№ 57157
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Частно
гражданско дело № 20221110130437 по описа за 2022 година
Образувано е по заявление от ФИРМА ЕИК: ********** срещу ГР. ИВ. Й., с което се
иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите 1 000,00 лева (хиляда
лева), представляваща главница за период от 02.03.2020 г. , ведно със законна лихва за
период от 23.05.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 368,26 лева (триста шестдесет и
осем лева и 26 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 02.03.2020 г. до
02.09.2021 г., сумата 385,98 лева (триста осемдесет и пет лева и 98 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 08.09.2020 г. до 01.05.2022 г., сумата 65,00
лева (шестдесет и пет лева), представляваща друго допълнително вземане за период от
11.05.2020 г. до 01.05.2022 г., 1 828,87лева (хиляда осемстотин двадесет и осем лева и 87
стотинки), представляваща договорна неустойка за период от 02.03.2020 г. до 02.09.2021 г.,
156,41лева (сто петдесет и шест лева и 41 стотинки), представляваща неустойка за забава за
период от 02.08.2020 г. , както и държавна такса в размер на 76,09 лева (седемдесет и шест
лева и 09 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 260,00 лева (двеста и
шестдесет лева).
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница, договорна и законна
лихва, обезщетение за забава, както и за част от претендираните разноски съобразно
уважената част от вземанията.
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована вероятност за
наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане, както и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с императивни материалноправни
норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед за незабавно изпълнение за това
вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на закона, не отговаря на
изискването за добросъвестност или води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, следва да направи извод за нейната евентуална
1
неравноправност.
Съгласно описаното в заявлението, страните са договорили задължение за
кредитополучателя в 3- дневен срок от подписване на договора за кредит да предостави
обезпечение чрез поръчителство. При неизпълнение на задължението да предостави
обезпечение в описания срок, заемателят дължи неустойка като на длъжника е начислена
такава в размер на 2018,36 лева. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с
добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по
вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи
по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.
На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По
този начин на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства т.е. кредитополучателят увеличава
дълга на длъжника под формата на неустойка за неизпълнение на задължение за
предоставяне на „последващо“ - след сключване и отпускане на заема обезпечение.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл са и задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС,
ОСТК, т. 3.
Заявителят претендира и заплащане на 319,71 лева (двеста лева), представляваща
еднократно начислена неустойка за забава в размер на 10 % от остатъка на дължимата сума,
съгласно предвидена клауза за заплащане на такси, съгласно приложена Тарифа към
Общите условия на договора за кредит. Съдът намира, че уговарянето на допълнителни
такси във връзка с усвояването и управлението на кредита също е в противоречие със закона
- чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В случая се касае за разпоредби, които не целят предоставянето на
конкретна услуга, като съдът намира, че събирането на вземането не представлява такава, а
разходите във връзка с него могат единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение,
каквото законът допуска единствено за обезпечаване забавата в размер на законната лихва -
съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, извън и над размера на
законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради противоречие
с горната разпоредба. Същевременно и по отношение на тези клаузи съдът намира, че са в
пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите
функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.
Освен това следва да бъде посочено, че искането за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение за разходи за събиране на вземането поради забава на
плащането в размер на 65 лв. също се явява в противоречие със закона на основание чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, тъй като са неревноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗД, поради обстоятелството, че
2
размерът на таксата не е съобразен по никакъв начин с размера на дължимата и неплатена
сума, като дори е възможно в зависимост от конкретното неизпълнение да надвишава
неплатената сума, без да възникват каквито и да е задължения за кредитора. Тези договорки
са във вреда на потребителя, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до
значително несъответствие между правата и задълженията на страните по договора.
По отношение на разноските, съдът счита, че на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
доколкото производството е по реда на чл. 410 ГПК и отчитайки предмета на дейност на
дружеството заявител, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 50
лв., като съобразно уважената част от претенцията, на заявителя са присъдени разноски за
държавна такса в размер на 35,08 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 23,05
лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
ФИРМА срещу ГР. ИВ. Й. в частта за сумата сумата 65,00 лева (шестдесет и пет лева),
представляваща друго допълнително вземане за период от 11.05.2020 г. до 01.05.2022 г., 1
828,87лева (хиляда осемстотин двадесет и осем лева и 87 стотинки), представляваща
договорна неустойка за период от 02.03.2020 г. до 02.09.2021 г., 156,41лева (сто петдесет и
шест лева и 41 стотинки), представляваща неустойка за забава за период от 02.08.2020 г.
Разпореждането полежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от него от заявителя.
Препис от разпореждането да се изпрати на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3