РЕШЕНИЕ
№ 878
гр. Пловдив , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330203336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на К. Д. Й. против Наказателно постановление №
21-0333-000438, издадено от началник РУ към ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ-
Стамболийски, с което на К. Д. Й. е наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.16, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от
отбелязването върху НП същото е връчено на 28.04.2021г. От отбелязването
1
върху жалбата е видно, че същата е подадена по пощата, с клеймо за дата
на изпращане- 05.05.2021г. Съгласно чл. 184 НПК, намиращ субсидиарно
приложение по силата на чл. 84 ЗАНН, срокът се счита спазен, ако до
изтичането му молбата, жалбата или другите книжа са постъпили в пощата
или друг куриерски оператор. От изложеното следва, че 7-дневния срок по
смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата
отмяна по следните съображения:
ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.
В НП е посочено, че се издава за това, че на 05.09.2020 г. около 18:30
часа в община Родопи на път ТРЕТИ КЛАС № 866 - км.95 К. Д. Й. управлява
лек автомобил с рег.№ ..., собственост на Д. В. Й. и допуска следното
нарушение:
1.Навлиза в лентата за насрещно движение без да заобикаля
препятствие или изпреварване.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за съответна на
осъществилото се в действителността въз основа на приложения по
преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна
доказателствена сила до установяване на обратното.
В конкретния случай съдът намира, че констатациите в АУАН не само
не се опровергават, но и изцяло се потвърждават от събраните по делото
доказателства- показания на актосъставителя, който в съдебно заседание
изрично потвърди отразеното в АУАН и от изисканата по служебна
инициатива на съда преписка №4332Р-42645-09.09.2020.
ПО НАРУШЕНИЕТО НА ЧЛ. 34 ЗАНН.
Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
2
една година от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата
губи възможността да реализира правомощията си по административно-
наказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за
извършеното нарушение.
Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит,
когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни
за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са
констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от
обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна
на нарушението, представляват действия по извършване на преценка
относно наличието на материалните и процесуалните предпоставки за
реализиране на административнонаказателната отговорност, които действия
следват откриването на нарушението и нарушителя и представляват част
от дейността по установяването на нарушения и налагането на
административните санкции.
В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на
нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като
именно с първата от посочените активности е свързано течението на
давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението е
последваща дейност, относима към реализирането на административно-
наказателната отговорност и нейната индивидуализация.
Така изрично Решение № 919 от 23.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 236 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 661 от
25.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 260 / 2019 г. на XXI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 102 от 14.01.2019 г. по к. адм. н.
д. № 3554 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2705 от 17.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 2760 / 2018 г. на XXI
състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2704 от 17.12.2018 г.
по к. адм. н. д. № 2194 / 2018 г. на XXI състав на Административен съд -
Пловдив , Решение № 2615 от 10.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3039 / 2018 г. на
3
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2540 от
03.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 3224 / 2018 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2485 от 23.11.2018 г. по к. адм.
н. д. № 1994 / 2018 г. на XXIII състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2452 от 22.11.2018 г. по к. адм. н. д. № 2099 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 2314 от 09.11.2018 г. по к.
адм. н. д. № 2304 / 2018 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 2319 от 22.12.2017 г. по к. адм. н. д. № 3252 / 2017 г. на
XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на
нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се
преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно
конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав
и че именно наказаното лице е правонарушителя.
За да се счита за открит нарушителя е напълно достатъчно
администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното
нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана с
формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и
подписване на актове, които финализират проверката. Водещият
принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за
извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано
забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните
финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са
непротивопоставими на трети лица), напрактика да продължава в
нарушение на закона установените давностни срокове.
Така Решение № 351 от 10.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3757 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 476 от 20.02.2020
г. по к. адм. н. д. № 3986 / 2019 г. на XXII състав на Административен съд –
Пловдив, Решение № 963 от 14.05.2016 г. по н. д. № 561/2016 г. на
Административен съд – Пловдив.
Действително законодателят е предоставил на администрацията два
срока- кратък (тримесечен) от откриване на нарушителя и дълъг
(едногодишен) от извършване на нарушението. Приложното поле на дългия
срок, обаче е когато следва да се извършват действия по установяване
4
самоличността на нарушителя, но не и когато тя е изначално известна.
Така Решение № 1486 от 04.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 1238 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2317 от
05.12.2016 г. по н. д. № 2414 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд
– Пловдив.
Пренесени на плоскостта на конкретните данни по делото
гореизложените принципни положения водят до несъмнения извод, че АУАН
е издаден след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя.
На първо място актосъставителят в съдебно заседание изрично
потвърди, че нарушението е разкрито изцяло въз основа на материалите
по преписка №4332Р-42645-09.09.2020. Същата е изискана в цялост по
служебна инициатива на съда.
От материалите по преписката се установява, че същата е изпратена на
компетентната служба РУ-Стамболийски на дата 26.10.2020г. Липсва
отразяване кога е получена. По преписката е налично обаче писмо на
началника на РУ-Стамболийски до началника на РУ-Смолян, от което е
видно, че към дата 11.11.2020г. преписката вече е била заведена в РУ-
Стамболийски и по нея се работи. Тоест най-късно към дата 11.11.2020г.
компетентния контролен орган е разполагал с всички данни за извършеното
нарушение, включително и снимков и видео материал, въз основа на които
именно, актосъставителя потвърди, че е открито нарушението.
От друга страна по преписката е приложена декларация на собственика
на заснетия автомобил по чл. 188 ЗДвП от 18.11.2020, в която е посочен като
водач към процесния момент именно жалбоподателя- К. Д. Й.. Декларацията е
изпратена на РУ-Стамболийски със съпроводително писмо, върху което е
поставен датен печат на РУ-Стамболийски от дата 25.11.2020г. Тоест към
тази дата компетентния контролен орган е разполагал с пълни данни
както за извършеното нарушение, така и за самоличността на
нарушителя и от тази дата е започнал да тече тримесечния срок за издаване
на АУАН.
Този срок е изтекъл на 25.02.2021г. а АУАН е издаден на
09.04.2021г., дълго след изтичането му.
5
В цитираното вече Постановление № 1 от 27/02/2015 на ВКС и ВАС се
прие също така, че спрямо давностните срокове по чл. 34 ЗАНН приложение
намират и правилата за спиране и прекъсване на давността по смисъла на чл.
81 НК.
Съгласно чл. 81, ал.1 НК давността спира, когато започването или
продължаването на наказателното преследване зависи от разрешаването на
някой предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 82, ал.2
НК давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност.
Въз основа на гореизложените нормативни разпоредби доктрината и
съдебната практика са утвърдили разбирането, че за да бъде едно действие от
естество да прекъсне давността, то следва да отговаря кумулативно на
следните критерии:
-да бъде процесуално, тоест да е изрично предвидено и уредено в
съответния процесуален закон (НПК, ЗАНН)
-да е част от правомощията на съответния ръководно-решаващ
орган на дадения етап от наказателния и административно-наказателния
процес
-да е насочено към преследване на дееца, тоест да представлява етап
от динамичния фактически състав по реализиране на наказателната,
респ. административно-наказателната отговорност на дееца. В
наказателния процес такива действия прекъсващи давността са образуването
на досъдебното производство срещу конкретно лице, привличането на дееца
като обвиняем, внасянето на обвинителен акт, постановяване на
първоинстанционната присъда, постановяване на актовете на въззивната и
касационната инстанция. В административно-наказателния процес действията
прекъсващи давността са издаването на АУАН и НП, постановяването на
Решенията на Районния и Административен съд.
-действието следва да е насочено към реализиране наказателната или
административно- наказателната отговорност на конкретното лице. Действия
насочени спрямо съучастник, не са от естество да прекъснат давността
спрямо останалите лица в престъпното задружие.
Така изрично Тълкувателно решение № 96 от 1.XI.1961 г. по н. д. №
6
76/61 г., ОСНК на ВС, Решение №71/12.04.2019 по дело №154/2019 на ВКС,
Решение № 233 от 22.04.2002 г. на ВКС по н. д. № 116/2002 г., II н. о,
Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС,
Решение № 510 от 03.11.2008 г. по н.д. № 479/2008 г., I н.о. на ВКС,
Извършените действия по разследване за установяване на обективната
истина, които обаче не представляват процесуално действие по преследване
на дееца, както и действията от административно технически характер
не са от естество да прекъснат течащата давност. От гореизложеното
следва, че давността НЕ СЕ прекъсва:
- от извършените действия по реда на чл. 52, ал.4 ЗАНН;
- извършени проверки за установяване на факти, относими към
преценка за съставомерност на деянието;
- действия по събиране на доказателства на досъдебна и съдебна фаза;
-действия по призоваване на привлеченото към отговорност лице за
явяване, включително и за съставяне на АУАН.
-действия по връчване на относимите в съответното производство
книжа- обвинителен акт, АУАН, НП, актове на съда (присъди, решения,
определения)
Така изрично Тълкувателно решение № 28 от 2.III.1959 г. по н. д. №
19/59 г., ОСНК на ВС, Решение № 46 от 1.IV.1985 г. по н. д. № 16/85 г., I н. о.
на ВС, Решение № 305 от 17.05.2002 г. по н. д. № 177/2002 г., I н. о. на ВКС.
Правилата на чл. 81, ал. 1 и 2 НК на плоскостта на административно
наказателния процес са изяснени в тълкувателната практика на стария
Върховен съд, в която е уточнено, че сроковете по чл. 34 ЗАНН се считат за
прекъснати с образуване на наказателно производство за същото деяние и не
текат, докато наказателното производство е висящо. Така изрично
Тълкувателно решение № 112 от 16.ХII.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК.
В чл. 43, ал. 6 ЗАНН по нарочен законодателен път е въведено и
специално основание, по силата на което давността по чл. 34, ал.3 ЗАНН не
тече, а именно надлежно спиране на административно-наказателното
производство.
По делото не са изложени твърдения, не са и представени доказателства
спрямо нарушителя да са предприемани действия, които да са от естество да
прекъснат течението на тримесечния давностен срок за издаване на АУАН,
поради това и следва да се счете, че същия е изтекъл.
7
В този смисъл при невъзможност да се открие лицето за съставяне
на АУАН в тримесечния срок в зависимост от конкретните обстоятелства
по делото:
-АУАН следва да се издаде в отсъствие на дееца при наличие на
предпоставките на чл. 40, ал.2 ЗАНН или
-производството да бъде спряно до намирането му.
Съгласно задължителните указания на ППВС № 10 от 28.09.1973г. по н.
д. № 9/1973г. съдилищата са длъжни да следят служебно за изтичане на
давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, поради което и при констатация, че в
процесния случай отговорността на дееца е погасена по давност НП следва да
се отмени.
ПО РАЗНОСКИТЕ.
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Същият е поискал присъждането
на такива.
Съгласно задължителните указания на ТР 6/2012 ОСГТК на
присъждане подлежат само действително сторените разноски. В
конкретния случай такива няма.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната разноски. Присъждането им
не е автоматична последица от постановяването на благоприятно за
страната решение и по дължимостта им съдът не се произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени нито:
-договор за правна защита и съдействие, в който изрично да е
уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение;
-доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен в брой или по
банков път;
8
- доказателства за други сторени от жалбоподателя разноски, поради
което такива не следва да се присъждат.
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0333-000438, издадено от
началник РУ към ОДМВР- ПЛОВДИВ, РУ-Стамболийски, с което на К. Д. Й.
е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.16, ал. 1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9