№ 19
гр. Б., 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря М.К.П.
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20211810200263 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
АН. В. К. с ЕГН********** с постоянен адрес – с.Н., обл.В.Т. е
обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник отдел към ОДМВР – София, отдел „Охранителна
полиция“ ОДМВР - София, упълномощен със заповед № *** от ***г. на
МВР, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
300.00лева и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП на основание чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на
150.00лева и за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП на основание чл.177,
ал.1, т.4 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 150.00лева. В жалбата се излага съображения за
незаконосъобразност на НП, и се иска същото да бъде отменено изцяло, със
законните последици.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателят
не се явява и не се представлява.
Въззивната страна – ОДМВР - София, редовно призована, не
изпраща представител в съдебно заседание, но писмено се изразява
становище по жалбата, като се иска процесното НП да бъде потвърдено и се
1
прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: АУАН № ***/***г.; докладна записка от Д.П.; ЗППАМ №
***/***г.; ЗППАМ № ***/***г.; справка за първоначална регистрация и
собственици на МПС; заповед № ***г. на АПИ; заповед № ***г.; заповед №
***г.; справка за нарушител/водач – заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите ДР. СТ. П. – актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор ” ОДМВР- София, Сектор „ПП” и ИВ. ХР.
ИВ., се установява следната фактическа обстановка:
На ***г. около 21.20ч. свидетелите ДР. СТ. П. и ИВ. ХР. ИВ. –
полицейски служители при ОДМВР - София били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение на автомагистрала „Хемус”,
като в участъка на 39-ти км. в пътното платно, в посока гр.София, спрели за
проверка движещия се по същото платно влекач м.“ДаФ” с рег.№***, с
максимално допустима маса 19500кг., управляван от жалбоподателя АН. В.
К., и теглещ прикачено полуремарке с рег.№***. При проверката К. не
представил свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС и
полицейските служители установили, че същият е лишен да управлява МПС
по административен ред. Тъй като двамата полицейски служители знаели, че
в района на 47-ми км. на АМ Хемус/пътен възел Б./ е поставен знак В-4 с
оглед въведена временна организация за движение на МПС над 12т със
заповед на АПИ №***г., а управляваното ППС от жалбоподателя я
надвишавала, както и за констатираните други две нарушения св. П. съставил
АУАН № ***/***г. на жалбоподателя в присъствието на св. И.. Съставения
АУАН бил предявен на жалбоподателя за запознаване със съдържанието и
същият отказал да го подпише, което било удостоверено с подписа на
свидетел.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление №*** от ***г., от Началник отдел към ОДМВР –
2
София, отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР - София.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите П. и И., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви както вътрешно така и помежду си.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично
основателна.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства, не
установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението
по чл.6, т.1 от ЗДвП. Видно от показанията на свидетелите и съставения
АУАН, е че те са спрели ППС, управлявано от Вачев в района на 39-ти км.
на АМ „Хемус”, в посока гр.София, като тогава те не са имали видимост до
участъка на 47-ми км., където е следвало да се намира горецитирания пътен
знак, въвеждащ забрана за преминаване в посока гр.София с маса над 12т.
Свидетелите П. и И. не са видели навлизането на процесния автомобил в
района на 47-ми км. на АМ „Хемус”, не са установили по това време /на
навлизането в забранения за ППС над 12т.. участък/ кой е управлявал влекач
м.“ДаФ” с рег.№***, както и дали в действителност знака В-4 не е бил
временно отстранен, или същият да е в такова състояние, че да не е видим за
водачите на МПС. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са
ангажирани доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод,
че К. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП
в частта му по отношение на вмененото на Вачев нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му
част.
По отношение на нарушенията в пункт 2 и 3 на атакуваното НП
съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода
на административно-наказателното производство и счита, че в
3
административно-наказателното производство не е било накърнено правото
на защита на Вачев. Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП е описано
пълно и точно извършените нарушения, обстоятелствата, при които са
осъществени. В НП правилно са цитирани разпоредбите, които са
нарушени, както и санкционните норми. С оглед на това, съдът счита, че
при издаването на НП по отношение на пункт.2 и пункт 3 са спазени
разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН. В
този смисъл съдът, намира доводите за допуснати съществени нарушения при
съставянето на АУАН и издаването на НП, изброени в жалбата за
неоснователни.
Поради всичко изложено по- горе, настоящия състав намира, че
безспорно жалбоподателят е извършил нарушенията по чл.150А, ал.1 от
ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП тъй като на процесната дата и място е
управлявал МПС, след като е бил лишен от това право по административен
ред и същото МПС е било спряно от движение.
Правилно административно наказващия орган е приел, че
жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, тъй
като на посочените в НП дата и място е управлявал МПС, след като е бил
лишен от право да управлява МПС, както и че управлението на същото МПС,
което е било спряно от движение е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.2
от ЗДвП.
Правилно за гореописаното нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, АНО е наложил на К. наказание
"Глоба", в размер на 150.00лв., което е малко над минималния размер, с
оглед наличието на отегчаващи отговорности обстоятелства, а именно
наложените му преди това множество наказания за нарушения на ЗДвП.
Правилно за гореописаното нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП АНО на
основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, АНО е наложил на К. наказание
"Глоба", в размер на 150.00лв., което е малко над минималния размер, с
оглед наличието на отегчаващи отговорности обстоятелства, а именно
наложените му преди това множество наказания за нарушения на ЗДвП. В
този смисъл съдът намира, че следва да потвърди НП в частта му за
нарушенията по чл.150А, ал.1 от ЗДвП и по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
4
отменено в пункт 1 – за нарушението по по чл.6, т.1 от ЗДвП, и да бъде
потвърдено по отношение на останалата част на същото.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът
съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението
на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното
наказание. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв.
същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение към минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, но над него, а именно за
сумата от 100 /сто/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3 вр. с ал. 1
от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за
юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от
50.00лева /петдесет лева/.
При този изход на делото на осн. чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.189, ал.3
от НПК, на жалбоподателя следва да се възложи заплащането на направените
във въззивното съдебно производство разноски - в размер на 89.51 лева
/осемдесет и девет лева и 51ст. /- заплатени пътни разноски на явилите се
свидетели, в полза на РС-Б..
5
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №*** от ***г., издадено от
Началник отдел към ОДМВР – София, отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР
- София, упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР в частта му, с
която на АН. В. К. с ЕГН********** с постоянен адрес – с.Н., обл.В.Т. ,
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00лева и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец, като
неправилно и незаконосъобразно, и
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част наказателното
постановление №*** от ***г., издадено от Началник отдел към ОДМВР –
София, отдел „Охранителна полиция“ ОДМВР - София, упълномощен със
заповед № *** от ***г. на МВР, издадено против АН. В. К. с
ЕГН********** с постоянен адрес – с.Н., обл.В.Т., като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА АН. В. К. с ЕГН********** с постоянен адрес – с.Н.,
обл.В.Т. да заплати на ОДМВР – София сумата в размер на 50.00лева
/петдесет лева/ представляващи разноски по АНД№263/21г. по описа на РС-
Б. - юрисконсулстко възнаграждение за процесуално представителство.
ОСЪЖДА АН. В. К. с ЕГН********** с постоянен адрес – с.Н.,
обл.В.Т. ДА ЗАПЛАТИ в полза на РС-Б. сумата от 89.51 лева /осемдесет и
девет лева и 51ст. /- заплатени пътни разноски на явили се по делото
свидетели.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6