Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 2018год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд – първи
наказателен състав – в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Хр. Минев
при секретаря Петя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3809 по описа за 2018г.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 351231-F394702/02.08.2018г.
на Директора на Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП –
гр.Варна, с което на П. „Б.р.“ ЕООД, с Булстат ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от Г. К. С.с ЕГН **********, е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500.00лв. на осн.чл.179 АЛ.1 от ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към
решението са изготвени пред ВАС по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е
образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от П. „Б.р.“
ЕООД, против НП №351231-F394702/02.08.2018г. на Директора на
Дирекция „Обслужване” при Териториална дирекция на НАП – гр.Варна, с което на П.
„Б.р.“ ЕООД, с Булстат ********* със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Г. К. С.с ЕГН **********, е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на 500.00лв. на осн.чл.179 ал.1 от ЗДДС.
В жалбата си въззивникът прави искане
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като твърди, че НП е
неправилно. Твърди, че нарушението следва да се квалифицира като маловажен
случай.
В съдебно заседание въззивника редовно призован, не се
явява лично, не се представлява, депозирал е писменно становище за разглеждане
на делото в негово отсъствие, поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна
на НП.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съдът въз основа императивно
вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното
наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за
разглеждане от съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – Директор
на ТД НАП – гр.Варна.
След преценка на доводите на въззивника
и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 04.07.2018г. в ТД НАП Варна, при
проверка в информационния масив е установено, че П. „Б.р.“ ЕООД, с Булстат *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г. К. С.с ЕГН **********,
като регистрирано по ЗДДС лице не е изпълнило задължението си да подаде справка
декларация по ЗДДС за данъчен период 01.05.2018г. - 31.05.2018г. в ТД по
регистрацията си ТД НАП Варна в установения в чл.125 ал.5 от ЗДДС срок до 14.06.2017г.
Справка декларация за същия период е подадена на датата на съставяне на АУАН 16.07.2018г.
Въз основа на констатираното нарушение
на въззивника е съставен акт №F
394702/16.07.2018г.,
в който нарушението е квалифицирано по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Акта е надлежно
връчен и срещу него е депозирано възражение. Същото е обсъдено от АНО в
процесното НП. Следва да се отбележи, че във възражението не се оспорва
допуснатото нарушение, а се дават обяснения поради какви причини то е
допуснато.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, които са безпротиворечиви, не се оспорват от
страните и са кредитирани от съда изцяло.
Въз
основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление,
като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени
в акта за нарушение. Административнонаказващият орган е квалифицирал
нарушението по чл.125, ал.5 от ЗДДС и е
санкционирал въззивника налагайки му имуществена санкция в размер на 500.00лв.
Съдът
счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на
въззивника е проведено правилно и законосъобразно. При определянето на размера
на санкцията съдът намира, че АНО правилно е определил размера на санкцията в
границите на предвидения минимум от ЗДДС. Съдът намира, че по този начин
имуществената санкция е съобразена с тежестта на нарушението и обществената
опасност на деянието.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези
норми.
Съдът намира, че направеното
възражение, че нарушение представлява маловажен случай не следва да бъде
уважено. Безспорно по делото са представени доказателства за заплащане в срок
на дължимия ДДС за периода - 30.00лева, но въззивника е следвало да изпълнява
задълженията си и да спазва изискванията на ЗДДС, включително и като подава СД
за всеки отчетен период. Конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други такива нарушения. В материалите по
административната преписка е приложена разпечатка от системата за електронно
подаване на декларации по ЗДДДС, от която се установява, че на 11.06.2018г.
въззивното дружество е направило опит да подаде дължимата декларация по
електронен път. От същата разпечатка се установява обаче и факта, че
получаването на декларацията не е потвърдено, т.е. декларацията не е била
получена по неустановена в разпечатката причина. Тези факти са сатнали известни
на въззивника и същия е следвало да предприеме необходимите действия за
подаване на дължимата декларация в законен срок. Въззивника сам е избрал да
подаде декларацията по електронен път и след като тя не е била приета е
следвало да я подаде отново по електронен път, но така, че да бъде приета или
по друг начин, но тя да бъде приета в ТД на НАП.
Съдът намира, че не съществува
неяснота при определянето на нарушителя. Волята на АНО е безспорно ясно и точно
определена, като безспорно е наказано с налагане на имуществена санкция именно П.
„Б.р.“ ЕООД. Правилно е определено и времето на извършеното нарушение, а именно
посочено е че въззивника не е подал необходимата СД до 14.06.2018г.
Съдът намира, че АНО правилно се е
произнесъл и относно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В
конкретния случай нарушението не се отличава с по-ниска обществена опасност от
други такива нарушения. Дружеството е работило и функционирало през отчетния
период и е следвало да съобрази и спази задълженията си към ТД НАП и подаде в срок дължимата справка
декларация.
Правилно и законосъобразно е наложена
санкция в минимален размер, като е отчетено, че в следствие на нарушението няма
причинена вреда на фиска и нарушението е първо по вида си.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: