Решение по дело №302/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 39
Дата: 26 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Снежана Василева Стоянова
Дело: 20195230200302
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № ……

 

гр.Панагюрище, 26.03.2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 18.02.2020  г., в състав : районен съдия Снежана Стоянова, при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа АНД № 302/2019 год., за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба А.Н.Е. ***, с ЕГН: **********  против НП № 33-0000177/31.10.2019 г. на Началника на  ОО „АА“ в ГД „АИ“,  гр.Пазарджик, с което на основание чл.93, ал.1, т.1  от Закона за автомобилните превози и за нарушение на чл. 89, т.4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лв.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление било издадено в нарушение на чл. 57, ал.1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Това било така, тъй като жалбоподателят бил наказан за нарушение по чл. 89 т. 4 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, която изисквала водачът на автомобила да представя при поискване на контролните органи карта за квалификация на водача, издадена по реда на Наредбата по чл.7б, ал. 5 от ЗАП, а видно от описанието на нарушението тази фактическа констатация не била налице. В АУАН било констатирано, че жалбоподателят е без валидно удостоверение за психологическа годност, което сочело на друго нарушение. При това положение липсвало съответствие между цифровото изражение на приложената санкционна норма и текстовото описание, което представлявало съществено процесуално нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, чрез който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП.

Ответникът  по жалбата - АНО, редовно призован, не се   представлява.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие следното:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на  18.10.2019 г. около 10,30 часа в гр. Панагюрище, на изхода за гр. Пазарджик е управлявал товарен автомобил „Скания 124-420” с рег. К№ ** **** **, като е извършвал обществен превоз на товари, без удостоверение за психологическа годност. В АУАН и в НП е пояснено, че жалбоподателят е представил удостоверение за психологическа годност, но то било с изтекъл срок на валидност (валидно до 04.05.2019 г.).

За извършеното  нарушение, против жалбоподателя бил съставен  АУАН Серия А-2019 с фабр.№ 269933 от 18.10.2019 година.  

Въз основа на АУАН  било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на нарушителя на 02.12.2019  г.,  а жалбата против НП била подадена чрез АНО на 05.12.2019 г., с оглед на което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, легитимирано да предизвика въззивен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства,  които са непротиворечиви.   

Спор по делото относно фактите не съществува. Жалбоподателят признава, че на 18.10.2019 г. е управлявал товарен автомобил „Скания 124-420” с рег. К№ ** **** **, като е извършвал обществен превоз на товари – изкопна пръст, земна маса. В гр. Панагюрище на изхода за гр. Пазарджик жалбоподателят бил спрян за проверка от инспектор А.И.. В хода на проверката било установено, че удостоверението за психологическа годност на жалбоподателя е с изтекъл срок на валидност. Това удостоверение било иззето от контролния орган и приложено като доказателство към административно наказателната преписка ( л. 7 в делото), като видно от неговото съдържание е със срок на валидност до 04.05.2019 г. Както вече бе посочено, жалбоподателят не отрича факта, че е извършвал обществен превоз на товари с удостоверение за психологическа годност, което е с изтекъл срок на валидност, която хипотеза се приравнява на управление без този задължителен документ.

Възраженията са единствено на процесуално основание. На първо място основателно процесуалният представител на жалбоподателя възразява, че вмененото нарушение на жалбоподателя като цифров израз е некоректно, тъй като чл. 89, т. 4 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ поставя изискване водачът да представи при поискване от контролните органи карта за квалификация на водача, а фактическа констатация за непредставяне на този документ в случая не е налице. Изискването водачът да представя при поискване от контролните органи  удостоверение за психологическа годност е по чл.89, т. 6 от Наредбата. С други думи, налице е несъответствие между словесния израз на вмененото нарушение и неговия цифров такъв. Ако в случая може да се говори за допусната от актосъставителя и АНО техническа грешка, то следващото несъответствие не може да се приеме за такава. Става въпрос за несъответствие между описанието на нарушението и приложената правна норма, което по всички правила е съществено, тъй като представлява нарушение на чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН. От словесното описание на нарушението в АУАН и в НП е видно, че на жалбоподателя като водач на товарен автомобил, който извършва обществен превоз е вменено нарушение за това, че не притежава  валидно удостоверение за психологическа годност, което представлява нарушение на чл. 18, т. 3 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ, а не на чл. 89, т. 6 от Наредбата, което нарушение е налице в случаите когато водачът притежава валиден документ, но не го представя на контролните органи. Санкционната норма, която предвижда наказание за нарушение на чл. 89 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на МТ е чл. 93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, като предвиденото в същата наказание е глоба в размер на 500 лв., а санкционната норма която предвижда наказание за първо нарушение на чл. 18 от Наредбата е чл. 93, ал.1, т. 1 от Закона за автомобилните превози, като предвиденото в същата наказание е глоба в размер на 2 000 лв.

Приложената спрямо жалбоподателя санкционна норма е чл. 93, ал.1 , т.1 от Закона за автомобилните превози и тя макар че съответства на фактическото нарушение, което е извършил и което е описано словесно в АУАН и в НП е в противоречие  със законовата разпоредба, посочена в АУАН и в НП и вменена на жалбоподателя като виновно нарушена.

От изложеното е видно, че АНО при издаването на НП е допуснал нарушение на чл. 57, ал.1 т. 6 от ЗАНН, вменявайки на жалбоподателя нарушение, което фактически не е извършил (непредставяне на задължителен документ, който всъщност е представен и е иззет от контролния орган) и за което нарушение е приложил несъответна санкционна разпоредба. Нарушението е съществено, тъй като касае задължителен реквизит на НП. То нарушава правото на защита на жалбоподателя, който е бил лишен от правото си съответстващо на задължението на АНО да посочи в НП законовата разпоредба, която е била нарушена виновно. Неправилното посочване на тази законова разпоредба, какъвто е настоящият случай, е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП.

По тези съображения наказателното постановление като незаконосъобразно (издадено при съществени процесуални нарушения) следва да бъде отменено.

Жалбоподателят претендира направените разноски за адвокат. В този смисъл процесуалният представител на жалбоподателя е представил документ за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. (л. 5 в делото), като от страна на въззиваемата страна не е направено възражение за прекомерност. Ето защо с оглед изхода на делото, в тежест Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, към която структурно принадлежи ОО АА гр. Пазарджик следва да се присъдят направените  от жалбоподателя по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Панагюрският районен съд,

 

                                             Р Е Ш И  :

 

       ОТМЕНЯВА НП № 33-0000177/31.10.2019 г. на Началника на  ОО „АА“ в ГД „АИ“,  гр.Пазарджик, с което на А.Н.Е. ***, с ЕГН: ********** , на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози и за нарушение на чл. 89, т. 4 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, е наложена глоба в размер на 2 000,00 (две хиляди) лв., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ Булстат: *********, адрес: гр. София 1000, ул. „Ген. Й.В. Гурко“ № 5, да заплати  на А.Н.Е. ***, с ЕГН: ********** сума в размер на 400,00 (четиристотин) лева, представляваща  направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

 

       Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: