№ 1916
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110203780 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-027383 от 17.01.2022 г.
издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, отдел Пътна Полиция СДВР,
упълномощена с заповед per. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на КР. АНТ. ГН., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в размер на 200 лева.
Недоволен от наказателното постановление е останал Г., който го обжалва в срок
чрез адв. А.. В жалбата се сочи, че нарушението не е извършено, счита, че АУАН е издаден
от лице без компетентност, съответно, че описанието на нарушението е непълно. Сочи, че
водачът не е неправоспособен.
В съдебно заседание Г. се представлява от адв. А., който пледира пред съда за отмяна
на наказателното постановление като поддържа аргументите в жалбата.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител
в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.12.2021 г. около 09:45 часа, жалбоподателят КР. АНТ. ГН. управлявал лек
автомобил марка Фолксваген Кади с рег.№СА****НВ, движейки се в гр. София, по
1
бул.Черни връх с посока на движение от ул.Филип Кутев към бул. България. На пътната
връзка с Околовръстен път на посочения булевард водачът бил спрян за проверка от
полицейските служители И.Х. и Л.А.. По време на проверката водачът не представил
българско СУМПС, а им представил СУМПС, издадено от кралство Великобритания.
И.Л.Х., на длъжност мл. автоконтрольор, при отдел Пътна полиция СДВР, съставил
акт за установяване на административно нарушение № АА770654, от 22.12.2021 г. против
КР. АНТ. ГН. за нарушение на чл.162, ал.1 то ЗДвП.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП № 21-4332-027383 от
17.01.2022 г. издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, отдел Пътна Полиция
СДВР, упълномощена с заповед per. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на КР. АНТ. ГН., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба“ за нарушение на чл. 162, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в размер на 200 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаните в съдебното заседание свидетели – А. и А. Г., както и въз основа на събраните
по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от
приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни.
Показанията на свидетеля Г. не изясняват съществени факти от предмета на делото, освен,
че синът му, жалбоподателят, е притежавал и е представил свидетелство за управление на
МПС от кралство Великобритания. Свидетелят А. не възстанови спомен за проверката, но
съобщава редът за извършването на същата, както и че е подписал акта като свидетел на
нарушението. Доказателствата по делото са непротиворечиви и подробно тяхно обсъждане
не се налага.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на
АУАН на жалбоподателя – лично срещу подпис. НП е също връчено редовно.
Наказателното постановление е издадено от компетентен за това орган.
Съгласно чл.162, ал.1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
2
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Съдът установи, че както АУАН, така и НП страдат от пороци, които съществено
нарушават правото на защита на наказаното лице и му пречат да организира защитата си.
Съдът от своя страна при така описаното нарушение е в невъзможност да извърши проверка
на фактите, които наказващият орган е установил. И АУАН, и НП са издадени в нарушение
на чл.42, ал.1, т.4, респективно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН като описанието на нарушението е
непълно, неясно и не отговаря на признаците, посочени в посочената като нарушена
разпоредба. На първо място изобщо не е посочено коя държава е издала СУМПС, което
жалбоподателят е представил при проверката. Едва в хода на съдебното следствие и от
доведения от жалбоподателя свидетел се установи, че това е кралство Великобритания.
Непосочването на произхода на СУМПС в случай на твърдяно нарушение на чл.162, ал1 от
ЗДвП е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано. Липсва
елемент от състава на нарушението, който не е описан словесно от актосъставителят и от
наказващия орган. По този начин се възпрепятства извършването на проверка дали СУМПС
е от категорията на тези, за които следва да се приложи чл.161 от ЗДвП или попадат под
друг режим.
Отделно от това нарушението е описано без да са посочени и друго елементи от
обективната му съставомерност. Един такъв признак е превишаване на срока до 3 месеца от
датата на влизането на лицето в страната. В АУАН и НП не е посочено изобщо кога лицето е
влязло в страната, съответно остава неясно до кога е могло това лице да управлява МПС с
издаденото му СУМПС. Нещо повече, в АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят не е
напускал територията на България повече от 3 месеца, което обаче не е елемент от състава
на нарушението, като следва да се следи кога е влизал водачът в страната, а не кога я е
напускал. Не бяха събрани никакви доказателства за обстоятелството кога водачът е влизал
в страната, съответно кога я е напускал и се е завръщал, независимо, че беше изискана
справка за задграничните пътувания на лицето, която и от ГД Гранична полиция посочват,
че е непълна. Няма данни кога е влязло лицето на територията на страната, съответно
изобщо не може да бъде изчислен срокът, в който водачът би могъл да управлява МПС със
свидетелство за правоуправление от Великобритания.
Отделно от това в АУАН и НП липсва посочване на номер на представеното
свидетелство, освен държавата му на произход, датата на издаване и дата на валидност и
същото по никакъв начин не е индивидуализирано. Посочването единствено, че СУМПС е
издадено от държава извън ЕС не е достатъчно, за да се приеме, че надлежно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Не е посочена и дата на напускане на
страната, нито такава на влизане в нея, за да се извърши преценка за началото и края на
срока по чл.162, ал.1 от ЗДвП. Като елемент от състава на нарушението тези факти следва да
бъдат отразени както в АУАН, така и в НП.
Следва да е ясно посочено от кога лицето пребивава на територията на България и
кога е изтекъл този тримесечен срок, защото едва след изтичането му това деяние
3
представлява административно нарушение. Такива констатации в НП и АУАН липсват.
Липсата на посочване на тези обстоятелства в АУАН и НП е съществено процесуално
нарушение, нарушаващо правото на защита, защото обвинението е неясно, и не са посочени
изчерпателно всички обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение на
наказаното лице и съответно НП следва да бъде отменено.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира възнаграждение за
предоставена правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно
ал.2 на същия член в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В случая минималният
размер на възнаграждението е 300 лева, която сума следва да бъде заплатена в полза на адв.
А..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 21-4332-027383 от 17.01.2022 г.,
издадено от Г.В.Б., на длъжност началник група в СДВР, отдел Пътна Полиция СДВР,
упълномощена с заповед рег. № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на КР. АНТ. ГН., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба“ за нарушение на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата на А.Н. А., адвокат към АК Пазарджик, сумата от 300 лева –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4