Р Е Ш Е Н И Е №122
24.01.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Близнакова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7702/2019 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Галванотех“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив
- запад“ № 264-А, представлявано от *** Д.Х.М. против Наказателно постановление № 472838-F500588 от 25.10.2019 г.,
издадено от Ж.Н.М. – *** в ***, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 600
(шестстотин) лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл.
изм. ДВ брой 80 от 2018 г.) във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат бланкетни
доводи за незаконосъобразност и за неправилност на атакуваното наказателно
постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че при индивидуализирането на
размера на наложената имуществена санкция административнонаказващият орган
(АНО) не е отчел, че нарушението е първо по ред за наказания, както и че от
него не са настъпили вреди за фиска. Моли наказателното постановление да бъде
отменено. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се
представлява.
Въззиваемата страна се
представлява от *** Д. А., която оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Взема становище извършването на нарушението да е категорично
доказано по делото, поддържа да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а деянието да не представлява маловажен случай. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Галванотех“
ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, т.е. от
субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 20.11.2019 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган на 26.11.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да
бъде изменено по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 06.07.2019 г. свид. М.Н.Д. – ***
в ***, извършил проверка в обект комплекс „Колибри“, находящ се в гр. Пловдив,
Околовръстен път, местност Прослав и стопанисван от жалбоподателя „Галванотех“
ЕООД. По време на проверката свид. Д. установил намиращото се в обекта и
въведено в експлоатация фискално устройство Тремол с ИН на ФУ ZK121958 и с ИН
на ФП 50151100, което конструктивно притежавало възможността да се извършват
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. В началото на
проверката бил изведен междинен дневен финансов отчет Х с № 001758 в 15:13 часа,
по който била засечена касовата наличност, регистрирана във фискалното
устройство, а именно 2 100 лева. След това от служител на „Галванотех“ ЕООД
било извършено преброяване на наличните парични средства в касата, резултатите
от което били обективирани в Опис на паричните средства в касата към момента на
започване на проверката. Установено било, че фактическата наличност възлиза на 180
лева, както и че е налице разлика между касова и фактическа наличност в размер
на 1 920 лева. Тази промяна не била регистрирана във фискалното устройство чрез
операцията „служебно изведени“ суми. За резултатите от проверката на място бил
съставен протокол за извършена проверка № 0023119 от 06.07.2019 г.
При тези си констатации на 18.07.2019
г. свид. Д. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бл. № F500588 против жалбоподателя в присъствието на негов представител и на
свидетели. Препис от акта бил връчен срещу разписка на *** на
дружеството-жалбоподател Д. М..
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено и
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства,
както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. М.Н.Д.. От тях се установяват фактът на извършената проверка в процесния
обект, че той е бил в работен режим, както и че в хода на проверката е била
констатирана разлика между разчетената касова наличност от фискалното
устройство и фактическата наличност в касата на дружеството. Свидетелят
изяснява, че преди започването на проверката е била извършена контролна
покупка, след което е бил изведен дневен финансов отчет Х, по който е засечена
касовата наличност от фискалното устройство, а след това е бил извършен и опис
на наличните парични средства от служител на търговското дружество, работещ
като касиер. Свидетелят пояснява, че служителят, извършил описа, му обяснил, че
управителят е взел от касата липсващата сума, формираща отчетената разлика, за
да се разплати с доставчици. Показанията на свидетеля Д. са последователни и вътрешно
непротиворечиви, в тях той възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е
възприел като очевидец в хода на извършената проверка. Показанията му напълно
се подкрепят и събраните по делото писмени доказателства, които се ценят като
обективни и служат за проверка на свидетелските показания. Не се констатираха и
основания, по които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден,
като същият възпроизвежда обстоятелства, които е възприел при изпълнение на
служебните си задължения. По тези съображения съдът изцяло дава вяра на
показанията на свид. Д..
От Протокол за извършена проверка
№ 0023119/06.07.2019 г. се изясняват датата и мястото на извършената проверка,
както и че в обекта са били въведени в експлоатация 2 броя фискални устройства –
Тремол с индивидуален номер на ФУ ZK121958 и ИН на ФП 50151100, както
и фискално устройство Тремол с индивидуален номер на ФУ ZK121962 и ИН на
ФП 50151104.
От Опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката от 06.07.2019 г. към ПИП № 0023119/06.07.2019
г. се изяснява, че фактическата наличност в касата на процесното ФУ с ИН ZK121958 е била 180
лева, като установената сума е била изброена от служител на дружеството В.П.Д.,
за когото по преписката е приложена и декларация за лице, работещо по
трудово/гражданско правоотношение в „Галванотех“ ЕООД.
От изведения дневен финансов
отчет с № 001758 от 06.07.2019 г., 15:13 часа се установява,
че касовата наличност на ФУ ИН ZK121958 и с ИН на ФП 50151100 е била 2 100 лева,
като не са били регистрирани промени в нея чрез операциите „служебно въведени“
и „служебно изведени“ суми.
От Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че
процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в
рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието
му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57
от ЗАНН, издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът
намери и че е налице припокриване на установените факти и правни изводи между
АУАН и НП.
По отношение на правилността на
наказателното постановление настоящият съдебен състав намира, че от събраните и
проверени по делото доказателствени материали се установява по категоричен
начин жалбоподателят „Галванотех“ ЕООД да е осъществил административното
нарушение, за което е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Същият, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ,
на 06.07.2019 г. не е регистрирал чрез операцията „служебно изведени суми“
промяна на касовата наличност на ФУ в размер на 1 920 лева. Датата и мястото на
извършване на нарушението – на 06.07.2019 г. в обект комплекс „Колибри“,
находящ се в гр. Пловдив, Околовръстен път, местност Прослав, се установиха по
несъмнен начин по делото при съвместния анализ на показанията на свид. Д.,
който е бил очевидец при извършването на проверката, както и на писмените
доказателства – протокол за извършена проверка в обект с № 0023119/06.07.2019
г., дневен отчет с № 001758 от 06.07.2019 г. и опис на наличните парични
средства. Безспорно установено е и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя, който е стопанисвал проверявания обект. Той е и годен субект на
административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. От
обективна страна съдът приема за доказан от протокола за проверка и от
свидетелските показания факта на налично в обекта фискално устройство Тремол с
индивидуален номер на ФУ ZK121958 и ИН на фискалната памет 50151100, което е
било въведено в експлоатация и конструктивно е притежавало възможността да се
извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установи
се на следващо място и фактът на съществуващата разлика между фактическата и
касовата наличност на процесното фискално устройство, както и нейният размер от
1920 лева. От обективна страна на първо място е бил изведен междинен дневен
финансов Х отчет с № 001758 от 06.07.2019 г. в 15:13 часа, по който е била
засечена касовата наличност от фискалното устройство в размер на 2 100 лева.
Фактическата наличност от 180 лева е била установена чрез извършения опис на
паричните средства в касата, които са били преброени от служител на
дружеството, присъствал по време на проверката. При тяхната съпоставка се
установява разлика в размер на 1 920 лева, чийто размер е правилно
определен от административнонаказващия орган. От показанията на свид. Д. се
изясни и произходът на тази разлика. Тя представлява парична сума, взета от ***
М., като фактически е била извадена от касата на дружеството, но без това да
стане чрез използването на функцията „служебно изведени суми“. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че констатираната промяна в
касовата наличност е следвало да бъде регистрирана във ФУ по предвидения за
това ред. От изведения междинен дневен отчет, протокол за проверка, както и от
показанията на свид. Д., кредитирани от съда, се изяснява обаче, че тази
разлика не е била регистрирана чрез операцията „служебно изведени суми“. По
този начин от страна на жалбоподателя е било осъществено съставомерно
бездействие по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.
118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Нарушението е формално и от обективна страна е било
довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние. С наказателното
постановление е ангажирана обективната отговорност на юридическо лице, поради
което въпросът за вината не подлежи на изследване в процеса. По тези
съображения извършването на нарушението е доказано по делото.
За
така извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо лице,
съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС е предвидена имуществена
санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При определяне на размера на
имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27,
ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият орган (АНО) е
отмерил имуществена санкция в размер на 600 лева. Посочил е напълно абстрактно,
че този размер е определен след съобразяване на тежестта на нарушението, на
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, но без да е конкретизирал кои
обстоятелства всъщност приема за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се
съотнасят. Така дейността по индивидуализация на наложената санкция остава
скрита както за жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав
намира, че АНО не е мотивирал решението си да наложи санкция в съответния
размер – 600 лева, която надвишава предвидения от закона минимум. Административнонаказващият
орган няма задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага
най-лекото предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията
му по чл. 27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се
наказание за даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния
предвиден размер, то следва да изложи мотиви за това си решение. В случая не се касае за допуснато процесуално
нарушение, което да е от категорията на съществените и правото на жалбоподателя
да разбере за извършването на какво административно нарушение е наказан, не е
било ограничено. Констатираният недостатък следва да бъде преодолян чрез
изменение на НП в частта му относно размера на наложената имуществена санкция,
която да бъде намалена до предвидения от закона минимум. Отделно от това в
случая съдът намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да
налагат определяне на санкция в размер над минималния за този вид нарушение. В
наказателното постановление изрично е отбелязано, че нарушението е първо по ред
за жалбоподателя. От него не са произтекли и вредни последици. Предвид
изложеното съдът намира, че по делото не се установяват отегчаващи
обстоятелства, поради което наложената санкция в размер на 600 лева е
несправедлива, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на
конкретното деяние. По делото не са ангажирани доказателства за предходни
нарушавания от жалбоподателя на установения ред на държавно управление в
областта на данъчната и фискалната политика на държавата, не могат и да се
правят предположения в негова тежест, като се презюмират други нарушения. Това
е пряка последица от действието на презумпцията за невиновност, от която се
ползват всички правни субекти. Следователно не се доказва и към датата на
деянието спрямо жалбоподателя да е било оказвано предупредително и
превъзпитателно въздействие съгласно чл. 12 от ЗАНН. По тези съображения съдът приема,
че не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства. Това налага
обжалваното наказателно постановление да бъде изменено в частта относно размера
на наложената имуществена санкция, като същият бъде намален на 500 (петстотин)
лева, а наказателното постановление бъде потвърдено в останалата си част.
При
доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че АНО
правилно е приел, че извършеното деяние не представлява маловажен случай на
административно нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, трябва да се
установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед
липсата или незначителността на вредни последици или на други смекчаващи
обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната
действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по
делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява върху степента на
обществена опасност. В тази връзка следва да се посочи, че нарушението, за
извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално. Законодателят
е предвидил административнонаказателната отговорност в тези случаи да се
реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от
настъпване на някакъв вредоносен резултат. По тези съображения съдът намира, че
обстоятелството, че не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на
процесния случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид
разкриват същата степен на обществена опасност. В жалбата доводът за
маловажност се обосновава с две обстоятелства – нарушението е първо по ред за
жалбоподателя и от него не са настъпили вреди за фиска. Действително в резултат
от процесното деяние не се е стигнало до неотразяване на приходи. Това
обстоятелство обаче вече е отчетено като смекчаващо от законодателя и санкцията
е била наложена по чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДДС. Следователно не може едно и
също обстоятелство да бъде повторно отчетено и от съда, като такова разкриващо
по-ниска степен на обществена опасност на конкретното деяние спрямо останалите
нарушение от същия вид. Налага се извод, че това обстоятелство не обосновава
маловажност на случая. Бидейки първо по ред нарушение за жалбоподателя, също не
води до автоматичен извод за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН. Ако при
констатация за формално нарушение, което е първо по ред, то автоматично се
приравнява на маловажен случай, това би означавало винаги да отпада
административнонаказателната отговорност за виновно извършено нарушение, щом се
установи то да е първо по ред за нарушителя, което не намира законова подкрепа
и противоречи на принципа, че административното нарушение е наказуемо деяние
съгласно чл. 6 ЗАНН. Всички тези обстоятелства, наведени с жалбата, правилно са
отчетени от АНО като смекчаващи и са послужили за определяне на нейния размер
към предвидения минимум. По гореизложените съображения съдът намира, че
имуществената санкция трябва да бъде намалена на 500 (петстотин) лева, а
наказателното постановление да бъде потвърдено в останалата си част.
По
делото присъждане на разноски е поискал единствено административнонаказващият
орган, като съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда
и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на максималния
размер на възнаграждението препраща към Наредба за заплащането на правната
помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението
за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното
производство наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който взе участие в
проведеното открито съдебно заседание. Съдът намира, че делото не разкрива
завишена нито фактическа, нито правна сложност, за разглеждането му беше
проведено едно открито съдебно заседание с продължителност от 10 минути (от
10:27 ч. до 10:37 ч.) и по което беше разпитан един свидетел, поради което
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева,
който съответства на минималния размер, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Доколкото
обаче съдът намери претенцията на жалбоподателя за отмяна на НП за частично
основателна, като намали размера на наложената имуществена санкция, то съгласно
препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането. Следователно по съразмерност и на основание чл.
63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва
да се присъди възнаграждение в размер на 66,67 лева. За заплащане на същото
следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят „Галванотех“ ЕООД.
Разноските по аргумент и от т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК следва да
бъдат присъдени в полза на това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, в случая това е Националната агенция за
приходите.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 472838-F500588
от 25.10.2019 г., издадено от Ж.Н.М. – *** в ***, с което на „ГАЛВАНОТЕХ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив -
запад“ № 264-А, представлявано от *** Д.Х.М., ЕГН: ********** на основание чл.
185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е
наложена „имуществена санкция“ в
размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност, като НАМАЛЯВА размера на
„имуществената санкция“ на 500
(петстотин) лева и ПОТВЪРЖДАВА
Наказателното постановление в останала му част.
ОСЪЖДА „ГАЛВАНОТЕХ“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив
- запад“ № 264-А, представлявано от управителя Д.Х.М., ЕГН: ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ сумата от 66,67 (шестдесет и
шест лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ