Р
Е Ш Е
Н И Е
№
164 / 13.12.2019 ГОДИНА ГРАД ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,НА ПЕТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ГОДИНА, В ПУБЛИЧНОТО ЗАСЕДАНИЕ В СЛЕДНИЯ СЪСТАВ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР АЛЕКСАНДРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ДЖУНЕВА
КРИСТИНА ПУНТЕВА
СЕКРЕТАР
ВИОЛЕТА БОЕВА
ПРОКУРОР
СТАНКА ДИМИТРОВА
КАТО
РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО ОТ СЪДИЯТА ПУНТЕВА
ВНОХД
№ 542 ПО ОПИСА ЗА 2019 ГОДИНА, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
С Присъда № 89 от 27.05.2019 година по НОХД № 1721/2018
година по описа на Пазарджишкия районен съд е признат подсъдимия Л.С.С. за
виновен в това,че на 12.05.2018 година в град Пазарджик е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда,а именно 2,17 на
хиляда,установено по реда на Наредба №1/ДВлбр.61/28.07.2017г.,чрез извършена
проба с техническо средство „А. Д 75**“ с фабр.№ ARDM 0194 – престъпление по чл.343б,ал.1 от НК,като на основание чл.55,ал.1,т.1
от НК е осъден на 7 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 100 лева,платима
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Пазарджик.
На основание чл.343г от НК е лишен подс.С. от право
да управлява МПС за срок от 1 година.
Признат е подс.С. за виновен в това,че на
12.05.2018 година в град П. от МПС е извършил непристойни действия,грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото-насочил
късо нарезно огнестрелно оръжие марка „Г.“,модел „17С“ кал.9Х19 с №DCL632 към К. И. ***,като деянието по своето
съдържание се отличава с изключеителна дързост – престъпление по чл.325,ал.2
във връзка с ал.1 от НК,като е осъден на 8 месеца лишаване от свобода.
На основание чл.23,ал.1 от НК е определено и
наложено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца,чието
изтърпяване на освонаие чл.66,ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3
години.
На основание чл.23,ал.2,изр.2-ро и ал.3 от НК към
така определеното общо най-тежко наказание е присъединено наказанието глоба в
размер на 100 лева,както и наказанието лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 година.
Постановено е веществените доказателства по делото:
1 брой пистолет – запалка да бъде върнат на подс.С.,а
СД диск от тел.112 да бъде унищожен с делото по
реда на ПАС.
Срещу така постановената присъда е постъпила
въззивна жалба от защитника на
подс.Л.С.С.-***.Твърди се в жалбата,че присъдата е незаконосъобразна, постановена
е при нарушение на материалния закон,при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила,както и че така наложеното наказание е явно
несправедливо.Твърди се,че деянието,за което е бил осъден подсъдимият,е
несъставомерно,както и че съдът е формирал вътрешното си убеждение и правните
си изводи при съществени процесуални нарушения-на чл.13,14,15 и 107,ал.3 от НПК.Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.Алтернативно се иска отмяна на присъдата и
оправдаване на подсъдимия.Не се сочат нови доказателства.
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба
от адв.Л..Твърди се,че при извършеното изследване за наличие на алкохол в
кръвта на подсъдимия са допуснати редица конкретно посочени нарушения,които
водели до невалидност на самото изследване.Твърди се,че подсъдимият на
процесната дата не е осъществил обективните признаци по чл.325,ал.2 от НК,както
и че описаното в обстоятелствената част на ОА деяние не съставлява
хулиганство.Твърди се,че не е установено по делото наличие на хулигански
мотив,нито са събрани доказателства,че подсъдимият е осъществил
действия,изразяващи явно неуважение към обществото.Алтернативно се твърди,че е
налице хипотезата на чл.9,ал.2 от НК-за деяние с явно незначителна обществена
опасност.Не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба и допълнението към нея се
поддържат от защитника и жалбоподателя-подсъдим.
Представителят на Пазарджишка окръжна прокуратура
поддържа становище,че жалбата е неоснователна,като следва да се потвърди
първоинстанционната присъда.
По делото от въззивната инстанция са приети писмени
доказателства,представляващи документи от МБАЛ-П.
Пазарджишкият
окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на
страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно
правилата на чл.314 от НПК, прие
за установено следното:
Въззивната жалба е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени
по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд
е приел, че подсъдимият Л.С.С. *** е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над
1,2 на хиляда,а именно 2,17 на хиляда,установено по реда на Наредба
№1/ДВлбр.61/28.07.2017г.,чрез извършена проба с техническо средство „А. Д. 7***“
с фабр.№ ARDM 0***,както и на 12.05.2018 година в град П. от МПС
е извършил непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото-насочил късо нарезно огнестрелно оръжие марка „Г.“,модел
„17С“ кал.9Х** с №DCL6** към К. И. ***,като деянието по своето
съдържание се отличава с изключеителна дързост.
За да направи тези изводи,съдът обосновано е
кредитирал показанията на свидетелите Л.,К.,И., Х., Г. и А.,както и събраните
по делото писмени доказателства,както и обосновано не е кредитирал обясненията
на подс.С.
Настоящата инстанция приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С. е бивш командир на Специализирания
отряд за борба с тероризма към МВР. Бил е многократно отличаван и награждаван
за проявени инициативност и високи професионални качества.
На
12.05.2018 година, след полунощ и в ранните часове на деня,подс.С. управлявал
лекия си автомобил О. А.“ с рег.№ РА ***** КА в близост до входа на град П.- по
пътя от П. По някое време около 2 часа автомобилът му бил застигнат и
изпреварен от лек автомобил марка „БМВ”с рег.№РА **** КК,бял на цвят, в който
пътували водачът св.Х., до него на предна дясна седалка - св.К., а отзад се
возел св.И..***. След като св.Х. изпреварил автомобила,управляван от подс.С.,
подсъдимият започнал да се движи плътно с управлявания от него автомобил зад
БМВ-то, като непрестанно рязко подавал газ и рязко спирал,пускайки и ту
късите,ту дългите светлини.
На улицата пред джамията в град П. св. Х. спрял на
платното в лентата си за движение. Успоредно до него в лентата за насрещно
движение спрял подсъдимият и свалил стъклото на прозореца откъм другия
автомобил-на предна дясна врата.Св.Х. попитал подс.С.,какво иска,а подсъдимият
усилил музиката и през отворения прозорец насочил пистолет към св. Х.,докато
св.Х. казвал на св.К. за подсъдимия:“Виж колко е п**“,които думи били чути от
седящия отзад в автомобила на св.Х.-св.И.. Св. К. пръв забелязал оръжието,като
започнал да вика към св.Х.-„Давай,давай,че има п***“,като тогава и св.Х. видял
насочения към него пистолет,силно се уплашил и бързо тръгнал с автомобила си.
Св. И. не видял лично насоченото оръжие,но чул разговора между пътуващите на
предните седалки негови приятели и подал сигнал по телефона до РЦ ***. На л.32 от ДП е прието писмо от
Началник РЦ ***-К.,от което е видно,че сигналът от св.И.,който се е
представил,е подаден на телефон *** в 02:38:31 часа на 12.05.2018 година-от
телефон 0*******.В приложения на л.34 от ДП картон за обаждането е описано също
като подадена информация,че „пиян водач кара кола извадил и п***.О. А РА *****
КА тъмносиня и единия стоп не свети заден десен стоп“.
Минути по-късно, докато се движели в посока към
бившата автогара и минавали покрай паркинга на сграда на ОД МВР П, младежите
забелязали патрулен автомобил и го спрели . Разказали на полицаите в автомобила
свидетелите Л. и С. Г. какво им се е
случило и дори показали паркирания на паркинга до пазара автомобил на
подсъдимия.Св.Л. работи каято младши автоконттрольор в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР-град П.,като с колегата му С. Г. били в екип на работа за времето
от 19 часа на 11.05.2018 година до 07 часа на 12.05.2018 година.Младежите
казали също,че са подали сигнал за случилото се и на телефон ***.
Тъй като подс.С. го нямало на място, полицаите
обяснили на момчетата, ако имат следваща среща с подсъдимия, да се обадят на
предоставен им телефонен номер.
Известно време по-късно свидетелите К.и И.
забелязали подсъдимия, видимо п***, да се връща при автомобила си, и веднага се
обадили на полицаите. Когато пристигнали на място,свидетелите Г. и Л. изчакали
подсъдимия да потегли с автомобила си и веднага го спрели за проверка. Тъй като
имали информация,че лицето вътре може да е въоръжено, се обадили за съдействие
на колегите си.Пристигнал патрул в състав св.Б. А. и А. Б.
Извършена била проверка на подсъдимия с „А. Д.“,
който отчел съдържание на алкохол в издишан въздух 2,** промила/л.16 от ДП/. Подсъдимият бил
задържан, като при извършения му личен обиск в черна мъжка чанта на гърдите бил
открит боен п., марка „G”, модел „**С”,
без патрон в цевта, но със ** патрона в пълнителя.Подсъдимият обяснил,че
оръжието му било законно и показал разрешително за него.
Св.Л*** издал на подсъдимия талон за изследване/л.15
от ДП/ и съставил против него АУАН, които подсъдимият отказал да подпише и
отказът е оформен с подпис на свидетел-св.Б. А, и на двата документа. Видно е
от този талон,че подсъдимият,отказвайки да получи талона, е отказал да избере и
по какъв начин да бъде изследван за употреба на алкохол:чрез доказателствен
анализатор или чрез медицинско и химическо или химико-токсикологично
изследване.
В АУАН/л.13 от ДП/ е записано,че подс.С. на
12.05.2018 година около 04,15 часа в град П.,на ул.“Г. п.“ №** управлява
личното си МПС след употреба на алкохол.Посочено е също,че водачът лъха на
алкохол,с несигурна походка е и завален говор.Извършена му е проверка с
техническо средство А. Д.-с посочен фабричен номер,което е отчело 2,** промила
алкохол в издишания въздух.Пробата е показана на подс.С.,издаден му е бил талон
за изследване,който отказал да подпише,но получил екземпляр от него.
Подсъдимият бил задържан и съпроводен до Спешно отделение
при МБАЛ - град П., където бил освидетелстван.
От настоящата инстанция се приеха като писмени доказателства изпратени документи от МБАЛ-П.От
тях е видно,че на 12.05.2018 година подс.С. е преминал през Спешно отделение с
диагноза Други изследвания с административни цели и е прегледан от д-р С. Б,като
в Журнала за преминали болни е отбелязано името му на процесната дата и че е
бил освидетелстван.Приет е и Лист за преглед на пациент,където е отбелязано,че
подс.С. е бил прегледан в Спешното отделение на МБАЛ-П.,като е постъпил на
12.05.2018 година в 04,36 часа и е напуснал в 05,06 часа.В раздел „А*****“ е
посочено,че е доведен от полицията за освидетелстване,не е съобщил за прием на
лекарства и хронични заболявания,като е употребил алкохол.Бил е с кръвно
налягане 160/100,като е отказал да му се постави инжекция Фурантрил.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция възприе въз основа на кредитираните и от първоинстанционния съд гласни
и писмени доказателства,както и въз основа на приетите от въззивната инстанция
писмени доказателства.Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от
първоинстанционния съд.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел,кредитирайки показанията на свидетелите Л.,К., И.,Х.,Г. и А.,отчасти
обясненията на подс.С.,както и събраните по делото писмени доказателства,че е
безспорно по делото,че на процесната дата и подс.С.,и св.Х. са управлявали
леките автомобили,посочени по-горе,като са се засекли по пътя П.-П. малко преди
влизане в град Пазарджик,движели са се известно време един зад друг-до улицата
пред джамията в град П.,където са спрели един до друг.Безспорно е също,че
по-късно след това,същата нощ,на паркинг до градския пазар са пристигнали
полицаи,които са извършили проверка на подсъдимия и са открили в него законно
носеното от него огнестрелно оръжие,описано по-горе,както и боеприпаси.На същия
е била извръшена и проверка за употреба на алкохол с техническо средство „А. Д.“,като
е отчетено съдържание с него в издишания от подс.С. въздух над * промила.
Спорно по делото,включително и визирано като
основни възражения от защитата във въззивната жалба и допълнението към нея,дали
подс.С. е използвал оръжието си,за да го насочи към св.Х. през процесната нощ,както
и относно начина на извършване на проверката за наличие на алкохол по отношение
на подс.С.
Настоящата инстанция кредитира изцяло показанията
на свидетелите Х.,К. и И.,които са пътували процесната вечер заедно в
автомобила,управляван от св.Х.,и непосредствено са възприели поведението на
подс.С.-от засичането на двата автомобила пред П.,поведението на подсъдимия
след това,възприето от съда по-горе,до спирането на двата втомобила в близост
до джамията в П.,където на репликата на св.Х. към подсъдимия,какво иска,подсъдимият,видимо
***, усилил музиката в автомобила си,като през отворения прозорец насочил
пистолет към св. Х.В този момент св.Х. е коментирал със св.К.,колко е п* подсъдимия,като
тези думи са били чути и от седящия отзад св.И..Насоченото към св.Х. оръжие е
било ясно възприето първо от св.К.,който е започнал да вика на св.Х.,че
подсъдимият има пистолет и да тръгва бързо,след което и св.Х. е видял насочения
към него пистолет,силно се е уплашил и е тръгнал бързо с автомобила си,за да се
отдалечи от пдс.С..В показанията си св.И. съвсем добросъвестно заявява,че той
лично не е видял оръжието,но е чул отзад репликите,като по тази причина е подал
сигнал и на телефон ***,за което са налице писмени доказателства по делото.При
обаждането си св.И. се е представил,бил е достатъчно конкретен,описвайки
случилото се,като в картона за обаждането му е записано,че е съобщил за „пиян
водач кара кола извадил и пистолет.О А. РА **** КА тъмносиня и единия стоп не
свети заден десен стоп“.
Показанията на тези трима свидетелите,които до
процесната вечер не са познавали подс.С.,се подкрепят изцяло от показанията на
свидетелите Л. и Г.,на които младежите,след като вече са били сигнализирали на
телефон *** за поведението на подсъдимия,отново са съобщили,какво им се е
случило. Свидетелите Л. и Г. са извършили проверка на пристигналия по-късно
подс.С.,като действително са намерили у него боен п***,описан –по-горе,както и
боеприпаси за него.У подсъдимия при обиска му не е била открита запалка тип п.,каквато
е била представена пред първоинстанционния съд,нито подс.С. е заявил пред
когото и да било от полицаите,че я е ползвал по какъвто и да е начин при
срещата му с младежите през процесната нощ.Освен това св.Х. е категоричен в
показанията си,че към него е бил насочен от подс.С. истински п*****,а не детска
играчка.Св.Г. също установява,че вече е знаел от младежите,че у подсъдимия има
пистолет,и при проверка в чантичката му наистина е намерил такъв.Подс.С. не им
е казвал,че това не е истински пистолет,а и св.Г.,предвид работата си като
служител на МВР,е категоричен,че намереното оръжие и патрони у подсъдимия са
били истински.
Кредитирайки горепосочените гласни напълно
непротиворечиви показания,обосновано първоинстанционният съд е приел,че не
следва да кредитира обясненията на подс.С.,че не е имал поведение спрямо младежите
и спрямо св.Х.,каквото те описват през процесната нощ,както и че бил си палил
цигарата при срещата с тях и че „този,който е видял оръжшието,е видял запалка“.Тази
очевидно защитна теза на подс.С. се опровергава по категоричен начин от
показанията на свидетелите Х.,К. и И.,от съдържанието на обаждането на телефон ***,от
поведението на младежите след обаждането на телефон ***,от показанията на
свидетелите Л. и Г.,извършили проверка на подс.С. след като са били
сигнализирани от младежите.
Напълно обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел в мотивите си,че това поведение на подс.С.,освен
че представлява закана с убийство,е и хулиганско действие по смисъла на
чл.325,ал.2 във връзка с ал.1 от НК.Престъплението се
осъществява чрез непристойни действия, с които се нарушава обществения ред и се
изразява явно неуважение към обществото.
Съгласно ППВС 2/74г. “ нарушаване
на обществения ред има с чрез действията, които изразяват брутална демонстрация против установения ред;
чрез тях нарушава важни държавни, обществени или лични интереси или съществено
засяга нормите на нравствеността“, а явното
неуважение на обществото е налице, когато „деецът чрез действията си изразява
открито висока степен на неуважение към личността“. В Постановлението е
прието също,че хулиганските действия може да се извършват в най-разнообразни
форми, като с оглед на мотива за извършване на действието и целите, които
преследва извършителят , биват примерно групирани , като една от групите са
„ хулигански
действия, свързани с посегателства върху личността“. Настоящата инстанция
счита,че напълно обосновано първоинстанционният съд е приел,че именно към тази
група спада процесната проява, доколкото съставлява и престъпление против
личността-и при условията на съвкупност и хулиганство по смисъла на чл. 325,
ал.1 от НК . Публичният характер на извършеното от подс.С. също безспорно е
налице-проявата е извършена от него на публично място/макар и нощем на централна
улица в окръжен град/,като е станала достояние на свидетелите Х.,К. и И..Същият
не е възприел заканата непосредствено визуално,но я е възприел веднага вербално
и по реакциите на другите двама свидетели-по начин,който веднага го е накарал да се обади и съобщи за
станалото на телефон *** и после да уведоми заедно с другите двама свидетели
полицаите Г. и Л.Обосновано съдът и приел,че тази проява на подс.С. е било
напълно възможно да е била възприета или да се възприеме и от други лица в града-предвид
необичайното разположение на двата автомобила на цетрална улица с оживен
трафик.
Обосновано съдът е приел,че поведението на подс.С. се отличава и с
изключителна дързост – видно е от ППВС 2/74г.,че „Изключителна дързост е налице, когато в много груба форма се засягат
интересите на обществото или личността и упорито не се прекратяват,
изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други
обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват
грубо нахалство или тежко оскърбление“.
В случая заканата с убийство е била осъществена в рамките на едни вече
конфронтирани отношения при движението по пътищата и наличие на хулиганско
поведение от страна на подсъдимия още при засичането на автомобила на младежите
- без причина за това.За заканата подс.С. е използвал истинско оръжие, в което са били налични 17 патрона,насочено
от непосредствена близост към св.Х.,до когото се е намирал св.Кайтазов,а отзад
в автомобила-и св.И..
С оглед горното обосновано съдът е приел,че подобна хулиганска проява в
много груба форма засяга интересите на личността,която подсъдимият не е
прекратил,а тримата свидетели са били принудени да бядат далеч от него с
колата. Заканата е била осъществена в ситуация, по начин и със средство, които
позволяват директно да бъде определена като скандална,драстично пренебрежителна
и груба проява.
В субективно отношение подсъдимият ясно е съзнавал противоправния характер
на това си деяние. Предвиждал е и е целял настъпването на обществено-опасните
последици. Съзнавал е, че с действията си по насочване на истински пистолет
директно към водача на друг автомобил, който се намирал на не повече от два до
три метра, е засегнал грубо интересите на личността му, скандализирал е обществото, като е демонстрирал явно неуважение и
пренебрежително отношение към него, нарушавайки гарантирания за сигурността и
интересите му ред. Съзнавал е всички
елементи от състава на престъплението,
включително и квалифициращите.
При това положение настоящата инстанция счита,че първоинстанционният
напълно обосновано е приложил материалния закон,приемайки,че подс.С. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава по
чл.325,ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
В контекста на горното напълно неоснователни са доводите на защитата,че
деянието,извършено от подсъдимия,не е хулиганство,или ако било такова,било с
по-ниска степен на обществена опасност,обуславящо приложението на УБДХ.
Съдът напълно обосновано и законосъобразно е приложил материалния
закон,като е приел,че подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна и
признаците на състава по чл.343б,ал.1 от НК.Още при срещата си с подс.С. св.Х.
установява,че той е бил много пиян,като подс.С. обяснява,че бил пил две малки бири/вероятно
добавени към преди изпит от него друг алкохол/.Тестът,направен на подс.С. през
процесната нощ,е с техническо средство „А. Д.“,като то е отчело *** промила
алкохолв кръвта чрез издишания от него въздух.Първоинстанционният съд
обосновано е приел в мотивите си,че това техническо средство,видно от приетите
писмени доказателства,е одобрено средство за измерване,то подлежи на периодична
проверка на всеки 6 месеца,което гарантира,че няма да променя показанията
си,като евентуалните отклонения ще бъдат в рамките на допустимите от
производителя стойности/допустимата грешка/.
Процесният А. Д. е бил проверен на 13.11.2017 година /л.17 от ДСП/ и
шестмесечният период за него изтича на 13.05.2018 година-тоест в деня,следващ
процесната проверка,но е в рамките на нормативно установения период от 6
месеца.
Аргументирано и много подробно първоинстанционият съд е пресметнал
твърдяното от защитата евентуално отклонение на чувствителността на
техническото средство-в това число и за 6 месеца.Евентуално то би възлизало на **6
процента процента/0,036 от измерената стойност/ за целия шестмесечен период, на края на който е извършено
измерването. Тази стойност би дала отклонение от конкретния отчетен при подс.С.
резултат по-малко от 0,1 промила /0,78/- 2,17 промила по 0,036 възлиза на 0,0****.
Като от 2,** промила се извади това евенуатлно отклонение от 0,*** се получават
2,****промила,който резултат би бил категорично над 1,2 промила и същевременно
над 2 промила при подс.С..
Видно е също така от разпоредбата на чл. 774, ал.2 от НАРЕДБА за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол,че се допуска отклонение /
отразеното и в писмото на л. 28, и в указанията за употреба,както и в писмо
от Български институт по метрология -
л.94-100 то делото/) „± 5 % от измерваната концентрация - за масова концентрация
от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l/от 0,84 промила до 4,2 промила/“.В настоящия случай при измерена стойност от 2,17
промила тази грешка би била в рамките на 0,1085/5 процента от 2,17 или 0,05 по
2,17/- плюс минус 2,17 промила,или промилите биха били най-малко 2,0615 и
най-много 2,2785-тоест при всички положения над 1,2 промила и над 2 промила.
Предвид горното напълно обосновано първоинстанционният съд е кредитирал
като годни показанията на техническото средство Алкотест Дрегер,измерило
стойността на алкохола в кръвта чрез издишания от подс.С. въздух.
Няма спор и е несъмнено установено, че подсъдимият е бил изпробван с
техническо средство А. Д. в съответствие с чл. 3, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози.
С оглед показанията на техническото средство, обективирани в разпечатката
на л. 16 от ДП, е съставен АУАН на водача и е издаден талон за изследване -
както изисква чл. 3, ал.2 от Наредбата.
В АУАН - л. 13, ДП / и според изискването на чл. 6, ал.2 от Наредбата/ ,
са отразени дори и причините за тестването на водача за употреба на алкохол -
„несигурна походка, завален говор, лъха на алкохол“; посочен е точният час, в
който е направена проверката и който кореспондира на отразеното в разпечатката
на л. 16 от ДП, както и в отразеното в издадения талон за изследване,който
водачът е отказал да подпише.Отказът на подсъдимия да подпише акта и да получи
препис от него е удостоверен съгласно чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
Правилно е оформен и отказът на водача да подпише талона и да получи
екземпляр от него/ л.15 от ДП/ съгласно -чл. 6, ал.8 от Наредбата - с подписа и
имената на свидетел-св.А.
От показанията на свидетелите А,Г. и Л. се установява, че са спазени и
изискванията на чл. 7, ал.1 от Наредба №1/17г.- доколкото установената с А. Д.
стойност е била над 1,2 на хиляда - 2,17
промила , полицейските органи са съпроводили подсъдимия до МБАЛ П., където
същият е бил освидетелстван и където не е дал кръв за изследване, като с оглед
ал.9 на чл. 6 от Наредбата основателно са зачетени резултатите от техническото
средство А. Д .
Прави се довод от защитата,че процедурата е била опорочена поради липса на
оформен отказ съгласно чл.15,ал.8 от Наредба №1.Съгласно приетата по делото
медицинска документация се установява,че подсъдимият е бил отведен в Спешното
отделение на МБАЛ-П.,за да бъде освидетелстван при задържането си.Преди това се
установи от показанията на свидетелите Л. и А.,че той е отказал да подпише
каквито и да било документи,в това число Талона за изследване,както и АУАН,като
св.А. установява,че е отказал да даде и кръв за изследване.Обосновано е било
подробно анализирано още в мотивите на първоинстанционния съд,следвало ли е и
на какво основание подсъдимият да бъде канен или допуснат да даде кръвна проба
.С чл. 7, ал.1 на Наредбата задължава полицейските органи при установена на
място концентрация на алкохол над 1,2 промила, „да съпроводят лицето до мястото
за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване“.
Докъде обаче да бъде придружено лицето зависи
от избора, който то е направило - в зависимост от избрания от него начин за
следваща проверка : дали с доказателствен анализатор или с химичен анализ на
кръвна проба. Пред такава алтернатива лицето е поставено ,още когато при
извършена проверката на място по чл. 3, ал.1 от Наредбата е установена
концентрация на алкохол над 0,5 промила, което води съгласно ал. 2 н чл.3 до съставяне
на АУАН и талон за изследване. В случая и двата са съставени. Актът има
съдържание, което напълно съответства на задължителните реквизити по чл. 6,
ал.2. Талонът за изследване е попълнен
също съответно на изискванията , като са отразени име и длъжност на неговият
издател и основанието за издаването му- установена на място и в 04,23ч. на
12.05.2018г. с посочения А. Д. концентрация на алкохол 2,17 промила, като е
положен подпис на съставителя. Процесният талон, изготвен по образеца в
Наредбата, има втора част , която следва да се попълни от провереното лице: то следва да положи подпис върху предявения му талон
и за това, че получава екземпляр от него , наред с което да отрази и своя избор
при предоставената нормативна алтернатива - дали да бъде изследвано с
доказателствен анализатор или с медицинско-химическо изследване на кръвна
проба. Само ако лицето направи и
отрази своя избор в талона ,
полицейският орган може да отрази къде и до кога то следва да се яви-
защото това е предпоставено от избора на лицето на един от двата метода на проверка
за употреба на алкохол: така ако лицето е отразило, че иска изследване с
доказателствен анализатор, то ще бъде насочено към съответната структура на МВР
, а ако е поискало анализ на кръвна проба- към съответното лечебно заведение.
Напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че ако
липсва такъв избор обаче от страна на проверяваното лице,тогава и контролният
орган няма задължение да насочи проверяваното лице към място за втора проверка,
като това е резултатът от обективираната воля на лицето . А избор ще липсва в
различни ситуации - когато лицето
отказва да подпише и попълни всички реквизити в талона , когато го подпише , но
не избере начин за втора проверка ; когато избере и двата начина - защото
тогава пак няма избор на една от алтернативите.
В настоящия случай от показанията на свидетелите Л. и А. се установивява,че
подсъдимият е отказал да подпише и
приеме всички документи - АУАН, талона за изследване , респ. не е направил и
своя избор кой от двата алтернативни начина за допълнителна проверка иска.
Освен това една от предпоставките, за да се пристъпи към вземане на кръвна
проба е лицето да има талон за изследване и да се яви в лечебното заведение,
като в талона то следва да е отразило като свой избор именно медицинското
изследване на кръвна проба. Ако не
направи този избор, като отрази надлежно това в талона за изследване, тогава
съгласно изр.ІІ на чл. 6, ал.4 от Наредбата „ се приемат отчетените показания от техническото средство“. В
настоящия случай подсъдимият изобщо е отказал да подпише талона за изследване,отказал
е да избере и начин за проверка за употреба на алкохол, като с това си
поведение и по своя воля е предопределил валидността на резултатите от
техническото изследване. Възражението на защитата,че имало започнала
процедура,но неперфектно проведена по изследване на кръвна проба,е
неоснователно,тъй като с горепосоченото си поведение самият подсъдим не е
пожелал да започне такава процедура-по вземане на кръвна проба за медицинско
издледване,за да бъде тя евентуално завършвана с протокол за отказ да бъде
изследван,съставен от медицински специалист.
Съдът не кредитира и обясненията на подс.С.,че никой не му бил казал,че
може да даде кръвна проба.Преди това самият той пространно е обяснил пред
съда,че тези,които го проверявали,му били бивши колеги,той преди бил в „тяхната
позиция“,бил работил на „улицата“,в това число и като патрул.В този смисъл
същият е бил съвсем наясно, какви са му възможностите по време на една проверка
за алкохол,в това число и възможността да даде кръвна проба.
Предвид горното настоящата инстанция счита,че изводът на първоинстанционния
съд,че подс.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
чл.343б,ал.1 от НК,е напълно обоснован и законосъобразен.
При определяне на вида и размера на наказанията за извършените от подс.С.
престъпления,първоинстанционният съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства,които настоящата инстанция не намира за
необходимо да преповтаря.Наказанията лишаване от свобода и глоба по чл.343б,ал.1
от НК са определени при приложение нормата на чл.55 от НК,като съдът е изложил
убедителни мотиви за това/въпреки наличието на една доста висока концентрация
на алкохол в кръвта на подсъдимия/над 2 промила/ и явно повлияното от алкохола
му състояние,в което той е управлявал автомобила си по няколко централни улици
на град П. и преди това по пътя П.-П/.Наложените му наказания от 7 месеца
лишаване от свобода и 100 лева глоба по никакъв начин не се явяват прекомерни и
несправедливи.Същото се отнася и за наложеното му наказание лишаване от
правоуправление за срок от 1 година-на основание чл.343г от НК.
Наложеното му наказание от 8 месеца лишаване от свобода за престъплението по
чл.325,ал.2 във връзка с ал.1 от НК е определено при явен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и също не се явява
прекомерно,необосновано и несправедливо.
Законосъобразно е приложена нормата на чл.23,ал.1,2 и 3 от НК,като е
определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 8
месеца,което е отложено за минималния изпитателен срок от 3 години,към което е
присъединено наказанието глоба в размер на 100 лева и наказанието от 1 година
лишаване от правоуправление.
Неоснователни са доводите на защитата във въззивната жалба за приложение
нормата на чл.9,ал.2 от НК по отношение на подс.С.-извършените от него две
престъпления в никакъв случай не могат да бъдат определени като такива,чиято
обществена опасност е явно незначителна.При първото престъпление по чл.325,ал.2
от НК същият е насочил боен пистолет към св.Х.,а при второто престъпление по
чл.343б,ал.1 от НК е управлявал МПС в очевидно пияно състояние,с една доста
висока концентрация на алкохол в кръвта/над 2 промила/-и то по централни улици.
Предвид горното нормата на чл.9,ал.2 от НК в настоящия случай е
неприложима,а наказанията,наложени на подс.С., се явяват справедливи и
обосновани.
Присъдата е законосъобразна и в частта относно произнасянето
на съда по веществените доказателства. Предвид горното същата следва да се потвърди,като
се остави без уважение депозираната въззивна жалба.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира и съществени процесуални нарушения,които да са били допуснати от
първоинстанционния съд при разглеждането и решаването на делото,и които да
налагат отмяна на присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание
чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 89 от 27.05.2019 година по НОХД № 1721/2018
година по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.