негова тежест е установяването на тези обстоятелства. Поради това се приема, че
не е извършено никакво плащане по кредита от страна на ответника
По делото е представен
рамков договор за цесия от 25.03.2017 г. и приложение № 1 към него, от които е
видно, че „Сити кеш“ ООД е прехвърлило на ищцовата страна “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД всички вземания
към ответната страна, произтичащи от
договора за паричен заем. Приложено е пълномощно, от което се установява, че
цедентът е упълномощил ищцовото дружество да извърши всички
действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. По делото е приложено уведомително писмо на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството си на пълномощник на
цедента. Писмото е адресирано до ответника и
същото се извършва уведомяване за
извършено прехвърляне на вземането. Съдът приема, че ответникът е уведмен за
цесията, което е извършено с получавнаето на исковата молба и приложеното
уведмоление към нея.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл.
415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Фактическият
състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема,
включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за
потребителски кредит, предоставяне на
договорения заем, изискуемост на
задължението за неговото връщане,
заедно с размера на лихвата и наличието на валидна калуза за неустойка. В
тежест на ищеца е да установи тези остоятелства.
От
предмета на процесния договор, страните и
съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Договорът е
сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, а съдържанието на
неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид
договори, които са уредени в чл.
11 ЗПК.
По делото се установи, че
отпуснатия кредит е в размер на 400 лева, а възнаградителната лихва възлиза на
26,90 лева. Размерът на последната не противоречи на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Следва да се отбележи, че
е настъпил падежът на всички вноски по кредита (последната е на 20.11.2018 г.).
Не се установи плащане на тези вземания, което е в тежест на ответника, поради
което са основателни исковете за установяване на вземанията за главница и възнаградителната
лихва в претендираните размери.
След
като процесният договор за кредит е с характер на
потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи и
служебно – арг. чл. 7, ал. 3 ГПК.
С т. 3 на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK
е дадено задължително тълкуване, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения, като за спазването им при иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно. Автономията на волята на страните
да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят
неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието
на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави.
Неустойката
в уговорения размер надвишава повече от пет пъти размера на възнаградителна
лихва и представляват значителна част (приблизително 1/3) от размера на
главницата. Предвид изложеното теза неустойка се явява несъответна на очакваните от неизпълнение на задължението вреди и
противоречи на обезщетителната й функция. Същата по своя характер е единствено санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорни
задължения (непредставяне на обезпечение), но същата не зависи от вредите от това неизпълнение и
по никакъв начин не кореспондира с последиците от неизпълнението. Подобна клаузи задължават потребителя при неизпълнението на
договора да заплати необосновано висока неустойка. В този смисъл клаузата за
неустойка противоречи на закона и следователно е нищожна.
Отделно
от горното следва да се отбележи, че въведениет многобройни
изисквания за обезпечение на потребителски кредит, противоречи
на принципа на добросъвестността и цели да създаде единствено и само предпоставки за начисляване на неустойка, която да се включи към
печалбата на търговеца заемодател, т. е. въвежда се още един сигурен източник на доход на икономически по - силната страна. Това проличава и от
обстоятелството, че неустойката е начислена предварително с подписване на
договора (видно от приложение №№ 1 към договора), без да е изчакан угоовреният
тридневен срок за изпълнение. В този
смисъл клаузата за неустойка се явява
нищожна като противоречаща на добрите нрави и
справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД.
Горното
налга извод за неоснователност на исковата претенция за заплащане на неустойка
в размер на 143,10 лева.
Съгласноч
чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва от деня на забавата. Съобразявайки се размера
на законната лихва, падежните, отразени в погасителния план, както и размера на
дължимата главница по всяка вноска (не се взема предвид целият размер на
съответната вноска, тъй като в нея е включена възнаградителна лихва и би се
стигнало до анатоцизъм, което не е недопустимо) и ползвайки програмен продукт,
се достига до извод, че дължимата лихва за забава е в размер на 46,95 лева, до
който размер се явява основателна исковата претенция, а искът за разликата от
тази стойност до предявения размер от 148,18
лева се явява неоснователен.
По
делото се установи, че между «Сити кеш» ООД и “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД е сключен договор за цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с
който в полза на ищцовото дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за потребителски кредит. В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става
титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но
действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Съгалсно чл. 99, ал.
3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Законът не
изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до
длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от
лице по възлагане на цедента – такова лице при определени обстоятелства може да
бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.). В настоящия случай
упълномощеният цесионер е уведомил ответника за извършеното прехвърляне на вземането,
което се установява от уведомителното писмо, което е
получено от ответника. В този смисъл с получаването на
уведомлението, цесията има действие спрямо длъжника.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции. В заповедното производство са направени следните разноски: 25 лева – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство: 25 лева – държавна такса, като не се претендира юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество следва да се присъди сумата от 16,49 лева - направени разноски в исковото производство и сумата от 49,48 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.А.Т., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на цесионера „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2, офис 4 сума в размер на 400 лева, представляваща
главница по договор за паричен заем № 200591/07.08.2018 г. , сключен между цедента «Сити кеш» ООД и А.А.Т., сумата от 26,90 лева - договорна възнаградителна лихва и
сумата в размер на 46,95 лева, считано от 14.08.2018 г. до датата на
подаване заявлението – 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, които вземания
са прехвърлени на цесионера “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, и ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна исковата претенция за разликата от 46,95 лева до предявения
размер от 148,18 лева – лихва за забава, и ОТХВЪРЛЯ изцяло като
неоснователна исковата претенция за сумата от 143,10 лева – неустойка за
непредставяне на обезпечение, начислена по договора за креди, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 07733 по описа за 2019 г. на
Пернишки районен съд
ОСЪЖДА А.А.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабаринт, ет. 2,
офис 4 сумата в размер на 16,49 лева - направени разноски в исковото
производство и сумата от 49,48 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 07733 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.