О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 1454
гр. Горна Оряховица, 16.09.2020г.
Днес, 16.09.2020г. Еманоел
Вардаров - съдия-докладчик по гр.дело№1051/2020г. по описа на
Горнооряховския районен съд, след като се запознах с исковата молба и
материалите към нея на С.Л.С. с ЕГН**********, с адрес: ***(чрез адв.Н.
В.В. от ВТАК – съдебен адрес:***-Е.З.“ с ЕИК:*********, седалище и адрес на
управление: гр.В.Търново ж.к.„Кольо Фичето“ ул.„Полтава”№7 вх.Г ет.IV,
представляван от Е.Е.З., по предявени обективно
кумулативно съединени искове: -иск за неизплатено обезщетение по чл.224 ал.1
от КТ, -иск за лихва за забава по чл.86 от ЗЗД, както и с отговора на ответната
страна ЕТ„Елис-Е.З.“, считам, че делото не е подсъдно на
Горнооряховския районен съд и съгласно чл.118 ал.2 от ГПК, следва да се изпрати на
надлежния Районен съд
гр.Велико
Търново.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника-работодател, с който, на основание чл.119 от ГПК ввр. чл.105
и чл.114 от ГПК
е направено възражение за местна неподсъдност на спора на Горнооряховския
районен съд. Обосновава,
че предвид освен седалището
на ответника-ЕТ, приложение следва да намери и разпоредбата на чл.114 от ГПК - местоработата
на ищцата С.Л.С. била в офис на ЕТ-работодател
в гр.В.Търново ул.“Н.Габровски“№90. Така компетентен да разгледа предявените
искове следвало да бъде Районен съд гр.Велико Търново.
Действително, законодателят е
предвидил т.н. „обща местна подсъдност” в чл.105 от ГПК, според която искът се
предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. От друга страна обаче, е предвидена и т.н. ”изборна местна
подсъдност” която да даде възможност на ищеца да предявява искове по своя
преценка при хипотеза на предявяване на изрично посочени искове: иск за парични вземания на договорно
основание, искове за издръжка, искове на потребители, искове за непозволено увреждане и искове по
трудови дела. Според чл.114 от ГПК работникът/служителят може да предяви иск срещу
работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд, от която разпоредба ищцата не се
е възползвала с оглед
мястото, където полага своя труд(гр.В.Търново).
Мястото на работа е задължителен реквизит
на трудовия договор и като такъв - следва да бъде уговорено писмено между
страните, съгласно правилата на чл.62 ал.1 от КТ и чл.66 ал.1 т.1 от КТ. Съгласно
чл.66 ал.3 от КТ, за място на работата се
смята седалището на предприятието, с което е сключен трудов договор, доколкото
друго не е уговорено или не следва от характера на работата. В конкретния случай, исковата
молба не съдържа изрично обосноваване на компетентността на сезирания Горнооряховски
районен съд(липсват твърдения и изявление за подсъдност на делото по
местоизвършване на работата). В исковата молба липсват каквито и да било
твърдения, че ищцата е полагала
труд в предприятие на ответника в гр.Г.Оряховица.
С оглед диспозитивното
начало на процеса, при решаването на въпроса за местната подсъдност, следва да
бъде извършена преценка от съда единствено относно наличието на предпоставките
за приложимост на изборната подсъдност по чл.114 от ГПК, предвид обстоятелствата,
на които се позовава ищцата. След като в исковата молба ищцата не е обосновала
компетентността на сезирания Горнооряховски районен съд с разпоредбата на
чл.114 от ГПК, още след постъпването на възражението за местна подсъдност по
реда на чл.119 ал.3 от ГПК от ответника, предвид седалището на последния, съдът следва да прекрати
производството и да изпрати делото на местно компетентния районен съд,
съобразно общата разпоредба на чл.105
от ГПК, който е Районен съд гр.Велико Търново. Работникът/служителят не може да
упражни правото да определи местната подсъдност по своето местоживеене(макар,
то
да
е на територията на сезирания съд, съгласно адресната част на исковата молба и
отразеното в ангажирания по делото трудов договор), тъй като
изключенията от общата подсъдност не могат да се прилагат разширително/Определение№565/24.07.2012г.
по ч.гр.дело№319/2012г.
- IVг.о. ВКС/.
С оглед изложеното, възражението
се явява основателно. Съгласно разпоредбите на чл.118 ал.2 от ГПК, когато съдът прецени, че делото не му е
подсъдно, той го изпраща на надлежния съд, като в този случай делото се смята
за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред ненадлежния съд, като
извършените от последния действия запазват силата си. Така производството по
гр.дело№1051/2020г. следва да бъде
прекратено, а делото да се изпрати по подсъдност на Районен съд гр.Велико Търново.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.121 ввр. чл.275 и сл. от ГПК, чл.7 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
Прекратява производството по гр.дело№1051/2020г. по описа на
Горнооряховския районен съд, поради местна неподсъдност на делото на този съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд гр.Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищцовата страна пред Великотърновския окръжен съд.
Препис от определението да се
изпрати на страните.
Районен съдия: