№ 320
гр. гр.Несебър, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20222150101250 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод искова молба вх. № 9862/07.11.2022 г.,
уточнена с молба вх. № 4081/26.04.2023 г. и молба вх. № 10564/28.11.2022 г., от „Я.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, комплекс „Я.“, сграда
„Д“, партер, представлявано от членовете на СД – С.К.Х. и Д. Г.ев Б., против „К.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Г., ул. „Л. К.“ № ***,
представлявано от управителя Р.Х.Х., с която се иска осъждане на ответника да
преустанови неоснователните си действия, с които препятства упражняването на
правото на собственост на ищеца, като премахне и преустанови разполагането на
движими вещи и изгражда навеси и прегради в поземлен имот с ид. № ***, пред и
около търговски обект – кафе, с ид. № ***.***. Претендират се съдебни разноски.
Сочи се, че ищецът е едноличен собственик на ПИ ид. № ***, в който бил
изграден ваканционен комплекс, състоящ се от седем сгради. На 18.09.2006 г., ищецът
продал на ответника търговски обект – кафе с ид. № ***.***, с площ от 161,10 кв.м.,
находящ се в партера на сграда „Г“, в.к. „Я.“ – к.к. Сл.бряг. Въпреки, че
архитектурният проект на комплекса не предвиждал разполагане на външни маси и
други движими вещи, а ответникът не притежава собственост в терена, в който е
построен собствения му обект, последният ползвал част от него – пред обекта си,
заключена между фасадата на сградата и имотната граница, в която разполагал
различен брой маси, кашпи, изградил навеси, прегради и др. Ответникът осъществявал
описаните действия в периода м.май-м.октомври, с оглед сезонния характер на
собствения му обект, като демонстрирал устойчиво поведение в продължение на
години. Правото на собственост на ищеца било нарушавано във времето с два вида
действия – временно изнасяне на движими вещи /маси, столове, кашпи и др./ в периода
м.май-м.октомври и целогодишно поставяне на дървени прегради, маскировъчни
платнища и заграждения. Ищецът заявява, че е провел множество разговори с
ответника с искане да прекрати неоснователното ползване на терена, включително му
отправил нотариална покана, връчена на 01.08.2022 г., но без резултат. Предвид
1
изложеното, за ищецът възникнал интерес от защита на собственическите си права по
съдебен ред.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа
предявеният иск и моли съда да го уважи, като постанови неприсъствено решение, с
което да осъди ответното дружество да преустанови действията по разполагане на
движими вещи в собствения на ищеца терен, като премахне посочените в
уточняващата молба вещи. Претендира съдебни разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен при приложение на фикцията
по чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител, като липсва и искане за
разглеждане на делото в отсъствие на такъв.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.
В съдебно заседание, ищецът пледира за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. негов
представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по
искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези
последици са редовно указани на ответника с разпореждане № 3280/29.11.2022 г. на
съда, което видно от доказателствата по делото – съдебни съобщения и призовки /л. 36
и л. 40-41 от делото/ е редовно връчено на страната, на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК
– със залепване на уведомление и при наличие на предпоставките на чл. 50, ал. 2 от
ГПК.
Същевременно, ответникът – търговско дружество е редовно призован за
проведеното по делото съдебно заседание с връчване на определение № 692/08.06.2023
г. при условията на законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК – на 30.06.2023 г. /видно
от призовка – л. 46 от делото/.
Ответникът в настоящото производство е юридическо лице –търговско дружество
и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени в нормата на чл. 50 от
ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в
съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в
съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги
приеме. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване е последният посочен в
съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан
нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /чл.
50, ал. 2 от ГПК/.
В настоящия случай преписът от исковата молба е изпратен на адрес, който
съвпада с вписания адрес на управление на дружеството по партидата на същото,
водена в Търговския регистър. Този адрес на управление е вписан още на 17.11.2010 г.
и не е променян до настоящия момент, което се установява въз основа на извършена от
съда служебна проверка. Изпратеното от НРС съобщение с препис от исковата молба и
разпореждане на съда е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по
призоваване, че е посетило адреса на 27.03.2023 г., но не е намерило търсената фирма,
нито лице с имената на управителя . Връчителят е събрал данни от индивидуализиран
съсед, че на адреса за връчване няма фирма, а управителят го е напуснал преди повече
от 5 години. Въз основа на съдебни указания от 03.04.2023 г., връчителят е залепил
2
уведомление на адреса по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, като е събрал допълнителни
данни при посещение от 12.04.2023 г., а именно – на адреса няма обозначителна табела
на ответното дружество с наименование на фирма и управител, работно време,
телефон или работници, точният адрес е необитаем апартамент, при многократно
позвъняване на който никой не е откликнал.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика, формирана относно
предпоставките, при които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК, за да
се приеме, че страната е уведомена за действията, които съдът и е указал да извърши,
намерила израз в решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 508/2011
г., решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III ГО по гр. д. № 2769/2014 г. , определение
№ 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I ТО, определение № № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д.
№ 1439/2018г. на ВКС и др., е прието, че когато връчителят посещава адреса на
търговското дружество той следва да установи има ли там фирмена табела или
наименование на ЮЛ, а aко не намери такива - да положи усилия да събере сведения
познат ли е на това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови
представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните
сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен констатиците, че
лицето е посетено на адреса, но не е намерено.
В решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, ІV ГО и решение
№ 279 от 24.01.2015г. по гр.д. № 2769/2014г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че за да бъде
надлежно осъществено връчване на търговец по реда н а чл. 50, ал. 2 от ГПК, чрез
прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса,
вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостоверени
обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши
проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в
които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере
сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този
адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл.
и в случаите, когато не могат да се съберат данни, дали търговецът е пребивавал на
адреса.
При посочените констатации и съобразявайки изложената съдебна практика на
върховната инстанция, съдът приложи съдебните книжа, ведно с разпореждане №
3280/29.11.2022 г., като редовно връчени на длъжника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК с
цел предоставяне на по-голям срок на ответника за депозиране на отговор по реда на
чл. 131, от ГПК, въпреки наличието на предпоставките за връчване по реда на чл. 50,
ал. 2 от ГПК.
При същите съображения и съгласно констатации на връчителя от 30.06.2023 г,
съдът счете ответника за редовно призован за съдебно заседание при приложение на
фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжата и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно
основателен с оглед на посочените обстоятелства и представените доказателства.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е придобил от
ищеца правото на строеж по отношение на самостоятелен обект в сграда – кафе в
партерния етаж на Секция Г, с площ от 161,10 кв.м., ведно със съответни ид.части от
общите части на бъдещата сграда, предвидена за застрояване в УПИ I в кв. 13 по плана
на к.к. Слънчев бряг – изток, гр. Несебър /л. 11-12 от делото/. Същевременно се
установява, че собственик на земята /УПИ I в кв. 13 по плана на к.к. Слънчев бряг –
изток, гр. Несебър - ПИ с ид. № ***/, в която е предвидено застрояването е ищцовото
3
дружество /л. 7, л. 9-10 от делото/. От архитектурен проект за разпределението на
партера на Секция Г се установява предвиждането за разположение на собствения на
ответника обект /л. 8 от делото/. Ангажирани са писмени доказателства за
реализацията на строителството, в съответствие с предвижданията – разрешение за
строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация на в.к. „Я.“, жилищна сграда „Г“,
както и кадастрална скица на поземления имот и съществуващите в него сгради.
Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени, не са въведени
насрещни възражения от ответника. Чрез оглед по делото са приобщени и снимки,
предявени на разпитан от съда свидетел, който заявява, че собственият на ответника
търговски обект функционира към датата на даване ход на съдебните прения, а
снимковият материал се отнася за разположени около него движими вещи, поставени в
поземления имот, собственост на ищеца, които са налични към датата на заседанието.
От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства
може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявения
осъдителен иск за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си
действия, с които препятства упражняването на правото на собственост на ищеца –
сезонно поставяне на движими вещи /маси, клиентски столове и пейки, кашпи, саксии
и помощен сервитьорски шкаф/ и да премахне движими вещи с траен характер /4 броя
дървени прегради, преградна стена от папур и завеса от маскировъчен камуфлажен
материал, поставени в ПИ с ид. № *** – пред и около търговски обект – кафе с ид. №
***.*** с площ от 161,10 кв.м., находящ се в партерния етаж на сграда „Г“ във в.к. „Я.“
– к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър.
С оглед установената вероятна основателност на иска и тъй като ответникът не е
представил отговор на исковата молба и същият не се е явил в съдебното заседание,
без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е бил
уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът
намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да
бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява
ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски и ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1080 лева, включващи заплатена
държавна такса – 80 лева и заплатено адвокатско възнаграждение – 1000 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Г., ул.
„Л. К.“ № ***, представлявано от управителя Р.Х.Х., на основание чл. 109, ал. 1 от
Закона за собствеността /ЗС/, ДА ПРЕУСТАНОВИ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ
ДЕЙСТВИЯ по отношение на собствения на ищеца „Я.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в гр. ***, комплекс „Я.“, сграда „Д“, партер,
представлявано от членовете на СД – С.К.Х. и Д. Г.ев Б., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. №
***, а именно: сезонно поставяне на движими вещи /маси, клиентски столове и пейки,
кашпи, саксии и помощен сервитьорски шкаф/ в същия и около търговски обект – кафе
с ид. № ***.*** с площ от 161,10 кв.м., находящ се в партерния етаж на сграда „Г“ във
в.к. „Я.“ – к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър, както и ДА ПРЕМАХНЕ движими вещи с
траен характер /4 броя дървени прегради, преградна стена от папур и завеса от
4
маскировъчен камуфлажен материал, поставени в ПИ с ид. № *** – пред и около
търговски обект – кафе с ид. № ***.*** с площ от 161,10 кв.м., находящ се в партерния
етаж на сграда „Г“ във в.к. „Я.“ – к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър.
ОСЪЖДА „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Г., ул.
„Л. К.“ № ***, представлявано от управителя Р.Х.Х., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на „Я.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***,
комплекс „Я.“, сграда „Д“, партер, представлявано от членовете на СД – С.К.Х. и Д.
Г.ев Б., сумата от 1080 /хиляда и осемдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски в
настоящата съдебна инстанция.
Препис от решението да се връчи на страните.
Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано пред
Окръжен съд - Бургас в едномесечен срок от връчването му по реда на чл.
240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5