РЕШЕНИЕ
№ 695
гр. П., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330201162 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 4080960, издаден от ОД на
МВР - П., с който на С. Г. А., ЕГН **********, в качеството му на собственик
на МПС ,,Сеат Ибиза‘‘ с рег. № **** на основание чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е
наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за това, че на 23.10.2020г. в
14:02 ч. в гр. П., бул. „А.ш., срещу номер 1 в посока гр. А. при въведено
ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч, при отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС
със скорост от 74 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч –
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата жалбоподателят А., чрез **** адв.
М. обжалва посочения електронен фиш като незаконосъобразен, поради което
иска неговата отмяна.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител, но депозира становище по съществото на
спора. Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
С насрочването на делото, Съдът изиска доказателства от въззиваемата
страна за връчването на електронния фиш на жалбоподателя, но такива не
бяха представени, поради което следва да се приеме, че подадената жалба е в
законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна,
насочена е срещу подлежащ на самостоятелно обжалване пред съд акт,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОДМВР – гр. П./, мястото /гр. П., бул. „А.ш., срещу
номер 1 в посока гр. А., точният час на извършване на нарушението /14:02ч./,
датата на извършване на нарушението /23.10.2020 г./, регистрационният
номер на управляваното МПС /****/. Видно от справката за собственост на
МПС, която беше изискана от Съда, се установява, че същото е собственост
на С. Г. А. с ЕГН: **********, като същият не се е възползвал от правото си
по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и не е посочил, че друго лице е управлявало МПС-то.
В атакувания електронен фиш е налице и пълно описание на
нарушението /управление на лек автомобил със скорост от 74 км/ч, при
ограничение 50км/ч, въведено при шофиране в населено място/. Отразено е
превишението на скоростта /24км. ч/. Посочена е и нарушената разпоредба
/чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /100 лв./, основанието, на което се
налага /чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП/, срокът, сметката и мястото на доброволното
й заплащане /в 14 - дневен срок по указаната сметка на името на отбелязания
във фиша фонд/. В тази връзка следва да се посочи, че правилно е приложен и
установеният толеранс на измерената скорост от минус 3км/ч. На
фотоснимката, приложена към ел. фиш е посочена измерената скорост на
движение на МПС- 77 км/ч., а в електронния фиш е отразена скорост с вече
взет предвид толеранс, а именно - 74 км/ч.
Относно обстоятелството, че нарушението е установено посредством
заснемането му с мобилно автоматизирано техническо средство за
видеоконтрол, то не съществува спор между страните, а и това се установява
от всички събрани по делото доказателства - електронен фиш серия „К“ №
4080960, Доказателства за вписване на ,,TFR1-M’’ на одобрените за
използване типове средства за измерване, Протокол от проверка № 8-33-
20/28.09.2020 г., Протокол за използване на Автоматизирано техническо
средство или система по чл. 10 от Наредба за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (наричана за краткост Наредбата), както и снимков
материал на разположението на уреда /нарочно изискан с насрочването на
делото/.
Съдът счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в
Наредбата ( ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен. Тоест,
считано от 16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения
към него снимков материал. От приложения по делото Протокол за
използване на АТСС се установява, че техническото средство- радар е било
2
позиционирано в гр. П., бул. „А.ш., срещу номер 1. Работата с техническото
средство е започнала на 23.10.2020г. в 12.00ч. и е приключила в 16.00ч. на
същата дата. Законосъобразно е определена и административната санкция,
която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно
разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна
на съда.
Съдът счита и че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го
като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротив-
измерената с техническото средство скорост на движение е 74 км/ч. при
въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч.
Превишението е повече е от почти два пъти над разрешената скорост и
разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи и че обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната
мрежа, отворена за обществено ползване са от особено значение.
Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен
интензитет и предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.
Основното възражение на **** на жалбоподателя беше свързано с това,
че липсва коректно описание на нарушението. В тази връзка следва да се
съобразят задължителните указания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, в което е
изяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11
ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, които в случая са налице. В тази насока са Решение № 342
от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – П., Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм. н. д.
№ 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – П., Решение №
848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав на
Административен съд – П., Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к. адм. н. д.
№ 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – П..
В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по
смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за какъвто
и да било процесуален пропуск.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева,
като жалбоподателят С.А. се осъди да й ги заплати.
Предвид гореизложеното, атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 4080960, издаден от
ОД на МВР - П., с който на С. Г. А., ЕГН **********, в качеството му на
собственик на МПС ,,Сеат Ибиза‘‘ с рег. № **** на основание чл. 182, ал. 1, т.
3 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100.00 /сто/ лева, за това, че на
23.10.2020г. в 14:02 ч. в гр. П., бул. „А.ш., срещу номер 1 в посока гр. А. при
въведено ограничение на скоростта за населено място от 50км/ч, при отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че
управлява МПС със скорост от 74 км/ч, при максимално разрешена скорост
от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Г. А., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР на МВР гр.
П. сумата в размер от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- П., в 14-дневен
срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по
реда на гл. XII от АПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4