РЕШЕНИЕ
№ 338
гр. Пловдив, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20255300500380 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от „Юробанк
България“ АД, против решение №5124 от 19.12.2024 г., постановено по
гражданско дело №4813/2024 г. по описа на ПдРС, ХІІ граждански състав, с
което е осъдено на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД „Юробанк
България“ АД (като правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“
– клон България), да заплати на Н. И. Д., сумата от 329.49 лв., представляваща
заплатена от ищеца и получена от ответника (в условията на универсално
правоприемство чрез прехвърляне на търговското предприятие от
кредитодателя на ответника) без основание сума по договор за потребителски
кредит *** от 16.02.2022 г., сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ КЧТ, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 14.03.2024 г., до окончателното плащане; осъдено е на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Юробанк България“ АД да заплати на Н. И. Д.
сумата в размер на 292.50 лв. – сторени разноски в производството, както и на
адв. К. Й. К. сумата в размер на 400 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство по делото в полза на
материално затруднено лице.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на съдебния акт. Неправилно е прието, че
1
застрахователната премия е следвало да бъде включена в разходите,
формиращи ГПР, а в случая договорът за застраховка е сключен след
сключване на договора за кредит. Застраховката „Защита на плащанията“ е
незадължителна услуга, като няма нарушение на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
Иска се отмяна изцяло на атакуваното решение и постановяване на ново, с
което исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски за
двете инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се
излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и се
иска първоинстанционното решение да се потвърди, а на страната да се
присъдят разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗАдв.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира
следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда
от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на
правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и
допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца
твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната
квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени
с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Решението е и
правилно, като на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съдебен акт.
С оглед наведените от страните доводи, касаещи постановения
съдебен акт, следва да се отбележи следното:
Предявен е иск за връщане на недължимо платени суми по договор
за потребителски кредит с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.
Производството пред първата инстанция е образувано по искова
молба, подадена от Н. И. Д. срещу „Юробанк България“ АД, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 лв., платена при
2
начална липса на основание по договор за потребителски кредит *** от
16.02.2022 г., сключен между ищеца Д. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ /правоприемник на което е „Юробанк България“
АД/, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба –
14.03.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание на 19.11.2024 г. е допуснато увеличение
размера на иска от 50 лв. на 329.49 лв.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ договор за
потребителски кредит *** от 16.02.2022 г., посоченото дружество е
предоставило на ищеца заем в размер от 4000 лева при фиксиран лихвен
процент от 18.06% и годишен процент на разходите от 21.34%. Ищецът
следвало да върне сумата от 6782.40 лева, разпределена на 48 вноски в
периода от 15.03.2022 г. до 15.02.2026 г., при месечна погасителна вноска в
размер на 141.30 лева. Освен главницата по договора, заемателят следвало да
заплати и премия по застраховка „Защита на плащанията“ по потребителски
кредити на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, която
възлизала на сумата от 1138.56 лева. Застраховката била сключена с Кардиф
Животозастраховане, клон България с лиценз №5020054, като дружеството
било регистрирано във Франция, а премията била за „защита на плащанията“
и покривала следните рискове: пакет „Стандарт“, независимо от размер на
кредита, включваща смърт в резултат на злополука или заболяване;
инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване; безработица
над 30 дни, и пакет „Комбинирана защита“, включваща смърт в резултат на
злополука или заболяване; инвалидизация над 70% в резултат на злополука
или заболяване; безработица над 30 дни. Първият пакет покривал рискове до
100000 лева, а вторият - до 5000 лв. Допълнително следвало да бъде заплатена
и такса ангажимент в размер на 100 лева. Ищецът счита, че сумите по
договора са изцяло изплатени на ответника. Наведени са доводи, че
процесният договор е недействителен поради противоречието му с
изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - размерът на
шрифта, на който е изготвен договора, е по-малък от 12, като същото се
отнасяло за погасителния план и за застрахователния пакет по застрахователна
програма „Защита на плащанията“. Изтъква, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 19
ЗПК застрахователните полици са част от договора за кредит. При
изчисляване на ГПР по кредита не са взети предвид застрахователните премии
по застраховката, както и таксата за разглеждане на искането за отпускане на
кредит. Твърди се, че ГПР е неправилно изчислен, поради което посоченият в
договора размер не е действително прилагания и се допуска нарушение на
чл.143, ал.1, т.18 ЗЗП. Сочи се, че неправилното изчисляване на ГПР води до
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 19, ал. 2 ЗПК. Счита,
че липсата на точен размер на ГПР, респективно оскъпяването на кредита,
въвежда в заблуждение ищеца, което е в нарушение на добрите нрави и на
чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики. С оглед
3
изложените съображения за недействителност на процесния договор се
поддържа, че на връщане подлежи единствено заемната сума, която се твърди,
че е изплатена от потребителя. Уточнява се, че поради прехвърляне на
търговското предприятие насочва иска си срещу правоприемника „Юробанк
България“ АД. Отправено е искане за присъждане на разноски, в това число и
на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в
който ответникът оспорва иска. Твърди се, че процесният договор за кредит е
съставен в писмена форма, на траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора са представени на шрифт Garamond с размер 12,
а погасителният план е инкорпориран в съдържанието на споразумението.
Сочи, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК.
Поддържа, че по желание на ищеца е сключена застраховка „Защита на
плащанията“ при общи условия, като от застрахователя е издаден
застрахователен сертификат. Счита, че в разпоредбите на Кодекса за
застраховането не се съдържа изискване за определен вид или големина на
шрифта, на който да бъдат съставяни документите по застрахователните
правоотношения. Според ответника, в настоящия случай не е приложимо
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 19 ЗПК, тъй като застраховката е сключена по
желание на ищеца, не е била предпоставка за отпускане на кредита или
отпускането му при конкретно предлаганите условия. Оспорват се
твърденията в исковата молба за неправилно изчисляване на ГПР по договора
поради невключване на застрахователни премии по групов застрахователен
договор №6/2009 и такса за разглеждане на искане за отпускане на кредита.
Поддържа се, че подобен застрахователен договор няма, както и, че в договор
№ *** от 16.02.2022 г. не е налице подобна такса. Навеждат се доводи, че в чл.
2 от кредитното споразумение е предвидена такса ангажимент, но същата е
включена в ГПР по кредита. В ГПР не следва да се включва застраховката,
понеже е по желание на ищеца и сключването не представлява условие за
отпускане на заема или усвояването му при определени условия. Ищецът е
имал възможност да прекрати застрахователното правоотношение по всяко
време, без това да доведе до неблагоприятни правни последици по кредитното
правоотношение. Сключването на кредита предхожда сключването на
застраховката. Годишният процент на разходите е изчислен правилно и
взетите предвид допускания са посочени, поради което не е налице нарушение
на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Застраховката представлява
допълнителна незадължителна услуга, а „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ е кредитор по договора за кредит и застрахователен
посредник по застрахователното правоотношение. Посочва се, че в качеството
си на кредитор същият е имал правото да получи съответното месечно
плащане по кредита, а в качеството си на застрахователен посредник е имал
законово задължение да опосредява превода на сумата по застрахователната
премия от застрахования към застрахователя, което е за улеснение за
потребителя. Ищецът не е въведен в заблуждение, тъй като същият е
4
подробно информиран за параметрите както на кредитното, така и на
допълнителното застрахователно правоотношение и е направил обоснован
избор да встъпи и в двете. Отправено е искане за присъждане на разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Между ищеца и кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ – клон България с ЕИК *** е сключен по електронен път договор за
потребителски кредит *** от 16.02.2022 г., като на кредитополучателя е
предоставена сумата от 4000 лв., от която 3900 лв. са реално получени
съгласно платежно нареждане от 16.02.2022 г., а 100 лв. от кредита са
удържани за такса ангажимент. В договора е уговорена възнаградителна лихва
в размер на 18.06%, а ГПР е посочен като 21.34%. Цялата сума за плащане по
кредита възлиза на 6782.40 лв., а срокът за издължаване е 48 месеца.
Сключен е и договор за застрахователно посредничество между
страните по договора за кредит, във връзка с който е издаден и сертификат №
*** за застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на
потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А. – клон България“ и допълнителна медицинска услуга „Второ
медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International. Предвидено е в
договора за кредит заплащането на застрахователна премия в размер на
1138.56 лв.
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, шрифтът на договора за кредит и на погасителния план е
Garamond, 12 pt, а на договора за застрахователно посредничество и на
сертификата за застраховка – Arial Narrow, 10 pt.
Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, в ГПР по договор за кредит са включени като разходи
възнаградителната лихва и таксата ангажимент; ГПР е изчислен съобразно
формулата, посочена в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК;
кредитодателят е заплащал на застрахователите сумите, получени от
кредитополучателят в периода от 31.03.2022 г. до 30.06.2022 г. в общ размер на
71.16 лв. Ищецът е платил 4329.49 лв. на ищеца във връзка с договора за
кредит, които са разпределени по пера, посочени в заключението.
Прието е, че е общоизвестно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България“ КЧТ е продало търговското си предприятие на
„Юробанк България“ АД, която сделка е вписана в ТРРЮЛНЦ на 06.06.2023 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел, че
е сключен договор за кредит, реалното отпускане на заетата сума,
предсрочното погасяване на кредита и наличието на застрахователно
правоотношение, като е и прието, че договорът за кредит е недействителен,
тъй като ГПР е посочен некоректно - позовал се е на разпоредбата на §1, т. 1
от ДР на ЗПК, че застрахователната премия съставлява разход за допълнителна
услуга, свързана с договора за кредит, като същата е част от общите разходи
5
по кредита, когато застраховката е задължително условие за сключване на
договора, както и на решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22,
според което разходи за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита“, когато те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит, а
преценката за неравноправност на клаузи за допълнителни разходи по кредита
зависи от това, дали те са явно непропорционални спрямо размера на
отпуснатия заем.
Съдът е приел, че сумата на заема, получена реално от
потребителя, е 3900 лв. (тъй като таксата ангажимент в размер на 100 лв. се
удържа от общия размер на кредита 4000 лв. съгласно чл. 2, изр. последно от
условията по договора), а размерът на застрахователната премия – 1138.56 лв.
- е повече от една четвърт от главницата, като е явно непропорционален
спрямо размера на получаваната сума. Размерът на застраховката води до
извод за неравноправност на клаузата за нейната дължимост.
Кредитополучателят не е имал възможност да избира с кое лице да бъде
сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а кредитодателят
има директна полза от застрахователното правоотношение, понеже
кредитодателят е застрахован, т.е. ползващо се по застраховката лице. Прието
е, че кредитодателят неправилно е посочил общия размер на кредита – вместо
4000 лв., както е посочен в СЕФ и в договора за кредит (стр. 1, параметри на
кредита), реално потребителят получава само 3900 лв. Изложеното
заблуждава потребителя по отношение размера на кредита, от една страна, а
от друга – допуска се върху тези 100 лв. да се начислява както
възнаградителна лихва, така и да се включат в общите разходи по кредита.
Изложени са и съображения, че, противно на твърденията на ответника,
застрахователното правоотношение е тясно свързано с договора за кредит,
като условие за усвояване на кредита е застрахователните премии да се
заплащат директно на застрахователя. От една страна, застраховката не е
задължителна за сключване на договора за кредит, но, от друга, ако не се
превеждат директно застрахователните премии на застрахователя, кредитът
няма да бъде усвоен, т.е. да бъде реално предаден на потребителя, което е
пречка за сключване на договора, тъй като заемът е реален договор и се счита
за сключен с предаване на сумата. Средният потребител не могъл да достигне
до тези изводи при сключване на договора за кредит, за да направи преценка
дали да го сключи, поради което потребителят е въведен в заблуждение
досежно параметрите на кредита и не може да прецени икономическите
условия на същия и да го сравни с други кредитни продукти. „Общата
стойност на плащанията“, посочена в раздел „Параметри и условия“ на стр. 1
от договора за кредит, възлиза на 6782.40 лв., която сума включва главница в
размер на 4000 лв., застрахователна премия в размер на 1138.56 лв. и
възнаградителна лихва в размер на 1643.84 лв. Всичко изложено води според
съда до извод, че за процесната застрахователната премия може да се
приложат последиците, изведени от СЕС в цитираното решение – тя да се
6
включи в понятието „общи разходи по кредита“. Ето защо застрахователната
премия следва да намери израз в ГПР. Съдът е приел, че това не е сторено,
ГПР е нереално посочен в договора. Същевременно е отбелязано, че нито в
договора, нито в условията по него е посочено какви компонентни включва
ГПР (дали застрахователната премия и таксата ангажимент са включени в
ГПР), както и не са записани допусканията, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Тази неяснота създава пречки за
потребителя да направи сравнение с други кредитни продукти и да прецени
условията на заявителя като кредитор спрямо условията на други кредитори.
Таксата ангажимент по договора в размер на 100 лв. се включва в
главницата и се приспада след отпускането на кредита. На длъжника не се
отпуска сочения в договора размер на кредита, а със 100 лв. по-малко, което
представлява неравноправна клауза и не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора. Според съда е
неравноправно таксата да се включва в главницата по договора и върху нея да
се начислява договорна лихва, като по този начин изкуствено се увеличава
размера на искания от потребителя кредит, сумата за такса ангажимент
впоследствие се олихвява. Тъй като застрахователната премия и таксата
ангажимент имат характер на скрита печалба за кредитора, същите следва да
намерят явен израз в ГПР по кредита, а не да бъдат установявани посредством
заключението на съдебно-счетоводна експертиза. ГПР следва да е посочен в
реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да
прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради
неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора за потребителски
кредит, същият е недействителен на основание чл. 22 във връзка с
нарушението на императивната правна норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК,като
на връщане подлежи само чистата сума на главницата.
Изводите са правилни и законосъобразни и напълно се възприемат
от настоящата инстанция. С оглед доводите, наведени с въззивната жалба,
следва да се отбележи и следното:
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КТЧ е било
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 ЗКИ, доколкото в предмета на
дейност са включени банкови операции и операции по финансиране на
продажби на кредит, респективно - може да отпуска заеми. Ищецът в
първоинстанционното производство е физическо лице, което при сключване
на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е.
страните имат качествата на потребител и кредитор по смисъла на чл.9, ал.3 и
ал.4 ЗПК. Съдът, съгласно чл.7, ал.3 от ГПК, служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Той е длъжен да
провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на
договора.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10,
7
ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
императивните изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК
- изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл.23
ЗПК, а именно, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихвата и други
разходи.
Не се възприемат доводите на въззивника, че застраховката е
сключена по желание на въззиваемата, не представлява условие за отпускане
на кредита и не следва да се включва в ГПР. Видно от самия договор за
потребителски кредит (л.26 от първоинстанционното дело), в него е включена
застрахователна премия в размер на 1138.56 лв., вноските по застраховката се
заплащат заедно с вноската по кредита и са включени в размера на
погасителните плащания.
В случая, макар и формално да са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния
размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, е налице нарушение на
посочения текст. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение №1 начин.
Според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Необходимо е по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Според
§1, т.1 от ЗПК, " общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи
по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора
8
по смисъла на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК е възможно да заблуди средния
потребител относно цената и икономическите последици от сключването му.
Същевременно посочването на по - нисък от действителния ГПР представлява
невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се
окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на
член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че
клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и
влече недействителност на договора в неговата цялост.
В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването
като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР, без да е
посочена методика на формиране годишния процент на разходите /кои
компоненти са включени в него и как се формира в посочения размер от
21.34%/. Потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. От
заключението на ССЕ се установява, че застраховката по кредита не е
включена в размера на ГПР. Тя обаче е пряко свързана с отпускането на същия.
Твърди се, че е налице самостоятелно правоотношение на кредитополучателя
със застрахователя. Същевременно обаче в СЕФ за предоставяне на
информация за потребителски кредити е посочена обща сума, която следва да
се заплати, в размер на 6782.40 лв., т.е. с включена застраховка, а и изрично е
отбелязано там как се заплащат застрахователните премии. В договора за
кредит е отбелязано, че договорът за застраховка е свързан с договора за
кредит (чл.2). Нещо повече - сумата на застрахователната премия е включена в
договора за потребителски кредит, въпреки липсата на изрично предвидено
задължение според жалбоподателя за сключване на такава, и независимо от
твърдението му, че не е била задължителна за сключване, както и, че към
момента на сключване на договора за застраховка договорът за кредит вече е
бил подписан. Ето защо не се възприемат доводите в тази насока. Не се
обсъждат и доводите във връзка с договора за застраховка, тъй като предмет
на настоящето производство е действителността на договора за кредит.
По изложените съображения настоящият състав също счита, че
застрахователната премия е следвало да намери отражение в ГПР, което не е
направено. Според мотивите на цитираното и от първостепенния съд решение
от 21.03.2024 г. на СЕС по дело С-714/22 г., с оглед на съществения характер
на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си,
както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се
включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да
се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент.
9
Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му
на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички
споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и
пропорционален характер(т.55). Ето защо не се възприемат доводите на
жалбоподателя, че разходите за застраховка не следва да се включват в ГПР.
Договорът за кредит е недействителен и само на основание чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
По отношение на таксата ангажимент – безспорно същата е
включена в ГПР, посочено е и действието, за което се събира, както и
размерът. В случая обаче същата е удържана от размера на главницата, като и
върху размерът на таксата се е начислявала лихва, което води до генериране на
допълнителни приходи за кредитодателя.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, т.е.
само главницата. Безспорно по делото е установено, че въззиваемата страна е
заплатила на въззивника освен главницата по посочения договор, и
допълнително суми в размер на 329.49 лв. Тази сума съгласно цитирания по –
горе текст се явява недължимо платена и подлежи на връщане. Искът
правилно е уважен изцяло съобразно допуснатото изменение. Решението е
правилно и законосъобразно.
Въз основа на гореизложеното жалбата е неоснователна, а
решението на първостепенния съд – правилно и законосъобразно, като следва
да се потвърди.
Разноски са поискани от страните, като следва да се присъдят само
на въззиваемата страна. Ето защо на адв. К. следва да се заплати от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав, на основание чл.272 от ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №5124 от 19.12.2024 г.,
постановено по гражданско дело №4813/2024 г. по описа на Пловдивски
районен съд, ХІІ граждански състав.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на адв. К. Й. К. от АК ***, с личен № ***,
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11