МОТИВИ към присъда №20/27.05.2016г.,

постановена по НОХД №176/2016г.

по описа на Старозагорски окръжен съд  

 

 

Повдигнатото обвинение против подсъдимия М.Е.Н. ЕГН ********** е за това, че на 26.10.2015г***, в склад на Държавен резерв, отнел чужди движими вещи - 1 бр. черна кожена чанта, мъжки модел от естествена кожа на стойност 30.00 (тридесет) лв., 1 бр. книга „Кръстникът" на стойност 3.00 (три) лв., 1 бр. мобилен апарат марка „YEZZMOBILE" двусимов модел, без сим карти с имей номера 354873063494779 и 354873063494787 на стойност 25.00 (двадесет и пет) лв., 1 бр. лична карта на стойност 18.00 (осемнадесет) лв., 1 бр. дебитна карта на банка ЦКБ на стойност 5.00 (пет) лв., 1 бр. дървена икона на св.Мина на стойност 5.00 (пет) лв. и пари - сумата от 160 лв. (сто и шестдесет лева) или всичко на обща стойност 246.00 лв. (двеста четиридесет и шест лева) от владението на И.Я.Ж. с намерение противозаконно да ги присвои, при което бил заварен на мястото на престъплението и употребил заплашване с нож, за да запази владението върху откраднатите вещи, като деянието представлява опасен рецидив - престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.

 

Производството се проведе по реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК.

 

На основание чл.84 и сл. НПК беше приет за съвместно разглеждане предявеният от пострадалия И.Я.Ж. против подсъдимия М.Н. граждански иск за сумата 211 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени с престъпното деяние, като Ж. беше конституиран и в качеството на граждански ищец по делото.

 

В съдебно заседание прокурорът поддържа внесеното обвинение, като счита, че изложената в обвинителния акт и призната от подсъдимия фактическа обстановка, се подкрепя от събраните по ДП доказателства. Моли съда да определи наказанието при баланс между смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства – близо до средния размер, предвиден от закона – девет години лишаване от свобода, като след редукцията по чл.58а ал.1 НК да наложи наказание шест години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Счита, че след обявяване на присъдата спрямо Н. следва да се вземе мярка за неотклонение “Задържане под стража”. Изразява становище, че предявеният граждански иск е доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен.

 

Служебният защитник на подсъдимия М.Н. – адв. Е.С. моли при индивидуализацията на наказанието съдът да не взема предвид осъжданията на подсъдимия извън тези, които квалифицират деянието като извършено в условията на опасен рецидив, както и да отчете изразеното разкаяние от Н. за извършеното. Допълнително излага съображения, че същият е млад човек и трудно се социализира поради принадлежността си към ромския етнос. Ето защо счита, че наказанието следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и след намаляването му с една трета да бъде наложено наказание в рамките на 2-3 години лишаване от свобода. Счита, че съдът следва изцяло да уважи предявения граждански иск.

 

Подсъдимият М.Е.Н. поддържа изложеното от защитника си. Заявява, че съжалява за грешката си.

 

В последната си дума подсъдимият М.Е.Н. изразява отново разкаянието си и моли за по-ниско наказание, за да може да се грижи за семейството си – жената, с която живее и 10-годишната си дъщеря.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

 

Подсъдимият М.Н. *** и, след като бил освободен от затвора през лятото на 2015г., живеел в гр. Казанлък обл.Ст.Загора.

Пострадалият  И.Я.Ж. е родом от гр.Сливен, но през 2015г. живеел в гр.Казанлък, тъй като работел на трудов договор към Държавен резерв гр.Казанлък.

 

На 26.10.2015г. следобед пострадалият И.Ж. бил на работа в Складовата база на Държавен резерв, разположена в Индустриалната зона на гр.Казанлък. Районът на Базата, ограден с телена мрежа, висока около 2 м, се охранявал от жива охрана, като този ден на смяна бил охранителят св. ***. На територията на Базата, далече от портала и извън обсега на охранителните камери, имало постройка с общ вход за две стаи, разделени от коридорче. Началникът на пострадалия, Кънчо Узунов, ползвал едната от тях, но същия ден тази стая била заключена поради отсъствието му. Втората стая ползвал пострадалият Ж., който на процесната дата оставил там мъжка чанта от естествена кожа с пари в нея – 5 бр. банкноти от 20 лв., една банкнота от 10 лв. и една банкнота от 50 лв., съхранявани в книгата „Кръстникът". В чантичката имало и мобилен апарат марка ,,YЕZZMOBILE", двусимов модел, без сим карта в него, икона с изображение на Св.Мина, личната карта пострадалия и 1 бр. дебитна карта от ЦКБ на негово име, подредени в калъфче за документи. В коридорчето се намирал шкаф, а върху него -  нож с дължина на острието около 30 см. На обяд пострадалият оставил отключени своята стая и общата врата на постройката. По това време подсъдимият се намирал в Индустриалната зона на гр.Казанлък. Около 13.30 часа Н. прескочил оградата на Базата на Държавен резерв и, незабелязан, влязъл през общата врата на сградата в отключената стая. Оттам взел кожената чанта на пострадалия, скрил я под връхната си дреха, после взел ножа от коридорчето и излязъл от сградата. Изминавайки няколко метра, на известно разстояние срещу себе си видял пострадалия И.Ж.. Последният забелязал, че от якето на подсъдимия се подава собствената му чантичката и хукнал да го хване. Подсъдимият насочил заплашително към пострадалия взетия от коридорчето нож, при което Ж. се уплашил, спрял и започнал да вика охраната на помощ. Междувременно, подсъдимият притичал необезпокоявано към оградата и я прескочил. Свидетелят ***, който бил до портала, реагирал на виковете за помощ на пострадалия и, забелязвайки подсъдимият да прескача оградата, решил да го догони извън района на Базата. Изтичал извън портала и видял в далечината как подсъдимият Н. пресича пътното платно, но, поради натоварения автомобилен трафик, не успял да го последва и догони. След като се отдалечил, подсъдимият отворил чантичката и взел банкнотите, а самата чантичка, заедно с книгата, мобилния апарат, иконата и калъфчето с документи, изхвърлил в храст, недалеч до гробищния парк.

На 25.11.2015г. подсъдимият отвел свидетелите Звезделин Илиев и Тодор Тодоров, служители на РУ Казанлък, до мястото, където бил изхвърлил вещите и открил част от тях - мобилния апарат, дебитната карта и иконата, за което бил съставен протокол за доброволно предаване (л.22). Същите вещи били върнати на пострадалия с Разписка от 16.03.2016г. (л.78).

     

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от изразеното самопризнание на подсъдимия М.Н., подкрепено от събрания по досъдебното производство доказателствен материал: от обясненията на същия (л.70-71); свидетелските показания (л.6- л.10), съдебно оценителната експертиза (л.12- л.14), протокол за доброволно предаване (л.22) и другите писмени материали по делото.

 

 

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО

 

С деянието си подсъдимият М.Е.Н. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.”а” и б.”б” от НК.

Н. бил заварен от пострадалия на мястото на престъплението кражба и употребил заплашване с нож, представляващо в случая оказване на психическо въздействие, което е било насочено към преодоляване (сломяване) на евентуална съпротива и възбуждане на страх у пострадалия, за да запази владението върху откраднатите вещи.

Както деянието кражба, така и второто деяние заплашване от съставното престъпление грабеж, са извършени от обвиняемия виновно, с пряк умисъл.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия, същият е осъждан многократно, като за правната квалификация на деянието по чл.199 ал.1 т.4 НК са от значение последните три осъждания /доколкото за третото и четвъртото е определено едно общо наказание при условията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК/. Със съдебния акт, постановен по НОХД №68/2011г. по описа на Казанлъшки районен съд подсъдимият е осъден на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като наказанието е изтърпяно на 08.03.2012г. С присъдата по НОХД №1218/2011г. на Казанлъшки районен съд е осъден на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, към което е присъединен на основание чл.27 ал.1 НК остатъкът от наказанието по НОХД №68/2011г. – два месеца и девет дни. Цялото наложено наказание е изтърпяно на 10.05.2014г. С определение по ЧНД №1162/2014г. на Казанлъшки районен съд на М.Н. е определено едно общо наказание по НОХД №916/2014г. и НОХД №1073/2014г., и двете по описа на КРС – една година лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, като е приспадната изтърпяната част от наказанието. При това положение съдът намира, че са налице и двете хипотези, уредени в чл.29 ал.1 НК – както по б.”а”, така и по б.”б”, тъй като подсъдимият е извършил деянието, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода една година ефективно, както и, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като и трите пъти изпълнението на наказанието не е отложено при условията на чл.66 ал.1 НК.

 

 

 

 

ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ

 

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Производството се проведе по реда на Глава Двадесет и седма НПК при условията на чл.371 т.2 НПК. Съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 НПК в този случай съдът определя наказанието при условията на чл.58а НК.

В конкретния случай съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства следните: оказаното съдействие на разследващите органи в хода на досъдебното производство, ниската стойност на отнетото, тежкото материално състояние и изразеното критично отношение към извършеното. Направените самопризнания от подсъдимия Н. не могат повторно да се ценят при определяне на наказателната отговорност, тъй като са послужили като основание за провеждане на диференцираната процедура по Глава Двадесет и седма НПК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете множество осъждания, извън тези, обуславящи правната квалификация на деянието като представляващо опасен рецидив, както и наличието на друго висящо наказателно производство срещу него, по което е задържан.

 

При така изложеното съдът счете, че следва да определи наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, под средния размер, предвиден от закона – седем години и шест месеца лишаване от свобода. Съобразно изискването на чл.58а ал.1 НПК съдът намали така определеното наказание с една трета, като наложи на подсъдимия М.Н. наказание пет години лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим съобразно изискванията на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС.

Съдът счете, че в конкретния случай налагането на по-ниско по размер наказание е неоправдано по следните съображения:

Н. е започнал престъпната си дейност – взломни кражби, извършени след предварителен сговор, още в непълнолетието си, като е продължил да извършва такива престъпления и в определения от съда изпитателен срок, което е наложило привеждане в изпълнение на основание чл.68 ал.1 НК на отложеното наказание. След изтърпяване на поредното наказание - три години лишаване от свобода, което за момента е било най-високо по размер, подсъдимият е извършил грабеж в съучастие, представляващ опасен рецидив. Така, след изтърпяване на най-тежкото до момента наказание подсъдимият не само е подновил престъпната си дейност, но и е преминал към извършване на по-тежко посегателство срещу собствеността – от квалифицирани кражби към грабеж и то в съучастие, което значително повишава обществената опасност на извършеното. Няколкото поредни наказания лишаване от свобода, които са последвали, повечето определени при условията на чл.55 НК, в резултат на одобрено от съда споразумение с прокуратурата, по никакъв начин не са въздействали на Н. да преустанови престъпната си дейност. Проявената снизходителност от съдилищата само го е поощрила в тази дейност, със съзнанието, че би получил наказание под определения от закона минимум. В подкрепа на тези съждения е и обстоятелството, че, освен настоящето производство, срещу подсъдимия се води друго наказателно производство, по което му е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”.

 

ДОСЕЖНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

 

Съдът уважи изцяло предявеният от пострадалия И.Я.Ж. граждански иск за сумата 211 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на деянието - 26.10.2015г. до окончателното й изплащане. Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза, стойността на отнетото – пари и движими вещи, възлиза на 246 лв. След указване от подсъдимия на мястото, където е изхвърлил вещите, на пострадалия и граждански ищец в настоящето производство са върнати вещи на стойност 35 лв. Ето защо искът за стойността на отнетото и невърнато движимо имущество за сумата 211 лв. се явява доказан по основание и размер.

Съдът осъди подсъдимия да заплати държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50 лв., а по сметка на ОД на МВР Стара Загора – направените съдебни разноски в размер на 43,70 лв.

 

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: