Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 1424
гр. Бургас, 29.10.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 3649 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д.С.П., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 18-0769-002494 от 14.05.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор
„Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП
за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, както и на
основание чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП
му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като
незаконосъобразно. Сочи, че не е извършил нарушенията, тъй като не е видял
подадения сигнал за спиране. Твърди, че е липсвала видимост, достатъчна да се
подготви безопасна маневра за спиране. С тези доводи моли обжалваното НП да
бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично и
поддържа жалбата. Административнонаказващият орган, редовно уведомени, не
изпращат представител. В съпроводителното жалбата писмо молят наложеното
наказание да бъде потвърдено.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията,
изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.05.2018 г., около 09:20 часа в гр. Бургас, по ул.
„Христо Ботев” до № 35 по посока ул. „Цар Петър” жалбоподателят управлявал собственият
си лек автомобил „Пежо 307” с рег. № *******. Същевременно свидетелят Г.Д.
служител в сектор „Пътна полиция”, моторизирано звено за бързo реагиране „Сигма” подал
сигнал за спиране с полицейска палка на жалбоподателя, който не спрял на
подадения сигнал. Друг служител на сектор „ПП”, който бил заедно със свидетеля Д.
последвал автомобила на жалбоподателя и го спрял на ул. „Цар Петър”. При
извършена проверка от полицейските служители жалбоподателят не представил
полица на задължителна застраховка Гражданска отговорност за автомобилистите.
За констатираните нарушения свидетелят Д. съставил на жалбоподателя АУАН, а
впоследствие било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са
непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По
делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти. Показанията на свидетеля Д. са обективни, последователни,
безпротиворечиви и се подкрепят напълно от събраните писмени доказателства.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят
неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган (Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г.) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При
издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби
на чл. 42
и чл. 57 ЗАНН.
Както в АУАН, така и в НП достатъчно ясно и пълно са описани фактите във
връзка с вменените на жалбоподателя нарушения. Всяко едно нарушение конкретно е
описано като деяние, като изложените обстоятелства съдът намира за достатъчни,
за да се разбере обвинението от жалбоподателят и същият да организира защитата
си.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че жалбоподателят е
управлявал МПС и на подаден сигнал от свидетеля Д. за спиране, жалбоподателят
не е предприел действие за спиране и не е спрял. Отделно то това свидетелят Д.
посочва, че жалбоподателят не е представил застраховка Гражданска отговорност. Ето
защо следва категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на нарушенията по чл. 103 и чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП.
За извършеното нарушение по чл. 103 ЗДвП разпоредбата на чл.
175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв., като на жалбоподателя е било наложено наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец и глоба в размер на 50 лева. За нарушението по
чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП предвижда
наказания „глоба” в размер на 10 лв. Посочените санкционни норми правилно са приложени
от наказващия орган като относими към процесния случай.
Съдът
счита, че с така наложените наказания ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното наказателното постановление е законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 18-0769-002494 от 14.06.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на Д.С.П., ЕГН ********** на основание
чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 месец, както и на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 ЗДвП за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС