№ 2530
гр. София, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100508644 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20097002 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 48996/2020 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), 153 състав, е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението
на М. С. М., ЕГН **********, извършено със Заповед № 666 от 06.08.2020 г. на
изпълнителния директор и на прокуриста на „Ц.К.Б.“ АД, на основание чл. 195, вр. с чл.
188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, възстановена е М. С. М.,
ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност
„специалист, продажби и контрол“, както и е осъдена „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК ******* да заплати
на М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 9000 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за
периода 17.08.2020 г. – 17.02.2021 г., както и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, ал.
2 КТ сумата от 1617 лв., платено без основание обезщетение при дисциплинарно уволнение,
ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв. – разноски по делото и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 584,68 лв. – държавна такса за предявените
искове.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника
„Ц.К.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез юрисконсулт Т.А., с доводи за неправилност на решението.
Твърди се, че съдът правилно е приел, че трудовото правоотношение между страните е
прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед, връчена на ищцата на 17.08.2020
1
г., издадена от компетентен орган, в писмена форма и мотивирана в съответствие с чл. 195,
ал. 1 КТ, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, както и че
от ищцата са поискани обяснения. Съдът обаче неправилно е приел, че тежестта на
извършеното нарушение не съответства на наложеното наказание. В тази връзка се твърди,
че извършеното деяние е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 4, пр. 1 КТ, като
ищцата е използвала оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на
информация от системата на банката за друго лице – служител на банката, без искане и
съгласие на последния, с което е злоупотребила при изпълнение на служебните си
задължения. Информацията по банковите сметки на физически и юридически лица
представлява банкова тайна по смисъла на Закона за кредитните институции /ЗКИ/,
достъпът до която е строго ограничен, а боравенето с нея е необходимо да се подчинява на
правилото „необходимост да се знае“, чл. 62, ал. 1 ЗКИ и вътрешните правила на ответника
за достъп и защита на информацията в информационната структура на банката забраняват
на служителите да извършват справки и да правят извлечения от системата извън и в
нарушение на служебните им задължения. Извършвайки процесната справка за наличности
по банковата сметка на колега, ищцата е злоупотребила с предоставените правомощия и
достъп до информация в разрез със задълженията по чл. 126, т. 9 КТ, с доверието на
работодателя и е нарушила морални и етични норми. Макар за работодателя да не са
настъпили материални вреди, то действията на ищцата са станали причина титулярят на
сметката – К.К.-Я. да подаде оплакване до директора на клон „Мадрид“ за неправомерен
достъп до нейната сметка в банката и разпространение на лична информация за получени
суми и салда по нейната сметка, видно от Докладна записка изх. № 035-А-116-79456 от
23.07.2020 г. на директорите на „Ц.К.Б.“ АД, клон „Мадрид“ и клон „Дондуков“. Дори
информацията да не е използвана за користни цели /а само за проверка дали служителят е
получил допълнителен паричен бонус/, то разгласяването на такава защитена информация /в
който смисъл са показанията на свидетеля Д.А.Д./ е нарушение на трудовите задължения на
служителката, на морални и етични норми, и предвид чл. 189, ал. 1 КТ е тежко такова,
изършено умишлено, както и нарушава т. 1.12 от Правилата за достъп и защита на
информацията в информационната структура на ЦКБ АД, приети с Решение на УС от
22.12.2016 г. и в Заповед № 97/09.03.2016 г. на изпълнителните директори. Тежестта на
нарушението се определя от риска за работодателя от генериране на неограничени по
размер вреди както за него, така и за клиентите му, които вреди могат да са както
имуществени, така и неимуществени, включително загуба на доверието на клиентите в
надеждността на предоставяните услуги, както и възникване на напрежение в екипа, който
работи в клона и съответно влошаване на финансовите резултати на съответното структурно
звено. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените
искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата М. С. М., ЕГН **********,
чрез адвокати Я. С. и А.Р., с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се
съображения, че действията на ищцата са били лекомислени и при несъзнаване на
извършеното нарушение на трудовата дисциплина, те са инцидентни и не са насочени към
2
злоупотреба с доверието на работодателя, а по – скоро касаят вътрешноколегиални
неразбирателства и спорове, информацията, до която ищцата е имала достъп, не е била
разгласена и разпространена, включително сред колегите на ищцата, а въззивникът не е
претърпял имуществени или неимуществени вреди. Освен това ищцата има чисто трудово
досие, информацията не е използвана за користни цели, поради което тежестта на
извършеното нарушение не съответства на наложеното най - тежко наказание
„дисциплинарно уволнение“. Предвид това се моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно, но недопустимо в
частта, с която съдът е присъдил законна лихва за забава от подаване на исковата молба до
окончателното плащане. Подобно искане не е направено в исковата молба /а и в хода на
делото/. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че районният съд е
нарушил диспозитивното начало, което го задължава да даде защита на правото само в
рамките на посоченото от ищеца искане /чл. 6, ал. 2 ГПК/. Произнасянето в повече от
заявеното искане е равнозначно на произнасяне „свръхпетитум“ и в тази част обжалваният
съдебен акт е недопустим, като подлежи на обезсилване.
В останалата част първоинстанционното решение е допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно в допустимата му
част, като въззивният съд споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към
тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира и следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.
1 КТ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищцата М. С. М., извършено със Заповед № 666 от 06.08.2020 г. на
изпълнителния директор и на прокуриста на „Ц.К.Б.“ АД, на основание чл. 195, вр. с чл.
188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, чл. 187, т. 7, т. 8, пр. 1 и т. 10, вр. с чл. 330, ал. 2, т.
3
6 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност – „специалист, продажби и контрол“, за заплащане на обезщетение на ищцата за
оставането без работа за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото
правоотношение - 17.08.2020 г. - 17.02.2021 г. в размер на общо 9000 лв., както и сумата от
1617 лв. - платено без основание обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно с
разноски.
По делото не е спорно това, а и от приетите доказателства се установява, че страните са
били обвързани от валидно правоотношение по Трудов договор № 1254/01.02.2017 г., на
основание чл. 68, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 70 КТ, по силата на който ищцата е приела да
изпълнява длъжността „специалист, продажби и контрол“ с код по НКПД 33393004 по
заместване до завръщане на титуляря П.Х.Л. и със срок за изпитване до 05.08.2017 г. в
„Ц.К.Б.“ АД, гр. София, бул. „*******, клон „Мадрид“, след изтичане на срока за изпитване
– трансформиран в безсрочен трудов договор. С Допълнително споразумение №
4856/21.11.2017 г. страните са се споразумели, че трудовият договор е сключен за
неопределено време, а с Допълнително споразумение № 1508/18.09.2019 г. – мястото на
работа да се промени от „ЦКБ“ АД, клон „Мадрид“ на „ЦКБ“ АД, клон „Дондуков“.
Видно от приетата длъжностна характеристика основната функция на ищцата е свързана
с организирането, координирането и отговарянето за кредитната дейност в съответния
банков клон, осъществяване на дейности, свързани с продажбата на кредитни продукти на
физически лица, както и на дейности, свързани с управлението, мониторинга и събирането
на просрочени кредити.
Не е спорно, че със Заповед № 666 от 06.08.2020 г. на изпълнителния директор и на
прокуриста на „Ц.К.Б.“ АД на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, чл.
187, т. 7, т. 8, пр. 1 и т. 10 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ на ищцата е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ поради това, че на 28.04.2020 г. в периода от
13:19:54 ч. до 13:20:42 ч., използвайки предоставеното потребителско име и парола за
достъп до информационната система на „Ц.К.Б.“ АД, в обект „Клиенти“ в информационната
система е извършила търсене по единен граждански номер на клиент за наличие и номера на
банкови сметки, а в обекти „Експозиция на клиент“ и „Банкови извлечения от сметка в друг
клон“ в системата, е направила справка за наличност и извлечение от банкова сметка, която
информация съставлява банкова и служебна тайна, като тези дейстивия са извършени без
знанието и съгласието и без присъствието на титуляря на сметката – К.Е.К. – Я., „Главен
специалист, продажби и контрол“ в „Ц.К.Б.“ АД, клон „Мадрид“. В заповедта е посочено, че
с тези действия ищцата е нарушила т. 1.12 от Общите положения на Правилата за достъп и
защита на информацията в информационната структура на ЦКБ АД /приети с решение на
Управителния съвет от 22.12.2016 г./, съгласно която служителите на банката нямат право да
извършват проверки, да изготвят справки и извлечения, както и да извършват всякакви
други действия в централизираните информационни системи и другите информационни
системи, които попадат извън или са в нарушение на служебните им задължения или на
разпореждане на прекия им ръководител, или на изпълнителните директори/прокуриста на
4
„Ц.К.Б.“ АД; както и в нарушение на т. 2 от Заповед № 97/09.03.2016 г. на Изпълнителните
директори на банката, съгласно която се забранява на всички служители на банката да
извършват нерегламентирани действия по преглеждане на клиентски сметки, салда и
движения по тях, когато не е налице съответното основание за това – по искане на
титуляря/надлежно оторизирано лице или в случаите, когато е в изпълнение на вменени
служебни задължения, изискващи анализиране на даден клиент. Нарушенията са установени
с Докладна записка с изх. № 035-А-116-79456 от 23.07.2020 г. на директорите на банката в
клон „Мадрид“ и клон „Дондуков“, отправена до Изпълнителните директори и прокуриста
на банката, приета по делото като писмено доказателство, ведно със справка за действия,
извършени в информационната система по сметка на К.Е.К. – Я. на 28.04.2020 г.
Не се спори, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 17.08.2020 г.
Не е спорно, че на ищцата са изискани обяснения във връзка с процесното уволнение по
реда на чл. 193, ал. 1 КТ на 27.07.2020 г., които са приети на 28.07.2020 г., в които се
съдържа признание на действията, за извършването на които е поискано обяснението, като
се сочат и мотиви, свързани с личните отношения на ищцата с нейна колежка в „ЦКБ“ АД,
клон „Мадрид“ – К. Я., чиито сметки са били проверени. Посочено е, че нарушението не е с
цел изнасяне на информация извън банката за лицето К. Я.. Като основание за тази проверка
е посочено, че при преместването на ищцата в клон „Дондуков“ не е получила
доизчислението на заработения си бонус в края на 2019 г., защото била преместена в друг
клон, а също така получила заработен бонус при престоя си в клон „Мадрид“ с два месеца
по - късно, написан в справката до Централата на друг служител, от главен специалист
продажби и контрол К. Я..
По делото са приети Правила за достъп и защита на информацията в информационната
структура на „ЦКБ“ АД, приети с решение на Управителния съвет от 22.12.2016 г., с които
ищцата е декларирала, че се е запознала. В т. 1.12 е предвидено, че „служителите на
банката нямат право да извършват проверки, да изготвят справки и извлечения, както и
да извършват всякакви други действия в централизираните информационни системи (ЦИС)
и другите информационни системи, които попадат извън или са в нарушение на
служебните им задължения или на разпореждане на прекия им ръководител, или на
изпълнителните директори/прокуриста на банката“.
Приета е и Заповед № 97/09.03.2016 г. на Изпълнителните директори на банката, в сила
от 10.03.2016 г. и задължителна за прилагане от всички служители в клоновете, офисите и
представителствата на банката, имащи достъп до банковата информационна система, с която
не се спори, че ищцата е била запозната, съгласно която - т. 1. „извършване на преглед,
генериране на справка/извлечение по сметки на клиенти, в т. ч. на служители на ЦКБ за
салда или движения по тях се извършва по искане и в присъствието на титуляря на
сметката или надлежно оторизирано за целта лице, като информацията се предоставя
след извършване на надлежна идентификация на титуляря на сметката или
оторизираното лице“, а според т. 2 се „забранява на всички служители на банката да
извършват нерегламентирани действия по преглеждане на сметки, салда и движения по
5
тях, когато не е налице съответното основание – по искане на титуляря/надлежно
оторизирано лице или в случаите, когато е в изпълнение на вменени служебни задължения,
изискващи анализиране на даден клиент“.
Не е спорно, че трудовото възнаграждение на ищцата към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение между страните е било в размер на 1500 лв., както и че ищцата е
заплатила на основание чл. 221, ал. 2 КТ в полза на банката сумата от 1617 лв. –
обезщетение при уволнение, за което е представено преводно нареждане от 01.09.2020 г.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Д.А.Д., бивш служител на банката до 17.08.2020 г., който
заявява, че познава К. К. Я., работили в един отдел, свидетелят – кредитен, а тя – старши
кредитен инспектор, тя разпределяла задачите в клона. Свидетелят заявява, че изпълнявали
нейните задачи на добра воля, защото били по – сложни, имал достъп до нейното ЕГН,
вършил е нейни задължения, за да няма дрязги в отдела. Заявява, че се е случвало да
проверява сметката на Я., за което бил уволнен от банката. Я. се държала арогантно с
колегите си, защото не изпълнявали нейни неформални разпореждания, прехвърляла
работата, която била разпределена. Добавя, че с ищцата не са обсъждали въпроси относно
служебния паричен бонус на Я.. От обект ЕГН на клиент може да се види цялата експозиция
на клиента, което е за ползване само от банката – сметки, ползвани кредитопродукти,
изтеглени и постъпили суми.
Спорният пред въззивната инстанция въпрос се свежда до това дали наложеното най –
тежко наказание „уволнение“ съответства на тежестта на извършеното от ищцата
нарушение на трудовата дисциплина.
Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение
с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в
закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани и приети обясненията на
работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на
мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Когато се оспорва законността на извършено дисциплинарно уволнение, в тежест на
работодателя е да установи, че заповедта за уволнение е издадена в съответствие с чл. 195,
ал. 1 КТ, след спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ, че наказанието е наложено в
срока по чл. 194 КТ, както и че работникът е извършил дисциплинарните простъпки, за
които му е наложено дисциплинарното наказание. Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за
мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за
еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и
възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ.
В случая процесната заповед за уволнение е изготвена в писмена форма и е издадена от
6
компетентен орган на банката – работодател. Предвид гореизложените мотиви по
приложението на чл. 195, ал. 1 КТ, решаващият въззивен състав намира, че процесната
уволнителна заповед е мотивирана съобразно изискванията на закона – посочени са
нарушителят, нарушението с всичките му обективни признаци, както и времето на
извършването му и законният текст, въз основа на който е наложено наказанието, както и
конкретните разпоредби на Вътрешните правила на банката (изрично изброени), които са
нарушени от ищцата. Досежно процесната Заповед № 666 от 06.08.2020 г. не е налице спор
между страните, а и от събраните доказателства се установява, че работодателят е спазил
нормата на чл. 192, ал. 1 КТ, съответно процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ като са взети
обяснения на служителя преди налагане на наказанието, както и че наказанието е наложено
в рамките на преклузивния срок по чл. 194, ал. 1 КТ.
На следващо място правилно е преценено от първоинстанционния съд след анализ на
всички неоспорени по делото доказателства – писмени и гласни, че по делото е доказано, че
ищцата на 28.04.2020 г. в периода от 13:19:54 ч. до 13:20:42 ч., използвайки предоставеното
потребителско име и парола за достъп до информационната система на „Ц.К.Б.“ АД, в
обект „Клиенти“ в информационната система е извършила търсене по единен граждански
номер на клиент за наличие и номера на банкови сметки, а в обекти „Експозиция на клиент“
и „Банкови извлечения от сметка в друг клон“ в системата, е направила справка за
наличност и извлечение от изрично посочена в заповедта банкова сметка, която информация
съставлява банкова и служебна тайна, като тези дейстивия са извършени без знанието и
съгласието и без присъствието на титуляря на сметката – К.Е.К. – Я., „Главен специалист,
продажби и контрол“ в „Ц.К.Б.“ АД, клон „Мадрид“ – факт, който не се оспорва и от самата
ищца в хода на съдебното производство, и в обясненията, дадени пред работодателя. Видно
от данните по делото, ищцата е извършила неправомерно извличане на информация от
системата на банката за друго лице – извършила е справка за движения и наличности към
28.04.2020 г. по банковата сметка на друг служител на банката и титуляр на сметката –
К.Е.К. - Я., като не е спорно, че извършените действия не са били поискани от титуляря на
сметката/надлежно оторизирано за целта лице, не са извършени във връзка с оценка на
кредитоспособността на титуляря по повод на писмено искане за кредит или в изпълнение
на служебни задължения, изискващи анализиране на даден клиент, нито на ищцата е
възлагана служебна проверка от пряк ръководител, изпълнителен директор или прокурист
на банката, които са единствените хипотези при които съобразно т. 1.12 от „Правила за
достъп и защита на информацията в информационната структура на ЦКБ АД“ и Заповед №
97/09.03.2016 г. на ЦКБ АД е възможно извършване на преглед, генериране на
справка/извлечение по сметки на клиенти, в т. ч. на служители на ЦКБ АД за салда или
движения по тях. Извършвайки проверка на сметката на К. К. - Я., извън регламентираните
хипотези, ищцата е нарушила посочените вътрешни актове на работодателя, с които е била
запозната и е декларирала, че ще спазва, както и забраната, въведена с чл. 62 ЗКИ.
Извършеното от ищцата поведение е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла
на чл. 187, ал. 1, т. 7, т. 8, пр. 1 и т. 10 КТ. Съгласно чл. 126, т. 9 КТ, работникът или
7
служителят е длъжен да бъде „лоялен към работодателя си“, като не злоупотребява с
неговото доверие и пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на задължението
за лоялност към работодателя също съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 190, т. 4
КТ - злоупотреба с доверието, оказано при възлагане изпълнението на работата за
длъжността. Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика
е злепоставяне на отношенията на доверие между работник и работодател. Несъмнено,
злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът, възползвайки се от
служебното си положение е извършил преднамерени действия с цел извличане на имотна
облага. Злоупотреба с доверието на работодателя обаче е налице и в случаите, когато без да
е извлечена имотна облага, работникът, възползвайки се от служебното си положение е
извършил действия, компрометиращи оказаното му доверие; когато с действията си е
злепоставил работодателя пред трети лица, независимо дали действията са извършени
умишлено. В този смисъл решение № 56 от 12.03.2014 г. по гр. д. № 4607/2013 г. по описа
на ВКС, IV г. о., решение № 129 от 25.07.2019 г. по гр. д. № 4280/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. и
др. В случая, макар с извършеното да не е преследвала користна цел, ищцата е
злоупотребила със служебните си задължения, а с това и с доверието на работодателя.
При определяне на дисциплинарното наказание съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1
КТ обаче, работодателят е длъжен да съобрази наказанието с тежестта на нарушението и с
обстоятелствата, при които то е извършено. Тази преценка следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата,
при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на
работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при
полагането на труд /в този смисъл решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. д. № 1040/2009 г.
по описа на ВКС, IV г. о./. При спор за законността на наложеното дисциплинарно
наказание съдът е длъжен да извърши съдебен контрол за съответствието между наложеното
дисциплинарно наказание и извършеното нарушение, респективно дали работодателят
преди налагане на дисциплинарното наказание е извършил преценка по чл. 189, ал. 1 КТ,
като е взел предвид критериите - тежест на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено, както и поведението на работника или служителя.
Въззивният съд приема, че допуснатото от ищцата дисциплинарно нарушение не е с
такава тежест, че да обоснове налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание -
уволнение. В конкретния случай е доказано еднократно нарушение на трудовата
дисциплина, в оспорената заповед не е посочено и по делото не се установява, че в резултат
от конкретното поведение на ищцата са настъпили неблагоприятни последици за
работодателя, включително извършените деяния да са се отразили негативно върху
цялостната дейност на банката, което да обуслови съразмерност на наложеното наказание.
Действително информацията, до която е имала достъп ищцата М. представлява банкова
тайна по смисъла на чл. 62 ЗКИ. Съгласно разпоредбата на ЗКИ фактите и обстоятелствата,
8
засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката,
представляват банкова тайна и разкриването й е допустимо единствено в изрично
предвидените в чл. 62, ал. 5 хипотези, с оглед значимостта на информацията, сред които
хипотези не попада настоящият случай. В случая обаче не е установено получената
информация да е била разпространена и изобщо ищцата да е имала намерение да стори това,
не е използвана за користни цели или за постигането на каквито и да било облаги, самата
информация не е доведена до знанието на трети лица, което да обоснове налагането на най –
тежкото дисциплинарно наказание, като се отчете чистото дисциплинарно минало на
ищцата и мотивите за извършване на проверката.
Хипотетичната вероятност за увреждане интересите на работодателя /включително
загуба на доверието на клиентите в надеждността на предоставяните услуги, възникване на
напрежение в екипа, който работи в клона – каквото очевидно е имало и към датата на
извършване на нарушението от ищцата, съответно влошаване на финансовите резултати на
съответното структурно звено/, в какъвто смисъл са изложените в жалбата доводи, според
настоящия съдебен състав не е достатъчна да оправдае санкцията с най - тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение, при положение че превантивната цел на наказанието
- въздействие и коригиране поведението на санкционирания служител и дисциплиниране на
останалите членове на колектива, би била постигната и с налагане на наказание с по - ниска
тежест. Изводът на въззивния съд, че наложеното дисциплинарно наказание не е съобразено
с изискванията на чл. 189, ал. 1 КТ, не се разколебава от характера на изпълняваните от
ищцата трудови функции и извършваната от нея дейност.
На следващо място следва да се отбележи, че определящо за преценката за
несъразмерност на наказанието е и обстоятелството, че ищцата не е била дисциплинарно
наказвана за други нарушения на трудовата дисциплина по време на съществуване на
трудовото правоотношение, с оглед на които поведението да бъде характеризирано като
особено укоримо и сочещо на съществена и устойчива промяна в отношението към
изпълнение на трудовите задължения. Извършеното дисциплинарно нарушение е първо
такова за ищцата, поради което съдът намира, предвид липсата на други нарушения и
наложени за тях дисциплинарни наказания, че се касае за изолиран случай, като отчита и
самокритичното отношение на ищцата към извършеното /която в обясненията си по чл. 193
КТ признава, че това, което е извършила, е грешно и извън правилата/.
Следователно се налага изводът, че макар поведението на ищцата да съставлява
нарушение на трудовата дисциплина, то същото не е достатъчно тежко и не е съразмерно на
наложеното на служителя – М. М. най-тежко дисциплинарно наказание „уволнение“. В тази
връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ не урежда задължение на
работодателя да наложи най - тежкото дисциплинарно наказание, в случаите на чл. 190, ал.
1, т. 4 и т. 7 КТ, а предвижда, че дисциплинарно уволнение по ал. 1 се налага при
съобразяване с критериите по чл. 189, ал. 1.Анотирана съдебна практика В случая
въззивният съд споделя изводите на СРС, че работодателят преди налагане на
дисциплинарното наказание не е извършил обективна преценка на критериите по чл. 189,
9
ал. 1 КТ, което е основание за незаконосъобразност на
наложеното дисциплинарно наказание.
С оглед на така изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ е основателен и доказан, и като такъв правилно е бил уважен от
първоинстанционния съд. Обусловените от изхода на делото по иска с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1
КТ също са основателни и доказани, и като такива правилно са били уважени от
първоинстанционния съд.
При липса на конкретни оплаквания от жалбоподателя по правилността на решението в
частта по предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 КТ и доколкото съдът е
обвързан само с доводите във въззивната жалба /по аргумент на чл. 269 ГПК/, то настоящият
състав не дължи отделно произнасяне, като счита изводите на районната инстанция в тази
част за правилни и законосъобразни, обосновани при правилен анализ на събраните
доказателства и приложимия материален закон.
Поради съвпадане крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение в частта, която съдът прие за допустима, като правилно и законосъобразно на
основание чл. 271, ал. 1 ГПК следва да бъде потвърдено, включително и в частта, с която в
тежест на ответника са възложени разноски по делото. При този изход на спора, въззивният
съд не дължи произнасяне по искането на въззивника за възстановяване на платените в хода
на изпълнителното производство суми, във връзка с допуснатото предварително изпълнение
на първоинстанционното решение в осъдителната му част.
По разноските:
Независимо от частичното обезсилване на първоинстанционното решение, въззивният
съд не извършва преразпределение на разноските пред първата инстанция, доколкото
законната лихва е последица от уважаване на исковете, за която не се дължат отделни
разноски. При този изход на спора разноски за въззивното производство се дължат
единствено на въззиваемата страна. По делото е направено искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. – за искове по чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ – 800 лв., т. 2 – 800 лв., т. 3 – 800 лв., за което е представен договор за правна защита и
съдействие от 30.05.2022 г., който служи за разписка за заплащане на възнаграждението, по
отношение на което е направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5
ГПК от въззивника. Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението за
прекомерност на претендираното възнаграждение от въззиваемата М. С. М., доколкото
фактическата и правна сложност на делото, както и броят и естеството на извършените
процесуални действия пред въззивната инстанция, не налагат заплащането на адвокатски
хонорар над минималния. За исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ минималният размер на
възнаграждението се определя по чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и е равен на минималната
работна заплата към момента на уговарянето - 30.05.2022 г. от 710 лв., докато за иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ минималният размер възлиза на сумата от 780 лв., определен по реда на
10
чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, или общ размер от 1490 лв., до който адвокатското възнаграждение
следва да бъде намалено, като се отчете, че няма данни за заплатено адвокатско
възнаграждение по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 КТ, съответно въззивният
съд не присъжда разноски по този иск.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20097002 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 48996/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, 153 състав, в частта, с която „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК *******, е осъдено
да заплати на М. С. М., ЕГН **********, законна лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 09.10.2020 г. до окончателното плащане върху уважените
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 9000 лв.,
представляваща обезщетение за оставане на ищцата без работа в резултат от незаконното
уволнение за периода 17.08.2020 г. – 17.02.2021 г. и с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 1617 лв., платено без основание обезщетение при
дисциплинарно уволнение, като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20097002 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 48996/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 153 състав, в останалата част.
ОСЪЖДА „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ******* на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК да заплати на М. С. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пазарджик, ж. к. „Младост“, ул. „*******, сумата от 1490 лв.
/хиляда четиристотин и деветдесет лева/ – адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11