№ 399
гр. Велико Търново, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102941 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „В. к. Й.” ООД срещу
С. С. В., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания на ищеца за сумата от 337.22 лева – стойност на водоснабдителни
услуги по доставка на питейна вода за обект с абонатен № 142175, находящ
се в с. Д., ул. „Б.“ № 15, дължима за периода от 11.9.2019 г. до 15.4.2022 г.,
както и за сумата от 75.88 лева – мораторна лихва за периода от 1.12.2019 г.
до 20.4.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД №
1695/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно
правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на „ВиК Й.”
ООД и за периода от 11.9.2019 г. до 15.4.2022 г. е използвал водоснабдителни
услуги по доставка на питейна вода за обект с абонатен № 142175, находящ
се в с. Д., ул. „Б.“ № 15, но задълженията му са останали незаплатени.
Ответникът оспорва претенциите. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземанията за 2019 г. и 2020 г.
В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковете и моли за тяхното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не заема допълнително
1
становище по молбата.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за основателността на които
ищецът следваше да установи наличието на валидно облигационно право-
отношение между страните, свързано с доставка на питейна вода за описания
по-горе обект на потребление, по което е изпълнил задължения си за
предоставяне на посочените услуги, размера на задължението на ответника и
неговата изискуемост, изпадането на последния в забава и размера на
мораторната лихва.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. „а” и „б” от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически
или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги и юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата
на чл. 3 от Наредба № 4/14.9.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи също определя като потребители на услугите В и К следните
категории лица: 1/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни води; 2/
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; 3/ собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
В случая от страна на ищеца са представени писмени доказателства, от
които да се установява, че ответникът е бил ползвател на водоснабдения
имот. В тази връзка е представен карнетният лист за отчитането на имота, в
който фигурира подписа на абоната. Подписът под карнетния лист не е
оспорени от ответника, предвид на което съдът приема, че последният
2
действително е бил ползвател на ВиК услуги за имота за процесния период. В
тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от
Общите условия, според която ако предишният собственик или ползвател не
закрие партидата си, ВиК операторът събира дължимите суми от него до
датата на откриване на партидата на новия собственик или ползвател. Т.е. ако
ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 61, ал. 1 от Общите условия
– да подаде до ВиК оператора заявление за закриване на партидата, той не
може да се ползва от собственото си недобросъвестно поведение, именно
поради което чл. 64, ал. 1 от Общите условия възлага на него отговорността
за заплащане на дължимите суми до датата на откриване на партидата на
новия собственик или ползвател.
В случая представеният карнетен лист за отчитането на обекта установява
наличието на реално потребление на ВиК услуги, като тук следва да се има
предвид, че отчитането е извършвано редовно и срещу голяма част от
посещенията на инкасатора има подписи на абоната, които не са оспорени.
На свой ред, ответникът не ангажира доказателства за погасяване на
задълженията, което налага извод за основателност на иска.
При формирания извод за основателност на иска за главница, следва да
бъде разгледано възражението за погасяване на вземанията по давност.
Задължението на потребителите за заплащане месечно цената на
предоставените ВиК услуги представлява задължение за периодично плащане
по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време, еднородни задължения, имащи единен право-
пораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в
общите условия интервали от време /така ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. За приложението на специалната погасителна
давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са
еднакви по размер. Следователно и вземанията на ответното дружество към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
давността тече от деня на падежа. Съгласно действащите общи условия на
ищеца потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните
ВиК услуги в 30–дневен срок след датата на фактуриране. Съобразявайки
3
изложеното и липсата на доказателства за настъпили основания за спиране
или прекъсване на давността, то погасителната давност за вземанията, за
които са издадени фактури преди 25.5.2020 г. /3 години преди датата на
подаване на заявлението/, е изтекла. При това положение възражението на
ответника за погасяване на част от задълженията по давност е основателно,
поради което искът за главницата следва да бъде уважен за сумата 232.63
лева, включваща сумите по фактури, както следва: фактура №
31772513/29.5.2020 г., фактура № 31860085/30.6.2020 г., фактура №
31944612/31.7.2020 г., фактура № 32033600/31.8.2020 г., фактура №
32124875/30.9.2020 г., фактура № 32216770/30.10.2020 г., фактура №
32308282/30.11.2020 г., фактура № 32398806/31.12.2020 г., фактура №
32488210/29.1.2021 г., фактура № 32576367/26.2.2021 г., фактура №
32663069/31.3.2021 г., фактура № 32748921/29.4.2021 г., фактура №
32833395/31.5.2021 г., фактура № 32919014/30.6.2021 г., фактура №
33005960/30.7.2021 г., фактура № 33096342/31.8.2021 г., фактура №
33188718/30.9.2021 г., фактура № 33280502/29.10.2021 г., фактура №
33371013/30.11.2021 г., фактура № 33459932/31.12.2021 г., фактура №
33547992/31.1.2022 г., фактура № 33635616/28.2.2022 г., фактура №
33722220/31.3.2022 г. и фактура № 33808043/29.4.2022 г. За горницата до
пълния предявен размер от 337.22 лева, включена в издадените в периода от
31.10.2019 г. до 30.4.2020 г. фактури, искът за главница следва да се
отхвърли, като погасен по давност.
Предвид срочността на задълженията не се дължи покана и ответникът
дължи обезщетение за забава в плащането за главницата. Изчислен по реда на
чл. 162 ГПК, размерът на мораторната лихва върху главницата от 232.63 лева
за период от 30 дни след датата на всяка издадена фактура до 20.4.2023 г.,
възлиза на 44.22 лева, поради което искът следва да бъде уважен до този
размер и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 75.88 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищецът има прави на част от направените по
делото разноски в общ размер от 117.28 лева – част от заплатените държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение. Ищецът има право и на част от
разноските в заповедното производство в общ размер от 50.26 лева – част от
заплатените държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. С. В., ЕГН ********** дължи на
„В. к. Й.” ООД, ЕИК ********* сумата от 232.63 /двеста тридесет и два лева
и шестдесет и три ст./ лева – стойност на водоснабдителни услуги по доставка
на питейна вода за обект с абонатен № 142175, находящ се в с. Д., ул. „Б.“ №
15, по повод на което са издадени фактура № 31772513/29.5.2020 г., фактура
№ 31860085/30.6.2020 г., фактура № 31944612/31.7.2020 г., фактура №
32033600/31.8.2020 г., фактура № 32124875/30.9.2020 г., фактура №
32216770/30.10.2020 г., фактура № 32308282/30.11.2020 г., фактура №
32398806/31.12.2020 г., фактура № 32488210/29.1.2021 г., фактура №
32576367/26.2.2021 г., фактура № 32663069/31.3.2021 г., фактура №
32748921/29.4.2021 г., фактура № 32833395/31.5.2021 г., фактура №
32919014/30.6.2021 г., фактура № 33005960/30.7.2021 г., фактура №
33096342/31.8.2021 г., фактура № 33188718/30.9.2021 г., фактура №
33280502/29.10.2021 г., фактура № 33371013/30.11.2021 г., фактура №
33459932/31.12.2021 г., фактура № 33547992/31.1.2022 г., фактура №
33635616/28.2.2022 г., фактура № 33722220/31.3.2022 г. и фактура №
33808043/29.4.2022 г., както и сумата от 44.22 /четиридесет и четири лева и
двадесет и две ст./ лева – мораторна лихва за период, считано от 30 дни след
датата на всяка от горепосочените фактури до 20.4.2023 г., за които вземания
е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1695/2023 г. на Районен съд –
Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ иска на „В. к. Й.” ООД, ЕИК ********* за приемане за
установено, че С. С. В., ЕГН ********** дължи разликата над сумата от
232.63 лева до пълния предявен размер на главницата от 337.22 лева, т.е.
сумата от 104.59 лева, за задължения, за които са издадени фактура №
31143397/31.10.2019, фактура № 31235963/29.11.2019 г., фактура №
31327563/31.12.2019 г., фактура № 31417636/31.1.2020 г., фактура
№31506662/28.2.2020 г., фактура № 31595196/31.3.2020 г. и фактура №
31683794/30.4.2020 г., както и иска за мораторна лихва за разликата над
сумата от 44.22 лева до пълния предявен размер от 75.88 лева, като погасени
по давност.
5
ОСЪЖДА С. С. В., ЕГН ********** да заплати на „В. к. Й.” ООД, ЕИК
********* сумата от 117.28 /сто и седемнадесет лева и двадесет и осем ст./
лева – разноски за настоящото производство, както и сумата от 50.26
/петдесет лева и двадесет и шест ст./ лева – разноски за производството по
ЧГД № 1695/2023 г. на Районен съд – Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6