Р Е Ш Е Н И Е
№ 260037
гр.
Русе, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенски
окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на единадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
БОЯН ВОЙКОВ-мл.с.
при
секретаря Ева Д. като разгледа докладваното от съдия ТАРАЛАНСКА В.търг.д. № 352
по описа за 2020 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Г.Й.Г., ЕГН **********,*** чрез
адв. З.П. *** против Решение № 653/04.06.2020
г., постановено по гр.д. № 139 по описа за 2020 г. на Районен съд Русе, с което
е признато за установено, че дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „*** ЕИК *********,
представлявано от управителя Р. И. М. – Т., сумите от 1 114,45 лв, представляваща
част от неплатена главница
по Договор за потребителски кредит №FL566523/21.01.2011 г. и Анекс
№1/06.03.2012 г. към него, със
законната лихва върху нея, считано от 26.11.2019
г. до окончателното плащане, сумата от 1
029,60 лв - договорна лихва за периода 21.07.2017 г. - 18.09.2019 г. и
сумата от 2 353,99 лв – мораторна лихва за периода 26.11.2016 г.
- 25.11.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 3366/28.11.2019 г. по ч.
гр. дело № 7019/2019 г. по описа на РРС. В жалбата са развити подробни
съображения за неправилност на обжалваното решение като постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на
материалния закон и необоснованост на формираните изводи относно правно релевантните факти по спора.
Въззиваемата страна по жалбата “ЕОС
Матрикс” ЕООД гр. София счита същата за неоснователна, а
решението на РРС за правилно и
законосъобразно и моли то да бъде потвърдено. Развива подробни съображения.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество – същата е частично
основателна.
Не е налице несъответствие между установените
по делото обстоятелства и тези, въз основа на които съдът е мотивирал своето решение.
Районният съд е обсъдил релевантните за спора факти и доказателства, както и
доводите на страните, и след обсъждането им е направил своите изводи за
основателността на заявената претенция за главница общо в размер на
1 114,45 лв, претендирана съобразно молбата – уточнение вх. № 263356/25.11.2020 г. за падежиралите
вноски от № 47 с падеж 21.12.2014 г. до вноска № 63 с падеж 21.04.2016 г. и
частично от вноска № 64 с падеж 21.05.2016 г. по погасителния план към Анекс №1/06.03.2012 г. към Договор за потребителски кредит
№FL566523/21.01.2011 г. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
направеното по отношение на това задължение възражение от ответната страна за
погасяването му по давност, квалифицирайки падежиралите вноски като периодични
плащания.
С тълкувателно решение
№3/18.05.2012г. постановено по т.дело
№3/2011г. на ОСГТК на ВКС е разяснено съдържанието на понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД, като е прието, че това понятие се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. По въпроса за естеството на вземанията за главница
по договор за кредит и по-конкретно дали задълженията за месечни погасителни
вноски представляват периодични плащания има трайна практика на ВКС, обективирана
в Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ІІІ г. о.; Решение №261
от 12.07.2011г. по гр.д. №795/2010 г. на ІV г. о., Решение №38/26.03.2019г. по
т.д.№1157/2018г. на ІІ т.о. и др. В тези решения ВКС приема, че уговореното
между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. В Решение №38/26.03.2019г.
съставът на ІІ т.о. излага аргументи, че горното разбиране съответства изцяло и
на дадените с ТР №3 от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения
относно съдържанието на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111,
б. ”в” ЗЗД, тъй като периодичните задължения, макар да са породени от един и
същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за
престациите и на двете страни по договора. Като излага мотиви, че по отношение
на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на
банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
длъжника за връщането й е повтарящо се, както и че връщането на предоставената
за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност
изпълнение на основното задължение на длъжника на части /чл.66 ЗЗД/, съставът
на ВКС отговаря, че приложима по отношение на това задължение е общата
5-годишна давност по чл.110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок
за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на отделните погасителни вноски.
В конкретния случай заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано в
канцеларията на РРС на 26.11.2019 г., поради
което всички плащания за главница, падежирали след 26.11.2014 г. се
явяват дължими и не са погасени по давност. Предвид изложеното претенцията на
ищеца за главница по падежирали вноски за визирания в молбата – уточнение
период от 21.12.2014 г. до 21.05.2016 г. се явява основателна.
Предвид обстоятелството, че
предявените акцесорни искове за договорна и мораторна лихва касаят различни
периоди от този по главния иск, и за които периоди не е установена главницата,
то същите само на това основание следва да бъдат оставени без уважение.
Претенцията за договорна лихва е за период от 21.07.2017 г. до 18.09.2019 г.,
но главница за този период не се претендира, за да може да бъде установена
базата, върху която същата следва да се начисли. Аналогично е положението и по
отношение претенцията за мораторна лихва – същата се претендира върху цялата
неизплатена главница визирана в размер на 7 738,52 лв за период от
26.11.2016 г. до 25.11.2019 г., без тази главница да е установена по безспорен
начин.
С оглед на изложеното, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в частта, с
което е признато за установено, че Г.Й.Г. дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД гр.
София, сумата от 1
029,60 лв - договорна лихва за периода 21.07.2017 г. - 18.09.2019 г. и
сумата от 2
353,99 лв – мораторна лихва за периода
26.11.2016 г. - 25.11.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 3366/28.11.2019 г. по ч.
гр. дело № 7019/2019 г. по описа на РРС, и потвърдено в останалата част.
С
оглед изхода на спора на
основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати направените
по настоящето производство разноски, както и тези пред РРС по гр.д. № 139/2020
г. съобразно частичното уважаване на претенцията, но доколкото справки по чл.
80 ГПК няма представени и от двете страни, такива не се присъждат за
производството пред РОС, а тези пред РРС следва да бъдат редуцирани до 340,68
лв за заплатена държавна такса и
възнаграждение вещо лице.
Съгласно
т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №4/2013г., съдът който
разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Предвид
изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 67,50 лв - заплатена
държавна такса по ч.гр.дело № 7019/2019г. по описа на РРС съобразно
уважената част от претенцията.
Мотивиран
така, Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
653/04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 139 по описа за 2020 г. на Районен
съд Русе в частта, в която е признато за
установено по отношение на Г.Й.Г., ЕГН **********,***, че същият дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „***, ЕИК *********,
представлявано от управителя Р. И. М. – Т., сумата от 1 029,60 лв - договорна лихва за
периода 21.07.2017 г. - 18.09.2019 г. и сумата от 2 353,99 лв – мораторна лихва за периода 26.11.2016 г.
- 25.11.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 3366/28.11.2019 г. по ч.
гр. дело № 7019/2019 г. по описа на РРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “ЕОС
Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „***, ЕИК
*********, представлявано от управителя Р.И.М. – Т. иск против Г.Й.Г.,
ЕГН **********,*** за признаване за установено, че последният дължи
на дружеството сумата от 1
029,60 лв - договорна лихва за периода 21.07.2017 г. - 18.09.2019 г. и
сумата от 2
353,99 лв – мораторна лихва за периода
26.11.2016 г. - 25.11.2019 г., присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 3366/28.11.2019 г. по ч.
гр. дело № 7019/2019 г. по описа на РРС като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
653/04.06.2020 г., постановено по гр.д. № 139 по описа за 2020 г. на Районен
съд Русе в частта, в която е признато за
установено по отношение на Г.Й.Г., ЕГН **********,***, че същият дължи на “ЕОС Матрикс” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.София, район „***, ЕИК *********,
представлявано от управителя Р. И. М. – Т. сумата от 1114,45 лв, представляваща
част от неплатена главница
по Договор за потребителски кредит №FL566523/21.01.2011 г. и Анекс №1/06.03.2012
г. към него, със
законната лихва върху нея, считано от 26.11.2019
г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г.Й.Г.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ЕОС Матрикс” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „***, ЕИК *********, представлявано от управителя Р.
И. М. – Т. съобразно уважената част от
претенциите сумата от 340,68 лв за
заплатена държавна такса и възнаграждение вещо лице по гр.д. № 139/2020 г. по
описа на РРС и сумата от 67,50 лв за
заплатена държавна такса по
ч.гр.дело № 7019/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: