№ 152
гр. Разград , 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесет и първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101701 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от Закона за
задълженията и договорите.
Депозирана е искова молба от “ЮБЦ ”ЕООД срещу М. М. Г., с която е предявен иск за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 128,97 лв. за потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга по договори, сключени между ответника и „БТК“ЕАД с кл.
№11939707001 и законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска от съда да осъди ответника да заплати
направените в това и в заповедното производство разноски. Твърди, че между ответника и
Българска телекомуникационна компания е бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 16.06.2015 г. за ползване на интернет и далекосъобщителна
услуга с месечна абонаментна такса от 17,80 лв. с ДДС с добавена услуга от 4 лв. за срок от
24 месеца, че на 08.06.2016 г. абонатът е добавил и ползването на мобилен телефон с
месечна абонаментна такса от 19,99 лв. с услуги с месечна абонаментна такса от 7,80 лв. за
срок от 24 месеца. Твърди, че за предоставените услуги по този договор „БТК“ЕАД е издала
фактури за периода 22.03.2017 г. - 21.07.2017 г. на стойност 128,97 лв., че ответникът не е
платил същите. Сочи, че с договор за цесия това вземане е прехвърлено на ищеца, че за
извършената цесия ответникът е уведомен с приложение към исковата молба, както и че за
това вземане ищецът е поискал и е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№935/2020 г.
по описа на РС Разград.
Ответникът оспорва иска. Сочи, че не е получил Договор за мобилни услуги. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Сочи неравноправност на клаузите от общите
условия, на които се позовава ищеца. Твърди, че не е уведомен за извършените цесии.
Претендира за заплащане на направените по делото разноски.
1
Предявеният иск е допустим предвид постановената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№935/2020 г. на РзРС.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Между „Българска телекомуникационна компания“ЕАД и
ответника е сключен договор за от 07.05.2014 г./л.16 и сл./ за ползване на услуга за срок от
24 месеца за телефонен пост на адрес гр. Р., бул."*** при такса от 7,80 лв. и посочена в
договора тарифа за тел. разговори. На 16.06.2015 г. с допълнително споразумение абонатът е
добавил ценови пакет за телевизионна услуга на същия адрес. с абонаментна цена от 17,80
лв. за срок до 16.06.2017 г.
С договор от 08.06.2016 г. ответникът е сключил с БТК и договор за предоставяне на
мобилни услуги по оферта "Комбинирай и спести" при тарифен план от 7,80 лв., като е
поискал услугите по това споразумение да се включат в обща сметка по абонатен
№11939707001. В споразумението са посочени алтернативно срок от 12 месеца и срок от 24
месеца, съответно крайни дати 08.06.2017 г. и 08.06.2018 г.
За абонатен №11939707001 са издадени: Месечна сметка №**********/22.04.2017 г. за
сумата 50,48 лв. за услуги/л.25/; Месечна сметка №**********/22.05.2017 г. за сумата
101,85 лв., от които 51,37 лв. за абонаментен план и доставени услуги за съответния период
/л.26/; Месечна сметка №**********/22.06.2017 г. за сумата 153,77 лв. /л.27/, от които
51,37 лв. за абонаментен план и доставени услуги за съответния период; Месечна сметка
№**********/23.07.2017 г. за сумата 128,97 лв., от които 2,91 лв.за абонаментен план и
доставени услуги за съответния период ;
С договор за цесия от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна
компания“ЕАД и „С.Г.Груп“ООД са прехвърлени вземания /л.49/, посочени в приложение
към договора. Съответно „Българска телекомуникационна компания“ЕАД е упълномощила
„С.Г.Груп“ООД да я представлява при уведомяването за цесията /л./.
С договор от 01.10.2019 г. „С.Г.Груп“ООД е прехвърлил на ищеца закупени вземания, сред
които и тези, закупени от „Българска телекомуникационна компания“ЕАД с договора от
16.10.2018 г. В изпълнение на този договор цедентът „С.Г.Груп“ООД е подписал
извлечение от приложението към договора /л.47/, което се отнася до вземане спрямо
ответника М. М. Г. за сумата 128,97 лв., произтичащо от договори за мобилни услуги,
лизингови договори и начислени неустойки. За същата сума е издадено потвърждение от
първоначалния кредитор "БТК"ЕАД /л.85/. Към исковата молба е приложено уведомлението
за цесията /л.48/.
По заявление на ищеца от 16.07.2020 г. е образувано ч.гр.д.№935/2020 г., по което на
17.07.2020 г. е издадена заповед за изпълнение за сумите 128,97 лв. обе задължение по
2
договор за далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от 16.07.2020 г., 34,51 лв.
лихва за забава за периода 11.08.2017 г. - 01.04.2020 г., 25 лв. държавна такса и 180 лв.
адвокатско възнаграждение. Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414 от ГПК
същият е депозирал възражение, а в срока по чл.415 от ГПК ищецът е предявил
установителен иск.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване на задължението за заплащане на сумата 128,97 лв. е за
предоставяне на услуги, като цената за същите е уговорена в договора между страните.
Задължението за заплащане на тези услуги възниква по силата на договора и
споразуменията за неговото изменение, които са подписани от ответника. В тях е записано,
че се сключват в два екземпляра, по един за всяка от страните. Издадените фактури са за
услугите, предоставени в периода на действие на договора. Ето защо Съдът намира, че
същите са дължими.
Твърдението на ответника, че исканията на ищеца се основават на неравноправни клаузи са
неоснователни, тъй като това са вземания за предоставени услуги, които са предмет на
договорите и на основание чл.145, ал.2 от Закона за защита на потребителите преценяването
на неравноправна клауза не включва определянето на основание му предмет /в случая
доставка на молбилни, респ. телефонни услуги и достъп до телевизия/, както и
съответствието между цената и услугата, която ще бъде доставена, при условие, че тези
клаузи са ясни и разбираеми. В случая в договора и допълнителните споразумения са
посочени абонаментните такси и тарифните планове.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, същото е частично
основателно. Разпоредбата на чл.3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение регламентира спирането на давностните срокове за периода от
обявяването на извънредното положение на 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Така първата от
претендираните месечни сметки е следвало да бъде платена на 09.05.2017 г., респ.
давностния срок за същата би изтекъл на 09.05.2020 г., но поради спирането на срока,
същият изтича на 09.07.2020 г. Съответно заявлението за издаване на заповед за изпълнение
е подадено на 16.07.2020 г. , следователно тази част от вземането е погасена по давност. По
отношение на задължението за заплащане на абонаментната цена и услугите за периода
22.04.2017 г. - 21.05.2017 г., 22.05.2017 г. - 21.06.2017 г. и 22.06.2017 г. - 21.07.2017 г. не е
изтекъл давностния срок, поради което е основателен предявения иск до размера на 104,74
лв. /съответно 51,37 лв. , 51,37 лв. и 2 лв./, както са отразени в месечните сметки.
Предвид прекратяването на производството в частта за мораторната лихва с определение,
което е влязло в сила на 03.12.2020 г., съдът следва да обезсили заповедта за изпълнение в
тази част. Всяка от страните има право на разноски съразмерно на уважената, респ.
отхвърлената част от иска. Така ответникът следва да заплати на ищеца сумата 166,48 лв. за
разноски по настоящото дело, а ищецът на ответника сумата 56,36 лв. По отношение на
3
разноските, направени по ч.гр.д.№935/2020 г. тези суми следва да бъдат 131,34 лв. и 89,82
лв., тъй като е съобразена и тази част от заповедта, която е обезсилена поради прекратяване
на производството по предявения иск.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Р.,
ул.“***, че същият дължи на „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София и адрес
на управление бул.“България“, №81, вх.В, ет.8 сумата 104,74 лв. /сто и четири лева и
седемдесет и четири стотинки/ неплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната
лихва върху сумата от 16.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение №2493/17.07.2020 г. по ч.гр.д.№935/2020 г. на РзРС и
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София и
адрес на управление бул.“България“, №81, вх.В, ет.8, за установяване, че М. М. Г., ЕГН
********** с адрес гр. Р., ул.“*** дължи сумата в останала й част до първоначално
предявения размер от 128,97 лв.
ОБЕЗСИЛА заповед за изпълнение №2493/17.07.2020 г. по ч.гр.д.№935/2020 г. на РзРС
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Р., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ЕООД,
ЕИК ********** със седалище гр.София и адрес на управление бул.“България“, №81, вх.В,
ет.8 сумата 166,48 лв. /сто шестдесет и шест лева и четиридесет и осем стотинки/ разноски
по настоящото дело и сумата 131,34 лв. / сто тридесет и един лева и тридесет и четири
стотинки / разноски по ч.гр.д.№ 935/2020 г. на РС Разград.
ОСЪЖДА „ЮБЦ“ЕООД, ЕИК ********** със седалище гр.София и адрес на управление
бул.“България“, №81, вх.В, ет.8 ДА ЗАПЛАТИ на М. М. Г., ЕГН ********** с адрес гр. Р.,
ул.“*** сумата 56,36 лв. /петдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ разноски по
настоящото дело и сумата 89,82 лв. / осемдесет и девет лева и осемдесет и две стотинки /
разноски по ч.гр.д.№ 935/2020 г. на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д.
№935/2020 г. на РзРС.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4