РЕШЕНИЕ
№ 580
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария Д. Личева Гургова
при участието на секретаря Мария Г. Христова
като разгледа докладваното от Мария Д. Личева Гургова Гражданско дело №
20225330100093 по описа за 2022 година
Производството е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
415 от ГПК, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК........... със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петьр Дертлиев" №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез............ И. С., с която се иска от съда да признае за установено,
че В. С. К. ЕГН **********, с адрес: с. К...., общ. Р....., обл. П.......... ул. „П............ й дължи
сумите: 892,36 лева, представляваща неизплатената главница по Договор за потребителски
кредит № .............; 51,78 лева – обезщетение за забава за периода от 05.04.2016 г. до
06.06.2021 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.), ведно със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до
окончателното погасяване на задължението. Претендира разноските направени в хода на
заповедното производство, както и разноските направени в хода на настоящото исково
производство.
С исковата си молба ищецът твърди, че на ............ бил сключен Договор за цесия между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД (с предишно наименование
„Провидент Файненшъл България“ ООД), по силата на който вземането произтичащо от
Договор за потребителски кредит № ............., сключен между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и В. С. К. било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което
дружество от своя страна подписало Приложение № 1 към Допълнително споразумение от
...... към Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ............. сключен
с „Агенция за събиране на вземания“ ООД (към настоящия момент „Агенция за събиране на
1
вземания” ЕАД), по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърлило в полза на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземането, произтичащо от договора за
потребителски кредит, сключен с ответницата, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Посочва се, че цедентът упълномощил цесионера да уведоми длъжника за извършената
цесия, като на ответницата било изпратено уведомително писмо от името на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, чрез „АСВ“ ЕАД. Било изпратено и уведомително писмо от името на
„Провидент Файненшъл България“ ООД, чрез „АСВ“ ООД, в качеството на
преупълномощено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД (пълномощник на „Файненшъл
България“ ЕООД). Двете уведомления били изпратени в едно писмо до длъжника, което се
върнало в цялост с отбелязване, че получателят отсъства – в чужбина. Позовава се на
съдебна практика, съгласно която, ако към исковата молба по иск на цесионера е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията.
Твърди се, че съгласно сключения на ............. между „Провидент Файненшъл България“
ООД и ответницата Договор за потребителски кредит № .................дружеството
предоставило на ответницата потребителски кредит в размер на 1 450,00 лева, която сума
била предоставена в брой, като съгласно договора кредитополучателят потвърждава, че е
поучил в пълен размер сумата с факта на подписване на договора. Била уговорена договорна
лихва в размер на 258,99 лева, като общата стойност от 1 735,99 лева следвало да се върне
на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 28,93 лева, като първата
вноска била платима на ............, а последната била с падеж .................
Поради липсата на погасяване на задълженията по договора за кредит, ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
.............. за следните суми: сумата от 892,36 лева, представляваща неизплатената главница
по Договор за потребителски кредит № ..............; сумата от 51,78 лева – обезщетение за
забава за периода от 05.04.2016 г. до 06.06.2021 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020
г.), ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението по чл. 410
ГПК – 07.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението. Срещу заповедта за
изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил
правен интерес да предяви настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОТВЕТНИКЪТ В. С. К., прави възражение за настъпила погасителна давност на
претендираното вземане за главница за периода преди............ На следващо място, твърди
недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК.
Счита, че сключеният между страните договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорената възнаградителна лихва била нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Лихвата надвишавала трикратния размер на законната
лихва. Счита, че след като клаузата, уговаряща договорната лихва е нищожна, то същата е
несъществуваща, като по този начин не е спазена нормата, изискваща в договора за
2
потребителски кредит да е посочен размер на възнаградителната лихва и начинът на
нейното прилагане. В нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора не бил посочен
начинът на изчисляване на ГПР, като липсвало яснота относно начина на формиране на
същия, респ. общо дължимата сума по него. Счита, че определените в договора такси
представляват „скрито“ оскъпяване на кредита и, ако бъдат добавени към общата сума за
плащане, посочена в договора, ГПР ще надвиши 50 %. С това се допускало нарушение на чл.
19, ал. 4 ЗПК, като клаузата за ГПР била нищожна. От изложеното следвало, че договорът е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Клаузите, уреждащи
заплащането на такса оценка на досие и такса кредит у дома били нищожни и на
самостоятелно основание, поради противоречието им с материалния закон – чл. 10а ЗПК,
тъй като представлявали такси, свързани с отпускането и управлението на кредита.
Сочи, че тъй като договорът за потребителски кредит бил недействителен, на връщане
подлежала единствено заемната сума от 1450 лева, като оспорва претендирания от ищеца
размер на неизплатената главница.
От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от
фактическа и правна старана следното:
Предявеният иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, че срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение.
По делото е направено възражение за настъпила погасителна давност на претендираното
вземане, като се твърди, че договора за паричен заем е сключен на .................., а първото
плащане е било на .....................
Съдът намира направено възражание за неоснователно. Крайният падеж на договора е
................. а вземането по него се погасява с петгодишен давностен срок. Заявлението по чл.
410 от ГПК, чието продължение е настоящото исково производство, е било подадено на
.............. т.е. не е изтекъл предвидения от закона давностен срок.
Направено е възражение, че Договорът за потребителски кредит сключен между „Провидент
Файненшъл България" ООД и В. С. К. страда от редица пороци, които водят до неговата
нищожност поради противоречие с добрите нрави (чл. 26 (1), предложение трето ЗЗД), както
и до недействителност на основание чл. 11, т.9 и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК.
Ищецът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да отпуска кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията
3
на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12
и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В случая, не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, т.к. не са упоменати -
условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е
регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е
посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва.
Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума от 2 943,80 лева и
какви вземания се включват в нея.
Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата,
върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният
процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/
за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи
проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора
фиксиран размер от 31,82%. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11,
ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.
Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата
сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална
формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван
размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с
посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои
компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,00 %/. В този порядък
4
следва да се посочи, че, съобразно разпоредбите на ЗПК, годишният процент на разходите
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и
които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит
яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези
съставни елементи обаче, както бе посочено и по - горе, остават неизвестни, при което се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става
ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е
предвидена дължимост и такси. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че
тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо,
не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин
да посочи какво точно е включено в тях.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9, 10 и
11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.
С оглед изложеното по-горе във връзка с възраженията за недействителност съдът намира,
че същите са основателни, и съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Ищецът дължи плащане единствено на предоставения заем
от 1450,00 лева, а доколкото се установява от заключението на вещото лице, че след
приспадане на извършените плащания, остатъкът от главницата е 892,36 лева, то това е и
сумата която е дължима.
Или при така установеното, искът се явява за основателен и доказан до размер на 892,36
лева изцяло за главница, а по отношение на претендирана сума за лихва за забава в размер
на 51,78 лева за периода от 05.04.2016 г. до 06.06.2021 г. (без периода от 13.03.2020 г. до
14.07.2020 г.), както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението, се явяват неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца направени по
делото разноски общо за заповедното и исковото производство в размер на 595,45 лева
съразмерно с уважената и отхвърлената част на исковете.
5
Ответникът претендира разноски като такива му се дължат съразмерно с уважената и
отхвърлената част от исковете.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА както в заповедното
така и в исковата производство. Същото изчислено по съразмерност е 63,07 лева, които
следва да се присъдят на адв. П.... И...........
Ищецът е направил искане за служебно прихващане на присъдени разноски, което
нястоящия съдебен състав намира за недопустимо.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. К. ЕГН **********, с адрес: с.
К......... общ. Р.......... обл. П......... ул. „П..... П..... И..... че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК .............със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р
Петьр Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез .......... И. С., има вземане
спрямо нея в размер на: 892,36(осемстотин деветдесет и два лева и 36 ст.) лева,
представляващи главница по Договор за потребителски паричен кредит № .........., ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението -
07.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, като по отношение на сумата в
размер на 51,78 лева представляваща лихва за забава за периода от 05.04.2016 г. до
06.06.2021 г. (без периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г.), както и законната лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане
на задължението, ОТХВЪРЛЯ исковата претенция като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА В. С. К. ЕГН **********, с адрес: с. К......... общ. Р....... обл. П.......... ул.
„П......П.... И........... да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК
........... със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петьр Дертлиев" №25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез ........ И. С., сумата от 595,45(петстотин деветдесет
и пет лева и 45 ст.)лева, разноски по настоящото производство и по ч.гр. д. № ...............
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК ............ със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петьр Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, чрез........... И. С.,да заплати на адв. П.... И........ сумата от 63,07(шестдесет и три
лева и 07 ст.) лева, представляващо възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6