Р
Е Ш Е
Н И Е
№150./гр. Варна, 27.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на пети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев
в.т.д.№244/2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.613а, ал.1 ТЗ вр.
чл.258 и следв. ГПК.
Предмет на обжалване е решение N 149/27.02.2018 г. на ОС – Варна с правно основание чл.630 ТЗ, постановено по т.д.1271/2016 год.,
по силата на което е обявена неплатежоспособността на длъжника
"БУЛМИНЕРАЛ"АД, ЕИК *********, със
седалище гр.Варна, определена
е начална дата на неплатежоспособност, открито е производство по
несъстоятелност и е назначен временен синдик.
Постъпила е въззивна жалба от длъжника "БУЛМИНЕРАЛ"АД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна, против
решението в частта, с която е обявена неплатежоспособността и е открито
производство по несъстоятелност, както и в частта, с която за начална дата на
неплатежоспособност е определена 08.0.82016 г. Излагат се доводи за
необоснованост на решението с твърдения, че не са налице основания за откриване
на производство по несъстоятелност, респективно, че към определената начална
дата на неплатежоспособност, икономическите показатели на търговеца са били
стабилни.
Постъпили са писмени отговори от „БОН
МАРИН ЛОДЖИСТИК“ ООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, в които жалбата се оспорва.
В срока за отговор в частта относно определанта начална
дата е постъпила и насрещна въззивна жалба от „БОН
МАРИН ЛОДЖИСТИК“ ООД,
ЕИК *********, със седалище гр.Варна против решението в частта, касаеща началната дата с
искане същата да се определи към 15.11.2015 год.
Длъжникът "БУЛМИНЕРАЛ"АД е подал отговор на насрещната жалба, с твърдения за
недопустимост поради присъединяване на кредитора след срока по чл.629, ал.4 от ТЗ и за неоснователност.
Постъпила
е въззивна жалба от „АУРИГА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Стара
Загора против решението в частта, с която е обявено за недоказано оспорването
на истинността на частни диспозитивни документи, представени от ответника
„БУЛМИНЕРАЛ“АД и представляващи
тристранно споразумение към договор за беърбоат чартър от 06.01.2012,
представено като два писмени документа на бълг. език (л. 443 и л.1084) и документ, съставен от същите автори на същата
дата на английски език (л. 751), приложение № 3 от 06.01.2012г към беърбоат
чартър от 06.01.2012(м/к Батя), представено като писмен документ (л. 455), в
частта, с която отхвърлен иска на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД за откриване на
производство по несъстоятелност на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, както и в частта, касаеща
началната дата с искане същата да се определи към по-ранен момент от 08.08.2016
г. Излагат се доводи за необоснованост
на решението и противоречие със събраните по делото доказателства.
Длъжникът "БУЛМИНЕРАЛ" АД е подал писмен отговор, в който излага доводи за
неоснователност на жалбата.
Съдът след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, при съобразяване на правомощията си по чл. 269 ГПК,
намира за установено следното:
ВОС
е бил сезиран с искова молба от „АУРИГА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, със седалище гр.Стара
Загора с искане за откриване на производство по несъстоятелност на
"БУЛМИНЕРАЛ"АД, със
седалище
гр.Варна. Молбата с правно основание чл.625 от ТЗ е основана на доводи за
наличие на вземания произтичащи от неплатен наем на кораб за периода 06.01.2012
г. – 02.11.2015 г., по договор за стандартен беърбоут чартър от 06.01.2012 г.,
придобити от молителя по договор за цесия от 08.07.2016 г.
С
определение от 10.10.2016 г., съдът на основание чл.629, ал.4 от ТЗ е допуснал
присъединяването на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, със седалище гр.София, въз основа на
твърдения за предсрочно изискуеми вземания по договор за инвестиционен кредит
от 03.07.2014 г.
С
определение от 13.02.2017 г., съдът на основание чл.629, ал.4 от ТЗ е допуснал
присъединяването на „БОН МАРИН ХОЛДИНГ“ АД, със седалище гр.Варна и „БОН МАРИН
ЛОДЖИСТИК“ ООД, със
седалище гр.Варна, въз основа на твърдения за наличие на
вземания за неплатен наем и разноски за предоставени площи в митнически склад.
В
жалбата на "БУЛМИНЕРАЛ" АД са изложени доводи за недопустимост на
решението, в частта относно произнасянето по молбите на „БОН МАРИН ХОЛДИНГ“ АД,
със седалище гр.Варна и „БОН МАРИН ЛОДЖИСТИК“ ООД, със седалище гр.Варна,
поради присъединяването им като кредитори, след изтичане на преклузивния срок
по 629, ал.4 от ТЗ.
Съобразно
разпоредбата на чл.629, ал.4 от ТЗ, до приключване на първото заседание по
делото, образувано по молба на кредитор, в производството могат да се
присъединяват и други кредитори. В случай, че същите
пропуснат дадената от закона възможност за присъединяване, подадената от тях
молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу същия длъжник е
процесуално допустима, но не може да бъде разгледана преди приключване на
производството по предходната молба по чл.625 от ТЗ с влязъл в сила съдебен акт за отхвърлянето й.
Пред
първоинстанционния съд, с молба вх.№816/12.01.17 г., кредиторите „БОН МАРИН
ХОЛДИНГ“ АД и „БОН МАРИН ЛОДЖИСТИК“ ООД са направили искане да бъдат приети
вземанията им срещу длъжника по фактури за наем на складови и офис площи в
публичен склад. С оглед етапа, в който производството се е намирало към момента
на подаване на молбата, а именно преди провеждане на първото по делото съдебно
заседание, съдът правилно е преценил, че се касае за нередовно процесуалното
действие, поради което с оглед изложените в молбата твърдениея, за наличие на
качеството на кредитори е дал указания на молителите да уточнят дали заявяват
присъединяване към молбата на първоначалния кредитор. В изпълнение на дадените
указания, в дадения от съда срок, макар и след провеждането на първото
заседание по делото, кредиторите са заявили, че желаят да се присъединят към
молбата на първоначалния кредитор. Доколото изпълнението на указанията е
станало в указания от съда срок, същото следва да се зачете с обратна сила,
съобразно правилото на чл.101
от ГПК,
поради което действието следва да се счита за редовно от момента на
извършването, т.е. преди първо заседание
по делото.
Ето
защо съдът намира, че присъединяването на кредиторите „БОН МАРИН ХОЛДИНГ“ АД и
„БОН МАРИН ЛОДЖИСТИК“ ООД
е извършено в срока по чл.629, ал.4 от ТЗ, поради което
постановеното спрямо тях решение е допустимо.
По
жалбата на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.Стара Загора, касаеща
легитимациата му като кредитор.
Въззивникът
„АУРИГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД, със седалище гр.Стара Загора, се позовава на договор за цесия от 08.07.2016 г., по силата на
който е придобил вземанията на
„ИНДИВИДУАЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ С.А.,
регистрирано на Маршалските острови към "БУЛМИНЕРАЛ"
АД, произтичащи от неизпълнение задължения за заплащане на наем на кораб, по договор за беърбоут чартър от
06.01.2012 г., за периода от датата на сключване на договора до 02.11.2015 г.
Въззиваемото
дружество е оспорило активна легитимация на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с възражение
за погасяване на задължението, настъпило преди сключване на договора за цесия,
в резултат на сключено споразумение между страните по договора за беърбоут чартър от 06.01.2012 г. и третото лице „Еврокуест
Шипинг“ Л.Л.С, по силата на което третото лице е заместило чартьора в
дълга му спрямо корабособственика.
Не се спори, а и от представените доказателства се
установява, че на 06.01.2012 г. е сключен договор за беърбоут чартър, по силата
на който „ИНДИВИДУАЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ С.А. регистрирано в Маршалските острови е
предоставило на «БУЛМИНЕРАЛ» ООД, за срок от пет години, м/к „Батя“. В
допълнение №1 към договора е уговорена наемна цена в размер на 3600 щатски
долара на ден или 108 000 щатски долара месечно, платима до 10-то число на
следващия календарен месец.
В приложение 3/06.01.2012 г., корабособственикът
„ИНДИВИДУАЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ С.А. е дал
съгласието си, чартьорът «БУЛМИНЕРАЛ» ООД, до изтичане срока на договора, да
преотдава м/к „Батя“ под наем.
От представеното от ИА „Морска администрация“
извлечение /стр.665/ се установява, че въз основа на договора за беърбоут
чартър, м/к „Батя“ е бил вписан в регистъра на корабите към пристанище Варна.
От извлечението се установява още, че на 06.01.2012 г. е сключен и договор за
суб-беърбоут чартър, по силата на който
чартьорът «БУЛМИНЕРАЛ» ООД е предоставил ползването на кораба за същия
срок на подчартьора „ЕВРОКУЕСТ ШИПИНГ” ЛЛС – дружество регистрирано в САЩ, при
уговорена цена в размер на 111 000 щатски долара месечно.
По силата на тристранно споразумение към договора за беърбоут чартър от 06.01.2012 г.,
сключено между корабособственика „ИНДИВИДУАЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ С.А, чартьора «БУЛМИНЕРАЛ» ООД и подчартьора
„Еврокуест Шипинг“ Л.Л.С, плащането на наемните вноски за целия период на
договора, в размер на 108 000 щатски долара е следвало да се извършва от
„Еврокуест Шипинг“ Л.Л.С директно на корабособственика „ИНДИВИДУАЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ С.А, а разликата между тази цена и
уговорената в договор за суб-беърбоут чартър цена от 110 000 щатски
долара, е следвало да се заплаща от „Еврокуест Шипинг“ Л.Л.С на «БУЛМИНЕРАЛ»
ООД. Във връзка с тези уговорки, в чл.3 от споразумението е обективирано и
изричното съгласие на корабособственика да получава наемните вноски директно от
подчартьора, както и отказа му да претендира плащане от «БУЛМИНЕРАЛ» ООД. Във
връзка с това споразумение, на същата дата страните са подписали и тристранен
протокол за прихващане и плащане на задължения, в който е посочено, че
плащанията ще бъдат извършвани директно от подчартьора, в полза на
корабособственика и чартьора, а от своя страна «БУЛМИНЕРАЛ» ООД, ще извършва
съответните счетоводни операции във връзка с издадените фактури по двата
договора.
Автентичността
на тези документи е оспорена от въззивника „АУРИГА БЪЛГАРИЯ” ЕООД. От заключенията на вещите лица по назначените
три съдебно-графоологични експертизи, извършили изследване на значителен обем
сравнителен материал, следва да се направи безпротиворечивия извод, че
подписите в оспорените документи, полагани за корабособственика „ИНДИВИДУАЛ
ТЕХНОЛОДЖИ“ С.А., са извършени от лицето Ксения Иванова, която към 06.01.2012
г., според представените доказателства за регистрация е
представлявала корабособственика и е имала
право да го задължава. Представената от въззивника декларация от Ксения Иванова
от 05.10.2016 г., че не е подписвала тристранното споразумение, не е годно
доказателствено средство, а и се опровергава напълно от графологическите
експертизи.
От извлечението представено от ИА „Морска
администрация“ се установява още, че на 09.05.2013 г., в регистъра на корабите
е вписано прекратяване на регистрирания
суб-бърбоут чартър между «БУЛМИНЕРАЛ» ООД и подчартьора „ЕВРОКУЕСТ ШИПИНГ” ЛЛС
и е извършено вписване на нов договор от 07.05.2013 г., с подчартьор „ШИПИНГ
ЛОДЖИСТИК” С.А., регистрирано на Маршалови острови, при условията на типовия договор „БЕЪРКОН
2001“, за период 07.05.2013 – 07.05.2016 г. На същата дата е подписано и
тристранно споразумение между чартьора и двамата подчартьори, по силата на
което „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК” С.А. се е задължило да заплаща същия по размер наем на
„ЕВРОКУЕСТ ШИПИНГ” ЛЛС, което от своя страна се е задължило да продължи да
плаща наема на корабособственика. По този начин, промяната на подчартьора, не е
довела до промяна в уговорката за приспадане на задължението на чартьора от
фактурирания от корабособственика наем без при него да реално да постъпва
парична сума.
Съдът намира, че достоверността на датата на
оспорените документи се потвърждава както от представеното извлечение на
вписванията в Корабния регистър, така и от счетоводните записвания извършвани
от въззиваемото дружество през процесния период. От заключението на вещото лице
по назначената ССчЕ относно счетоводни записвания, касаещи договорите и
споразуменията сключени на 06.01.2012 г. се установява, че въззивамият
през целия процесен период е
осчетоводявал фактурите, издадени от корабособственика, занулявайки
задълженията си към този доставчик (сметка 401) чрез прихващане на вземанията
си от подчартьор (сметка 411). Тези фактури, както и издадените от него фактури
към подчартьора, са били надлежно вписвани в дневници за покупки и продажби.
Според заключението, до 20.12.2013 г., задълженията по фактурите към корабособственика
и вземанията към подчартьора са
начислявани едновременно, предвид еднаквите дати на издаване и съответно
веднага са занулявани, а след 20.12.2013 г., . фактурите са били осчетоводявани
на съответна дата от месеца, но задълженията са закрити общо с един запис за
цялата 2014 г. През 2015 г. има едно
закриване на тримесечие, а през останалия период до прекратяване на договора
ежемесечно.
Съдът намира, че тези доказателства в достатъчна
степен установяват достоверността на датата на оспорените документи, като без
значение е през процесния период, кое е лицето преитежаващо контрол върху
капитала на дружествата участващи в споразуменията, а разпитаните по делото
свидетели, по никакъв начин не разколебават изводите направени по-горе.
С оглед установената автентичност на подписа на Ксения
Иванова, разполагаща с представителна власт и действала от името на
корабособственика при подписване на всички споразумения от 06.02.2012 г., съдът
намира, че всяко от тях като обвързващо цедента, е противопоставимо на
цесионера, черпещ права от договора за цесия.
В този смисъл, оспорването на истинността на
представените от въззиваемото дружество тристранно споразумение към договор за
беърбоат чартър от 06.01.2012, представено като два писмени документа на бълг.
език (л. 443 и л.1084) и документ, съставен от същите автори на същата
дата на английски език (л. 751), приложение № 3 от 06.01.2012г към беърбоат
чартър от 06.01.2012(м/к Батя), представено като писмен документ (л. 455),
съдът приема за недоказано, поради което решението в тази част, следва да бъде
потвърдено.
Доколкото в резултат на подписаното тристранно
споразумение към договор за беърбоат чартър от 06.01.2012 г., въззиваемото дружество е било освободено от
задълженията си към „ИНДИВИДУАЛ ТЕХНОЛОДЖИ“ С.А., чрез заместване в дълга от
„ЕВРОКУЕСТ ШИПИНГ” ЛЛС, съдът намира, че въззивникът „АУРИГА
БЪЛГАРИЯ” ЕООД не се легитимира като
кредитор по смисъла на чл.625 от ТЗ, поради което обжалваното решение в частта,
с която отхвърлена молбата му за откриване на производство по несъстоятелност,
следва да се потвърди.
По
жалбите в частта относно предпоставките за откриване на производство по
несъстоятелност и началната дата на неплатежоспособност.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че по
силата на договор за инвестиционен кредит №LINV-STZ-00497/03.07.2014 г.,
кредиторът
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е предоставил на въззиваемото дружество кредит в
размер на 17 856 727 лева, условията за връщане на който са били променяни с анекс и споразумение №1/31.07.2015 г. , анекс №2/17.08.2015 г.,
анекс №3/19.04.2016 г., анекс №4/16.05.2016 г., анекс №5 /20.06.2016 г. и анекс
№6/18.07.2016 г.
Няма
спор, че след 08.08.2016 г.,
кредитополучателят е допуснал забава в
плащането на повече от три вноски, поради което за банката е възникнало правото
да обяви кредита за предсрочно изискуем,
съобразно уговореното в чл. 17.1 от договора вр. т.28.6 от общите
условия. Съобразно разясненията дадени е т. 18 от ТР4/2013 г. на ОСГТК, за да настъпи предсрочната изискуемост на договора за кредит в този случай, следва да е налице изрично изявление от страна на банката,
което да е достигнало до длъжника.
С
покана от 16.12.2016 г., връчена на изпълнителния директор на „Булминерал“ АД
на 19.12.2016 г., банката е дала на кредитополучателя 7-дневен срок за
погасяване на всички просрочени задължение, с предупреждение че при
неизпълнение, ще счита кредита за предсрочно изискуем.
Съдът
намира за
неоснователни оплакванията на длъжника относно липсата на представителна
власт на изявилите воля от името на банката, тъй като за изявлението са приложими правилата
на чл.301 от ТЗ, а и в хода на процеса, изявление е
валидно потвърдено. В поканата ясно е обективирана волята на кредитора да
направи кредита предсрочно изискуем, в случай, че не получи забавеното плащане
в определения срок. Тъй като доказателства за
извършено плащане не са ангажирани, съдът намира, че считано от 28.12.2016 г.,
кредитът е станал предсрочно изискуем.
Въззиваемото дружество, не е оспорило задълженията си спрямо
присъединения кредитор „БОН МАРИН ЛОДЖИСТИК“ ООД, натрупани през 2016 г., а от заключението на вещото лице се установява наличието и на други кредитори, както и
публични задължения, като най-голям обем на задълженията фомират тези произтичащи
от инвестиционния кредит - 79.38 %. От заключението се установява още, че до
началото на 2016 г., приходите от дейността на длъжника са били достатъчни за
покриване на текущите разходи, като понижението през 2016 г. е резултат от
преустановяване търговията с енергийни продукти и продажбата
на завода в Брезник.
Съобразно
представените доказателства и заключението на ССЕ, дружеството не разполага с
достатъчно налични парични средства, необходими за погасяване, както на
формирания дълг към „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД и „БОН МАРИН ЛОДЖИСТИК“ ООД, така и на задълженията към други
кредитори, в общ размер на над 22 000 000 лева.
Показателите
за обща и бърза ликвидност, характеризиращи способността на предприятието да изплаща текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи, според заключението вещото лице,
след средата на 2016 г. до 31.12.2016 г. се движи в допустимите граници
между 0.9 и 1, но след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, стига до 0.5, което означава, че дружеството вече не разпола с достатъчно краткотрайни активи, които да обезпечат
текущите задължения.
Анализът
на показателите за финансова автономност и структура на пасива също сочи, че
затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер.
Именно
ниската ликвидност сочи, че съществува обективно състояние на имуществото на
длъжника, при което краткотрайни активи са
недостатъчни за покриване на текущите задължения без опасност за кредиторите.
С
оглед горното съдът преценява, че финансовите затруднения на длъжника имат
траен и необратим характер, водещи до невъзможност за длъжника да изпълни
изискуеми задължения, възникнали на основанията, визирани в чл.608, ал.1 ТЗ.
Налице са материално-правните предпоставки на закона за приемане, че същият е
неплатежоспособен.
Началната
дата на неплатежоспособността следва да се определи не съобразно конкретно
извършено или неизвършено плащане по вземане на определен кредитор, а чрез
установяване доколко спирането на плащанията представлява израз на общото
икономическо състояние на длъжника. Ето защо за определяне началната дата на
неплатежоспособността, не
е нужно да се изследва икономическо състояние на длъжника към всяко едно от
спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от тях е израз на това
трайно обективно състояние на невъзможност на длъжника да погасява задълженията
си по чл.608 ТЗ.
Безспорно най-ранните падежи на изискуеми непогасени задължения,
датират от м.10.2015 г., но анализът на финансово-икономическото
състояние на дружеството съобразно заключението на вещото лице сочи, че към
края на 2015 г., показателите на дружеството са стабилни, същото е разполагало с парични средства и е
погасявало задълженията си към по-голямата част от доставчиците.
Посочената
от вещото лице величина на показателя за обща ликвидност, съобразно
допълнителната ССчЕ към 31.12.2015 год.
е 1.3926, а показателя за бърза
ликвидност 1.2647; към м.август 2016 г., показателят за обща
ликвидност е 0.9195, а този за бърза ликвидност 0.8470; към 30.11.2016 г.,
показателят за обща ликвидност е 1.0741, а този за бърза ликвидност 0.8198.
Едва след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, показателите за
ликвидност драстично спадат, като към 31.12.2016 г., показателят за обща
ликвидност е 0.5094, а този за бърза ликвидност – 0.4767.
Показателят за обща ликвидност е количествена характеристика с най-висока
информационна стойност за платежоспособността на предприятието. Приема се, че
коефициентът е в норма, когато варира между 0,9-1 и нагоре / решение № 376/19.05.2005
год., ВКС по т.д.№ 730/2004 год.; решение № 1727/07.01.2004 год., постановено
по т.д.№ 844/2003 год. на ВКС/. Показателите за
ликвидност са специфични за всяко предприятие и за всеки отрасъл като се влияят
от разходите, структурата на активите и спецификата на дейността, като в случая не са
налице основания за прилагане на завишени показатели на ликвидност.
В настоящия случай, видно от приложенията към двете експертизи,
структурата на актива на предприятието преимуществено се формира от материални
запаси и вземания, а наличните парични средства са в незначителен размер.
Именно горната структура на актива обуславя и ниските показатели на незабавната
и абсолютната ликвидност без това да презумира неплатежоспособност. Коефициентите
на финансова автономност и задлъжнялост са помощни и лошите им стойности при
установените добри показатели на ликвидност не сочат на наличие на състояние на
неплатежоспособност на търговеца, а са само индиция за евентуално бъдещо
настъпване на такова състояние.
Видно от изчислените показатели за обща ликвидност, от средата на
2016 г. и до настоящия момент дружеството е започнало да изпитва затруднения в
обслужването на текущите си задължения като тази тенденция в края на 2016 г.,
след обявяване на кредита за предсрочно изискуем е установена трайно и
необратимо. С оглед на изложеното, съдът намира, че началната дата на
неплатежоспособността следва да бъде определена през финансовата 2016
год. – годината, от която всички показатели за ликвидност са съществено и
трайно влошени.
Наред със съществуващите стари задължения, през 2016 г.,
дружеството е започнало да формира и нови, просрочени задължения.
Действително
първата неплатена вноска по договора за кредит е с падеж 08.08.2016 г., но
спирането на плащанията не представлява самостоятелно основание за откриване
производството по несъстоятелността. Спиране на плащанията към определен период
представлява проявление, обективиране на невъзможността на длъжника за плащане,
която е станала известна на кредитора, но съгласно легалната дефиниция на
неплатежоспособността, дадена в чл.608, ал.1 ТЗ, тя представлява обективно
икономическо състояние на длъжника за невъзможност за плащане, за погасяване
задължения към всички кредитори, което следва да се установи и чрез
коефициентите за ликвидност, финансова автономност и др., които са спаднали едва в края на
2016 г.
При съобразяване на горепосочените критерии, началната дата на
неплатежоспособност следва да бъде определена на 28.12.2016 год.,
към която дата е настъпил ефекта на
предсрочна изискуемост и всички
коефициентите са се влошили значително, поради което съдът
намира, че решението на ВОС следва да бъде отменено в частта с която за начална
дата на неплатежоспособността е определена 08.08.2016 г., като се определи нова
начална дата на неплатежоспособност – 28.12.2016
год.
В
контекста на направените от съда правни изводи, постановеното решение на ВОС е
неправилно само в частта относно определената начална дата на
неплатежоспособност.
Искане
за присъждане на разноски във въззивнто производство е направено само от „БОН
МАРИН ЛОДЖИСТИК“ ООД, чиято жалба е неоснователна, поради което разноски не се
дължат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ
решение N 149/27.02.2018 г. на ОС – Варна, постановено по
т.д.1271/2016 год., в частта с която е обявена неплатежоспособността на длъжника
"БУЛМИНЕРАЛ"АД, ЕИК *********, със седалище гр.Варна с начална дата 08.08.2016 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
начална дата на
неплатежоспособността 28.12.2016 год.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в търговския
регистър.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на Агенцията по вписванията за вписване по партидата на дружеството.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС на
Република България в 7-мо дневен срок от
вписването му в ТР при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: