Р Е Ш Е Н И Е №2367
гр.Пловдив, 18.12.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при участието на секретар М.Г. и прокурор ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА като разгледа
докладваното от Председателя адм. дело № 1816 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203,
ал.1 от АПК, вр. чл.1, ал.2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по искова молба на К.Г.П. с ЕГН **********, чрез
адв. С.,*** Б, офис 2, срещу Българската народна банка /БНБ/. Претендира се присъждане
на обезщетение за причинени имуществени
вреди в размер на 8 936.21 лева, претърпени в периода от 30.06.2014г.
до 10.12.2014г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на
Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност
на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ/ в императивния срок от
пет работни дни, съгласно чл.1, пар.3, буква
i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на
депозити, както и законна лихва върху
сумата за периода от 20.06.2016г. до 20.06.2019г. в размер на 2 720,83
лв., и законна лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019г. до
окончателното му изплащане. Претендира се присъждане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 5 000 лева, вследствие на извършено от БНБ нарушение на
правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване
неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ/ в
императивния срок от пет работни дни, съгласно чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на
депозити, както и законна лихва върху
сумата за периода от 20.06.2016г. до 20.06.2019г. в размер на 1 522,36 лв., и
законна лихва върху обезщетението, считано от 20.06.2019г. до окончателното му
изплащане.
Ищецът твърди, че на 20.02.2006г. е сключил договор за преференциален
безсрочен депозит с „КТБ“ АД, като на 20.06.2014г. изненадващо банката спира
плащанията и неможе да изпълнява нареждания за преводи на парични средства по
банковите сметки на клиентите си. Изложено е, че с Решение № 73/20.06.2014г. на Управителния съвет /УС/
на БНБ, "КТБ" АД била поставена под специален надзор на основание чл.
116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, в резултат на което
за ищеца се оказва невъзможно да оперира със средствата си депозирани в КТБ АД.
Твърди се, че към датата 20.06.2014г. сметката на ищеца в КТБ имала начално
салдо надвишаващо гарантирания размер на влоговете от 100 000 евро, а на
10.12.2014г. Фонд за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ е изплатил на
ищеца сумата от 195 998 лв., представляваща главница и лихви. Изложено е,
че с Решение № 27/06.11.2014 г. на УС на
БНБ за отнемане лиценза на "КТБ" АД, като към тази дата салдото по
сметката на ищеца възлиза на 375 508,32 евро. Твърди се, че С Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд
/СГС/ по т. д. № 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на
"КТБ" АД с начална дата 06.11.2014 г., както и че решението е
обжалвано, като с решение № 1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският
апелативен съд е отменил Решение № 664/22.04.2015
г. на СГС в частта, относно началната дата на неплатежоспособността, като е
определил за начална дата 20.06.2014 г., по съображения, че състоянието на
неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на
отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към
30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. В исковата молба са изложени
подробни доводи за нарушаване правото на ЕС, като е направено позоваване на
Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г.,
относно схемите за гарантиране на депозити, както и на дело С-571/16 на СЕС.
Според ищеца от разпоредбите на чл.356 ал.3 от ЗКИ и чл.23 ал.5 от ЗГВБ следва,
че БНБ е компетентният орган, който установява неналичността на депозитите, но
националното законодателство обвързва момента, в който се задейства схемата за
гарантиране на депозитите, които са станали неналични с отнемане на лиценза на
кредитната институция. Според ищеца, като не е взела решение в императивния 5
дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза. Подробни доводи са изложени и
относно отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС, като е
направено позоваване на договорът за ЕИО, както и на съдебни решения от сборник
на СЕО и решения на СЕС. По отношение на вредите е посочено, че до 27.06.2014г.
БНБ е следвало да постанови акта по чл.1, пар.3,
подточка i) от Директива
94/19, като началният момент на увреждането е 30.06.2014г. – първият работен
ден след изтичане на срока по чл.1, пар.3, подточка i) от Директива
94/19. Изложено е, че след като плащането на сумата е извършено едва на
10.12.2014г., то вредите са в размер на законната лихва върху тази сума за
периода от 30.06.2014г. до 10.12.2014г. (когато е извършено плащането). Така
според ищеца вредата възлиза в размер на 8 936,21 лв. Изложени са доводи,
че единствено и достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ.ФГВБ в забава по
отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен срок по чл.1, пар.3, подточка i) от Директива 94/19,
както и че е ирелевантно обстоятелството, че не БНБ,
а ФГВБ е компетентен да изплаща гарантираните депозити, тъй като именно
решението по чл.1, пар.3, подточка i) от Директива
94/19, което БНБ е била длъжна да вземе, падежира
вземането на ищеца. По отношение на неимуществените вреди е посочено, че се
изразяват в безпокойстово, стрес, притеснения и
тревожност от обстоятелството, че неможе да разполага със средствата които му
се дължат от ФГВБ, тъй като ищецът не е разполагал с други влогове освен тези
във КТБ. Твърди, че поради липса на средства е изпитвал затруднения за
заплащане на текущите си нужди, ежедневните лични и семейни разходи. Ищецът
твърди, че се е наложило да разчита на финансовата помощ на приятели, както и
че се е оказал в невъзможност да осигури и средства за подпомагане на
притежаваното от него търговско дружество „Клийн
Трейд“ ЕООД, чиито банкови сметки са също в КТБ. Подробни съображения са
изложени относно процесуалния ред за разглеждане на исковата молба и
компетентността на Административен съд, като в тази връзка се позовава на
практика на ВКС и ВАС. Претендира и присъждане на направените по делото
разноски.
В с.з. преупълномощените
процесуални представители на ищеца адв. Ч. и адв. Л., поддържат иска. Направено
е възражение за прекомерност на разноските на ответната страна.
В
постъпила по делото писмена защита са изложение подробни съображения за
основателността на исковата претенция.
Ответникът
- Българската народна банка, в отговор по исковата молба прави възражение за нередовност,
недопустимост и неоснователност на исковата молба. Изложено е, че ищецът не е
претърпял имуществени вреди в посочените размери, а по отношение на
неимуществените вреди е посочено, че ищецът е бил наясно, както че влоговете му
са гарантирани до максималния размер от 196 000 лв., така и с условията и
сроковете, при които това следва да стане, тъй като те са законоворегламентирани
в ЗКИ (в приложимата редакция) и ЗГВБ (отм.). Според ответникът липсва пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на БНБ и
неуточнен от ищеца вредоносен резултат. Подробни съображения са изложени за
липсата на противоправно бездействие на БНБ, както и
изобщо за липсата на нарушение. Претендират се направените по делото разноски.
В
с.з. процесуалният представител на ответника адв.Н., моли за отхвърляне на
предявените искове. В постъпила по делото писмена защита са изложение подробни
съображения за неоснователност на исковата претенция.
Прокурор от ОП – Пловдив
изразява становище за основателност на иска.
По допустимостта на иска,
настоящият съдебен състав счита, следното:
Съгласно
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ (в приложимата редакция към момента на подаване на исковата
молба), държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като съобразно ал.2 исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен
в Административнопроцесуалния
кодекс,
като местната подсъдност се определя по чл.7, ал.1. Следва да се отбележи, че
Българската народна банка не е орган на изпълнителната власт, същата не
представлява и бюджетна организация по смисъла на §1, т. 5 от ДР на Закона за
публичните финанси. Но тук е мястото да се отбележи, че органите на държавата
не се ограничават само до органите на изпълнителната власт и до бюджетните
организации, т.е. в никакъв случай законът не ограничава отговорността за вреди
по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, само ако те са причинени от органи на изпълнителната
власт и от бюджетни организации. Ето защо отговорността по ЗОДОВ обхваща
отговорността за вреди, причинени от всички органи и длъжностни лица на
държавата и на общините. Тук следва да се съобразят и мотивите, съдържащи се в решение
на Съда на Европейския съюз от 5 март 1996 г. по съединени дела С-46/93 и
С-48/93,
съгласно които отговорността обхваща дори националния законодател – съгласно диспозитива на решението при нарушение на общностното право от държава членка, за което отговорност
носи националният законодател, действащ в област, в която разполага с широка
свобода на преценка за извършване на нормативен избор, увредените частноправни
субекти имат право на обезщетение, при положение че нарушената правна норма на общностното право цели да им предостави права, че
нарушението е достатъчно съществено и че съществува пряка причинно-следствена
връзка между това нарушение и претърпяната от частноправния субект вреда.
Съгласно чл.1 ал.1 от ЗБНБ, Българската народна банка е централната банка на
Република България, а съгласно чл.2 ал.6 от същия закон БНБ регулира и
осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед
поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.79 ал.1 от Закона за кредитните
институции, съгласно който БНБ упражнява надзор върху дейността на банките и
когато е приложимо, на финансовите холдинги и на финансовите холдинги със
смесена дейност, за да установи спазването на изискванията на този закон и на Регламент
(ЕС) № 575/2013,
както и на издадените актове по прилагането им за осигуряване на надеждно и
сигурно управление на банките и на рисковете, на които те са изложени или може
да бъдат изложени, както и за поддържане на адекватен на рисковете собствен
капитал. Т.е. БНБ е единственият орган на държавата, който регулира и
осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед
поддържане стабилността на банковата система и защитата на интересите на
вложителите, което е основна цел на банковия надзор.
Българската
народна банка е компетентният орган в Република България за упражняване на
надзор върху банките по смисъла на чл.4, пар. 1, т.40
от Регламент (ЕС) № 575/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни
2013 г. относно пруденциалните изисквания за
кредитните институции и инвестиционните посредници и
за изменение на Регламент
(ЕС) № 648/2012
г., съгласно който компетентен орган означава официално признат от националното
право публичен орган или структура, които са оправомощени
по националното право да упражняват надзор върху институциите като част от действащата
надзорна система в съответната държава членка. Единствен такъв орган в България
е БНБ, за което посоченият регламент определя изискването да е публичен орган.
Що
се отнася до вида на дейността, осъществявана от Българската народна банка с
оглед на изискването, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, следва да се отбележи, че е образувано тълкувателно дело №
2/2015
г. с искане за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ВАС и ВКС по
въпросите "Кой е компетентният съд, който следва да разгледа искова молба
с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, с която се търси реализиране
отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС?“ и "Кой е
приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно
основание чл. 4, § 3 ДЕС?“.
В
процесния случай дейността, осъществявана от БНБ като официално признат от
националното право публичен орган, който е оправомощен
по националното право да осъществява надзор върху институциите е административна и неизпълнението на
това задължение по осъществяване на надзор е свързано с осъществяване на
властнически функции, поради което е налице специалното основание, което да дерогира общия ред за осъществяване на защита на
засегнатото право.
В
процесния случай правоотношението, което възниква в резултат на надзора, който
следва да бъде осъществяван от БНБ върху кредитните институции не е
облигационно, а възникналото правоотношение би могло да се определи по-скоро
като административноправно отношение, което да може
да бъде осигурено с държавна принуда (съобразно чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ), още
повече че сред правомощията на управителния съвет на БНБ са да издава, отказва
издаване и отнема лицензи на банки, на оператори на платежни системи, на
платежни институции и на дружества за електронни пари при условия и по ред,
определени със закон, да поставя банки под специален надзор при условията и по
реда на ЗКИ.
Надзорът, осъществяван от Българската народна банка, така, както е определен в
чл.79 – чл.80в от ЗКИ би могъл да се определи по-скоро като административна
дейност, а не като дейност или като правоотношение, което възниква между равнопоставени правни субекти. Всичко изложено обуславя
приложимостта на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
В случая съдът е сезиран с иск за вреди от неправомерното
неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл.1, пар.
3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30
май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия
исков период и вкл. до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни
законодателство, като именно това е причината ищеца да основе исковата си
претенция на прякото й действие- по-точно на последното изречение от нормата,
съгласно което компетентните органи установяват, че по тяхно виждане
съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента по причини,
пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не
съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи колкото се
може по-скоро, но не по-късно от 5-дни след като компетентните органи са се
уверили за първи път, че дадената кредитна институция не е изплатила депозити,
които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на
територията на РБългария в случая разпоредба на чл.1,
параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 30 май 1994 /Директивата/ БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ
орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на
депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и
императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в
гарантираните от същата максимални размери.
Настоящия съд е сезиран с иск за имуществени вреди, които се
претендират от незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон –
в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994
/Директивата/ - задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ.
Неизпълнението на това задължение, пряко произтичащо от правото на Общността,
представлява "достатъчно съществено нарушение на общностното
право", доколкото разпоредбата на чл. 1, параграф 3, б. i от Директивата създава императивни правила за държавите – членки за
предприемане на определени действия и представлява правна норма, целяща на
частноправните субекти да се предоставят права, които да позволят на
вложителите предявяване на искове за обезщетяване за вредите от късното
изплащане на депозитите. Съобразява се и разпоредбата на чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ (нов – ДВ, бр. 94 от 2019г.), макар и приет след подаване на настоящата
искова молба, съгласно който, когато вредите са причинени от достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от
съдилищата по реда на АПК– за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от
правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния
административен съд. Изложеното обосновава и подсъдността на предявения иск
пред Административен съд - Пловдив.
От
фактическа страна съдът приема за установено, следното:
На 20.02.2006г. ищецът К.П. е сключил договор за
преференциален безсрочен депозит с „КТБ“ АД (лист 16-17). Договорът има
действие от датата на подписването му и бил безсрочен (чл.2 от договора). С
договора е предвидена лихва в зависимост от депозираната сума и валута, която е
в диапазона от 3,5% до 8,5%. На лист 18
по делото е представена банкова референция издадена от КТБ АД, в която е
посочено, че К.Г.П. притежава на свое има 2 броя сметки: едната със салдо по
нея EUR 375,508.32, а другата със салдо по нея BGN
20.24.
На 20 юни 2014 г. с писмо изх. № 4098/14 г. директорите на
"КТБ" АД уведомили БНБ, че предвид наличните средства на банката по
сметки и в брой, те няма да бъдат достатъчни за изпълнение на задълженията на
банката в най-близко време. С писмо от същия ден директорите на "КТБ"
АД уведомили БНБ, че към 11. 45 ч. на 20.06.2014 г. е преустановила разплащанията
и всички други банкови операции.
С Решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет /УС/ на
БНБ (лист 54 и сл.), на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните
институции /ЗКИ/, "КТБ" АД била поставена под специален надзор,
поради опасност от неплатежоспособност, за срок от три месеца. Със същото
решение: са назначени квестори; спряно е изпълнението на всички задължения на
"КТБ" АД; ограничена е дейността на банката; членовете на
управителния и надзорния съвет са отстранени от длъжност; акционерите,
притежаващи повече от 10 на сто от акциите, са лишени от право на глас.
С Решение № 82/30.06.2014 г. (лист 59 и сл.) с цел оптимизиране
на разходите на банката по привлечените средства, на основание чл.115, ал.1 и ал.2,
т.2 и 3 и чл.116, ал.2, т.1, вр. чл.103,
ал.2, т.24 от ЗКИ и чл.16, т.16 от ЗБНБ, считано от 01.07.2014 г., УС на БНБ
намалил лихвените проценти по депозити на "КТБ" АД до средния им
пазарен размер за банковата система по видове и валути. Съгласно приложение към
решението, лихвеният процент за банковата система без "КТБ" АД по
депозити, договорени за ползване след предизвестие е 2, 59% (лист 60 гръб).
На 25.07.2014 г., в изпълнение на чл. 121 от ЗКИ квесторите
на "КТБ" АД представили доклад за текущото състояние на банката,
публикуван на страницата на Българска народна банка – http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_pressrelease/pr_20140731_a1_bg.pdf . Съгласно
доклада, още на 20.06.2014 г. при проверка на част "други активи" в
ежедневната оборотна ведомост на банката е констатиран необичайно голям разчет
на стойност около 205 милиона в левова равностойност, като операцията била
взета на база протокол-разписка от 19.06.2014 г., според който "Бромак" ЕООД (мажоритарен акционер в КТБ) потвърждава
получаването и задължението си към "КТБ" АД на суми в различни валути
с обща левова равностойност 205 887 хил. лева. Според същия протокол-разписка,
дължимите суми следвало да бъдат възстановени до 30.06.2014 г. За това вземане
квесторите са уведомили БНБ с докладна записка № 83229/08.07.2014 г. От доклада
на квесторите се установява още, че към 30.06.2014 г. финансовият резултат на
"КТБ" АД бил загуба, в размер на 65283 хил. лева, при реализирана
печалба към 31.05.2014 г. на стойност 14997 хил. лева. Основен фактор за
отчетената загуба за месец юни били начислените през месеца провизии от обезценка на кредити в размер на 95 907 хил. лв. Към
30.06.2014 г. сумата на активите на "КТБ" АД е 6 896 212 хил. лв. и
сравнено с края на месец май е със 741 352 хил. лв. (9, 7%) по-малко.
По-съществените промени в активите на банката основно засягали ликвидните активи
– намалявали паричните средства и паричните наличности, ценните книжа и
вземанията от банки. През м. юли 2014 г., одиторите,
извършили частичната проверка, била възложена цялостна оценка на всички активи
на "КТБ" АД, за срок до 20.10.2014 г., въз основа на която да се
извърши обезценка на активите и намаляване на
собствения капитал.
С Решение № 114/16.09.2014 г. (лист 51-53), УС на БНБ
констатирал, че към момента продължават да са налице условията и
предпоставките, довели до поставяне на "КТБ" АД под специален надзор,
тъй като банката продължавала да изпитва остър недостиг на ликвидност за
възстановяване на банковата си дейност и за изпълнение на задълженията си към
депозантите и други кредитори, поради което действието на всички мерки,
наложени с Решение № 73/20.06.2014 г. на УС на БНБ – за поставяне на банката
под специален надзор и тези по Решение № 82/30.06.2014 г. на УС на БНБ – за
намаляване на лихвените проценти по депозитите, било продължено до 20.11.2014
г. На осн. чл.107, ал.3 от ЗКИ, на квесторите на
"КТБ" АД било указано най-късно до 20.10.2014 г. да внесат в БНБ
цялостна оценка на активите на "КТБ" АД, а до 31.10.2014 г. да
представят в БНБ отчет за капиталовата адекватност на "КТБ" АД на
база изготвената пълна оценка на активите, след което на база резултатите от
тази оценка, да бъде взето окончателно решение относно банката. На 20.10.2014
г. квесторите на банката внесли в БНБ докладите на "Ърнест енд Янг Одит" ООД, "Делойт
България" ООД и "Афа" ООД, като
заключението на одиторите било за необходимост от обезценки на активи на "КТБ" АД в общ размер на
4222 млн. лв. Докладите са приети с Решение № 133/21.10.2014 г. на УС на БНБ.
На 04.11.2014 г. в изпълнение на Решение № 133/21.10.2014 г.
на УС на БНБ, квесторите на "КТБ" АД внесли в БНБ финансовите и
надзорни отчети на банката към 30.09.2014 г., въз основа на които УС на БНБ
установил отрицателна стойност на собствения капитал на "КТБ" АД в
размер на минус 3745313 хил. лв., определен според Регламент (ЕС) № 575/2013 г.
относно пруденциалните изисквания за кредитните
институции и инвестиционните посредници, както и че
банката не отговаря на капиталовите изисквания съгласно Регламент (ЕС) № 575/2013 г. В
последствие с писмо от 05.11.2014 г. квесторите на банката уведомили БНБ, че
след датата на поставяне на банката под специален надзор до 31.10.2014 г. вкл.,
в "КТБ" АД са постъпили уведомления за цесии на вземания, сключени
между клиенти на банката, и волеизявления за прихващане на задължения към
банката с вземания към нея, придобити по договори за цесия, но дори всички
уведомления за цесии и прихващания да бъдат осчетоводени в счетоводните
регистри на банката, финансовият резултат на "КТБ" АД към 30.09.2014
г. би останал отрицателна величина.
С Решение № 138/06.11.2014 г. (лист 45-50) на основание чл.36,
ал.2, т.2, чл.103, ал.1, т.1, чл.103, ал.2, т.25 и чл.151, ал.1, пр.1 от ЗКИ и чл.16,
т.15 от ЗБНБ, БНБ отнела лиценза на "КТБ" АД, издаден с Решение на УС
на БНБ № 24/21.01.1994 г. Съгласно т. 2 и т. 3 от това решение, на основание чл.9,
ал.1 и ал.6 от Закона за банковата несъстоятелност, следвало да бъдат
предприети действия за подаване на искане до компетентния съд за откриване на
производство по несъстоятелност, както и да бъде уведомен ФГВБ.
С Решение № 61 от 18.11.2014г. (лист 42), Фонда за
гарантиране на влоговете в банките е приел проект на тристранен договор между
ФГВБ, квесторите на КТБ АД с отнет лиценз и обслужващите банки. Със същото
решение са определени девет обслужващи банки, които да бъдат оповестени по
азбучен ред в съобщението на ФГВБ и 04.12.2014г. е определена за начална дата
на изплащане на гарантираните влогове в КТБ АД с отнет лиценз. Прието е
направено разпределение на вложителите в обслужващите банки по последна цифра
на РГН /Булстат, както следва: Банка ДСК 0, ОББ 1, Юробанк
България 2, Райфайзенбанк (България) 3, Алианц банк България 4, Уникредит
Булбанк 5 и 6, ЦКБ 7, СИБанк 8, ПИБ 9 и всички
чуждестранни граждани. Видно от приложената на лист 43 по делото извадка от
електронната страница на ФГВБ е публикувано съобщение, че от 04.12.2014г. чрез
клоновата мрежа от 9 банки, ФГВБ започва да изплаща гарантираните размери на
влоговете на вложителите в КТБ АД.
С Решение № 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд /СГС/
по т. д. № 7549/2014 г., е обявена неплатежоспособността на "КТБ" АД
с начална дата 06.11.2014 г. Решението е обжалвано, като с решение №
1443/03.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г., Софийският апелативен съд е отменил
Решение № 664/22.04.2015 г. на СГС в частта, относно началната дата на
неплатежоспособността, като е определил за начална дата 20.06.2014 г., по
съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е
настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от
квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент.
По делото са представени още:
-писмо от ФГВБ (лист 140), в което е посочено, че размерът на
гаранцията съгласно чл.4 ал.1 от ЗГВБ от 1998г. отм., приложим към процеса на
изплащане на гарантираните влогове в КТБ АД, независимо от броя и размера на
влоговете на един вложител в една банка е до 196 000 лв. Посочено е, че
информацията предоставена от квесторите на КТБ АД по реда установен в Наредба №
23 на БНБ (отм.), относно размера на гаранцията, подлежаща на изплащане от ФГВБ
на К.Г.П. е в размер на 196 000 лв., като съгласно данните в
автоматизираната система за изплащане на ФГВБ, К.Г.П., се е разпоредил лично с
гарантирания размер по влоговете си на 11.12.2014г.;
-писмо от НАП (лист 142), с което са представени данни за
банковите сметки на „КЛИЙЙН ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК ***за 2014г. с приложена обща
справка за задължено лице (лист 143);
-второ писмо от НАП (лист 144), в което е посочено, че съгласно
данни от Справка актуално състояние на всички действащи трудови договори за
период от 01.01.2014г. до 31.12.2014г. относно
„КЛИЙЙН ТРЕЙД“ ЕООД има данни за седем действащи трудови договори с работници/
служители. Посочено е още, че всички декларирани с декларации образец №1 и № 6 и съответно дължими от дружеството данъци и
осигурителни вноски за всички работници/служители за месеците от 2014г. са
внесени по съответните сметки.
- трето писмо от НАП с което са представени справки, ГДД
(лист 147-154);
По делото е приложен
амбулаторен лист № 000395 от 27.11.2014г. от извършен преглед на К.П., според
което ищецът е с основна диагноза „други тревожни разстройства; смесено
тревожно – депресивно разстройство“. В графа анамнеза е посочено, следното: „Споделя
спихотравма м.юни след затваряне на КТБ, където били
сметките му /лични и служебни/ бил много стресиран. Започнали организационни
проблеми в работата му, лични затруднения. Постепенно започнал да се чувства
много тревожен, потиснат. Не му се общувало, ограничил контактите си, чувствал
се в безизходица за бъдещето. Имал сърцебиене, изтръпване на крайниците,
главоболие, чувствал се отпуснат, нарушил се сънят му, намален апетит,
отслабнал на тегло.“ В графа обективно
състояние е посочено: „Вътрешно напрегнат. Ориентиран ало и аутопсихично.
Дистимно – тревожен. Мисловно подреден, споделя психотравма, астено-вегетативни
оплаквания. Отрича суицидни помисли и намерения. Критичен.“. Назнач ена е терапия със Серопрам 20 мг.
и Геродорм 40 мг.
По делото е допусната и приета
ССчЕ, изготвена от вещото лице д-р К.П.. Според заключението законната лихва
върху сумата от 195 583.00 лв. (представляваща гарантиран депозит) за
периода 30.06.2014г. до 10.12.2014г. е в размер на 8 936,21 лв., а
законната лихва върху 8 936,21 лв. за периода 20.06.2016г. до 20.06.2019г.
(така е посочено) е в размер на 2 720,83 лв. Вещото лице е посочило, че
размерът на лихвата в проценти, начислявана по влоговете на ищеца в КТБ през
периода от 30.06.2014г. до 06.11.2014г. вкл. е както следва: лихвен процент по
депозита в евро съгл.договора – 7.5%, среден пазарен размер на лихвен процент –
3.48%. Същите размери на лихвата в проценти са посочени и за периода от
25.07.2014г. до 06.11.2014г. вкл. Въз основа на изчислените проценти лихва,
начислявана по влоговете на ищеца в КТБ, вещото лице е изчислило и размера на
лихвата, начислена върху сумата от 195 998 лева, както следва: за периода
25.07.2014г. – 06.11.2014г. вкл. – 1 989,37 лв.; 30.06.2014г. –
06.11.2014г. вкл. – 2 463,04 лв.; 25.07.2014г. – 04.12.2014г. вкл. –
2 519,88 лв.
Съдът кредитира заключението
на вещото лице като математически изчисления, като компетентно и безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните. Същото обаче не следва да бъде използвано,
доколкото въпросите на които отговаря вещото лице не спомагат за изясняване на
спорния по делото въпрос. Мотиви в тази насока ще бъдат изложени по-долу в
настоящото решение.
По делото са разпитани
свидетелите В.И.Н. и Д. Г.Г..
Свидетелят Н. заявява, че
познава К.П. поне от 12-13 г., и че са добри приятели. Относно депозитите на
ищеца в КТБ, твърди, че П. е бил много притеснен, когато се случили нещата с
КТБ. Твърди, че тъй като знае добре английски език, ищецът постоянно му звънял,
за да го пита какво пише по медиите, какво се случва с КТБ, да проверява в
сайта на Европейски съюз какво означава гарантиране на фондове и какво се
изплаща. Сочи, че П. го карал да пише имейли до Европейски съюз относно
гарантиране на влоговете и че тази информация трябвала на ищеца, защото
всичките му пари били в КТБ и нямал други пари. Заявява, че ищецът се интересувал
как може да си вземе парите. Според свидетеля, П. го питал дали, ако закъса с
парите, може да разчита на него по някакъв начин. Н. заявява, че тази
информация от сайтовете П. искал в края на лятото на 2014 г. и че в този период
П. се променил– станал притеснен, не му се излизало, оплаквал се, че няма пари
за заплати във фирмата, че не му върви работата и се налагало да работи повече,
за да обслужва по някакъв начин плащанията, бил много изнервен, ходил по
доктори. Свидетеля заявява, че П. правил коментари относно КТБ като институция,
споделял не много цветущи неща, ядосвал се на банката и на държавата. П. бил
споделял, че всичките пари са му в КТБ, нямал други останали пари и закъсал
много. Свидетеля мисли, че по Коледа същата година П. му казал, че са му
изплатили някаква част от средствата, но пак не се успокоил, защото му
изплатили само част от парите. Н. заявява, че има финансово образование, като е
завършил „Телекомуникации“, след това „Маркетинг“. Твърди, че имал икономическо
образование и К.П. се обръщал към него за мнения и съвети във връзка с КТБ, и
така му пращал статии от вестници, публикации от ЕС, в които пишело за срока за
възстановяване на средствата.
Свидетелката Г.заявява, че с
ищеца К.Г.П. са били в съвместно съжителство, и че той е баща на детето й.
Твърди, че знае за проблемите на К.П., свързани с кризата с КТБ. Сочи, че П.
имал доста сериозни притеснения във връзка с тази банка и й е споделял многократно
за това, като в този период са се чували и виждали. Разговаряли са относно
притесненията му да покрива своите разходи, както и разходите по фирмата и техните
лични разходи, свързани с детето, които основно тай поемал. Г.сочи, че в този
период вече не живеели заедно, но П. се грижел за разходите за частна детска
градина “Вален Монтесори“, в която ходило тяхното
дете. П. споделял, че се притеснява доста дали ще може да поема разходите,
свързани със заплащането на градината, с разходите, свързани с отглеждането на
детето и най-вече с разходите, свързани с управлението на фирмата му. Относно
разрешаването на проблема свидетелката заявява, че бегло е чувала, че е имало
някакво развитие по делото с КТБ, но не знае подробности. За състоянието на П.
през този период 2014 г., Г.сочи, че забелязала, че има промяна с предишното
състояние на П. - бил доста по-изнервен, притеснен и некомуникативен. Твърди,
че не знае К.П. да се е допитвал с юрист, относно проблемите с КТБ. Свидетелката
заявява, че не познава доктор Л. Г.- психиатър, като сочи, че може и да й е
роднина, но не я познава.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема от правна страна, следното:
Предявеният иск е по реда на
чл.1 от и с него се претендира
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 8 936.21 лева,
претърпени в периода от 30.06.2014г. до 10.12.2014г., вследствие на извършено от
БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на
решение за обявяване неналичност на депозитите в „Корпоративна търговска банка“
АД /КТБ/ в императивния срок от пет работни дни, съгласно чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на
депозити, както и законна лихва върху сумата за периода от 20.06.2016г. до
20.06.2019г. в размер на 2 720,83 лв., и законна лихва върху
обезщетението, считано от 20.06.2019г. до окончателното му изплащане.
Претендира се присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 5 000 лева, вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на
Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност
на депозитите в „Корпоративна търговска банка“ АД /КТБ/ в императивния срок от
пет работни дни, съгласно чл.1, пар.3, буква
i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994г. относно схемите за гарантиране на депозити,
както и законна лихва върху сумата за периода от 20.06.2016г. до 20.06.2019г. в
размер на 1 522,36 лв., и законна лихва върху обезщетението, считано от
20.06.2019г. до окончателното му изплащане.
Ищецът твърди бездействие на БНБ да изпълни задължения,
произтичащи от приложимото с директен ефект право на Европейския съюз в
областта на изплащане на гарантирани депозити. Поради това и с оглед
спецификата на настоящото исково производство, на първо място съдът трябва да
изследва въпросът налице ли е незаконосъобразно бездействие на БНБ в нарушение
на правото на ЕС, по конкретно нарушение на чл.1, пар.3,
буква i) от Директива
94/19/ЕО.
Съобразно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, реализирането на отговорността
на държавата и общините за вреди предполага незаконосъобразен административен
акт, действие или бездействие, реално настъпили вреди и причинно-следствена
връзка между това незаконосъборазно бездействие и
настъпилите вреди и. В процесния случай исковата претенция е за обезщетение в
размер на законната лихва за забавено изплащане на гарантираните вземания за
периода от 30.06.2014 г. до 10.12.2014 г. – върху максималния размер на
гарантираните вземания от 196 000 лв.(което се извлича от всичко посочено в
исковата молба), вследствие неправомерно бездействие на БНБ по отношение на
изпълнението й на задължения, произтичащи от приложимо с директен ефект право
на Европейския съюз в областта на изплащане на гарантирани депозити. Тук следва
да се подчертае, че правото на Европейския съюз не съдържа конкретни разпоредби
относно реда, по който следва да се ангажира отговорността на държавата за
вреди от неизпълнението на задължения, произтичащи от приложимо с директен
ефект право на Европейския съюз (освен в областта на конкуренцията). Тези
въпроси са поставени за уреждане от съответното национално право на всяка една
от държавите членки. Тъй като в случая се претендират вреди, произтичащи от
неизпълнение на задължение от страна БНБ на разпоредби на общностното
право несъмнено исковата претенция подлежи на разглеждане по реда на ЗОДОВ.
Съобразява се и разпоредбата на чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ (нов – ДВ, бр. 94 от
2019г.), макар и приет след подаване на настоящата искова молба, съгласно
който, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на
правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на
АПК – за вреди по чл.1, ал.1, както и за вреди от правораздавателната дейност
на административните съдилища и Върховния административен съд.
Както се каза по-горе в частта относно допустимостта на
иска и съобразявайки разпоредбите на
чл.2 ал.6, чл.16, т.15 и чл. 6 от ЗБНБ дейността, осъществявана от БНБ е
административна.
Съгласно чл.79в, ал.1 от Закона за кредитните институции, БНБ
извършва надзорен преглед на правилата, стратегиите, процедурите и механизмите,
въведени от банките в изпълнение на изискванията на този
закон, на Регламент (ЕС) № 575/2013 и на
актовете по прилагането им, и оценява рисковете, на които банките са или може
да бъдат изложени, рисковете, които банка създава за финансовата система, като
се имат предвид критериите за идентифициране и измерване на системния риск
съгласно чл.23 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 и препоръките на ЕССР, рисковете,
идентифицирани чрез стрес-тестове, като отчита характера, мащаба и сложността
на дейността на банката. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, БНБ определя дали
правилата, стратегиите, процедурите и механизмите, въведени от банките, начинът
на тяхното прилагане, както и собственият им капитал и ликвидните им активи
осигуряват стабилно управление и покритие на рисковете.
В процесния случай, с решението от 20 юни 2014 г., чрез
преустановяване на изпълнението на всички задължения на КТБ АД, БНБ е направила
депозитите неналични по смисъла на чл. 1, параграф 3, б. i от Директива
94/19/ЕО. От този момент КТБ АД не е била в състояние да изплаща дължимите и
изискуеми депозити. Не е съществувала и близка перспектива депозитите да бъдат
изплатени, ако не може да се очаква, че кредитната институция ще възстанови
своята способност да изплаща депозити в краткосрочен план. Установяването, че
депозитите са неналични може да бъде избегнато само, ако се очаква достъпът до
депозитите да бъде възстановен в много кратък срок, какъвто несъмнено не е бил
процесния случай. Действително, правомощие на съответните компетентни органи е
да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда
неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово
състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да
бъде в състояние да го направи. Но преценката на съответния компетентен орган
БНБ е ограничена от сроковете и целите на Директива 94/19/ЕО и по-специално от
изискването за установяване в срок от 5 работни дни от неизплащането депозити,
които са дължими и изискуеми.
В случая тази преценка не е спазена, доколкото депозитите са
продължили да бъдат неналични почти три месеца след първоначалната им
неналичност, като се съобразява и обстоятелството, че режимът на специален
надзор е бил удължен с решение № 114 от 16.09.2014 г. на УС на БНБ до 20 ноември,
като видно от Решение № 61 от 18.11.2014г. на ФГВБ 04 декември 2014 г. е
определена като начална дата за изплащане на гарантираните влогове, а депозита
на ищеца по настоящото дело бил изплатен на 10.12.2014г. Така БНБ е нарушила
правото на Европейския съюз, като не е извършила необходимото установяване на
неналичността на активи в съответствие с изискванията на чл.1, пар. 3, подточка i) от директива 94/19/ЕО, които са пряко
приложими и с директен ефект. Нарушаването на това право от страна на БНБ, на
практика представлява бездействие да изпълни свое задължение по силата на
цитираната норма на ЕС. В този ред на мисли напълно неоснователно е
възражението на ответника, че ищецът нито е искал от БНБ да издаде акт, нито е
обжалвал мълчалив отказ за издаване на акт за установяване на неналичност на
депозити и/или разпореждане до Фонда за изплащане на гарантираните влогове.
За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.1, пар. 3, б. i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. е транспонирана в националното ни
законодателство с приемането на Закона
за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.,
доп., бр. 96 от 9.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г., изм., бр.102 от
29.12.2015г., в сила от 1.01.2016г.).
Следва да се съобразят и доводите, развити в Решение от 4 октомври 2018 г. на Съда на Европейския съюз по
дело С-571/16, постановено по преюдициално
запитване по сходен на настоящия казус, а именно:
1) Член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива
94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно
схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно
което установяването на неналичността на депозитите зависи от
неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков
лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби
срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по
съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под
специален надзор.
2) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена
с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че неналичността на
депозитите по смисъла на тази разпоредба трябва да се установи с изричен акт на
компетентния национален орган и не може да бъде извеждана от други актове, като
решението на Българската народна банка, с което Корпоративна търговска банка е
поставена под специален надзор, нито презумирана въз
основа на обстоятелства като тези в главното производство.
3) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена
с Директива 2009/14, трябва да се тълкува в смисъл, че предварителното
предявяване от титуляря на банков депозит до съответната кредитна институция на
искане за плащане, което не е изпълнено, не може да бъде условие за установяване
на неналичността на този депозит по смисъла на тази разпоредба.
4) Член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена
с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да
се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на
вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното
изплащане на депозитите. Запитващата юрисдикция е тази, която трябва да
провери, от една страна, дали фактът, че неналичността на депозитите не е
установена в срока от пет работни дни, предвиден в тази разпоредба, въпреки
че са били изпълнени ясно посочените в същата условия, съставлява, при
обстоятелствата в главното производство, достатъчно съществено нарушение по
смисъла на правото на Съюза, и от друга страна, дали съществува пряка
причинно-следствена връзка между това нарушение и вредите, претърпени от
вложител като този в главното производство.
5) Член 4, параграф 3 ДЕС, както и
принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че
при липсата на специално производство за ангажиране на отговорността на тази
държава членка за вреди от извършено от национален орган нарушение на правото
на Съюза:
- допускат национална правна уредба, която предвижда два
различни способа за защита, които са от компетентността различни съдилища и
предполагат спазването на различни условия, ако запитващата юрисдикция определи
дали съгласно националното право отговорността на национален орган като
Българската народна банка трябва да бъде ангажирана по Закона
за отговорността на държавата или по Закона
за задълженията и договорите и ако всеки
от двата способа за защита съответства на принципите на равностойност и
ефективност,
- не допускат национална правна уредба, съгласно която
правото на частноправните субекти на обезщетение зависи от спазването на
допълнителното условие вредата да е причинена умишлено от съответния национален
орган,
- допускат национална правна уредба, съгласно която, за да
имат право на обезщетение, частноправните субекти са длъжни да докажат
наличието на виновно поведение, при условие че понятието "виновно поведение"
не надхвърля обхвата на понятието "достатъчно съществено нарушение",
което запитващата юрисдикция следва да провери,
- допускат национална правна уредба, която предвижда
плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса, при условие че
плащането на проста или пропорционална на цената на иска такса не противоречи
на принципа на ефективност, което запитващата юрисдикция следва да провери,
като вземе предвид какъв е размерът и какво е значението на таксата, дали
пречката, която тя евентуално представлява за достъпа до правосъдие, е
непреодолима или не, дали таксата е задължителна и какви са възможностите за
освобождаване от нея, и
- допускат национална правна уредба, съгласно която правото
на частноправните субекти на обезщетение зависи от предварителната отмяна на
административния акт, от който е настъпила вредата, при условие че е разумно
това да се изисква от увреденото лице, което запитващата юрисдикция следва да
провери.
От изложеното следва, че за да се задейства схемата за
гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда
процедура от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е
дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на
пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да
определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента,
по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати
депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя
да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва
да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в
рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение /в
този смисъл Решение № 11108 от 17.08.2020 г. на ВАС по адм.
д. № 10456/2016 г., III о./.
На следващо място незаконосъобразното бездействие на БНБ в
случая, съставлява според настоящия състав на съда "достатъчно съществено
нарушение на правото на Общността“ и води до ангажиране отговорността на БНБ за
вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по следните съображения
Съгласно т. 117 от Решението по дело С-571/16,
разпоредбата на чл.1, пар. 3, подточка i) от
Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се
предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите
да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите.
Директният ефект означава, че нормите на общностното
право трябва да имат пълно и еднакво действие във всички държави членки от
момента на влизането им в сила и за целия срок на тяхното действие.
Следователно тези разпоредби са пряк източник на права и задължения за всички,
до които се отнасят, независимо дали това са държави членки, или частноправни
субекти, които са страни по правоотношения, регулирани от правото на Общността.
Ето защо чл.1, пар.3, подточка i) от Директива 94/19,
като пряк източник на права и задължения, задължава БНБ да установи
неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема
лиценза поради неплатежоспособност. Като не е взела това решение в императивния
5 дневен срок, БНБ е нарушила правото на Съюза. Това нарушение е достатъчно съществено, за да ангажира
отговорността на държавата.
В
т.105 от решението на СЕС по С-571/16 е посочено, че достатъчно
съществено нарушение по смисъла на правото на ЕС предполага явно и
значително неспазване от държавата членка на границите на нейното право на
преценка. Факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение,
са степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, обхватът на
свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните
органи, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на
правото, умишленият или неумишлен характер на допуснатото нарушение или
причиненото увреждане, или още обстоятелството, че с поведението си институция
на Европейския съюз може да е допринесла за неприемането, приемането или
запазването в разрез с правото на Съюза на определени национални мерки или
практики (в този смисъл решение на СЕС от 5 март 1996 г., делата
C 46/93
и C 48/93).
В
случая чл.1, пар. 3, подточка i) от Директива 94/19
ясно посочва при какви условия и в какъв срок се установява неналичността на
депозитите, като ако тези условия са изпълнени, компетентният орган е длъжен в
императивния петдневен срок да установи, че депозитите са неналични. Въпреки че
БНБ е преценила, че "КТБ" АД е застрашена от неплатежоспособност и че
със собственото си решение за поставяне на банката под надзор е възпрепятствала
изплащането на депозитите за по-дълъг период, не е направила установяването в
срок, което е попречило да започне компенсирането на засегнатите вложители
съгласно чл.7, пар. 1 и чл.10, пар.
1 от Директивата и това е съществено нарушение на чл. 1, § 3, подт. i) от Директива
94/19.
На следващо място, настоящия съдебен състав счита, че ищецът
е доказал наличието на имуществени вреди, причинени от нарушението на правото
на ЕС от страна на БНБ, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на БНБ и претърпените вреди. В
тази връзка напълно неоснователно е възражението на ответника, че след като БНБ
няма правомощия да изплаща и да дава достъп до гарантираните влогове на
вложителите и след като ФГВБ не е подконтролен на
БНБ, то не може да се приеме, че вредите били причинени от бездействие на БНБ,
както и възражението, че няма как БНБ, която не е длъжник по главното вземане,
да дължи обезщетение за лихва за забава за плащане на главното задължение, за
което изрично е предвидено, че главният длъжник не дължи лихва за забава. Макар
размерът на претендираното от ищеца обезщетение за
имуществени вреди да е определен, чрез стойността на законната лихва за периода
на забава (така както е посочено в т.77 от исковата молба, то в случая не става
въпрос за лихва. В този смисъл и в контекста на деликтната
отговорност на държавата за претендираните вреди, по
препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ, е приложима и общата давност по чл.110 от ЗЗД, а не кратката давност за лихви по чл. 111, буква "в" от ЗЗД.
Неоснователно е и твърдението на ответната страна, че
законната лихва не може да бъде измерител на твърдените от ищеца вреди. Видно
от представения договор за преференциален безсрочен договор, К.П. е притежавал
парични средства, върху които не е могъл да упражни правото на собственост в
продължение на месеци, поради бездействието на БНБ да защити това негово
притежание, като издаде акт по чл. 1, § 3, подт. i)
от Директива 94/19, с който да даде старт на компенсационния механизъм по чл.10
от Директивата. С неизпълнение на това си задължение БНБ е нарушила чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, според който всяко физическо или юридическо лице има право
мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен от своята
собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в
закона и в общите принципи на международното право. Многократно в практиката си
Съдът по правата на човека е приемал, че намесата при мирното ползване на
собствеността трябва да постига "справедлив баланс" между
изискванията на обществения интерес и изискванията за закрила на основните
индивидуални права.
Именно своевременното изпълнение на задължението по чл. 1, §
3, подт. i) от Директива 94/19 би защитило в максимална
степен освен правата на вложителите и обществения интерес, доколкото цел на
директивата е не само защита на вложителите, а и стабилност на банковата
система, която може да се постигне само, ако държавите членки спазват
предоставените на вложителите гаранции, въз основа на които да считат
депозитите си за защитени. От съображения 8 и 9 от Директивата, следва, че за
вложителите е от съществено значение да имат постоянен достъп до техните
спестявания, поради което неосигуряването на достъп до депозитите за срок
по-дълъг от установения в директивата без съмнение е довело до нарушение на
правото на собственост на ищеца. Предвид практиката на ЕСПЧ следва и че при
нарушения на чл. 1 по Протокол 1, размерът на обезщетението трябва да е разумно
свързан със стойността на отнетата собственост, съответно на нарушеното право
на мирно, необезпокоявано притежание – Решение по дело Г. и М. срещу България.,
§ 38.
Начините на обезщетяване, предвидени във вътрешното право, са
от значение при преценката дали спорната мярка спазва изисквания справедлив
баланс и по-специално дали натоварва жалбоподателите с непропорционална тежест.
Обезщетението, което държавата дължи, трябва във всички случаи да бъде
равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на нарушеното
право. При липса на разпоредби в правото на ЕС по отношение на размера на
дължимото обезщетение, се прилагат принципите на процесуалната автономия,
равностойността и ефективността. Съгласно закона, при паричните притежания
обективният измерител на стойността на нарушеното право, и следователно,
справедлива компенсация, с която може да се възстанови справедливия баланс по
чл. 1 от Протокол № 1, е именно размерът на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД.
Неоснователно ответната страна твърди, че липсва вреда.
Законната лихва е механизъм за обезщетяване на претърпени вреди, без кредиторът
да е длъжен да ги доказва. Предвид качеството на парите да са универсален и
санкциониран от държавата измерител на потребителната стойност на благата
въпросът за тяхното оползотворяване не стои. Ползването им има своята пазарна
цена и кредиторът я губи, когато длъжникът не изпълнява навреме задължението
си. Именно тази стойност се презумира от разпоредбата
на чл.86, ал.2 от ЗЗД. Следва да се посочи, че в диспозитива
от решението на СЕС по дело С-571/16 изрично е прието, че член 1, т. 3,
подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, трябва да се
тълкува в смисъл, че предварителното предявяване от титуляря на банков депозит
до съответната кредитна институция на искане за плащане, което не е изпълнено,
не може да бъде условие за установяване на неналичността на този депозит по
смисъла на тази разпоредба. Достатъчно условие за изпадане на БНБ, респ. на
ФГВБ в забава по отношение на вложителите е изтичането на императивния 5 дневен
срок по член 1, т. 3, подточка i) от Директива 94/19, а в случая то безспорно е
настъпило.
В случая е без значение обстоятелството, че не БНБ, а ФГВБ е
компетентен да изплаща гарантираните депозити, тъй като именно решението по чл.
1, § 3, подт. i, ал. 2 от Директивата, което БНБ е
била длъжна да вземе, падежира вземането на ищеца.
Фондът не разполага със самостоятелност при определяне на началната дата на
изплащане на гарантираните депозити. Действията, които ФГВБ следва да
предприеме и конкретно задължението му да започне изплащане на гарантираните
депозити, са пряко обусловени от решението на БНБ, с което депозитите се
обявяват за неналични. Едва след постановяване на решението на БНБ за обявяване
на депозитите за неналични, за Фонда възниква парично задължение към всеки от
вложителите до размера на гарантираните депозити. Така постановявайки
изискуемото от Директива 94/19/ЕО решение на по-късна дата, БНБ е станала
причина за забавеното изпълнение на паричното задължение от ФГВБ, именно БНБ е
причина за забава на изпълнението на паричното задължение към ищцата и това
обосновава пряката причинно-следствената връзка между извършеното нарушение и
претърпените вреди. След като забавеното изпълнение на паричното задължение към
ищеца е следствие от извършеното от БНБ нарушение на чл. 1, § 3, подт. i) от Директива 94/19/ЕО, това е и основанието за
приложението на чл.86 от ЗЗД.
Обстоятелството, че ЗГВБ обвързва началото на срока от 20
работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на
лиценза на кредитната институция е ирелевантно,
защото както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на
решението по дело С-571/16,
разпоредбите на чл. 1, т. 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат
национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване
неналичността и за изплащане на депозитите.
Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени
вреди, поради това, че през целия период на специален надзор до отнемане на
лиценза на ищеца е начислявана възнаградителна лихва
от КТБ върху пълния размер на влога, както и че с изплащането на гарантирания
размер от 196 000 лв. е изплатена част от главницата по влога и част от
начислената върху нея възнаградителна лихва до
06.11.2014г. Следва да се отбележи, че същата лихва обаче не следва да се
приспада от претендираното обезщетение, както предвид
различния й характер и произход, така и предвид обстоятелството, че същата е
начислявана за част от исковия период, при това не върху 196 000 лв, а върху пълния размер на депозита. По естеството си
договорните лихви представляват възнаградителни
лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за
ползване за определен период и имат характера на граждански плод на капитала.
Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се
начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората – санкционен, поради
което е и по-висока. Именно затова евентуалното участие на суми, представляващи
договорна лихва в рамките на сумата, изплатена от Гаранционния фонд, не води до
липса на вреди от незаконосъобразното поведение на държавата във вида на претендираните. Вредата за ищеца в случая се изразява в
пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 195 998 лв. /както е
посочил самият ищец/, независимо какви точни вземания във връзка с депозита към
КТБ гарантира той. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено
изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В
случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в
срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение,
кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня
на забавата – чл. 86 ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се
изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази
лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по
вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от
Фонда за гарантиране на влоговете.
Съдът не споделя възражението на ответника, че не е налице
причинно-следствена връзка. Съгласно принципа, формулиран в чл.81, ал.2 от ЗЗД,
обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на
задължението, не го освобождава от отговорност. В контекста на прилаганите от
държавите членки схеми за гарантиране на депозитите и за да се осигури тяхната
ефективност, Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/18/ЕО не обвързва по
никакъв начин задвижването на компенсационния механизъм с условието схемата да
разполага с достатъчно парични средства. Напротив, както следва от чл. 10, § 1
от Директива 94/19/ЕО схемите за гарантиране на депозитите следва да са в
състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по
отношение на неналичните депозити. От съображение 10 на Директива 2009/14/ЕО е
видно и че за да се запази доверието на вложителите, и да се отговори на
техните нужди, задействането на схемата и изплащането на гарантираните депозити
следва да започне в максимално кратък срок, който може да бъде удължаван камо
при извънредни обстоятелства. Предвид императивния характер на сроковете за
обявяване на депозитите за неналични и за стартиране на тяхното изплащане, в
контекста на съображение 9 от Директива 94/19/ЕО, изискващо схемите за
гарантиране на депозити да се намесят веднага след като депозитите са станали
неналични, съдът приема, че липсата на достатъчно средства във Фонда за
покриване на гарантираните депозити не може да се противопостави на правата на
вложителите и поради това не изключва нито съществения характер на нарушението,
извършено от БНБ, нито причинно-следствената връзка с претърпените в следствие
на това нарушение вреди и то за периода до датата, на която от ответника е
отнет лиценза на "КТБ" АД – на 06.11.2014 г. и на която информацията
за сметката на ищцата в "КТБ" АД е постъпила във ФГВБ с оглед
изплащане на гарантирания размер.
За извършеното нарушение на правото на ЕС, БНБ дължи
обезщетение само за периода на забава – от момента, в който реално ищеца е
трябвало да има достъп до гарантирания депозит, до момента, в който нарушението
е преустановено, а именно за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Срокът
от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, подт. i) от
Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за
установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на
поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент
действително БНБ е в нарушение на правото на ЕС. Постановяването на акт, с
който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за
започване на тяхното изплащане. С акта, с който се установява неналичността на
депозитите само се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити и
считано от датата на постановяване на този акт, започва да тече срокът за
изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, в случай, че
БНБ беше взела решението по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок – т. е. най-късно
на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича
на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014
г., ищеца започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания
размер на депозита, което е и начална дата на исковия период. Решението за
обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет
лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от
Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява
незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на
изплащане на депозита липсва основание за обезщетение. Поради това периодът,
за който се дължи обезщетение е 26.07.2014
г. – 05.11.2014 г., а не както претендира ищецът от 30.06.2014г. до
10.12.2014г.
Размерът на обезщетението, а именно нормативно определената
законна лихва върху сумата 195 998
лв. (колкото твърди ищецът, че му е изплатена от ФГВБ) за периода
26.07.2014 г. – 05.11.2014 г. настоящият състав изчисли технически посредством
достъпния на интернет страницата на Националната агенция за приходите
калкулатор. По този начин размерът на обезщетението възлиза на 5624,32 лв. Съдът не следва
да ползва приетото по делото заключение, доколкото законната
лихва върху сумата от 195 583.00 лв. (представляваща гарантиран депозит) е
изчислена за периода 30.06.2014г. до 10.12.2014г. За разликата над посочения размер искът е неоснователен.
Върху посочената сума от 5624,32 лв. /обезщетение за имуществени вреди за период 26.07.2014 г. - 05.11.2014
г./ следва да бъде присъдена и законна лихва, както е поискано от ищеца,
съобразно направеното допълнително изрично уточнение в този смисъл, считано от 20.06.2016
г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявеният
иск за заплащане на неимуществени вреди,
настоящият състав намира за недоказан. От разпитаните по делото свидетели,
става ясно, че безпокойството, стресът и тревожността на ищеца са били във връзка
с кризата в КТБ и по-конкретно депозитите му в КТБ, а не както е заявено в
исковата молба, че не може да разполага със средствата които му се дължат от
ФГВБ, вследствие на забавянето на плащането на гарантираното му вземане. В тази
връзка свидетелят Н. заявява, че П. е бил много притеснен именно, когато се
случили тези неща с КТБ и е правил коментари относно КТБ като институция, като
е казвал много цветущи неща, а свидетелката Г.твърди, че П. е имал доста
сериозни притеснения във връзка с КТБ. Нещо повече, в приложения по делото
амбулаторен лист № 000395 от 27.11.2014г. от извършен преглед на К.П., в графа
анамнеза е посочено: „Споделя психотравма м.юни след
затваряне на КТБ, където били сметките му /лични и служебни/ бил много
стресиран. Започнали организационни проблеми в работата му, лични затруднения.
Постепенно започнал да се чувства много тревожен, потиснат. Не му се общувало,
ограничил контактите си, чувствал се в безизходица за бъдещето. Имал
сърцебиене, изтръпване на крайниците, главоболие, чувствал се отпуснат, нарушил
се сънят му, намален апетит, отслабнал на тегло.“ От изложеното следва, че
твърдените от ищеца неимуществени вреди са в резултат на състоянието на КТБ, а
не в резултат на забавеното плащане от ФГВБ. Поради това искът в частта за претендираните неимуществени вреди е напълно неоснователен.
При
този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски:
10 лв. държавна такса, 600 лв. възнаграждение за вещо лице, както и
възнаграждение за един адвокат в размер на 752,02 лв., съразмерно с уважената
част от иска, или общо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
в размер на 1362,02 лв.
Искането на ответника за
присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователно, като тук следва да се съобрази действието
на §6 ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗОДОВ, ДВ бр.94/2019г., доколкото исковата
молба е подадена на 20.06.2019г. и в приложимата редакция на чл.10 от ЗОДОВ при
частично отхвърляне на иск не е предвидено осъждане на ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената
част от иска. В този
смисъл наличието на изрична законова норма - § 6 вр.
чл.10, ал.4 от ЗОДОВ изключва възможността за присъждане на тези разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Българска народна банка - гр.София да заплати на К.Г.П. с ЕГН **********,
обезщетение за имуществени вреди в размер на 5624,32 лв. (пет хиляди шестотин двадесет и четири лева и 0,32 ст.) за периода 26.07.2014 г. – 05.11.2014
г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 20.06.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска
в останалата част за разликата до 8 936.21 лв.
ОСЪЖДА
Българска народна банка – гр.София да
заплати на К.Г.П. с ЕГН **********, разноски в размер на 1362,02 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ
искането на процесуален представител на Българска народна банка – гр.София за присъждане на разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: