Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260179 / 18.2.2021г. 18.02.2021г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На първи февруари Година
2021
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Капка Станчева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №05604 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В.В.Н., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу „Анди вижън 2019“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище:гр.Перник, ул.“Пирдоп“ 82, с която са предявени обективно съединени искове както следва:
-с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 22 250,00лв., представляващи невърната сума по договори за заем от 16.02.2020г., 21.02.2020г. и 09.03.2020г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на исковата молба-22.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
-при условията на евентуална неоснователност на главният иск е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 22 250,00лв., представляващи получена без основание сума с банкови преводи от 16.02.2020г., 21.02.2020г. и 09.03.2020г., ведно със законната лихва за забава считано от подаване на исковата молба-22.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок ответникът „Анди вижън 2019“ЕООД е подал отговор, с който изцяло е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът признава наличието на облигационни отношения с ищеца по договори за заем, въз основа на които с три банкови превода е получил сумата в общ размер на 22250,00лв. Ответникът оспорва, че сумата е невърната. Съгласно Споразумение от 31.08.2020г., сключено от ответника и С.Р.С., последният се е съгласил да заплати процесните суми на ищеца вместо ответника. В изпълнение на споразумението през месец септември 2020г. С.Р.С. е изплатил на ищеца процесните суми на пет вноски. Ответникът твърди, че ищецът е бил уведомен за Споразумение от 31.08.2020г., като е дал съгласието си за това.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По основателността:
С определение от 20.11.2020г. съдът е определил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че между страните съществуват облигационни отношения по договори за заем от 16.02.2020г., 21.02.2020г. и 09.03.2020г., въз основа на които с три банкови превода ищецът е превел, а ответникът е получил сумата в общ размер на 22250,00лв.
В съдебно заседание на ПРС от 01.02.2021г. ищецът е потвърдил, че не е получавал плащане по процесните заеми, като процесното вземане не е погасено от ответника.
Съдът е указал на ответника, че същият дължи да докаже погасяване на задължението. Доколкото се касае за установено с писмен акт парично задължение съдът намира, че е налице хипотезата на чл.164, ал.1, т.4 от ГПК и предвид изричното противопоставяне на ищеца за доказване на погасяването не са допустими гласни доказателства. В същото време ответникът не е ангажирал доказателства за погасяване на процесните задължения, поради това и искът за осъждането му да заплати процесната главница е основателен.
На основание чл.86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава считано от подаване на исковата молба-22.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Доколкото съдът уважава главния иск, то и не следва да се произнася по евентуално съединения иск.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски. Същият е доказал разноски в размер на 890,00лв. за държавна такса и на 1400,00лв. за адвокатско възнаграждение.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.
В процесния случай минималното предвиденото адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/09.07.2004г. е в размер на 1197,50лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като делото е протекло в едно заседание, ответникът е признал част от фактите, поради което и на ищеца следвада бъде присъдена сумата от 1200,00лв. от направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2090,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 890,00лв. за държавна такса и сумата от 1200,00лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Анди вижън 2019“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище:гр.Перник, ул.“Пирдоп“ 82, да заплати на В.В.Н., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от общо 22 250,00лв., представляващи невърната сума по договори за заем от 16.02.2020г., 21.02.2020г. и 09.03.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на исковата молба-22.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Анди вижън 2019“ЕООД, с ЕИК:********* и седалище:гр.Перник, ул.“Пирдоп“ 82, да заплати на В.В.Н., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 2090,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 890,00лв. за държавна такса и сумата от 1200,00лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: