Р Е Ш Е Н И
Е
№ 105/28.03.2019г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито
заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Албена Палова
членове:Венцислав
Маратилов
Мариана Димитрова
при
секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова в.гр.д.№795
по описа на Съда за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №161 постановено на 12.06.2018г. по гр.дело
№ 907 описа на Велинградския районен съд за 2015г. е извършена делба на
допуснатите с Решение № 192/21.07.2017г. по същото дело недвижими имоти.
Решението се обжалва с въззивна жалба от М.А.К.
единствено в частта му, с която в дял на Е.А.К., ЕГН ********** *** е възложен следния
недвижим имот: Поземлен имот № , за
който е отредено УПИ VII-.. от кв. .. по
плана на с.К., целия застроен и незастроен с площ от 235 кв.м, ведно с
построените в него двуетажна жилищна сграда на ЗП от 67.50 кв.м и второстепенна
едноетажна стопанска постройка на два етажа със ЗП от 20 кв.м,както и е осъдена
Е.К. да заплати на М.К. и С.К. сумите от по
2178лв. на всеки от тях, за
уравнение на дяловете, в шестмесечен срок от влизане в сила на решението по
възлагането, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
влизане в сила на настоящото съдебно решение до окончателното й изплащане.
Жалбоподателят твърди,че решението
противоречи на ТР №96 от 16.11.1971г. но ОСГК на ВС на НРБ. Твърди,че
имота-предмет на делбата представлява два жилищни имота ,заварени като такива
към 17.05.1963г., поради което е следвало да бъдат поставени в дял на двамата съделители
–Е.К. и жалбоподателя. Формулира искане решението,в обжалваната част да бъде
отменено, вместо което въззивната инстанция разреши правния спор като в дял на
жалбоподателя постави жилището ,находящо се на партерния етаж,а на съделителката
Е.К. да постави в дял жилището,находящ се на втория етаж.
В срока по чл.263,
ал.І от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от Е.А.К. с изложения в
същия съображения за неоснователност на жалбата.
Въззивният съд приема жалбата за редовна и допустима - отговаря на
изискванията на чл.
260 и чл.
261 от ГПК; подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване акт.
С оглед
извършената от съда служебна проверка по реда на чл. 269
от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че атакуваното решение-в обжалваната
му част е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на
обжалваното съдебното решение, в рамките поставени от въззивната жалба, съдът
след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира следното:
Предмет на настоящата въззивна проверка е решението на районния съд по
втора фаза на делбата, във връзка с извършването й.
Настоящият състав на въззивната инстанция приема, че формираната и изложена
в мотивите на решението на районния съд фактическа обстановка е пълна, правилна
и кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което, препраща
своята към нея.
Съществото на спора, което е предмет на разглеждане от въззивния съд, е
въпросът за приложимия способ за ликвидиране на съсобствеността, тъй като във
въззивната жалба се навеждат оплаквания, че районният съд незаконосъобразно е
прекратил съсобствеността посредством възлагане на имота по реда на чл.349,ал.2
от ГПК ,вместо да извърши делбата по реда на чл.353 от ГПК.За да отговори на
този въпрос, настоящият съдебен състав съобрази следното:
С Решение №192 постановено на 21.07.2017г. по гр.дело № 907/2015г. по описа
на ВРС е допусната делба на двуетажна жилищна сграда със застроена площ от
67,50 кв.м., находяща се в УПИ VІІ-.. по прана на с.К.. В мотивите на решението
първоинстанционният съд е приел,че жилищната сграда е придобита от
наследодателя на страните в производството на основание : давност считано от
10.10.1974г., когато владението е предадено въз основа на договор за продажба
на недвижим имот от 10.10.1974г.
В посочения договор жилищната сграда е описана по следния начин: „къщата се
състои от 60 кв.м. с четири стаи,от които четири стаи са измазани и е сложена
дограма,без дюшаме; къщата отвън също не е измазана, двата салона също не са
измазани,,стълбата за горния етаж също не е направена“.
От заключението на съдебно-техническата експертиза,депозирано по делото на
15.11.2017г. от вещо лице инж. С.Б. се установява,че жилищната сграда е масивна
на гредоред, с дървена конструкция, с каменни основи и тухлени стени,състои се
от избен етаж и жилищен етаж. Входът за избения етаж е директно от двора, подът
е на ниво терен,светлата му височина е 2 м.,състои се от коридор и три помещения,
входната врата и прозорецът в едно от помещенията са алуминиеви,подовото
покритие е циментова замазка, в коридора е отлята мивка. Входът за жилищния
етаж е по външно стълбище,входната врата е алуминиева, дограмата на
прозорците-дървена, подовото покритие е дюшаме. Този етаж се състои от четири
стаи и салон, в който е поставена мивка,светлата височина е 2,25 м., ползва се
външна тоалетна. Вещото лице посочва,че
жилището е неподеляемо.
Няма спор между страните по делото,че по данни на ответницата в производството-
Е.К., жилищната сграда е построен в периода 1962-1963г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието във въззивното
производство се установява,че пазарната стойност на жилищната сграда е
12 251 лева, а стойността на втория етаж -7425 лева.
Предвид така установеното, следва да се приеме,че в конкретният казус не се
доказа по несъмнен начин в допуснатия до делба имот съществуват самостоятелни обекти,които да се
разпределят между съделителите. Процесната сграда е реално неподеляема. По
делото не се установи ,че към 17.05.1963г. са съществували обособени отделни
жилища, които към момента да бъдат възложени на съделителите. Двата етажа на жилищната сграда не са били
пространствено и функционални обособени като самостоятелни жилища и не са
ползвани като такива. Субективния интерес на жалбоподателя,че би могъл
самостоятелно да ползва сутеренния етаж , и неоспореното по делото
обстоятелство, че къщата е строена през периода 1962-1963г. не е достатъчно да
се приложи Тълкувателно решение №96/16.11.1971г. на ОСГК,което поставя редица
изисквания за своето приложение по отношение на заварените към 17.05.1963г.
жилища и жилищни сгради, които трябва да представляват обособени от по-рано
отделни жилища. Ето защо, настоящият въззивен състав приема,че като е прекратил
съсобствеността по реда на чл.349,ал.2 от ГПК съдът е постановил правилно
решение,което следва да бъде потвърдено.
По частната жалба на М.К. против определение от 11.10.2018г. на ВРС,с което
е оставена без уважение молбата му за допълване на решението в
частта отнасяща се за дела на ответника Е.К., като се включи в него и външна
тоалетна, съдът приема следното :Както се посочи по-горе ,с решението за
допускане до делба е допуснат единствено следния недвижим имот: : Поземлен
имот № .., за който е отредено УПИ VII-..
от кв. .. по плана на с.К., целия застроен и незастроен с площ от 235 кв.м, ведно с построените в
него двуетажна жилищна сграда на ЗП от 67.50 кв.м и второстепенна едноетажна
стопанска постройка на два етажа със ЗП от 20 кв.м, т.е друга постройка, освен
посочените две не са допуснати до делба. При определяне стойността на жилищната сграда и дворното
място вещото лице е съобразило,че жилищната сграда няма санитарен възел,а се
ползва външна тоалетна, в изложения смисъл са заключенията на вещото лице както
в първоинстанционното ,така и във въззивното производство,като същите са
неоспорени от страните в процеса. Съобразно това заключение са определини и
паричните уравнения на дяловете на страните. Правилно първоинстанционният съд е
приел,че молбата по чл.250 от ГПК е неоснователна.На първо място, защото със
същата се иска ревизия на влязлото в законна сила решение от първата фаза на
делбата, което е недопустимо. На второ място, дори и да се приеме,че същата има
характер на молба по реда на чл.247 от ГПК ,то се явява неоснователна, тъй като
при определяне стойността на жилищната сграда вещото лице е обсъдило
обстоятелство,че сградата няма санитарен възел,а се ползва външна тоалетна и на
тази основа е дало пазарната оценка на сградата. Заключенията са приети без
възражения от страните по делото ,включително и пред въззивната инстанция,
поради което следва да се приеме,че дяловете на страните правилно са определени
от първоинстанционния съд. Определението като правилно следва да бъде
потвърдено.
Разноски не се присъждат,тъй като
такива не се претендират.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №161 постановено на
12.06.2018г. по гр.дело № 907 описа на Велинградския районен съд за 2015г. в
обжалвана част, с която в дял на Е.А.К., ЕГН ********** *** е възложен поземлен
имот № .., за който е отредено УПИ VII-..
от кв. .. по плана на с.К. с площ от 235 кв.м, ведно с построените в
него двуетажна жилищна сграда с площ от 67.50 кв.м и второстепенна едноетажна
стопанска постройка на два етажа с площ от 20 кв.м,както и е осъдена Е.К. да
заплати на М.К. и С.К. сумите от по 2178лв. за уравнение на дела им, и Определение
от 11.10.2018г. по същото гр.дело.
В останалата част решението е влязло в
законна сила.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: членове:
1.
2.