М
О Т И В И
КЪМ
ПРИСЪДА№15 ОТ 10.06.2015г ПО НОХД№180/2015г ПО ОПИСА
НА
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Производството
е образувано въз основа на внесен от ОП-Сливен обвинителен акт срещу И.М.Д. за извършени престъпления по чл.142
ал.З т.1 предл.2 вр.ал.1 от НК, по чл.196 ал.1 т.2 предл.1
вр.чл.195 ал.1 т.З предл.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, по чл.144 ал.З вр.ал.1 от НК , по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК,
по чл.339 ал.1 от НК и по чл.117 ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа обвиненията. Предлага на подсъдимия Д. да бъдат определени наказания
по шестте повдигнати обвинения при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и по реда на чл.58а ал.1 и чл.54 от НК. Твърди се, че подсъдимият
се отличава с изключително висока степен на обществена опасност, тъй като е
осъждан многократно за тежки умишлени престъпления, а също и предвид неговата
продължителна престъпна дейност-в период на около две седмици бил извършил
престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност. Подчертава
се, че шестте деяния са извършени след като са изтекли едва няколко месеца след
последния му престой в затвора, където е пребивавал почти половината от живота
си. Акцентира се и върху високата обществена опасност на деянията-част от
престъпленията са такива против личността, т.е. засягат обществени отношения,
свързани с правото на живот, правото на свободно придвижване на гражданите,
поради което и предвидената в закона санкция е висока. Прокурорът предлага на
съда да определи на подсъдимия за всяко едно от престъпленията наказание над
средния размер като по реда на чл.58 а
ал.1 от НК да го редуцира с една трета,
сред което да бъде определено едно общо наказание в размер на около десет
години лишаване от свобода. Счита, че наказанието следва да се търпи при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. По отношение
на гражданските искове предлага на съда да бъдат уважени, тъй като намира
същите за доказани по основание, а по размер предоставя на съда. Относно
веществените доказателства счита, че
част от тях следва да бъдат върнати на собствениците им, а други като вещи без
стойност да бъдат унищожени. Относно
ловната пушка предлага на съда да бъде предадена на органите на ОД на
МВР-Сливен, доколкото същата по смисъла на закона може да произвежда изстрели.
В
съдебно заседание пострадалите Б.К.Т. и И.И.К. са конституирани като частни
обвинители и граждански ищци. Първата от тях е предявила иск срещу подсъдимия
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 5000/пет
хиляди/лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, а именно
26.09.2014г до окончателното изплащане на сумата , а втората е предявила иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението в размер на 3000лв/три
хиляди/лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането-11.10.2014г до
окончателното изплащане на сумата. И двете граждански ищци и частни обвинители
претендират направените по делото разноски. В хода на съдебните прения
повереникът на К. и Т. –адв.Р. моли съда да постанови присъда, с която да уважи
в пълен размер предявените искове. По отношение на наказанията, които да бъдат наложени
на подсъдимия поддържа изцяло становището на представителя на държавното
обвинение. Частните обвинители и граждански ищци се солидаризират със
становището на повереника си.
Защитникът
на подсъдимия-адв.М. моли съда да прояви снизходително отношение към подсъдимия.
Позовава се на искреното разкаяние на нейния подзащитен. Заявява, че основният
мотив на подс.Д. да извърши престъпленията
са били безпаричието, безизходицата и глада. Относно отвличането на
пострадалата Б.К. посочва, че мотивът на подсъдимия е бил любовта му към К. и
„разяждащата го ревност“. Защитникът
Моли съда да определи наказанията на
подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства-„нелека
съдба-живял без майчина обич“, неграмотен и с много ниска правна култура,
дълбоко съжаление и разкаяние. По отношение на предявените граждански искове
адв.М. предлага на съда да определи обезщетения по справедливост.
При осъществяване правото си на лична защита подс.Д. заявява, че се солидаризира със становището
на защитника си.
При последната си дума подс.Д. моли съда за по-леко наказание.
Производството в
съдебно заседание се разви по реда на глава Двадесет и седма от НПК като
подсъдимият призна всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт. Съдът
разясни на подсъдимия правата му по чл.371 от НПК и изрично го уведоми, че
направеното от него самопризнание ще се ползва при постановяване на присъдата.
С изрично определение по чл.372 ал.4от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за обстоятелствата и
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въз основа на
събраните по делото доказателства и на базата на направените от подсъдимия
самопризнания, които кореспондират с доказателствения материал съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. (по прякор Дрангула) е осъждан единадесет пъти
с влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, извършени
като непълнолетен, както и след навършване на пълнолетие, по които е търпял
ефективно наказание лишаване от свобода.
Последното
му осъждане е със споразумение от 28.04.2014 г. на Районен съд - Сливен, в сила
от 28.04.2014 г., одобрено по НОХД № 450/14 г. за престъпление по чл.196 ал.1
т.2 вр.чл.195 ал.1 т.З от НК, с което на подсъдимия му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца,
което той е изтърпял при първоначален строг режим в затворническо общежитие
от закрит тип - Затвора - Бургас (справка на ГД „ИН" - л.105). Ето защо
деянията по чл.142 ал.З т.1 предл.2 вр.ал.1 от НК, по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195
ал.1 т.З вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1
от НК,подс. Д. е осъществил в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29
ал. 1 б."Б" от НК.
През
периода 26.09.2014 г.-21.10.2014 г., когато е бил задържан от органите на МВР, подсъдимият
е извършил множество престъпления, за които е привлечен в качеството на
обвиняемо лице с постановление от 12.12.2014 г. на разследващия орган, които по
хронология от фактическа страна, са както следва:
Постр. Б.Т. е родена и живяла при родителите си в с. Г., общ. Сливен.
През 2001 г. тя заживяла на семейни начала с мъж на име Д. в с. О., общ. С.З..
По време на съвместното съжителство им се
родили четири деца. През 2007 г. партньорът й починал при катастрофа и
тогава постр. Т. се върнала с децата си при своите роднини в с. Г., общ.
Сливен. С част от обезщетението, което
получили тя и децата й като наследници на
Д., постр. Т. *** и заживяла там заедно с майка си и четирите си деца. През същата година тя се
запознала с подс.Д., а през 2013 г. двамата заживели на семейни начала в
нейната къща. По време на съвместното им съжителство подсъдимият, за извършени
от него престъпления, е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора -Бургас. Последният път, когато се върнал от там
(23.07.2014 г.), той започнал да ревнува постр. Т., отношенията между
тях се влошили и често пъти упражнявал над нея физическо насилие и заплахи,
като я принуждавал да прави това, което той й нареждал. Постр. Т. се страхувала
и за това се съобразявала и изпълнявала неговите желания. Подс.Д. бил в лоши
отношения и с майката на постр. Т. - свид. Я. Т.. Именно заради това той
настоявал да се преместят да живеят при неговите роднини в гр. Раднево, общ. С.З.,
отделно от нейните деца и майка й, но пострадалата не била съгласна.
Постр.
Т. и подс.Д. не разполагали с достатъчно парични средства, тъй като нямали
постоянна работа и единственият им доход бил от детските надбавки и социални
помощи. За това подсъдимият често
извършвал кражби от различни лица в с. Г., както и в съседните села.
На
26.09.2014 г. свид. П. И. ***, осигурила временна работа на постр. Б.Т., поради
което около 09,00 часа сутринта, последната се отправила към района, където
следвало да полага труд. По същото време при нея пристигнал подс.И.Д. и между
тях възникнал скандал. Свид.И. се намесила и попитала постр. Т. какъв е поводът
за техния спор. Последната отговорила, че подсъдимият не й разрешавал да
работи, защото я ревнувал. В отговор на това, подс.Д. излъгал свид. И., че Б.Т.
е болна и за това се противопоставял тя да работи. Последната, видимо
притеснена и треперейки, отговорила че реалната причина не е тази, а всъщност подс.
Д. не й позволявал да напуска дома. В този момент подсъдимият се ядосал, хванал
постр. Т. за косата отзад и започнал да я дърпа и удря по главата и тялото. Хванал я под мишница и я завлякъл със
себе си в посока зад сградата на кметството по улица, която водела към дере. По
пътя той намерил дърво и започнал да нанася побой над пострадалата с
него, като я заплашил да бяга по-бързо,
защото ако ги хванат полицаите, ще я убие. Така, стигнали до дере, където
наблизо имало стар казан и недовършена вила. През дупка влезли в двора на
къщата, който бил обрасъл с храсти и там подс.Д. продължил да нанася удари над
постр. Т., като я заставил да не вика и мърда от мястото си. За да изплаши
пострадалата, той намерил буркан, счупил го и държейки стъкло от него й заявил,
че ако вика, ще я заколи.
През
това време, виждайки случилото се, свид. И., подала сигнал в полицията и
поискала съдействие за издирване на подс.Д. и отвлечената с него постр. Т..
Междувременно при кмета пристигнал свид. Д. К., който работел като пазач по
Програмата за сигурност на селските райони и по
разпореждане на кмета , той бил изпратен в посока към улицата, по която
тръгнали преди това подсъдимият и постр.Т.. На място пристигнал и братът на
постр. Б.Т. - свид. Д. Т., който чул за случващото се и отишъл да провери какво
става. Свид. И. набързо му разказала и също го изпратила да тръгне по улицата,
накъдето са се отправили подсъдимият и пострадалата. След около два часа на
място пристигнали полицейски служители от РУ на МВР -Сливен, които предприели
обход на района, за да търсят подс.Д. и постр. Т.. Въпреки издирвателните
мероприятия, двамата не били намерени. Вечерта те се скрили на втория етаж на
изоставената къща, като подсъдимият бутнал силно вратата на терасата, тя се
отворила и така двамата влезли в стаята. След това подс.Д. затворил вратата,
като я запънал здраво с желязо. Там имало строителни материали и дървени врати,
върху които подсъдимият направил легло и легнали. По някое време постр. Т. чула
гласове и разпознала гласа на кметицата. Тогава подс. Д. отново я заплашил с
желязо, като й заявил че ще я убие, „само да гъкне". Въпреки, че постр. Т.
чувала гласове на хора, които ги търсели,
тя не успяла да извика и така там била държана от подсъдимия три дни-до
28.09.2014 г.
Междувременно, на
26/27.09.2014 г., подс.Д. излязъл за кратко, отишъл до съседния двор,
собственост на свид. Г. И. ***, и от намиращия се там фургон откраднал два броя
вълнени одеяла, три броя памучни одеяла, два броя кувертюри, един брой китеник
и един брой „ЛДК" и ги занесъл в къщата при постр. Т.. В неделя вечерта
(28.09.2014 г.) подсъдимият, заплашвайки постр. Т. с убийство, я заставил да
излезе от къщата, за да се отправят към гр. Раднево, общ. С.З.. За целта те
преминали през близкото дворно място и след като разбили катинара на входната
врата, влезли в къщата, собственост на С.С., стопанисвана от свид. В.Т.,
откъдето подсъдимият откраднал мобилен телефон марка САМСУНГ и слънчеви очила,
собственост на свид. Т.. Двамата напуснали къщата и продължили пеш в посока към
с. Чокоба, общ. Сливен. На сутринта на 29.09.2014
г., около 07,30 часа пристигнали в гр. Раднево при майката на подс.Д..
Те били изтощени, с мокри дрехи, без лични документи. Майката и сестрата на подс.Д.
ги посрещнали и като видели състоянието им, веднага
им дали дрехи да се преоблекат и ги нахранили. Подсъдимият преди това
предупредил постр. Т. какво трябва да говори на неговите роднини и я заставил
да каже, че са решили да им гостуват. След известно време подсъдимият започнал
да извършва някакъв ремонт в къщата на майка си, а постр. Т. останала в кухнята
сама. Тогава тя използвала момента и от някакъв телефон изпратила съобщение до
кметицата на селото и до брат си, в което им съобщила, че се намира в гр.
Раднево, след което изтрила от телефона изпратените съобщения. Докато се намирали при майката на подсъдимия, постр. Т.
непрекъснато го молела да й разреши да се обади по телефона на децата
си, но подс.Д. продължавал да й отправя заплахи и не й разрешавал. По време на
престоя им там, постр. Т. не се чувствала добре, повръщала и за да се спаси от
непрекъснатия тормоз, решила да излъже подсъдимия и неговата майка, че има
вероятност да е бременна. Тогава подс.Д. заявил на постр. Т., че ако действително е така, никога няма повече да я удря и
да я тормози, дори започнал да съжалява за стореното и да й обещава, че няма да
прави така. Тогава постр. Т. го помолила да се приберат в с. Г., общ. Сливен и
той се съгласил. За целта разговаряли по телефона с брата на пострадалата, с
кметицата на селото, както и с децата й. Подс.Д. се интересувал дали го издирва
полицията и след като го излъгали, че никой не го търси, той се съгласил да
тръгнат към с. Г., като отново предупредил пострадалата да внимава какво ще говори
с роднините си. Последната му обещала, че няма да разкаже на никого за
случилото се и двамата, на 03.10.2014 г. - петък, тръгнали с едно колело, което
преди това подс.Д. взел от дядо си (предадено от постр. Б.Т. с протокол за доброволно предаване - л. 141). По пътя те се
отбили в с. Николаево, общ. Сливен в краварник, където работели чичо му Г. и
стринка му К.. Последните ги нахранили, дали им цигари и двамата продължили към
с. Г.. През нощта на следващия ден стигнали в с. Г., където ги чакали майката
на пострадалата - свид. Я. Т. и майката на починалия й мъж Д. - свид. И.К.,
която по това време била на гости в с. Г., общ. Сливен. Двамата били уморени,
изтощени и за това, без да ги разпитват, роднините им ги нахранили и те легнали
да спят. На следващия ден свид. И.К. се обадила на Кмета на с. Г. и съобщила,
че постр. Т. се е върнала в дома си. След като поискала разрешение от подс.Д., Т. заедно с децата и свид. И.,
излезли в парка на разходка. Тогава те разговаряли с Кметицата, която ги
посъветвала да отидат в болницата в гр. Сливен, за да си направи постр. Т.
медицинско удостоверение за получените увреждания по време на отвличането й и
нанесения й побой от подсъдимия.
На 06.10.2014 г. постр. Т., освен че посетила съдебния
лекар, за
да я освидетелства, тя се явила в РУ на МВР - Сливен, където разказала за
случилото се. През това време подс.Д. ***. Постр. Т. се върнала при него и
очаквала полицейските служители да пристигнат, за да го задържат. Минали няколко
дни, но подсъдимият не бил задържан. През това време той наредил на постр. Т.
да се приготви, за да отидат при чичо му Г., който работел в краварник в с.
Николаево, общ. Сливен. Постр. Т. успяла да съобщи на майка си, че подс.Д. отново
иска да я отвлече, поради което майка й веднага се обадила в полицията и на
място пристигнали полицейски служители, които го задържали за срок от 24 часа.
След проведените беседи с подсъдимия, последният бил задържан от полицейски
служители от РУ на МВР - Нова Загора за срок от 24 часа, като заподозрян за
извършени кражби от села от Община Нова Загора. След изтичане на срока за
задържането, подс.Д. бил пуснат и от гр. Нова Загора той пеша се придвижил до
с. Николаево, общ. Сливен. Там той пристигнал на 11.10.2014 г., отседнал при
чичо си Г. и стринка си К. и се обадил
по телефона на постр. Т.. Последната, като разбрала, че подс.Д. е освободен от
полицията, отново изпитала страх от него и стояла само в дома си. Същият ден,
вечерта, докато постр. Т. се намирала на втория етаж на къщата, чула че някой в
двора пищи. Веднага излязла навън и видяла свид. И.К., която й съобщила че подс.Д.
се качил през терасата при нея в стаята, където спяла с детето, държал нож и
мотика и се опитал да я удари. Тя успяла да хване мотиката и да я хвърли
настрани, но подс. Д. продължил да й нанася удари с ръце като й казал, че тази
нощ всички в къщата ще умрат. В резултат на вдигнатия шум от свид. К. подсъдимият
се изплашил да не би да дойде полиция и да го залови, поради което, след като й
нанесъл няколко удара, избягал. За случилото се постр. Т. веднага сигнализирала полицията и кметицата на селото,
които пристигнали на място в къщата, но от подсъдимия нямало и следа. На
следващия ден сутринта свид. К. била освидетелствана от съдебен лекар, след
което тя, заедно с постр. Б.Т., подали молба до Районен съд - Сливен. На същия
ден Председателят на Сливенски районен съд издал ограничителна заповед от
15.10.2014 г. на основание чл.8 ал.1 от ЗЗСДН, с която наложил мерки за защита
срещу домашното насилие, като задължил подс.Д. да не извършва домашно насилие
спрямо постр. Т. и забранил на същия да
посещава жилището и местоработата на пострадалата.
На
14.10.2014 г., около 20,00 часа вечерта, подс.Д. се отправил към ромската
махала на с. Г., общ. Сливен, за да поиска от негови познати купони за хляб или
друга храна, тъй като бил много гладен. Преминавайки по улицата, водеща към
ромската махала, той забелязал, че в една от къщите няма включено осветление и
от там разбрал, че вероятно в нея няма хора по това време. Тогава подсъдимият
решил да извърши кражба на някакви вещи или храна. За целта прескочил оградата
на двора и седнал на стълби, намиращи се в близост до „саята" на къщата. Докато стоял там, по това време собственичката на
къщата - постр. С.И.Т., се прибрала в дома си. Тя отворила пътната врата и без да
забележи подсъдимия, преминала през двора и влязла в къщата. След около 30
минути постр. Т. загасила осветлението на стаята и си легнала. През това време
подс.Д. останал на стълбите и след като забелязал, че постр. Т. загасила
осветлението, той решил да влезе в къщата. За целта се покатерил по асмата на
втория етаж и с помощта на камък и дърво, счупил прозореца на втория етаж,
бръкнал с ръка през него, отключил от вътрешна страна вратата и влязъл вътре.
Претърсил стаите на втория етаж, но след като не намерил нищо, се отправил към
първия етаж на къщата, където се намирала постр. Т.. Около 21,30 часа, докато
тя гледала телевизия, забелязала че в стаята й влиза човек, който държал в
ръката си желязна вила с дървена дръжка. Първоначално си помислила, че това е
синът й - свид. Й.Т., и за това го попитала защо е дошъл при нея по това време.
В отговор на тази реплика, подс.Д. казал на пострадалата: „Ей сега ще ти кажа
какво правя тук!" и започнал да я удря с вилата по цялото тяло, докато тя
се намирала в леглото си. За да се спаси от подсъдимия, постр. Т. успяла да се
прехвърли от едното легло към намиращото се в стаята друго легло, а след това
се претърколила под него. Въпреки това, подсъдимият я доближил, продължил да я
блъска и рита с крака и ръце, както и да й нанася удари с вилата по цялото
тяло, като междувременно насочвал към нея фенерче, което носел със себе си.
Подсъдимият излязъл навън, взел една цепеница от двора и като се върнал,
продължил да налага с нея постр. Т., като й отправял псувни и я заплашвал, че ще я убие. Докато постр. Т. се
намирала под леглото, тя чула отваряне и скърцане на вратите на
гардеробите й. Подс. Д. претърсил и първия етаж на къщата, и поставил в торба
следните вещи: два калъпа вакуумирано краве
сирене от „Гърдев", по 500 гр.; кашкавал от краве мляко на
„Гърдев", около 450 гр.; вакуумиран шпеков салам „Бургас", около 400
гр; вакуумиран луканков салам „Сави Сам" - нарязан, около 300 гр.; вакуумирани готови пилешки пържоли, около 400
гр.; половин буркан от 720 гр. домашен мед; една кофичка кисело мляко
„Български йогурт"; четири броя дамски блузи употребявани; два броя мъжки
якета употребявани; два броя анцузи, употребявани; един килограм захар; 63 бр.
купони за хляб „Деница хляб" за по 1 бр. платен, валидни до м. 12.2015 г.;
кожено портмоне с размери около 16x10 см от
естествена кожа; тоалетна хартия четири рула и четири броя хляб. Подс. Д.
взел изброените вещи, излязъл през вратата на
стаята, намираща се на първия етаж, заключил от външна страна, хвърлил ключовете
в двора на къщата и си тръгнал. Постр. Т. чула, че се затваря вратата, но не
посмяла да мръдне и така прекарала нощта. Когато навън станало светло, тя излязла изпод леглото и установила, че е
заключена. Качила се на втория етаж на къщата, излязла на терасата и започнала
да вика за помощ. Тогава при нея
пристигнали работници от ЕУТЧ, които в момента извършвали ремонт в
близост до къщата, разбрали какво се е случило и уведомили Кмета на селото. На място пристигнала свид. И., както и синът
на постр. Т.- свид. Й.Т., и с помощта на стълба помогнали на пострадалата да
слезе от втория етаж. Извършен бил първоначален
оглед на местопроизшествието, а по-късно и допълнителни два огледа, с
цел установяване и вземане на гипсова отливка от оставената следа от обувката
на обвиняемия, както и за откриване на ключовете, които обвиняемият хвърлил в
двора на къщата.
На
15/16.10.2014 г., през нощта, подс.Д. проникнал през прозорец на къща,
собственост на свид. Д.Д. ***, откъдето откраднал хранителни продукти - едно
парче суджук от 130 гр.; бира
„Болярка" от два литра в пластмасова бутилка и 200 гр. краве сирене,
както и гладкоцевна пушка „ Gulsan-TS 870“ 12 калибър, самоделен
газов пистолет , два броя ловни патрони 12кал., пет броя капси сигнални. За
извършената кражба на оръжие, подс. Д. бил обявен за издирване. С цел опазване
живота на постр. Б.Т. и семейството й, полицейските служители я посетили в дома
й и я уведомили, че подсъдимият е откраднал оръжие, поради което следва да
напусне къщата. Постр. Т. заедно с четирите си деца, се преместили за няколко
дни при свои роднини в друга къща и едва когато разбрала, че подсъдимият е задържан от полицейските органи,
тя успокоила и се върнала в дома си.
Междувременно,
след като откраднал вещите, подсъдимият продължил в посока с. Самуилово, общ.
Сливен, после минал през с. Г., общ. Сливен, където намерил в близост до ограда
подпряно колело, собственост на свид. Г.Г..
Подс.Д. решил да го вземе и с него продължил в посока с. Николаево, общ.
Сливен. Тогава той взел решение да убие постр. Б.Т., като за целта подсъдимият
взел и намиращите се там газов пистолет, пушка и патрони, и дори заредил
оръжието с патрон в цевта.
Когато
пристигнал при чичо си Г. и жена му К., влязъл вътре и подпрял пушката на
стената, а патроните държал в себе си, в джобовете. Подс. Д. предполагал, че
полицейските служители вече го издирват, за
това решил да се скрие при своите роднини в с. Николаево и по-късно да
се върне в с. Г., за да изпълни намерението си да убие постр. Т.. Неговите
роднини го нагостили. Малко след това органите на полицията влезли в
постройката и задържали подсъдимия. Извършен
бил оглед на жилищната постройка, находяща се в южната част на бившия стопански
двор на с. Николаево, при който били намерени и иззети 1 бр. ловна пушка
12-ти калибър с 1 бр. патрон в цевта 12-ти калибър
По
делото е назначена съдебномедицинска експертиза № 87/14 г. (л.214) от която е
видно, че в резултат на нанесения побой на постр. Б.К.Т., последната е получила контузия на гръдния кош с болки в
областта на гърба, предимно в областта на лявата половина на гръдния кош, които
се засилвали при раздвижване на снагата и болезнен травматичен оток на тъканите по гръбната повърхност на дясното ходило,
по хода на палеца, като болките се засилване при опипване с ръка и при
придвижване. Описаните увреждания са получени вследствие действието на твърди
тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по начин и време,
както съобщава самата пострадала. Болките в областта на гърдите добре отговарят
да се дължат на нанесени удари с такива предмети в областта на гърдите, като
човешките ръце, свити в юмруци и ритниците също имат такава характеристика.
Болезненият травматичен оток на тъканите в областта на дясното ходило също се
дължи на нанесени удари в областта на гръбната повърхност на ходилото с твърди
тъпи и тъпоръбести предмети. Установените увреждания са причинили на постр. Т. болки и страдания.
По
делото е назначена съдебномедицинска експертиза № 88/14 г. (л.218) от която е
видно, че в резултат на нанесения побой на постр. И.И.К., същата е получила
контузия на главата с болки в областта на окосмените части на главата, болки в
областта на врата, дясната раменна става и в областта на дясната мишница, които
се засилват при функционална активност, болки в областта на дясната половина на
гръдния кош, които се засилвали при закашляне, контузия на дясната тазобедрена
става с кръвонасядане и оток на тъканите в областта на горния край на дясното
бедро и кръвонасядания в областта на предно-вътрешната повърхност на горния край на дясната подбедрица. Описаните увреждания
са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и добре отговарят да са били получени по начин и време, както съобщава и самата
освидетелствана в показанията си. Получените травматични увреждания са
причинили на постр. К. „Временно разстройство на здравето, неопасно
за живота", т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК.
По
делото е назначена съдебномедицинска експертиза № 86/14 г. (л.209), от
заключението на която се установява, че постр. С.И.Т. е получила контузия на
главата и лицето с масивни кръвонасядания и охлузвания на кожата в областта на
лявата половина на лицето, лявата скулна област, лявата очница и слепоочие,
контузия на гърба с наличие на болки и масивно двойно ивицесто кръвонасядане в
областта на гърба, охлузвания,
кръвонасядания и наличие на болезнен оток на тъканите в областта на гръбните
повърхности на дланите, пръстите на ръцете и двете предмишници, охлузна рана в
областта на задната повърхност на дясната лакътна става, натъртвания на двете
коленни стави с наличие на мораво-червеникави кръвонасядания с оток на
тъканите. Според вещото лице и доказателствата по делото, постр. Т. е получила
и остра стресова реакция.
Описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, както и на предмет с цилиндрична форма и добре отговарят да са били
получени по начин и време, както съобщава и самата освидетелствана в
показанията си. Кръвонасяданията, охлузванията и натъртванията в областта на
лицето добре отговарят да са получени вследствие нанасяне на множество удари в
областта на лицето, предимно в областта на лявата половина на лицето, като
ударите са били нанесени с твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Човешките ръце,
свити в юмруци, също имат такава характеристика. Ударите са били нанесени с
дясната ръка на нападателя в областта на лявата половина на лицето на
пострадалата.
Масивното
двойно ивицесто кръвонасядане в областта на гърба добре отговаря да е получено вследствие нанасяне на удар с цилиндричен
предмет, като този предмет добре отговаря да е дръжка на вила, за която
става въпрос в показанията на пострадалата. Уврежданията в областта на ръцете й
добре съвпадат да са били получени от острите шишове на вилата, а уврежданията
в областта на коленете добре отговарят да са били получени при падане и удряне
на коленете по повърхността на пода на помещението, или при опитите на
пострадалата да избегне ударите и да се скрие под леглото, както разказва в
показанията си.
Установените
увреждания сами по себе си поотделно са причинили на постр. Т. „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота", т.е. разстройство на
здравето извън случаите на чл128 и чл.129 от НК.
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза (л.222), от заключението на
която се установява, че стойността на откраднатите вещи, собственост на свид. Г.
Г.И., а именно: два броя вълнени одеяла; три броя памучни одеяла; два броя
кувертюри; един брой китеник и един брой ЛДК, възлиза на 65,50 лв.
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на откраднатите вещи, собственост на свид. В.Д.Т., а
именно: мобилен телефон „Самсунг" и слънчеви очила, възлиза на 34,00 лв.
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се
установява, че стойността на откраднатите вещи, собственост на свид. Д.П.Д., а именно: гладкоцевна ловна пушка
„Ошзап-Т8870 12 калибър; самоделен сигнален пистолет; два броя ловни патрони,
12 кал; пет броя капси сигнални; едно парче суджук от 130 гр.; бира
„Болярка" от два литра в пластмасова бутилка и 200 гр. краве сирене,
възлиза на 242,53 лв.
По
делото е назначена съдебно-оценителна експертиза, от заключението на която се
установява че стойността на откраднатите вещи, собственост на постр. С.Т.,
възлиза на 163,26 лв.
По
делото е назначена съдебно-балистична експертиза, от заключението на която се
установява, че откраднатото от подс. Д. оръжие е пушка марка „Gulsan-ТS870" 12
калибър, представлява самоделно оръжие без марка и сериен номер. Тя е
технически изправна и годна за стрелба, и
представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Двата броя ловни патрони
са 12-ти калибър, а петте броя капсули са тип „жевело" и представляват
боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ.
Гореизложената
фактическа обстановка се доказва от: протоколи за оглед на местопроизшествие и
фотоалбум (л.ЗЛ4, л.18-23, л.56-58, л.72-75); протоколи за доброволно предаване
(л.66, лЛ 18, л.139-142); протоколи за разпит на свидетелите: Д. К. (л.15), Ст.
Т. (л.22), Ат. М. (л.28), Й. Т. (л.29), К. М. (л.53), Д. Д.
(л.63), Г. Д.(л.76), Г. Г. (л.115), П. И. (л.172), Б. Т. (л.176), Я. Т.
(л.182), Здр. Й. (л.184), Ил. И.
(л.185), Ст. В. (л.187), Ив. К.
(л.189), Г. И. (л.192),
В. Т. (л.194); балистична експертиза (л.197); съдебномедицинска експертиза на
постр. Т. (л.208-211); съдебномедицинска експертиза на постр. Т. (л.213-215);
съдебномедицинска експертиза на постр. К. (л.217-219); съдебно-оценителна
експертиза (л.222); характеристична справка на подс.Д. (л.44), справка за
криминални регистрации на подсъдимия (л.33-40); справка за съдимост на
подсъдимия (л.41-43); разпит на подс.Д. (л.98); ограничителна заповед (л.147).
Приетата
за установена фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
С деянието си подс.И.М.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.142 ал.З т.1 предл.2 вр.ал.1 от НК, тъй като на 26.09.2014 г., в с. Г., общ. Сливен, отвлякъл Б.К. *** я
държал до 03.10.2014 г. в гр. Раднево, като деянието представлява опасен
рецидив.
От
събрания по делото доказателствен материал по безспорен начин се установи, че
подсъдимият принудително, т. е. противно на волята на постр.Т. и въпреки нейното
противопоставяне, я отвел на друго място, различно от това, където пострадалата
е пребивавала и искала да остане. Тази принудителна промяна в местонахождението
на пострадалата подсъдимият извършил с цел противозаконно да лиши свид.Т. от
свобода, като я лиши от правото й на свободно придвижване и от възможността да
напуска определено място без нейната воля. Упражнената принуда в конкретния
случай се изразява в хващане на косата отзад и дърпане, удари по главата и
тялото, хващане под мишниците и
завличане със себе си в посока зад кметството на селото, непосредствено след
това-в нанасяне на побой с дърво и заплашване да бяга по-бързо, защото ако ги
хванат полицаите – ще я убие, нанасяне на удари по тялото в изоставената вила и
заплашване със счупен буркан, че ако вика-ще я заколи, а по-късно вечерта на
29.09.2014г пак в изоставената вила, когато пострадалата чула гласове на
лицата, които я издирвали, подсъдимият я заплашил с желязо, че ще я убие, „само
да гъкне“. По време на престоя на
двамата при майката на Д., последният продължил да отправя заплахи към
пострадалата за физическо насилие в случаите, когато Т. го молила да се свърже с децата си по телефона.
Налице
е и квалифициращият признак на деянието по чл.142 ал.3 т.1 предл.2 от НК, а
именно деянието е извършено в условията на опасен рецидив. Подс. Д. е осъждан единадесет пъти с влезли в сила
присъда за умишлени престъпления от общ характер, извършени като непълнолетен,
както и след навършване на пълнолетие, по които съдебни актове е търпял
ефективно наказание лишаване от свобода в затвори. В този смисъл деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК.
От
субективна страна подс.Д. е извършил това престъпление с пряк умисъл, тъй акто
е предвиждал принудителното преместване в пространството на пострадалата Т. и
нейното противозаконно лишаване от свобода и е желаел това. Налице и особената
цел, а именно след отвличането пострадалата да бъде лишена от свобода
противозаконно.
С деянието си, описаното във фактическата обстановка
по-горе, подс.И.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.196
ал.1 т.2 предл.1 вр.чл.195 ал.1 т.З предл.2 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК,
тъй като за времето от 26.09.2014 г. до 18.10.2014 г., в с. Г., общ.
Сливен, в условията на продължавано престъпление и в условията на опасен
рецидив, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот,
извършил кражба - отнел чужди движими вещи от владението на различни лица, без
тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, както следва:
-
на
26/27.09.2014 г. извършил кражба на два броя вълнени одеяла, на стойност 22,00
лв.; три броя памучни одеяла, на стойност 13,50 лв.; два броя кувертюри, на стойност 12,00 лв.; един брой
китеник, на стойност 15,00 лв. и един брой ЛДК, на стойност 3,00 лв.,
всичко на обща стойност 65,50 лв., собственост
на Г. Г.И. ***;
-
на
27/28.09.2014 г. извършил кражба на мобилен телефон марка „Самсунг", на
стойност 30,00 лв. и слънчеви очила, на стойност 3,00 лв., всичко на стойност
34,00 лв., собственост на В.Д.Т. ***;
-
на
15/16.10.2014 г. извършил кражба на гладкоцевна ловна пушка „Ош8ап-Т8870 12
калибър, на стойност 220,00 лв.; само делен сигнален пистолет, на стойност 7,00
лв.; два броя ловни патрони, 12 кал., на стойност 2,20 лв.; пет броя капси сигнални, на стойност 0,50 лв.; едно парче
суджук от 130 гр., на стойност 2,47 лв.; бира „Болярка" от два
литра в пластмасова бутилка, на стойност 2,40 лв. и 200 гр. краве сирене, на
стойност 1,36 лв., всичко на стойност 235,93 лв., от владението на Д.П.Д. ***.
-
на
18.10.2014 г., в с. Г., общ. Сливен, в условията на опасен рецидив, извършил
кражба на чужда движима вещ - мъжки велосипед, на стойност 30,00 лв.,
собственост на Г.С.Г. ***.
От обективна страна категорично по делото е установено,
че подсъдимият отнел от владението на собствениците инкриминираните вещи, прекратявайки
фактическата власт на тези лица, установявайки своя такава върху вещите, както
безспорен е и факта на липсата на съгласие
от страна на собствениците на вещите, предмет на кражбата. За част от
деянията,а именно тези, извършени на 27/28.09.2014г и на 15/16.10.2014г , включени в обхвата на чл.26 ал.1 от НК е установено, че подсъдимият е повредил
прегради, здраво направени за защита на имот., поради което е налице и
квалифициращия признак по чл.195 ал.1 т.3 предл.2 от НК. В тази връзка съдът
съобрази, че деянията на подс.Д. са извършени в условията на продължавано престъпление, тъй
като те са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на
вината, поради което последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите и осъществяват поотделно един и същ състав
на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.З вр.чл.194 ал.1 от НК.
По отношение на наличието на следващия
квалифициращ признак, а именно-опасен рецидив, съдът посочи във фактическата обстановка, че Д. е осъждан единадесет пъти с влезли в сила
присъда за умишлени престъпления от общ характер, извършени като непълнолетен,
както и след навършване на пълнолетие, по които съдебни актове е търпял
ефективно наказание лишаване от свобода в затвори. В този смисъл деянието е
извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“ от НК.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл, тъй като
е съзнавал, че лишава от фактическа власт собствениците на чужди движими вещи.
Предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт и е целял
установяването на тази власт върху предметите на престъплението. Не на последно
място подсъдимият е действал с намерение противозаконно да присвои
инкриминираните вещи.
С
описаното във фактическата обстановка деянието подс.Д. е осъществил и състава
на престъплението по чл.144 ал.З вр.ал.1 от НК, тъй като на 11.10.2014
г., в с. Г., общ. Сливен се заканил на И.И. *** Загора, че ще я убие нея и
всички нейни близки -съпруг, снаха и внуци, и това заканване е възбудило
основателен страх за осъществяването му. Извършвайки описаните във фактическата
обстановка действия, а именно отправянето на думите, че всички в къщата тази
нощ ще умрат, подсъдимият е изпълнил от
фактическа страна състава на горепосоченото деяние.
От
обективна страна посоченото престъпление по чл.144 ал.3 НК представлява особена
форма на престъпно въздействие върху свободното протичане на психичните
процеси, в резултат на които се формира волята на пострадалия. В този смисъл
изпълнителното деяние се изразява в обективиране намерението на дееца към
пострадалия, че ще извърши престъпление срещу него и по-конкретно, че ще го
лиши от живот. Освен това така отправената закана следва да създава възможност
за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на престъплението.
Последното означава, че съществува реална възможност деецът да осъществи
намерението си, като същевременно личи оформено решение за това или психичното
състояние на субекта прави вероятно бързото вземане на такова решение. При
преценка на последното се вземат предвид обстановката, начина, по който е
отправена заканата, психичното състояние на дееца. На следващо място деянието е
довършено, когато пострадалия възприеме заканата с престъпление, в случая с
убийство, когато обективираното намерение на дееца да го лиши от живот,
достигне до съзнанието на жертвата. Освен това, от субективна страна, следва да
е налице съзнание на дееца, че отправя към пострадалия заплаха с престъплението
убийство, както и това, че тя се възприема от първия и у него може да възникне
основателен страх от осъществяването й.
В
конкретния казус всички горепосочени изискуеми признаци на съставомерно деяние
по чл.144 ал.3 от НК са налице. Безспорно е установена отправената реплика на
подсъдимия към пострадалата, както и
факта, че К. е възприела репликата лично, както и обстоятелствата около
отправяне на заканата от Д. към К.. Фактът, че думите са изречени от
подсъдимия, след като в тъмната част на денонощието е проникнал в дома на
пострадалата Т., в който пък е била отседнала пострадалата К., придружени и
с физическо насилие, мотивират съда да
приеме, че същите са били напълно в състояние да възбудят основателен страх от
осъществяването им у пострадалата К.. Обстоятелството, че подс.Д. е държал в
ръцете си нож и мотика допринасят за
изложените до момента аргументи за съставомерността на деянието по смисъла на
чл.144 ал.3 от НК
От
субективна страна престъплението е извършено от Д.. с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал противоправния
характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Последното се установява категорично от събрания по досъдебното
производство доказателствен материал, в това число и показания на свидетел
очевидец на случилото се. Посредством последните категорично се установи, че
деецът напълно е съзнавал факта на отправената от него закани с убийство спрямо
К., възприемането на закана и реакцията
на пострадалата.
С
деянието си подс. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК, тъй като на
14/15.10.2014 г., в с. Г., общ. Сливен, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - два калъпа вакуумирано краве
сирене от „Гърдев", по 500 гр., на стойност 7,80 лв.; кашкавал от краве
мляко на „Гърдев", около 450 гр. на стойност 4,50 лв.; вакуумиран
шпеков салам „Бургас", около 400 гр. на стойност 5,60 лв.; вакуумиран
луканков салам „Сави Сам" - нарязан, около 300 гр. на стойност 5,40 лв.;
вакуумирани готови пилешки пържоли, около
400 гр. на стойност 4,20 лв.; половин буркан от 720 гр. домашен мед на
стойност 3,50 лв.; една кофичка кисело мляко „Български йогурт" на
стойност 0,76 лв.; четири броя дамски блузи употребявани на стойност 16,00 лв.;
два броя мъжки якета употребявани на стойност 20,00 лв.; два броя анцузи,
употребявани, на стойност 24,00 лв.;един килограм захар на стойност 1,20 лв.;
63 бр. купони за хляб „Деница хляб" за по 1 бр. платен, валидни до м.
12.2015 г., на стойност 56,70 лв.; кожено портмоне с размери около 16x10 см от
естествена кожа, на стойност 6,00 лв.;
тоалетна хартия четири рула, на стойност 4,00 лв. и четири бр. хляб, на
стойност 3,60 лв., всичко на обща стойност 163,26 лв., от владението на С.Т.,***,
с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
заплашване.
Безспорно по делото
е установено, че подсъдимият е отнел от владението на пострадалата Т. вещи на
стойност 162.26лв без нейното съгласие. Категорично е установено, че е
използвал сила като е сломил съпротивата
на пострадалата чрез удари с вила по цялото тяло, докато пострадалата се
намирала в леглото си, а след като успяла да се скрие под леглото-продължил да
я блъска и рита с крака и ръце, както и
да й нанася удари с вилата по тялото. След като се снабдил при излизането си на двора с цепеница
подсъдимият продължил да удря с нея
пострадалата. Заплашване в конкретния случай се изразява в изричането на израза
„Ей сега ще ти кажа какво правя тук!“, и
в заплахата, че ще я убие, междувременно псувайки възрастната жена. По отношение
на наличието на следващия квалифициращ признак, а именно-опасен рецидив, съдът
посочи във фактическата обстановка,
че Д. е осъждан единадесет пъти с влезли
в сила присъда за умишлени престъпления от общ характер, извършени като
непълнолетен, както и след навършване на пълнолетие, по които съдебни актове е
търпял ефективно наказание лишаване от свобода в затвори. В този смисъл
деянието е извършено при условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.“а“ и „б“
от НК.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието с пряк умисъл. Той е съзнавал обществено опасния им характер,
предвиждал е и е искал настъпването на обществено опасните им последици.
Подсъдимият
е осъществил от обективна и от субективна страна и състава на престъплението по чл.339 ал.1 от НК, тъй като на 15/16.10.2014 г., в с. Г., общ.
Сливен, придобил чрез кражба и до 21.10.2014 г. в с. Николаево, общ. Сливен,
държал огнестрелно оръжие гладкоцевна ловна пушка „Ошзап-Т8870 12 калибър и 2
бр. ловни патрони 12 калибър за нея, без да
има за това надлежно разрешение. От
обективна страна по отношение на деянието са
налице две форми на изпълнителното деяние-придобиване чрез кражба и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси
през периода, посочен в диспозитива на присъдата. При осъществяване на деянието
подсъдимият, в нарушение на изискванията на ЗОБВВПИ, упражнявал фактическата
власт върху процесните оръжие и боеприпаси.С посочените действия подсъдимият
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК в
две от формите му –„придобиване“ чрез кражба
и “държане”. На следващо място,
налице е отрицателният факт – деецът не е имал разрешение за държането на
конкретното огнестрелно оръжие и боеприпаси, а още по-малко по отношение на
придобиване, което е осъществено чрез друго престъпление-кражба. На следващо
място категорично по делото е установено, а именно чрез назначената
съдебно-балистична експертиза, че предметът на придобиването и държането е
безспорно определен като огнестрелно оръжие и боеприпаси, съгласно критериите
на чл. 339, ал. 1 от НК във връзка със законовите дефиниции в ЗОБВВПИ.
От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл,
тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественопасните му последици и е целял настъпването им.
От
изложеното във фактическата обстановка е видно, че подсъдимият Д. е осъществил
от обективна и субективна страна престъплението по чл.117 ал1 от НК, тъй като на 21.10.2014 г., в с. Николаево, общ. Сливен,
извършил приготовление, като се снабдил с гладкоцевна ловна пушка „Gulsan-ТS870" 12 калибър и боеприпаси за нея, умишлено да
умъртви Б.К.Т. ***.
От
обективна страна подсъдимият чрез
извършването на кражба на гладкоцевна ловна пушка и боеприпасите за нея и
установяването на фактическа власт върху тях е създал условие за реализиране на
намерението си да убие пострадалата Т.. От обективна страна деянието е
съставомерно по чл.117 ал.1 от НК, тъй като е налице и отрицателната
предпоставка-изпълнението на убийството не е започнало.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е имал за цел извършване на убийство и е
желаел създаването на условия за това.
Наличието на субективния признак на деянието по чл.117 ал.1 от НК се
извлича от обективно установените факти по делото, а именно: отправяне на
закана към пострадалата К., че всички в къщата ще умрат, в т.ч. и пострадалата Б.Т.,
отношението към Б.Т. през инкриминирания
период от време и насочените спрямо нея посегателства върху личността й, а
именно отвличане и телесни увреждания, попадащи извън обхвата на чл.128 и
чл.129 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанията съдът съобрази, че в особената част на
НК за престъпление по чл.142 ал.3 т.1 предл.2 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода от десет до двадесет години или доживотен затвор, както и
конфискация на част или цялото имущество на виновния; по чл.196 ал.1 т.2 предл.1 вр.чл.195 ал.1 т.3
предл.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години; за престъпление по чл. 144 ал.3 вр.ал.1 от НК законодателят е предвидил
наказание лишаване от свобода до шест години; по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1предвиденото
в закона наказание е лишаване от свобода от пет до петнадесет години като съдът
може да постанови и конфискация до една втора от имуществото на виновния; за
престъпление по чл.339 ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години; за
престъпление по чл.117 ал.1 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от
свобода от една до шест години.
При
определяне на наказанието по вид и
размер съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като
производството бе разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК, т.е. след като подсъдимият призна всички факти
и обстоятелства, изложени в обвинителния акт. При това положение на подс.Д.
следва да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК. При определяне
на наказанието по вид и размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.373 ал.3 от НПК, тъй като производството бе
разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2
от НПК, т.е. след като подсъдимият призна всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт. При това положение съдът определи на подс.Д.
наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет години за първото
престъпление, а именно-по чл.142 ал.3 т.1 предл.2 от НК. След редукция на
наказанието лишаване от свобода за това престъпление придоби окончателен размер
десет години.
При
определяне размера на наказанието лишаване от свобода съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство обремененото съдебно минало на подс.Д. /
изключая описаните във фактическата обстановка осъждания на същия, които обуславят квалификацията на деянието като отвличане
, извършено при условията на опасен рецидив/,
обстоятелството, че деянието е извършено за продължителен период от
време, както и че отвличането е започнало в центъра на селото, пред множество
лица, пострадалата е била принудително премествана от едно населено място в
друго, заставена да извърви една част от пътя и пеша.Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът прие тежкото материално положение на подсъдимия
и неговото съдействие за разкриване на обективната истина по делото.
При
индивидуализацията на наказанието по чл.196 ал.1 т.2 предл.1 вр.чл.195 ал.1 т.3
предл.2 от НК съдът съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства на
първо място обремененото съдебно минало на дееца, броя на изпълнителните
деяния, включени в обхвата на продължаваното престъпление, обстоятелството, че
предмет на едно от престъпните посегателства/ последното/ е била вещ без постоянен надзор / това
обстоятелство не е квалифициращ признак по чл.195 ал.1 т.2 от НК и не е отчетен
от прокуратурата при определяне на
правната квалификация на деянието. Съобразен бе и броя и количеството на
откраднатите вещи. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът намери
тежкото материално състояние и съдействието на подсъдимия при разкриване на
обективната истина по делото. Съобразявайки гореизложеното съдът определи на
подс.Д. за второто престъпление наказание лишаване от свобода за срок от девет
години. След редукцията по чл.58а ал.1 от НК наказанието, което бе наложено на
подсъдимия доби окончателен размер, а именно – лишаване от свобода за срок от шест години.
За
престъплението по чл.144 ал.3 от НК бе отчетено наличието на няколко отегчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: на първо място подсъдимият е осъществил
деянието в тъмната част на денонощието, проникнал е на втория етаж от дома на
свид.Т., използвал е физическа сила,
нанесъл е удари по тялото на пострадалата К., нанасяйки й телесни
увреждания, описани подробно в съдебно-медицинската експертиза. Смекчаващите
отговорността обстоятелства са обремененото съдебно минало на подсъдимия и
съдействието му на разследващите органи за изследване на обективната истина по
делото, както и тежкото му материално положение. С оглед гореизложеното съдът
определи на подс.Д. наказание в размер , който гравитира около средния,
предвиден в закона, а именно-лишаване от свобода за срок от три години. След
редукцията по чл.58а ал.1 от НК наказанието, което бе наложено на подсъдимия
доби окончателен размер, а именно – лишаване от свобода за срок от две години.
За
престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.чл.198 ал.1 от НК съдът съобрази наличието на следните
отегчаващи отговорността обстоятелства: упражнените сила и заплашване спрямо лицето, от чието владение са отнети
вещите е възрастна жена. Не на последно място съдът съобрази и факта, че
посегателството е извършено през нощта, в дома на свид.Т./72год/ като на
възрастната жена са нанесени множество удари, които са й причинили телесни
увреждания съгласно назначената по досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид броя
и количеството отнети вещи на свид.Т., които са преобладаващо хранителни стоки
от първа необходимост на възрастната жена. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие съдействието на подсъдимия за разкриване на
обективната истина по делото, както и неговото тежко материално състояние, относително
ниския размер на сумата, предмет на грабежа. С оглед гореизложеното размерът на наказанието, определено на
подсъдимия бе определен в размер, който гравитира около средния, а именно дванадесет
години лишаване от свобода. След редукцията на това наказание окончателният му
размер е осем години лишаване от свобода.
За
престъпление по чл.339 ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода от две до осем години. Съдът съобрази при индивидуализация на
наказанието за това престъпление, извършено от подс.Д. наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- тежко материално положение, съдействие на органите
по разследването за разкриване на обективната истина. Отегчаващите
отговорността обстоятелства конкретно за това престъпление са обремененото
съдебно минало, осъществяване на първата форма на изпълнителното
деяние-придобиване чрез кражба в тъмната
част на денонощието, периода от време за осъществяване на втората форма на
изпълнителното деяние-държане, висока обществена опасност на дееца и деянието.
При относителен паритет на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на шест
години. След редукцията на определеното наказание с една трета последното доби
окончателен размер от четири години
лишаване от свобода.
За
престъплението по чл.117 ал.1 от НК съдът отчете като отегчаващо отговорността
обстоятелство обремененото съдебно
минало на подсъдимия, активната му и усложнената престъпна деятелност от една страна, високата
обществена опасност на дееца и на деянието,а като смекчаващи отговорността
обстоятелства бяха взети предвид затрудненото му материално положение и съдействието му на органите на
разследването. В този аспект бе определено наказание в размер на три години и
шест месеца, което представлява средния размер, а след редуцирането на
наказанието окончателният му размер е две
години и четири месеца лишаване от свобода.
Предвид
тежкото материално положение и липсата на данни за притежавано от подс.Д.
имущество съдът не наложи на подсъдимия предвиденото кумулативно наказание по
чл.142 ал.3 и по чл.199 ал.1 от НК конфискация на цялото или част от
имуществото на виновния.
На
основание чл.23 от НК съдът определи на подсъдимия едно общо наказание, а
именно най-тежкото от шестте наказания-лишаване от свобода за срок от десет години, което на основание
чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва
да се търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит
тип.
На
основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подс.Д. едно общо
наказание по настоящата присъда и по
споразумение от 28.-04.2014г по НОХД№450/2014г на РС-Сливен , а именно
най-тежкото от тях-лишаване от свобода за срок от десет години, което да се
търпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
На
основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подс.Д. е бил
задържан или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Домашен
арест“, по която и да е от присъдите.
На
основание чл.25 ал.2 от НК съдът приспадна и времето, през което подсъдимият е
изтърпял изцяло или отчасти наказанието по НОХД№450/2014г на СлРС.
С
наложените на подсъдимия наказания се
постигат в пълен обем целите, визирани в чл.36 от НК като освен
превъзпитателно на подсъдимия
същите се очаква да повлияят
превъзпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото.
В
законовия срок съдът постави на разглеждане гражданския иск на пострадалата Т.
и този на пострадалата К. с правно
основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер пет хиляди за първата ищца и в размер на три
хиляди за втората ищца ведно със законната лихва върху обезщетението от датата
на увреждането до окончателното изплащане на главницата, както и за заплащане
на направените по делото разноски.
Съдът намира, че претенциите на гражданските
ищци са доказани по своето основание. В конкретния казус са налице
всички елементи от фактическия състав на института на непозволеното увреждане: от виновното и противоправно поведение на
подсъдимия са настъпили уврежданията на
пострадалите, които са в причинно-следствена връзка помежду си. Вследствие
описаното деяние на подсъдимия пострадалите са изпитвали значителни физически
болки, причинени им били сериозни телесни увреждания, подробно описани по-горе
и представляващи временно разстройство на здравето, неопасно за живота/ описани
са подробно в двете съдебно-медицински експертизи/, както и психически травми. Изживените от гражданските
ищци физически болки и душевни страдания са закономерен резултат от деликта на
подсъдимия, изразяващ се в престъпно посегателство спрямо личната свобода,
правото на свободно придвижване и правото на телесна неприкосновеност на
пострадалата Т., а за пострадалата К.-престъпно
въздействие върху свободното протичане на психичните процеси, в резултат
на които се формира волята на пострадалия. Свид.К. е изживяла негативни емоции,
свързани с отправената спрямо нея и близките й
закана с убийство. Тези физически болки и душевни страдания
представляват пряка и непосредствена последица от настоящото престъпление по чл.142 ал.3 от НК за гражданската ищца Т. и
от престъплението по чл.144 ал.3 от НК за гражданската ищца К.. В случая са
налице условията на чл.45 от ЗЗД, които ангажират гражданската отговорност на
подсъдимия като деликвент да възмезди гражданските ищци за физическите болки и
душевни страдания, които са претърпели в
резултат на извършеното спрямо тях престъпление. Обезщетението за неимуществени
вреди, състоящи се във физическите болки и душевни страдания, причинени от
деликта, съставляващ престъпление, се определя от съда по справедливост,
съгласно чл.52 от ЗЗД. За да се отмери справедливо парично
обезщетение за претърпени болки и страдания, необходимо е да се съобразят
видът, степента и продължителността на болките и страданията, срокът на пълното възстановяване на
пострадалите, неудобствата в ежедневното им обслужване и редица други
обстоятелства, имащи правно значение във всеки конкретен случай. Съобразявайки тези
обстоятелства в казуса, съдът счита, че сумата от три хиляди лева за
пострадалата Т. и сумата от две хиляди лева за пострадалата К. представляват
справедлив паричен еквивалент на болките и страданията, които са претърпели
гражданските ищци вследствие деянията на подсъдимия и че тази сума е достатъчна
да репарира причинените им неимуществени вреди. В останалата част до пълния
размер на претендираните от ищците суми,
съдът намери същите за неоснователни и недоказани и като такива ги отхвърли. Всяко
определено обезщетение съдът присъди ведно със законната лихва от датата на
увреждането-26.09.2014г за Т. и 11.10.2014г за К. до окончателното изплащане на
главницата. Подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната
власт- държавна такса върху уважената от гражданските претенции част-200лв и
направените разноски в размер на 578.30лв.
Ръководен от изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: