Определение по дело №82/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 784
Дата: 28 февруари 2013 г.
Съдия: Иво Харамлийски
Дело: 20131200200082
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение №

Номер

Година

17.3.2010 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.17

Година

2010

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Цветелина Цонева

дело

номер

20104100600053

по описа за

2010

година

Производството е по реда на чл. 378, ал. 5, във вр. Глава ХХІ НПК.

С Решение № ...../2009г., постановено по НАХД № ..... по описа на В. районен съд за 2009г., обвиняемите Н. П. Б. и Б. А. А., са признати за виновни, за това че в периода 30.10.2007г. до 14.11.2007г. включително, в Г. Т., в качеството си на управители на търговско дружество ”А. К. М.” ООД- гр. В. Т., в петнадесетдневен срок от спиране на плащанията по Ревизионен акт № .../10.10.2007. не поискали от ВТОС да бъде открито производство по несъстоятелност – престъпление по чл. 227 Б, ал.2, вр.ал.1от НК, като на основание чл. 78 А са освободени от наказателна отговорност и им е наложено административно наказание „глоба” в размер на по 500лв/ петстотин лева/.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от обвиняемите, с искане за неговата отмяна. В жалбата си пред въззивната инстанция, обвиняемите излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Посочва се още, че наложеното наказание е явно несправедливо. Това което се иска с жалбата е решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се оправдаят жалбоподателите.

Представителят на В. окръжна прокуратура поддържа становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде потвърдено.

Жалбоподателят Н. Б. поддържа депозираната жалба и изложените аргументи в нея.

Жалбоподателят Б. А. също поддържа депозираната жалба.

Окръжният съд в качеството си на въззивна инстанция, като обсъди развитите в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, извърши цялостна служебна проверка на решението по реда на чл. 314, ал. 1 НПК, прие за установено следното:

Подадената въззивна жалба е неоснователна. От извършената служебна проверка по реда на чл. 314, ал. 1 НПК не се констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, при разглеждане на делото в първоинстанционния съд, както и при постановяване на решението, които да водят до отмяната му на това основание. От тук следва да се обсъди обосноваността и приложението на материалния закон. Това налага обсъждане на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че с решение №.../30.05.05г. по ф.д.№ ...2005г. на ВТОС е било регистрирано търговското дружество ”А. К. М.” ООД със седалище и адрес на управление гр. В. Т.. Съдружници към момента на регистрацията били Н. П. Б., Б. А. А. и Е. К. С. Дружеството се управлявало от Н. П. Б. и Б. А. А., заедно и поотделно.

С Решение № .... от 28.06.2007г по ф.д.№ ..../2005г. на ВТОС са вписани и отразени промени в търговския регистър. Е. С. е прехвърлила своя дял на Н. Б. и Б. А..Същата е заличена като съдружник.

На 16.01.2008г двамата управители прехвърлят своите дялове на Д. А.. В Агенция по вписванията е извършена пререгистрация на дружеството, като е записан новия управител и дружеството е вписано като ”А. К. М.” ЕООД.

В дружеството е извършена ревизия от органа по приходите на ТД на НАП- гр. В.Т.. Съставеният Ревизионен акт № ..../10.10.2007г. е връчена на 15.10.2007г на Н. П. Б., в качеството му на управител и представител на ”А. К. М. ” ООД. Ревизионният акт установява данъчни задължения в размер на 14 122.75 лв. и лихви за просрочие в размер на 2 517.56лв. Срещу ревизионният акт е подадена жалба от другия управител Б. А. А.. Жалбата е подадена до директора на ТД на НАП – гр. В. Т.. Същата е оставена без движение, като просрочена. Срещу решението на директора е подадена жалба от управителя Б. А.. С определение №.. от 18.12.2007г. на Административен съд –гр. Велико Т., жалбата срещу решението на директора е отхвърлена.

В досъдебното производство е назначена графическа експертиза, извършена от вещо лице М. М. В заключението е установено, че подписът положен на разписката от Ревизионен акт №.../10.10.2007г. е на Н. П. Б..

В хода на досъдебното производство е назначена съдебно- икономическа счетоводна експертиза, извършена от вещо лице Д. М. В заключението е установено, че по публичните задължения на дружеството не са извършени плащания. Установява се още, че дружеството не разполага с движимо и недвижимо имущество, както и с парични средства.Същото е спряло плащанията по публичните задължения на 30.10.2007г., от която дата дружеството се намира в трайна неплатежоспособност. Коефициентът на ликвидност към 31.12.2007г е със следните стойности: коефициент за бърза ликвидност със стойност под единицата , а коефициент за незабавна ликвидност със стойност нула.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин въз основа на писмени и гласни доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, настоящият състав на Великотърновския окръжен съд намира, че трябва да бъдат направени следните правни изводи:

Обвиняемите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.227б, ал.2, във вр. ал.1 НК. Същите не са извършили задължението си, предвидено в закона. Като управители на дружеството не са подали молба до ВТОС за откриване на производство по несъстоятелност в петнадесетдневен срок /от 30.10.2007г до 14.11.2007г./. Изпълнителното деяние е осъществено от обвиняемите чрез бездействие, изразяващо се вне подаване на молба до окръжния съд по седалището на търговеца за откриване на производство по несъстоятелност. Престъплението по чл.227б, ал.2, във вр. ал.1 НК е формално, като до изтичане на 15-дневния срок от изпадане в неплатежоспособност то не е съ±тавомерно и след изтичане на 15-дневния срок то е довършено.

Доводите на защитата е, че липсва умисъл за престъпление по 227б, ал.2, във вр. ал.1 НК, доколкото двамата управители са считали, че са в напълно законна процедура за атакуване на ревизионен акт, поради което същият не е влязъл в сила и не станал изискуем, са неоснователни.

На първо място двамата управители са знаели, че имат установено публично правно задължение към ТД на НАП- гр. В. Т.. В процесния случай ДРА №../10.10.2007г. е връчен на Н. П. Б. в качеството на управител на „А. К. М.” ООД. Това се потвърждава и от съставената в хода на разследването графическа експертиза. Тоест, действително лицето Н. П. Б. в качеството на управител на „А. К. М.” ООД е знаел за задълженията на фирмата.

Доколкото другият управител Б. А. А. е подал жалба срещу ревизионния акт, става ясно , че знание за тези задължения е имало и от негова страна.

Това, че ревизионният акт е обжалван не може да изключи отговорността на двамата управители. Изрично е предвидено в разпоредбите на чл.127, ал.1 ДОПК, че установеното с ревизионен акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14 дневен срок от връчването на акта. Според разпоредбата на чл.153, ал.1 ДОПК обжалването на акта не спира изпълнението му. С оглед на тази норми, дори и да се обжалва акта, задължението на двамата управители не може да отпадне. Тоест няма как да бъде изключен умисъла доколкото двамата са знаели, че дружеството има установени публично правни задължения и доколкото те като управители и представители на дружеството имат скрепени от закона задължения, неизпълнението, на които води до наказателна отговорност. Задълженията на управителите произтичат непосредствено от закона и са свързани с качеството им на управители и представители на неизправното търговско дружество.

Не може да се говори за липса на умисъл, когато заключението на съдебно-икономическата експертизата ясно и точно сочи, че дружеството няма налични материални активи и парични средства със стойността, на които да е в състояние да погаси определените и станали изискуеми данъчни задължения, които по своята същност са публично- правни задължения към държавата. Още повече и когато дружеството реално е изпаднало в състояние на неплатежоспособност.Разпоредбата на чл.608, ал.1 НК предвижда че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Тоест доколкото двамата обвиняеми са заемали ръководна длъжност, неминуемо следва да са знаели че дружеството не разполага с активи, и че не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение. В чл.608, ал.2 ТЗ се предвижда че неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е спрял плащанията. Според експертизата спиране на плащанията е имало към дата 30.10.2007г. Като управляващи дружеството Б. и А. следва да са знаели, че от същата дата трябва да поискат от съда по регистрация на дружеството да бъде открито производство по несъстоятелност в предвидения от закона срок.Това не е реализирано.

Налице е бил пряк умисъл доколкото двамата управители са знаели, че дружеството е неплатежоспособно и не са изпълнили законовото си задължение да подадат в срок молба до съда по регистрация на дружеството.

За инкриминираното деяние, за което са признати подсъдимите за виновни в особената част на наказателния кодекс е предвидено наказание „Лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева”. Налице са кумулативно дадени предпоставки за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК.

С оглед на това съдът намира, че на обвиняемите Н. П. Б. и Б. А.А., правилно е наложено административно наказание „Глоба” като размерът е ориентиран към минимума предвиден в закона, а именно 500 лева. Определеното административно наказание в посочения размер в най-пълна степен ще способства за постигане на целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, а именно да се въздейства предупредително върху лицата, като така наложената санкция няма да се яви необосновано висока и същевременно ще окаже своето предупредително и възпиращо въздействие върху обвиняемите.

По гореизложените мотиви, жалбата на обвиняемите се явява неоснователна, а решението на районния съд е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено

Предвид изложените съображения и на основание чл. 378, ал. 5 НПК съдът,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № .../03.12.2009г. по АНД № ..../ 2009г. на В. РАЙОНЕН СЪД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:

Решение

2

056172DAC52B0763C22576E9002F3F42