Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 839
07.12.2022 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: ПЕНКА КОСТОВА
Членове: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Йорданка Попова
и в
присъствието на прокурора Валентина Радева-Ранчева,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 808 по описа на
Административен съд – Хасково за 2022 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, подадена от О.М.А., ЕГН: **********, адрес: ***,
действащ чрез упълномощен процесуален представител – адв.Д.Т., против Решение №
84/15.06.2022 г., постановено по АНД № 214/2022 г. по описа на Pайонен съд –
Свиленград.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдът неправилно приел, че жалбоподателят следва да носи
административнонаказателна отговорност, въпреки че управлявал лек автомобил,
който не бил негова собственост, но бил със служебно прекратена регистрация,
без да били свалени регистрационните табели на същия. Жалбоподателят изразява
несъгласие с мотивите на съда, че лицето следвало да носи
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. За
да се приемело, че нарушението е извършено, било необходимо да са налице
доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че нарушителят бил наясно
с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е със служебно прекратена
регистрация. В случая доказателствата по делото не позволявали формирането на
извод, че О.А. знаел за служебно прекратената регистрация на процесния
автомобил на 30.07.2021 г., поради което не можело да се формира несъмнен
извод, че същият осъзнавал общественоопасния характер на извършеното от него
действие по управление на автомобила, нито че бил предвиждал или допускал настъпването
на общественоопасни последици. От своя страна, липсата на субективна страна правело
деянието, осъществено от О.А., несъставомерно. Налице била т. нар. извинителна
грешка по смисъла на чл. 14 от Наказателния кодекс. Съгласно цитираната разпоредба,
незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава на
престъплението, изключва умисъла относно това престъпление, като съгласно ал. 2
на същия член тази разпоредба се отнасяла и за непредпазливите деяния, когато
самото незнание на фактическите обстоятелства не се дължало на непредпазливост.
В тази връзка и предвид разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, следвало да се приеме,
че в конкретния случай липсвал умисъл за извършване на нарушението, доколкото
на О.А. не бил известен факта на дерегистрация на автомобила. За наличието на
непредпазливост било нужно деецът да бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
предотврати резултата се преценяла конкретно за всеки отделен случай и то в
рамките на дължимото поведение. В случая О. Мехмедов не можел да предвиди
неправомерния резултат, а именно, че управлява служебно дерегистрирано МПС,
защото обективно не могъл да узнае, че процесният автомобил е с прекратена
регистрация, тъй като не бил уведомен за това от собственика на автомобила,
който също не знаел това обстоятелство. Предвид тези обстоятелства следвало да
се приеме, че е изключен не само умисълът, но и непредпазливостта. Деянието било
извършено при обстоятелства, при които отпадали всички форми на вина и не било
налице административно нарушение, тъй като същото не било извършено виновно,
въпреки наличието от обективна страна на елементите от състава му. С оглед на
така изложените съображения, моли атакуваното решение да бъде отменено.
Ответникът
– Началник Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Хасково не се
явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание, съответно не
изразява становище по основателността на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково
намира касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на
решението на Районен съд - Свиленград като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Хасково, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
С
обжалваното съдебно решение Районен съд - Свиленград е потвърдил като правилно
и законосъобразно Наказателно постановление № 21-1253-002919/14.02.2022 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Хасково, с което на
О.М.А. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Съдът
е приел за установено от фактическа страна, че на 07.10.2021 г. при извършена
проверка на лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ЕН **** КТ, управляван
от жалбоподателя, било установено, че МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй
като регистрацията му е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП от
30.07.2021 г. На жалбоподателя бил съставен АУАН, който впоследствие бил
прекратен на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН относно нарушението по чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, като материалите били изпратени на съответната прокуратура. С
Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10.02.2022 г.,
прокурор в РП - Хасково отказал да образува досъдебно производство, като
прекратил преписката и изпратил материалите на АНО за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Въз основа на това постановление било издадено
обжалваното НП. От справка за процесния лек автомобил било установено, че на
30.07.2021 г. била прекратена регистрацията на МПС на основание чл. 143, ал. 15
от ЗДвП.
От
правна страна съдът е приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който то е
издадено, са законосъобразни и че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и
да са основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Приел е за спазени
предвидената форма и процесуален ред, наличие на необходимите реквизити и
минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на ЗАНН. При издаването
на акта и НП били спазени и предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на
чл. 34 от ЗАНН срокове. Актът и НП били издадени от компетентни органи. Приел е
за доказано осъществяването на вмененото административно нарушение и за
установяване вината на санкционираното лице. Приел е за правилно приложена
съответната на нарушението санкционна разпоредба и за правилно и
законосъобразно определено наказание по вид и размер. Изложени са доводи, че деянието
не следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата касационна инстанция намира оспореното
решение за правилно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Съставомерността на извършеното деяние, липсата на допуснати нарушения в хода
на административнонаказателното производство и вината на нарушителя са били
правилно установени от съда.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които
да обосноват отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП се съдържа ясно
и точно описание на нарушението, не се констатира противоречие между словесното
му описание и правната му квалификация. Нарушението е конкретизирано с посочено
време, място и начин на извършване и на същото е дадена правилна правна
квалифиция. Описанието на извършеното от наказаното лице деяние дава достатъчна
яснота относно състава на нарушението, поради което не може да се приеме, че е
ограничено правото на лицето да разбере какво противоправно деяние му е
вменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според чл. 175,
ал. 3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
В случая се доказва осъществяването на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което законосъобразно на касатора е
била наложена санкция на основание чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Наложените наказания
са определени в минималните размери, което означава, че АНО е обсъдил
отговорността при пълен превес на смекчаващите вината обстоятелства, както е
посочил и районният съд.
Неоснователни са твърденията на касатора за несъставомерност на деянието, поради липса на виновно поведение. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност, като при първата форма деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, водачът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в това число дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежния ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на водач" и т. н.
Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството дали органите на КАТ са уведомили или не собственика на процесния автомобил, че същият е със служебно прекратена регистрация, каквото твърдение се излага в жалбата. В настоящия случай незнанието на факта, че управляваният от касатора автомобил е със служебно прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под формата на небрежност. Нарушителят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от нарушаването на реда за движение по пътищата, а именно управлението на нерегистрирано превозно средство, но е бил длъжен като водач на превозното средство да познава ЗДвП, респективно да предвижда последиците при бездействие да бъде регистриран новия собственик. В този смисъл касационната инстанция споделя напълно изложените от районния съд мотиви за съставомерност на деянието от субективна страна, поради което не е необходимо да ги преповтаря.
Правилна е и преценката на въззивния съд и за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо и доколкото не се установяват сочените в касационната жалба основания за отмяната на обжалваното решение на РС – Свиленград, касационната жалба се явява неоснователна. Решението на районния съд като правилно следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 84/15.06.2022 г., постановено по АНД №
214/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.