РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. , 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Васко П. Петров
при участието на секретаря Надя Анг. Кюмурджиева
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Васко П. Петров Административно
наказателно дело № 20221220200354 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с жалба от адвокат А. И. – САК в качеството й на
пълномощник на И. К. Д. с ЕГН: ********** от гр.С........ против Електронен
фиш за налагане на глоба серия ............. № .............., издаден от ОД на МВР –
Б............. за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система.
Правно основание чл.63 от ЗАНН.
По делото са приложени писмени доказателства. Разпитан е свидетел полицай
П..
Жалбата е подадена в законоустановения срок,индиция за допустимостта й .
От събраните по делото доказателства се установява следното във фактическо
отношение.
С Електронен фиш за налагане на глоба серия ............, № ..............., издаден от
ОД на МВР – Б............ , установено с автоматизирано техническо средство
или система на жалбоподателката е наложено административно наказание
глоба в размер на 800.00 лв. за това, че на .............. г. в ............ часа в
Б..............,Г. Д. ,ГР.Г. Д. по улица ............ в посока с.Б......... при ограничение
1
за населено място 50км/ч. сигнализирано с ПЗ-Д11,с отчетен толеранс в полза
на водача, при управление на МПС ............. ,регистрационен номер ...........
......... ,е установено нарушение за превишена скорост в условията на
повторност , заснето с автоматизирано техническо средство № ................
При издаването на атакувания електронния фиш съдът е на мнение ,че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила . Критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е единен в
процесуалната теория и практика - нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса.
Обжалваният ЕФ не отговаря на изискването за надлежна индивидуализация
на приложената санкционна норма. Необходимостта за нейното посочване
произтича както от изричната разпоредба на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, в която е
посочено, че задължителен реквизит на ЕФ е индивидуализирането на
нарушените правни норми, което включва материалната норма въвеждаща
правило за поведение и надлежната санкционна норма, така и от одобрения
от Министъра на вътрешните работи образец на ЕФ, реквизит на който е
правното основание (санкционната норма), въз основа на което се налага
санкцията. Все в тази връзка следва да се имат предвид и задължителните
указания на ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки санкционен
правораздавателен акт следва да съдържа пълно, точно и ясно изложение
както на фактическите, така и на правните основания за ангажиране
отговорността на дееца, в това число и правна квалификация на допуснатото
нарушение и санкционна норма.Видно от съдържанието на конкретните
санкционни норми тази на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е обща норма, уреждаща
режима на електронния фиш като властнически акт, докато разпоредбата на
чл. 182, ал. 4 от ЗДвП не предвижда конкретна санкция за конкретно
нарушение, а точно обратното, тя е с бланкетен характер, като урежда
налагането на санкция в двоен размер за дадени нарушения поради наличието
на квалифициращия признак "повторност", използвайки механизма на
препращане към другите алинеи на чл. 182 от ЗДвП. Кои са тези нарушения
обаче, за които се предвижда санкция в двоен размер и какво е
първоначалното наказание за тях нормата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП сочи чрез
2
възприетия механизъм на препращане към другите алинеи на чл. 182 ЗДвП.
От своя страна в различните точки на чл. 182, ал. 1-3 от ЗДвП са предвидени
множество санкции в различни размери в зависимост от конкретните
фактически параметри на извършеното нарушение, а именно: каква е
стойността на превишаването на скоростта, дали се касае за превишаване на
общо ограничение на скоростта или на такова въведено с пътен знак В26,
дали превишаването е извършено в рамките на населено място или извън
него, както и според вида на МПС, с което е извършено нарушението. Точно
поради тези причини съгласно трайната съдебна практика при бланкетни
норми, за да бъдат спазени посочените по-горе изисквания към формата и
съдържанието на санкционните властнически актове, в самия акт следва да
бъдат посочени не само бланкетните норми, но и нормите към които те
препращат за запълване на бланкета.Изложеното налага извод, че при
прилагане на общата норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и бланкетната
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, е следвало да се посочи и конкретната
санкционна норма от чл. 182, ал. 1-3 от ЗДвП, съобразена с фактите по
разглеждания казус и стойностите на превишаването на скоростта, защото
наказанието не може да бъде законосъобразно определено без да се посочи
връзката на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП с някоя конкретна разпоредба от
посочените такива в чл. 182, ал. 1, т. 1 – т. 5 или чл. 182, ал. 2, т. 1 – т. 6 от
ЗДвП. Последното е от значение не само за индивидуализиране на
наказанието, но и предвид това, че в някои от хипотезите на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП се предвижда и наказание лишаване от право да управлява МПС,
съответно – за тях не може да бъда издаден електронен фиш. Отделно от това
липсата на запълване на бланкета с посочване на нарушената конкретна
норма предпоставя съда да извлича чрез тълкуване на изложената фактическа
обстановка каква и защо е наложена съответната санкция. Въпреки
гореизложеното в процесния електронен фиш такова посочване на
конкретната санкционна разпоредба липсва, а като основание за налагане на
наказанието, както се констатира, е посочена само разпоредбата на чл. 182, ал.
4 от ЗДвП,без оказана връзка с някоя от хипотезите на чл. 182, ал. 1, т. 1 – т. 5
или чл. 182, ал. 2, т. 1 – т. 6 от ЗДвП, или в случая практически липсва
посочване на санкционната разпоредба. В тази насока е и трайната съдебната
практика, при която следва да бъдат посочени не само бланкетните норми, но
и нормите, към които те препращат за запълване на бланкета. Такова
3
посочване в ЕФ липсва, което не само накърнява правото на защита на
наказаното лице да разбере правните рамки на повдигнатото му обвинение, но
и прави изцяло неразбираема волята на наказващия орган коя е приложимата
санкционна норма, което затруднява проверовъчната дейност на съда дали
правилно е приложен материалния закон. Допуснатият порок в дейността на
наказващия орган е неотстраним, доколкото ако съдът за първи път със своя
акт издири и приложи коректната санкционна норма, наказаният субект би
бил поставен в положение да разбере правните рамки на обвинението, което
му се повдига, едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието
му вече реално е наложено, което е несъвместимо с правото му на защита. По
тези съображения съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение , тъй като се
отнася и правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано
във всички стадии на производството.
В останалите си аспекти електронният фиш е законосъобразно издаден при
спазване на процесуалния и материални закон.
С оглед на изложените съображения съдът счита, че обжалвания електронен
фиш е незаконосъобразен и подлежи на отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба
серия ............, № .........., издаден от ОД на МВР – Б............ за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система.
Осъжда ОД МВР Б............. да заплати на И. К. Д. с ЕГН: ********** от
гр.С.............., сумата в размер на 400.00 лв. разноски по делото .
Решението на съда подлежи на обжалване пред Благоевградски АС в 14 -
дневен срок от деня на получаване на съобщението от страните по делото.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4