Р Е Ш Е Н И Е
№ 354 04.10.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание на девети септември през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Зорница
Делчева с
участието на прокурора Петя Драганова като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева
КАН дело №307 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с
чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на ЦУ НАП гр. София,
чрез редовно упълномощен юрисконсулт при ТД на НАП Пловдив, против Решение №260103/15.03.2021г,
постановено по АНД №1327/20г. по описа
РС Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление №540321-F554479/07.10.2020г на Началник
отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив при ЦУ на НАП с наложена на „Джево-2014“
ЕООД имуществена санкция в размер на 3000лв, на основание чл.185 ал.2 от ЗДДС
за това, че на 01.06.2020г в 15.45ч при извършена контролна покупка на една
вафла на стойност 0.45ст, една запалка на стойнот 0.60лв и една минерална вода
на стойност 0.60ст, на обща стойност от 1.65лв, платени в брой от проевряващ,
преди легитимацията на П.А.А.– представляваща дружеството, не е издаден
фискален бон, нито ръчна касова бележка от кочан, отговаряща на изискванията на
Наредба Н-18/13.12.2006г, поради липсата на функциониращо ФУ в обекта.
Констатиран оборот от 60.60лв. При проверка в информационните масиви на НАП е
установено, че към 01.06.2020г има данни за регистрирано в НАП, ФУ с ИН DT521767 и ИН на ФП 0252767 за обекта в
село Копринка, ул. „Бузлуджа“ №46, стопанисван от дружеството, където е
извършена проверката, но същото не е било налично в търговския обект – магазин
за хранителни стоки. Лицето е дало обяснение, че ФУ е дадено на сервизната
фирма за обслужване, но в паспорта на ФУ липсва отбелязване на това
обстоятелство към момента на проверката. Нарушението е открито на 01.06.2020г и
води до не отразяване на приходи. Нарушен е състава на чл. 7 ал.2 от Наредба
Н-18/13.12.2006г на Министерство на финансите вр. с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.
За да отмени НП, РС Казанлък е приел, че действително в
деня на проверката фискалното устройство е било предоставено за сервизно
обслужване, установено от показанията на свидетеля на защитата Д.Ч., който го е
транспортирал до сервиза в град Казанлък и в 15.37ч на 01.06.2020г го е получил
обратно като по време на проверката е пътувал към търговския обект, което е
причината и управителката на дружеството да бъде в магазина. Обадил се на П.А.,
че носи касовия апарат, но в деня 01.06.2020г магазинът не е работил.
Разполагал е с оборотни средства в
размер на 50лв-60лв. Приел е, че за времето от 11.16ч до 15.37часа ФУ е било на
сервиз, съобразно представените писмени доказателства по делото – фактури от
01.06.2020г, издадени от сервизната фирма, както и договор за сервизно
обслужване, на които показанията на свидетеля кореспондират, както и че е
спорно дали сумата от 60.60лв представлява оборот от продажби, извършени без
налично в магазина ФУ или средства на дружеството, с които да връща ресто и да
закупува стоки. Касае се, според съда за дребна стопанска дейност в малко
населено място, а причината за извършване на нарушението не е да се укриват
приходи, а да се услужи на проверяващите.
При тези фактически обстоятелства по извършване на деянието и като е
взел предвид, че сумата от 60.60лв, колкото са установени в магазина, се
съдържа 49 пъти в размера на имуществената санкция от 3 000лв, е приел, че
се касае за маловажен случай, при който налагането на административната санкция
няма да постигне, а ще противоречи на целите на ЗАНН и на материалния закон. С
плащане на този размер на имуществена санкция ще се заличи търговската дейност
на дружеството, а не това е целта на административното наказване.
С касационната жалба се твърди неправилно приложение на
чл.28 от ЗАНН спрямо установените факти като се иска да бъде отменено
въззивното съдебно решение и да се постанови друго, с което да се потвърди
издаденото наказателно постановление с присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт за двете съдебни инстанции в общ размер от 240лв. В условията на
алтернативност се заявява възражение за прекомерност на възнаграждението на
един адвокат, заплатено от ответника по касационната жалба.
Ответника ДЖЕВО -2014 ЕООД, чрез редовно упълномощен
адвокат за всички съдебни инстанции, в писмено възражение иска от съда да бъде
оставено в сила въззивното съдебно решение. Изложени са подробни правни и
фактически мотиви в подкрепа на тезата, че се касае за формално покриване на
признаците на състав на административно нарушение, без способност за реално
накърняване на установения ред на държавно управление, конкретно деянието не е
довело до укриване на приходи. Изложени са и следните основания за
незаконосъобразност на НП в случай, че не се споделят изводите на въззивния съд
за приложение на чл.28 от ЗАНН: Действително в момента на проверката е
извършена продажба на стоки на обща стойност от 1.65лв, без в търговския обект
да е имало функциониращо ФУ, което спрямо правната квалификация на фактите,
като нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/2006г на МФ сочи на неяснота,
непълнота и на подвеждащо обвинение. Не се претендират разноски.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за основателност на касационната жалба, тъй като неправилно е
приложен чл.28 от ЗАНН при отмяната на НП с обжалваното въззивно съдебно
решение. Нарушението е безспорно установено, правилно е приложен материалния
закон при налагане на имуществената санкция, не са допуснати и нарушения на
правото на защита на санкционираното дружество в хода на производството по
ЗАНН. Нарушението е формално, но не може да бъде квалифицирано като маловажен
случай, доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност
на деянието и на дееца, както и предвид вида на обществените отношения, които
се засягат. Предлага на съда да отмени въззивното съдебно решение и да
постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Фактическото обвинение е за това, че при извършена
контрола покупка на 01.06.2020г в 15.45ч на стоки с обща стойност от 1.65лв, в
обект – магазин за хранителни стоки, в село Копринка, ул. „Бузлуджа“ №46,
стопанисван от дружеството, заплатени на управителя П.А.А.от проверяващата В.К.Б.
преди легитимацията, не е издаден фискален бон, нито ръчна касова бележка от
кочан, отговаряща на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г., поради
липсата на функциониращо ФУ в обекта. Не издаването на фискален бон, нито на
ръчна касова бележка е подведено правно като нарушение на правилата на чл. 7
ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ във връзка с чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС,
чието съдържание е следното: чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС- Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване
или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация,
регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във
връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление
на търговската дейност; а в т.4 на
чл.118 ал.4 от ЗДДС е посочено, че същата наредба определя издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от ИАС за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да
съдържат. Съответно чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г на МФ, издадена на
основание чл.118 ал.4 от ЗДДС въвежда
изрична забрана за извършване на продажби на стоки и услуги от лицата по чл.3
без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите посочени в същата Наредба. След
като правното обвинение е за нарушение на чл.7 ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г
на МФ, то фактическото следва да бъде за извършване на продажби на стоки и
услуги от лице по чл.3 от същата Наредба, без функциониращо ФУ, което
противоправно действие се доказва от извършената контролна покупка. В случая
като фактическо обвинение е отправено не издаването на фискален бон или ръчна
касова бележка от кочан като причина за това
бездействие, противоречащо на изискванията на чл.3 ал.1 от Наредбата е посочена липсата на регистрираното в НАП
фискално устройство към момента на извършване на търговската дейност.
Противоречието между фактическо и правно обвинение препятства в най-пълен обем
правото на защита на наказаното лице, защото е поставено в условията да
опровергава две различни обвинения. Наложената на основание чл. 185 ал.2 от ЗДДС имуществена санкция е за нарушение на чл.118 от ЗДДС, но извън случаите на
не издаване на документ по чл.118 ал.1 от същия закон, което се санкционира от
състава по чл.118 ал.1 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.118 ал.2 от ЗДДС е обща
спрямо конкретния административното наказателен състав на чл.185 ал.1 от ЗДДС,
предвиден за не издаване на документ по чл.118 ал.1 от същия закон – фискален
бон от ФУ, за извършване на който е повдигнато фактическото обвинение.
Приложената административно наказателна разпоредба на чл.185 ал.2 от ЗДДС е
несъответна на обвинение за не издаване на фискален бон от ФУ. Ответника по касационната жалба не претендира
заплащане на възнаграждение за юрисконсулт, не е представил списък на
разноските, нито доказателства за уговаряне и заплащане на възнаграждение, а се
представлява по силата на пълномощно за всички съдебни инстанции, поради което
възражението на касатора за прекомерност не следва да се обсъжда.
Водим
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е Ш
И :
ОТСТАВЯ В СИЛА решение №260103/15.03.2021г. постановено по АНД №1327/2020год.
по описа на Районен съд Казанлък.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.