МОТИВИ
към Присъда № от
30.06.2020 г. на Районен съд –
Хасково, постановена по н.о.х.д. № 393
по описа за 2020
година.
Районна прокуратура – Хасково са
внесли срещу подсъдимия Р.Н. ***
обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление
по чл. 201, ал. 1 от Наказателния кодекс, за това, че на 10.06.2019 г. в град Хасково,
в качеството си на длъжностно лице — „шофьор лекотоварен автомобил“ към „БМК Солар
енерджи“ ЕООД, с ЕИК *********, е присвоил чужди пари - сумата от 3632.05 лв. /три
хиляди шестстотин тридесет и два лева и пет стотинки/, собственост на „Млечна промишленост
– Хасково“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.С.Г. ***, връчени му в това
качество да ги пази.
В съдебно
заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на
съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и направените от подсъдимия самопризания, фактическата обстановка, била безспорно установена. Предлага съдът да признае подсъдимия за
виновен в извършване на престъплението, като акцентира на въпроса за индивидуализация
на наказанието. Предлага съдът да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от 4 година, с оглед
процесуалния ред, по който протичало производството, като аргументира установените
определящи за отговорността обстоятелства в аспекта на приложението на разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК за срок от 6 месеца или след редукцията по
чл. 58а, ал. 1 НК - 4 месеца, като изтърпяването на наказанието „лишаване от
свобода“ следвало да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с
изпитателен срок от 3 години, както и съдът да не упражнява правомощията си и
да не налага наказанието „лишаване от права“ по чл. 37 НК.
Защитникът на подсъдимия Р.Н. *** - адв.
П.Д. *** пледира при произнасянето на присъдата да се акцентира на основния
момент от преценката, предвид процесуалния ред, по който се разглежда делото и
направените самопризнания от страна на подсъдимия, а именно за вида и размера
на наказанието. Счита, че в случая подходящо за постигане на целите на наказанието,
следвало да бъде отчетено, че неговият подзащитен не бил осъждан, имал добри характеристични
данни, както направил и самопризнания в тази връзка. Предвид факта, че подсъдимият
щял да започва работа и щял да напусне страната, моли съда да му наложи наказание
3 месеца „Лишаване от свобода“, а на основание чл. 66 , ал. 1 от НК изтърпяването
му да бъде отложено, с изпитателен срок от 3 години. Моли да не му бъде
налагано наказание лишаване от права по чл. 37 от НК, тъй като с основаното
наказание смята, че били постигнати целите на наказателното производство.
Подсъдимият
Р.Н. *** разбира обвинението и в рамките на допуснатото предварително изслушване признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, станало основание за насрочване и протичане на
производството по делото в съдебна фаза по диференцираната процедура по Глава
27 НПК. В рамките на съдебното следствие признава и вината си. В хода на съдебните прения се придържа към
заявеното от неговия защитник. В даденото му право
на последна
дума не отправя конкретно изявление.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Р.Н. Желязков
е роден на *** ***, същият е български гражданин, българин, с адрес: град Димитровград,
ул. „Простор“ № 13, вх. Б, ет. 3, ап.7, неженен, грамотен - със средно образование,
към момента на деянието работи като шофьор, понастоящем безработен.
Видно от приложената по делото Справка
за съдимост, рег. № 98,
издадена от Районен съд – Димитровград на 24.01.2020 г., подсъдимият Р.Н.
Желязков не е осъждан, като няма данни да е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК. За подсъдимия
са събрани характеристични данни, като
според отразеното в справката за подсъдимия няма регистрирани криминални прояви
и заявителски материали. Няма данни да употребява наркотични вещества или да
злоупотребява с алкохол. Няма данни за прояви на агресивност и нарушаване на
обществения ред, но са събрани сведения, че лицето посещава игрални зали за
хазарт. Според отразеното в приложената Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, подс. Р. Желязков получава доходи от трудово
възнаграждение в размер на 7300 лева, годишно, не реализира доходи от други източници,
не притежава недвижимо или движимо имущество.
Установено в хода на досъдебното производство и в съдебна фаза е, че ощетеното
юридическо лице по делото - „Млечна промишленост“ ЕООД е представлявано от Управителя
Г.С.Г., разпитан в качеството на свидетел по случая, а „Млечна промишленост – Хасково“
ЕООД с ЕИК: ********* е дружество, занимаващо се с търговия на мляко и млечни продукти.
Дружеството нямало транспортни средства и по тази причина било сключило договор
за превоз с „БМК Солар Енерджи“ ЕООД. Съгласно сключения договор, „БМК Солар Енерджи“
ЕООД с техни превозни средства и с техни шофьори вземали стоката от „Млечна промишленост
– Хасково“ ЕООД и я разнасяли по търговските обекти. След доставяне на стоката по
обектите, всички парични средства получени от шофьорите при доставките, както и
съпътстващите документи /спедиционна бележка и стокови разписки/ следвало да се
отчитат на касата на „Млечна промишленост Хасково“ ЕООД. От своя страна „Млечна
промишленост – Хасково“ ЕООД периодично заплащало на „БМК Солар Енерджи“ ЕООД
за осъществения транспорт.
Към 10.06.2019 г. подс. Р.Н. Желязков
работел в „БМК Солар Енерджи“ ЕООД на длъжност „Шофьор лекотоварен автомобил“, по
силата на Трудов договор № 2/22.02.2019 г. Подсъдимият Р. Желязков работел именно
описаното по – горе, като разнасял стоката на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД
със служебен автомобил на „БМК Солар Енерджи“ ЕООД и след това отчитал получените
средства на касата на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД. Видно от длъжностната
характеристика за заеманата от подс. Р. Желязков длъжност, с която същият бил запознат,
една от основните му отговорности била събирането, разходването и отчитането на
парични или материални ценности. Притежава качеството на лице, на което е възложено
като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални
ценности, което представлява отговорността на отчетник /материално - отговорно лице/.
На инкриминираната дата - 10.06.2019 г.,
подс. Р. Желязков се явил сутринта на работа. Натоварил определената за разнасяне
стока, собственост на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД, град Хасково, на служебния
автомобил - „Мерцедес Спринтер“ с рег. № СТ 2199 ВК, подписал се за стоката, и тръгнал
да я разнася по обектите, съгласно спедиционната бележка. Разнесената по обектите
стока /млечни продукти/ на 10.06.2019 г. била на стойност 3 632.05 лв., която
сума подсъдимият Р.Н. Желязков получил в брой от различните обекти и която следвало
да предаде след завръщането си в базата на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД
на касиерката - свид. Красимира Димитрова Крампова, заедно със спедиционните бележки.
След като продал цялата стока обаче, вместо
да изпълни задълженията си за отчитане, подс. Р.Н. Желязков взел решение да заложи
парите, получени от стоката на „Млечна промишленост“ ЕООД, в казино. Целта му била
да спечели от залога, за да придобие парични средства и да посрещне свои нужди.
В изпълнение на взетото решение, той отишъл със служебния автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Спринтер“ с рег. № СТ 2199 ВК до казино „Фламинго“ в град Димитровград. Паркирал
колата до казиното и влязъл вътре, където заложил всички пари, собственост на „Млечна
промишленост – Хасково“ ЕООД в размер на 3 632.05 лв., които му били поверени
да ги пази в качеството на материално - отговорно лице. Подсъдимият Желязков загубил
цялата сума. В опит да спечели обратно сумата, подс. Р. Желязков се обадил на свой
познат – свид. Стайко Петров Петров, с молба за заем на сумата от 1 000 лева. Свид.
Стайко Петров му занесъл исканата сума в казино „Фламинго“, гр.Димитровград,
като узнал от крупието на казиното, че приятелят му – подс. Р. Желязков изиграл
голяма сума пари преди неговото идване.
Тъй като подс. Р. Желязков не се прибрал
в базата на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД навреме, свид. Камен Иванов Добрев,
ръководител транспорт в „БМК Солар Енерджи“ ЕООД, проверил GPS координатите на товарен
автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СТ 2199 ВК, управляван от Желязков на
10.06.2019 г., след като не успял да се свърже с него по телефона, тъй като
подс. Желязков не отговарял. Свид. Камен Добрев установил, че автомобилът е паркиран
пред казино „Фламинго“ в град Димитровград. Отишъл лично до казиното и се уверил,
че автомобилът - „Мерцедес Спринтер“ с рег.№ СТ 2199 ВК, е там. След като подс.
Р. Желязков се върнал в базата на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД около
16:00ч. на 10.06.2019 г., пред свид. Камен Добрев споделил, че е изиграл в казино
цялата сума от разноса на стока за деня, в размер на 3 632.05 лева. Подсъдимият
Р. Желязков предал единствено спедиционните бележки за деня на свид. Красимира Крампова
Гореизложената фактическа обстановка се доказва
по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на
производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към
доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283
от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, приобщени гласни докзателства, всички преценени във
връзка с изявленията на подсъдимия по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи
направеното от него в съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа
на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, се налага недвусмислен
и категоричен извод,
че подсъдимият Р.Н. Желязков е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението,
субсумирано
под състава
на чл. 201, ал. 1 от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечен към наказателна отговорност, тъй като на
10.06.2019 г. в гр. Хасково, в качеството си на длъжностно лице — „шофьор лекотоварен
автомобил“ към „БМК Солар енерджи" ЕООД, с ЕИК *********, е извършил
активни действия, с които е осъществил изпълнителното деяние на престъплението
длъжностно присвояване, съобразно изискванията на фактическия състав по
основания текст – чл. 201 НК, като е извършил действия по разпореждане в своя
полза и по този начин е присвоил чужди пари - сумата от 3632.05 лв., собственост
на „Млечна промишленост – Хасково“ ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г.С.Г.
***, връчени му в това качество да ги пази.
Изпълнителното деяние при присвояването
се изразява във външно проявена промяна на отношението на дееца към повереното му
чуждо имущество, което той владее, управлява или пази за сметка на ЮЛ, т. е. трябва
да е обективирано противозаконно действие, чрез което вещта, парите да бъдат отклонени
от патримониума на дружеството, от името на което те се владеят или управляват.
Или, установяването на фактическа власт над чуждото имущество чрез
фактическото му или юридическо „връчване“ на длъжностното лице с посочената в чл.
201 от НК цел означава то да получи реалната възможност в рамките на възложената
му функция, работа, да може да извършва правомерни действия на фактическо или юридическо
разпореждане с него за постигане на тази цел в интерес на собственика му. Всяко
отклоняване на чуждото имущество от патримониума на последния в личен интерес на
длъжностното лице или на всякакъв друг чужд интерес, при наличие на субективния
елемент за своенето му, представлява длъжностно присвояване. В случая, от събраните данни е
безспорно установена обективната страна на деянието, механизма на
осъществяването му, като трудно в мотивите на съдебния акт би могло да се
обоснове по-противозаконно
разпореждане - юридическо или фактическо от установеното в настоящата хипотеза - получени от длъжностното
лице пари на дружеството да се похарчат за хазарт от самото длъжностно лице, а
съответно доказано е и
настъпването на престъпния резултат – проиграването на поверената сума на хазарт в личен
интерес и съответно неизпълнение на задължението за нейното отчитане по
съответния ред в края на работния ден, както и авторството на престъплението - а именно,
че подсъдимият е извършил същото. Обстоятелства, което не се оспорват от него, с
оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му, като се потвърждават
изцяло от събрания в хода на разследването и приобщен в съдебно следствие по
съответния ред доказателствен материал.
Субект на
престъплението по чл. 201, ал. 1 от НПК е длъжностно лице, при това не какво да е, а само такова, на
което в това качество са били връчени чужди пари или поверени да ги пази или управлява, като в конкретната хипотеза следва да се приеме,
че е налице специалното качество “длъжносно
лице” по
смисъла на по смисъла на чл. 93, ал.1, б. „б“ от НК, по отношение
на подс. Р.Н.
Желязков, доколкото установено от валидния към 10.06.2019 г. Трудов Договор №
2/22.02.2019 г. и длъжностната характеристика на заеманата длъжност и свързаните с нея
задължения, основно такова е да събира, приема, съхранява /пази/ и отчита парични
средства, поверени му в качеството на „шофьор“. Поради това, правната
квалификация на престъплението, предложена от прокурора в обвинителния акт е
дадена в съответствие с установените факти и при правилно приложение на
материалния закон.
От
субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. Р.Н. Желязков умишлено, при пряк умисъл, т.е
съзнавал е, че имайки качеството длъжностно лице, доколкото му е вменено
в отговорност, според длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност,
с която същият бил запознат, събирането, разходването и отчитането на парични или
материални ценности, с действията
си, вместо да предаде процесната
сума пари, получена в брой от различните обекти след завръщането си в базата на „Млечна промишленост
– Хасково“ ЕООД на касиерката - свид. Красимира Димитрова Крампова, заедно със спедиционните
бележки, както е следвало, същият е решил да се разпореди с нея,
като я заложи в хазартни игри и в крайна сметка по този начин, в стремеж да реализира
приход за собствени нужди, тоест материална облага, я е проиграл. Така, освен мотив
за деянието, е установен както интелектуалният, така и волевият момент при
формиране на умисъла.
При индивидуализацията
на
наказанието за подсъдимия, съдът взе взе
предвид: от една страна степента на обществена опасност на деянието, както и
стойността на предмета на престъплението, която действително е над размера на минималната работна
заплата за страната, но донякъде по – нисък от обичайния за подобен род
посегателства, а
от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При определяне
вида и размера
на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат значение за
определяне конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е с необременено съдебно
минало и добри характеристични данни. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете също така съдействието, което е
оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото
разкриване на случая, както и положителното му процесуално поведение. Не са за
пренебрегване и данните за социалното му положение – същият е баща на малко
дете и материално състояние. Като факт,
отегчаващ отговорността, следва да се интерпретира липсата на последващо
действие за възстановяване от подсъдимия на инкриминираната сума и
възстановяването по този начин на причинените от деянието имуществени вреди. Преценявайки поотделно
и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление
наказание „Лишаване от свобода”, съдът счита, че очертаните факти, не могат да бъдат
разгледани в аспекта на изключително или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
при които и на-лекото предвидено в закона наказание да е несъразмерно тежко, и това
налага наказанието за подсъдимия Р.Н. Желязков
да бъде определено при условията не на чл.
55, а на чл.
54 от НК. По този начин предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода” съдът
прие да бъде индивидуализрано за срок от 6 месеца, а след редукцията с една трета
по реда на чл. 58а, ал. 1 НК, предвид процесуалния ред, по който протече съдебното
следствие – наложено за срок от 4 месеца, като изпълнението на същото на основание
чл. 66, ал. 1 НК бе отложено с изпитателен срок от три години, доколкото се установи
едновременното наличие на законовите предпоставки за това и липсата на необходимост
от ефективно изтърпяване за постигане целите на наказанието. Така определеният размер
на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените
от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо
дееца, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото. По тези,
определящи в процеса на индивидуализация на наказанието критерии, свързани с
обществената опасност на деянието и дееца, установените смекчаващи
отговорността обстоятелства, установеното семейно положение и имуществено
състояние на дееца в контекста на преценката за необходимост, съобразно целите
по чл. 36 НК, настоящият съдебен състав прие, че наложеното наказание е
достатъчно да реализира същите и не се налага упражняването на правомощията на съда
за налагане на допълнителна санкция като постанови конфискация до една втора от
имуществото на виновния или да го лиши от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7
от НК, каквато възможност е предвидена в приложимата норма от Особената част на
Наказателния кодекс.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
Председател: