Р Е Ш Е Н И Е  №  

град Стара Загора

03.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                         

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА БОЗОВА

 

при секретаря Пламена Янкова

прокурор …     

като разгледа докладваното от съдия БОЗОВА

АНД № 1302 по описа за 2019 година, съобрази следното:

 

     Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

     Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 24-002260 от 23.04.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора.

     Жалбоподателят ”Терамис 2007” ЕООД град Стара Загора твърди, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез упълномощения си представител поддържа жалбата.

     Въззиваемата страна Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора счита, че жалбата е неоснователна и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

     Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на НП, приема:

     На 20.03.2019 година, около 10 часа, свидетелите Ш. и Н. главни инспектори в „Инспекцията по труда” Стара Загора, във връзка със служебните си правомощия, извършили проверка в строителен обект на жалбоподателя – смесена сграда, УПИ ХІІІ 9914, кв.15 по плана на град Стара Загора. На място установили лицето Ж.А., който бил на първия етаж и извършвал зидария. Свидетелите предоставили на А. да попълни декларация по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. А. в присъствието на проверяващите, в 10.11 часа, попълнил в декларацията си, че е на изпитателен срок за одобрение, работи от 19.03.2019 г., няма сключен граждански и/или трудов договор /виж лист 15 от делото/.

Проверката продължила по документи в „Инспекцията по труда” Стара Загора на 29.03.2019 година. Представен е граждански договор № 6 от 19.03.2019 г. сключен между жалбоподателя и А. /лист 12 от делото/.

На 29.03.2019 г. в Инспекцията се явил пълномощник на жалбоподателя, в присъствието на който свидетелят Ш. съставила акт за нарушение /АУАН/, въз основа на който е издадено процесното НП.

С постановление от 29.03.2019 година „Инспекцията по труда” Стара Загора обявила съществуване на трудово правоотношение между жалбоподателя и А..

На 01.04.2019 г. е сключен трудов договор между жалбоподателя и А..

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите Ш., Н., Ж., които кредитира с доверие и приетите с определение писмени доказателства в съдебно заседание на 17.06.2019 година. Показанията на свидетелите са непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства.

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-002260 от 29.03.2019 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда (”Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева…”) за нарушение на чл.1, ал.2 от КТ (”Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения”), изразяващо се в това, че в качеството му на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ (”Работодател” е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание /предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни/, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател”) от 19.03.2019 год. е уредил като отношения по ЗЗД (Закон за задълженията и договорите) чрез сключен граждански договор № 6 от 19.03.2019 год., вместо като трудови, отношенията си по предоставяне на работна сила с Ж.М.А., като ”общ работник” в строителен обект – смесена сграда, УПИ ХІІІ 9914, кв.15 по плана на град Стара Загора.

     От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 20.03.2019 година Ж.М.А. е работил в стопанисвания от жалбоподателя и посочен по – горе обект по сключен между тях граждански договор.

     Спорът между страните се свежда до това в какво се е изразявала предоставяната работна сила, респективно – налице ли е било трудово правоотношение за 19.03.2019 г., което неправилно да е било уредено като гражданско такова.

Съгласно разпоредбата на чл.405а от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление (в което се определя началната дата на възникване на същото - ал.1), издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Развива се специално административно производство, при което на съдебен контрол по реда на АПК, подлежат издадени в тази връзка актовете на контролните органи.

С цитираната норма законодателят е определил както правомощията на контролните органи, така и последиците от нарушението. С постановление тези органи обявяват отношението между страните за трудово, като определят и неговата начална дата. Други действия не са предвидени, като липсва препращане по някакъв начин към санкционни последици.

Предвидено е специално производство, включващо и съдебен контрол, с което е изключено чрез директно администриране, или при някакъв друг, включително инцидентен съдебен контрол, отношенията между страните да се уреждат като трудови.

Така нормативно е определено, че нарушаването на чл.1 ал.2 от КТ може да бъде установено и отстранено само по разписан с кодекса ред. Последицата е само една - независимо от желанието на страните отношението им се определя като трудово, с произтичащите от това права и задължения. Не е предвидена административно наказателна санкция, защото до завършване на производството по чл.405а от КТ липсва правно основание това отношение да се третира като трудово. Съответно от определената с постановлението начална дата (считано от 19.03.2019 год. – гърба л.14 от делото), то ще се оценява като такова и от този момент ще са налице правните фигури на работодател и работник, съответно всеки от тях ще бъде субект на правата, задълженията и отговорностите в това си качество.

В конкретния случая, към момента на констатиране на процесното нарушение, ”Терамис 2007” ЕООД Стара Загора все още няма качеството на работодател, поради което не може да бъде и субект на приложената санкционна разпоредба на чл.414, ал.1 от КТ, предвиждаща наказание за работодател. Необходимо е да се допълни, че в случая наличието на някакво сходството с други норми на КТ, указващи задължително поведение на страните и конкретно на работодателя при възникване на трудови отношения е неотносимо към настоящия случай. При тези хипотези се санкционира бездействието при вече наличното трудово правоотношение, докато в случая то тепърва следва да бъде установено и обявено по съответния ред.

Един от основните принципи, регламентирани в Кодекса на труда, е отношенията по предоставянето на работна сила да се уреждат като трудови правоотношения - чл.1, ал.2 от КТ. За да се счита, че е допуснато нарушение на това нормативно изискване на трудовото законодателство и съответно че е осъществен състава на административното нарушение по чл.414, ал.1 от КТ, от обективна страна е необходимо такова поведение на лицето, спрямо което е наложена административната санкция, което да сочи на уреждане на отношения по предоставяне на работна сила не като трудовоправни, а като граждански, търговски и т.н.

Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.1, ал.2 от КТ. Преценката дали се касае за ”трудов” или ”граждански” договор се извършва конкретно за всеки отделен случай.

В случая от приетия като доказателство в хода на проведеното съдебно следствие граждански договор № 6 от 19.03.2019 година сключен между ”Терамис 2007” ЕООД, в качеството на възложител и Ж.А., в качеството на изпълнител, разгледан в контекста на представените писмени доказателства /подписаната от А. декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ/, както и с оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителят Б.Ш. и свидетелят при констатирането на нарушението и съставянето на АУАН В.Н. може да се направи извод, че съществуващото към 20.03.2019 год. правоотношение между ”Терамис 2007” ЕООД град Стара Загора и Ж.А. не е имало за предмет предоставяне от физическото лице на работна сила за изпълнение на трудова дейност като ”общ работник” при определени трудово възнаграждение, работно време, работно място и спазване на трудова дисциплина. В този смисъл са показанията на свидетеля Ж..

От доказателствата е установено, че към момента на извършената от контролните органи на Дирекция ”Инспекция по труда” Стара Загора проверка А. е осъществявал дейност ”строителна дейност на строителен обект” /какъвто е и предмета на възложената задача съгласно сключения между ”Терамис 2007” ЕООД и А. граждански договор, като липсват каквито и да е било доказателства /писмени или гласни/, за престиране на работна сила и изпълнение на трудови задължения от страна на А. при наличие на съществените елементи на трудовото правоотношение, т.е. не е доказано, че лицето е осъществявало трудова дейност при изпълнение на трудови функции като ”общ работник от 19.03.2019 г.”. Липсата на доказателства за наличието на престация на труд, квалифицираща правоотношението като трудово, а не като облигационно, обуславя извод, че не доказано предоставяне на работна сила по см. на чл.1, ал.2 от КТ без правоотношенията между работодателя ”Терамис 2007” ЕООД и работникът А. да са уредени като трудовоправни.

По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

     Водим от горните мотиви, съдът

         

                       

 

                        Р  Е  Ш  И :

 

     ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 24-002260 от 23.04.2019 год. на Директора на Дирекция ”Инспекция по труда” град Стара Загора.

     Решението подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд Стара Загора пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                               СЪДИЯ: