№ 2350
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20251110201421 по описа за 2025
година
РЕШЕНИЕ
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13-ти състав, в
открито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Людмила Чандърова, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
1421 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. В. М. срещу Наказателно постановление № ЗОП-
48#4/12.11.2024 г., издадено от изпълняващия правомощията на председател на Сметната
палата на Република България (СП), с което на основание чл. 247, ал. 1 във вр. с чл. 259 и чл.
260, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1667,96 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 във
вр. с чл. 192, ал. 1 във вр. с чл. 195 от ЗОП.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е издадено при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушение, като се излагат
подробни съображения в тази насока. Иска се НП да бъде отменено, а в условията на
алтернативност – да се приложат разпоредбите, касаещи маловажен случай на
административно нарушение.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се
от процесуален представител, който моли съда да уважи жалбата и да отмени обжалваното
НП по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна – адмиистративнонаказващият орган, редовно призована за
съдебно заседание, изпраща процесуален представител, който моли съда да остави без
уважение жалбата и да потвърди НП.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 30.05.2024 г. Я. Л. М., главен одитор в Одитна дирекция I „Одити за съответствие
при финансово управление“ на Сметната палата, след извършена проверка съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
22.07.2022 г. нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП в присъствие на нарушителя и двама
свидетели. Нарушителят подписал АУАН. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу него
постъпили възражения, в които е посочено, че установеното нарушение по чл. 2, ал. 2 ЗОП е
несъставомерно, за което са изложени подробни съображения.
Въз основа на АУАН на 12.11.2024 г., Горица Николова Грънчарова – Кожарева,
изпълняваща правомощията на председател на Сметната палата на Република България,
издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
При упражнение на контролните си правомощия по настоящото дело съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност – чл. 260, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП и представените заповеди на заместник-
председателя и на изпълняващия правомощията на председателя на Сметната палата на
Република България.
В чл. 260, ал. 1 от ЗОП е предвиден специален срок за съставяне и издаване на АУАН
- спрямо общата разпоредба по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно посочената разпоредба
актовете за установяване на нарушения по този закон, констатирани от органи на Сметната
палата, се съставят от оправомощени одитори в срок 6 месеца от деня, в който нарушителят
е открит, но не по-късно от три години от извършване на нарушението. В настоящия
случай, проверката, извършена от органите на Сметната палата, е приключила със
съставянето на констативен протокол от 13.05.2024 г. в него е отразено, че жалбоподателят е
притежавал качеството „възложител“ по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОП. Посочено е още, че с
обява за събиране на оферти от 22.07.2022 г., подписана от жалбоподателя, е открита
обществена поръчка с предмет „Следгаранционна техническа и системна поръчка на ГИС
базирана електронна платформа“. С оглед на това, съдът намира, че нарушителят е
установен на 13.05.2024 г. – със съставянето на крайния акт, с който е приключила
проверката (констативния протокол). Доколкото АУАН е съставен на 30.05.2024 г., съдът
достигна до извода, че АУАН е издаден в сроковете, предвидени в чл. 260, ал. 1 от ЗОП.
Формата и съдържанието на АУАН и НП съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Извършеното нарушение е описано достатъчно ясно и съответно на дадената
правна квалификация. В съдебната практика е прието, че АНО следва да извърши привръзка
с конкретната разпоредба, касаеща определяне на критериите за подбор от страна на
възложителите – чл. 59, ал. 2 от ЗОП, но този пропуск не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. С оглед на това настоящият съдебен състав не
констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмЯ.
на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Министърът на транспорта и съобщенията е публичен възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 2, т. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Със
Заповед № РД-08-52 от 31.01.2022 г. на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОП министърът на
транспорта и съобщенията е делегирал на жалбоподателя И. В. М. правомощията си да
2
организира и възлага обществени поръчки.
На 22.07.2022 г., И. В. М., в качеството му на главен секретар и оправомощено лице
по чл. 7, ал. 1 от ЗОП, е открил възлагане на обществена поръчка с предмет
„Следгаранционна техническа и системна поддръжка на ГИС базирана електронна
платформа“ чрез публикуване на обява за събиране на оферти. Обявата била публикувана в
Регистъра на обществените поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП) на
обява за събиране на оферти № F254204 от 22.07.2022 г., по реда на чл. 187 от ЗОИ.
Прогнозна стойност на обществената поръчка, посочена в обявата за събиране на
оферти била 83 398 (осемдесет и три хиляди триста деветдесет и осем) лева с ДДС.
В Раздел III. „Изисквания за лично състояние и критерии за подбор“, точка III. 1.1
„Изисквания за личното състояние“, т. 1 от обявата било посочено, че „Участник, за когото
са налице основанията за отстраняване по чл. 54, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от Закона за
обществените поръчки, се отстранява от участие в обществената поръчка. Основанията за
отстраняване, свързани с личното състояние се прилагат за всеки икономически оператор -
участник, член на обединение, подизпълнител и трето лице“.
В Раздел 1.2 „ Основания за отстраняване. Мерки за доказване“, т. 1 от Указанията за
участие в обществената поръчка било посочено, че „Участник, за когото са налице
основания по чл. 54, ал. 1 от ЗОП и посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал.
1, т. 1 от ЗОП, има право да представи доказателства, че е предприел мерки, относно
неговата надеждност въпреки наличие на съответното основание за отстраняване“.
Въз основа на тези обстоятелства органите на Сметната палата приели, че
жалбоподателят е нарушил ЗОП, за което е съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав установи въз основа на
показанията на Я.М. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства: заповед № 154/08.04.2024 г. на председателя на Сметната палата,
заповед № ОД-02-02-028/12.12.2023 г. на заместник-председателя на Сметната палата,
заповед № ОДР-02-02-032/12.12.2023 г. на заместник-председателя на Сметната палата;
заповед № 158/11.04.2024 г. на представляващия председателя на Сметната палата,
констативен протокол от 13.05.2024 г., писмо до И. М. от Георги Георгиев, главен одитор,
писмо-отговор от 26.04.2024 г., договор за възлагане на обществена поръчка, указания за
участие в обществена поръчка, обявление; заповед № РД-08-52/31.01.2022 г. на министъра
на транспорта и др.
Съдът намира за логични, последователни и лишени от противоречия показанията на
свидетеля М., поради което ги кредитира в цялост, като същите съдействат за установяване
обстоятелствата около извършената проверка. По същество липсват противоречия в
доказателствените материали относно относимите към предмета на делото обстоятелства,
поради което съдът не дължи по-детайлното им обсъждане по аргумент от разпоредбата на
чл. 305, ал. 3 НПК, като основните спорни въпроси по делото касаят правилното приложение
на закона.
При така установената фактическа обстановка административнонаказващият орган е
приел, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
Съгласно тази разпоредба, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат
право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават
необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в
обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността,
количеството или обема на обществената поръчка.
Обектът на процесната обществена поръчка е предоставяне на услуги, по смисъла на
чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП, а прогнозната й стойност попада в стойностния праг на чл. 20, ал. 3,
т. 2 от ЗОП, поради което спрямо нея намират приложение специалните разпоредби,
предвидени в Част Пета от ЗОП – Правила за възлагане на обществени поръчки на ниска
стойност и по-конкретно Глава Двадесет и шеста, уреждаща реда за събиране на оферти с
обява или покана до определени лица.
3
Съгласно чл. 192 от ЗОП, озаглавен “Определяне на изпълнител” възложителят
отстранява участник, за когото е налице някое от обстоятелствата по чл. 54, ал. 1 и който не
отговаря на поставените от възложителя критерии за подбор, ако има такива.
Същевременно съгласно чл. 195 от ЗОП, озаглавен “Субсидиарно прилагане” за
неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на части първа и втора.
В Част Втора – Правила за възлагане, Глава Седма – Изисквания към кандидатите и
участниците, Раздел І - Лично състояние на кандидатите и участниците са предвидени
основания за задължително отстраняване (чл. 54) и основания за незадължително
отстраняване (чл.55). По отношение на първите обстоятелства е посочено, че възложителят е
длъжен да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат
или участник при установяване на наличието им, докато при основанията за незадължително
отстраняване е указано, че възложителят може да отстрани от участие в процедура за
възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, за когото е налице някое от
обстоятелствата, изброени в чл. 55, ал.1 от ЗОП, като т.1 от въпросната алинея дава
възможност за отстраняване на участник или кандидат, обявен е в несъстоятелност или е в
производство по несъстоятелност, или е в процедура по ликвидация, или е сключил
извънсъдебно споразумение с кредиторите си по смисъла на чл. 740 от Търговския закон,
или е преустановил дейността си, а в случай че кандидатът или участникът е чуждестранно
лице – се намира в подобно положение, произтичащо от сходна процедура, съгласно
законодателството на държавата, в която е установен.
Дали жалбоподателят е извършил нарушение на ЗОП изисква отговор на два въпроса
– дали разпоредбата на чл. 192 от ЗОП урежда изчерпателно всички хипотези, в които може
да бъде отстранен участник от възложител при възлагане на поръчка чрез събиране на
оферти с обява и респективно дали въвеждането като основание за отстраняване на някои от
обстоятелствата по чл. 55 от ЗОП води до включване на изискване, което необосновано
ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и не е съобразено с
предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.
Според настоящата инстанция, при систематическо тълкуване на тези разпоредби,
отговорът и на двата въпроса е отрицателен, съответно не е осъществен съставът на
твърдяното административно нарушение. Разпоредбата на чл. 195 от ЗОП препраща
субсидиарно към Глава Седма от ЗОП, в която попада и чл. 55, уреждащ само една
възможност за възложителя при определени предпоставки да включи допълнителни условия
за отстраняване на участници от процедурата по обществена поръчка. Доколкото не се касае
за хипотеза на задължително отстраняване, възложителят би могъл въобще да не прибегне
до отстраняване на това основание, респективно не се е налагало законодателят изрично да
препрати към чл. 55 от ЗОП в чл. 192 от ЗОП, която разпоредба не е изчерпателна относно
основанията за отстраняване на участници, доколкото те не се изчерпват с чл. 54 и чл. 55 от
ЗОП, а са предвидени и в други части на ЗОП (чл. 107), като същите са приложими и при
събиране на оферти с обява или покана до определени лица (Решение № 672 от 22.01.2024 г.
на ВАС по адм. д. № 8153/2023 , VII о.). Според чл. 56, ал.1 от ЗОП кандидат или участник,
за когото са налице (…) посочените от възложителя обстоятелства по чл. 55, ал. 1, има право
да представи доказателства, че е предприел мерки, които гарантират неговата надеждност.
Съгласно ал. 6 от същата разпоредба мотивите за приемане или отхвърляне на предприетите
по ал. 1 мерки и представените доказателства се посочват … при събиране на оферти с обява
– в протокола от работата на комисията. Тези разпоредби водят до извод, че волята на
законодателя е бил да предостави възможност на възложителя, отчитайки предмета и обема
на обществената поръчка да поставя изисквания за липса на обстоятелствата по чл. 55 от
ЗОП и при процедура по възлагане на поръчка на стойност по чл. 20, ал. 3 с публикуване в
РОП на обява за събиране на оферти. На самостоятелно основание не се установява и, че
въвеждането на изискването по чл. 55 от ЗОП е необосновано, доколкото не е съобразено с
предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, като
тежестта за доказване на това обстоятелство носи АНО. Обосновани твърдения за това
обстоятелство липсват в НП, респективно не е осъществен съставът на твърдяното
4
нарушение по чл. 2, ал. 2 от ЗОП.
На следващо място дори и поведението на жалбоподателя да бе съставомерно от
обективна страна, не се установява по несъмнен начин, че той е действал виновно по
отношение на предвидения в чл. 2, ал. 2 от ЗОП резултат, който се отнася не до всяко
ограничаване на участието в обществена поръчка, а само до такова, несъобразено с нейното
естество.
На последно място, ако бе прието, че формално е осъществено нарушение на тази
разпоредба, същото би имало характера на "маловажен случай", по смисъла на § 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, при което наказващият орган е следвало да не налага наказание на
нарушителя, а да го предупреди писмено. Преценката за наличие на маловажен случай се
прави с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения, липсата или
незначителността на общественоопасни последици, обстоятелства, при които деянието е
намерило проявление в обективната действителност: време, място, обстановка, начин и
средства за осъществяването му, мотивите на извършителя и пр. В настоящия казус липсват
твърдения за отстраняване на на основание чл. 55 от ЗОП участници от процесната
обществена поръчка, което би довело до фактическо ограничаване на конкуренцията.
Въвеждането на въпросното условие дори и да бе незаконосъобразно съдейства за
очертаване на „профила на съконтрахент в търговски правоотношения, с какъвто всяка една
насрещна страна би искала и предпочела да се договаря. Този характер на изискванията по
чл. 55, ал. 1 от ЗОП има за последица снижаване на необосноваността им до изключително
ниска степен“ (Решение № 844 от 19.06.2025 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. №
448/2025 г.). В обобщение това би следвало води до извод за маловажност на конкретния
случай, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако съдът констатира, че предпоставките на чл. 28,
б. "а" ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не ги е приложил, това е
самостоятелно основание за отмЯ. на НП.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е
основателна и НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ЗОП-48#4/12.11.2024 г., на председател на
Сметната палата на Република България (СП), с което на основание чл. 247, ал. 1 във вр. с
чл. 259 и чл. 260, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) на И. В. М. е наложено
административно наказание “глоба” в размер на 1667,96 лева за нарушение на чл. 2, ал. 2 във
вр. с чл. 192, ал. 1 във вр. с чл. 195 от ЗОП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5