РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Бургас, 21.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско
дело № 20242000500452 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод постъпилата въззивна
жалба от адв.Ш., процесуален представител на ЗАД „ОЗК – Застраховане“
против решение № 235/25.07.2024г, постановено по гр.д.№8/2024г на ОС –
Сливен, с което дружеството е осъдено да заплати на ищеца Н. Д. сумата 56
000лв, представляваща обезщетение на претърпени неимуществени вреди и
сумата 3096лв, обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило
на 22.05.2023г ПТП, ведно със законната лихва върху всяко от обезщетенията,
считано от 22.06.2023г до окончателното им изплащане; осъдено е
дружеството да заплати на адв.М. адв.възнаграждение в размер на 9151,20лв
и държавна такса в размер на 2363,84лв, както и възнаграждение за вещо
лице в размер на 250лв.Предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за разликата над 56 000 лв до размер от
100 000лв и за обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата
над 3096 лв до претендирания размер от 3870лв са отхвърлени и поради
липса на постъпила жалба решението в тази част е влязло в сила.Решението е
постановено при участие на третото лице помагач – И. А. И. Въззивното
дружество счита атакувания съдебен акт за неправилен и необоснован.На
първо място е посочено в жалбата, че съдът е пропуснал да изследва
действията и поведението на третото лице- помагач- водач на каруцата И. И.
и в каква степен е допринесъл за настъпването на претърпените вреди от
страна на ищеца.Установено е от събраните доказателства, че разстоянието, с
което е разполагала водачката на МПС, участник в ПТП, е недостатъчно тя
1
да спре до мястото на удара.Установено е също така ,че ПТП с животинска
тяга не е било регистрирано по предвидения за това ред, не е снабдено с два
бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя
отзад, не е имало отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина.Водачът и пътниците не са били снабдени със
светлоотразителни жилетки, движението на каруцата е било в неосветен пътен
участък и в тъмната част на денонощието.Въззивното дружеството оспорва
констатацията, че една от причините за ПТП е несъобразената скорост на
МПС, като се позовава на разпоредбата на чл.20,ал.2 от ЗдвП, даваща
дефиниция за съобразена скорост.Съгласно заключението на САТЕ, ако е била
обозначена каруцата би могла да бъде възприета на разстояние по-голямо от
опасната зона за спиране и ПТП е било предотвратимо,т.е. скоростта на
автомобила е била технически съобразена, доколкото водачът би имал
възможност на възприеме своевременно каруцата в случай, че същата е била
обозначена.Като цяло, след като е установено, че ППС с животинска тяга не е
обезопасено по предвидения в закона начин, не е регистрирано по
предвидения за това ред и се е движило не по пътния банкет по посока на
движението, то следва изводът, че изобщо не би следвало да се движи по
републикански път, то не би могло да бъде предвидимо по пътя
препятствие.С оглед на това се сочи, че виновното и противоправно
поведение и действия на водача на каруцата И. И. в значителна степен са
допринесли за настъпване на ПТП и вредите, претърпени от ищеца.В този
смисъл се сочи също,че въпросната каруца не е била пригодена и с нея изобщо
не е следвало да се извършва превоз на пътници, а водачът й не е взел
необходимите мерки за опазване живота и здравето на пътниците.Съдът обаче
не е констатирал всичко това в постановеното и обжалвано
решение.Сливенският окръжен съд също така не е съобразил разпоредбата на
чл.138 ЗДвП и, че участвалата в ПТП каруца не е регистрирана по
надлежния ред и изобщо не е трябвало да се движим по републикански път ,
в неосветената част от денонощието.Счита, че съдът е трябва да изследва
приносът на двамата водачи, като вземе предвид, че приносът на водача на
ППС с животинска тяга е безспорно по-голям.Обратно, съдът е приел, че
вина за настъпване на ПТП има водачът на застрахованото при ответното
застрахователно дружество МПС. Въззивното дружество също така твърди,
че плащайки обезщетение на пострадалия в ПТП, застрахователят има право
да встъпи в правата на застрахования при него деликвент –съизвършител
против другия деликвент –съизвършител ,чийто действия са допринесли за
пораждане на гражданската отговорност спрямо пострадалия.При това,
имайки право на регрес против водача на ППС с животинска тяга,
застрахователят ще бъде значително затруднен да упражни това право, тъй
като ОС – Сливен не е изследвал в мотивите си действията и поведението на
съпричинителя- трето лице помагач И. И. и не е определил в каква степен е
допринесъл за настъпването на вредите.
На следващо място е оспорен изводът на съда относно приетия
процент на съпричиняване на пострадалия за настъпилия вредоносен
резултат.Съдът е приел 20% съпричиняване от страна на пострадалия ищец,
2
което, според обжалващия застраховател е значително занижен процент и е
противоречие с практиката на ВКС и съдилищата по аналогични случаи и с
установената по делото фактическа обстановка.Счита, че не е спорно по
делото, че ищецът е бил длъжен да знае, че ППС с животинска тяга не е
отговаряло на поставените технически изисквания по отношение на неговото
оборудване, сигнализация, не е регистрирано по законовия ред и не е
пригодено за превоз на пътници.Нарушаването на правилата, предвидени в
ЗДвП на ППС с животинска тяга е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. Отделно от това, съдът не е съобразил, че не са
провеждани контролни прегледи, не е проведено лечение на травматичните
уреждания чрез ЛФК, рехабилитация, физиотерапия и балнолечение, което
според дружеството би повлияло на оздравителния период и намаляване на
преживяната болка, не е спазвана хранителна диета и не са приемане
медикаменти за укрепване на костната и хрущялна тъкан.Неполагането на
грижи за здравето е в пряка причинно-следствена връзка със сочените като
претърпени неимуществени вреди.Счита ,че справедливият процент на
съпричиняване в конкретния случай би следвало да е поне 50%.
Оспорен е и размерът на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди - 70 000лв, като се сочи ,че същият е завишен.
Независимо от претърпените телесни увреждания, тъй като се касае за млад
човек, при правилно лечение и адекватно проведен оздравителен процес
възстановяването от травмите би отнело по-кратко време.В този смисъл е
оспорен изводът на съда, че пострадалият не е на пълно възстановен –
вещото лице по назначената СМЕ е заявило категорично,че пострадалият е
възстановен,като дефицитът от 10 градуса –движение на ходилото нагоре не
пречи на походката.Освен това по делото се установи, че пострадалият не е
трудово ангажиран, не са представени доказателства за личния му стандарт на
живот, респ.няма данни настъпилото ПТП да го е лишило от доходи и да
променило стандарта му на живот.Признатият размер на обезщетението е
неадекватен и не съответства на реално причинените неимуществени вреди,
като дружеството твърди, че той е силно завишен.Счита,че максималният
размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди е 50 000лв,
като след редуцирането му с 50% счита ,че исковете са основателни и
доказани до размер на 25 000лв – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 1935лв – обезщетение за претърпени имуществени вреди, до който
размер да се уважат претенциите и в който смисъл да се измени атакуваното
решение.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.М.,
процесуален представител на Н. Д., в който тя е оспорена като неоснователна
и се иска потвърждаване на атакуваното решение.
С атакуваното решение съдът е уважил частично предявените
искове за присъждане на обезщетение на претърпени имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на ПТП, причинено от водач, чийто
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество.В мотивите си
съдът е приел на база анализа на събраните доказателства,че между прекия
3
причинител на ПТП и ответникът-застрахователно дружество има валидно
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“.В резултат на
ПТП ищецът е получил средна телесна повреда,като е било проведено
оперативно лечение на три пъти.Болките и страданията са били с висок
интензитет, като възстановителния период е продължил 8
месеца.Анализирайки съдебно-медицинската експертиза и събраните гласни
доказателства съдът е приел,че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на 70 000лв.Прието е за
основателно и доказано възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като съдът е приел 20%
съпричиняване и е намалил съответно определеното обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.
При служебната проверка на обжалваното съдебно решение,
настоящата инстанция не констатира пороци, водещи до нищожност на акта
или недопустимост - в обжалваната част.По правилността на решението
съдът е ограничен от посоченото в жалбата-чл.269 ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.
Не е спорно между страните, че на 22.05.2023г , около 01,00часа, на
път I – 6, при км. 358, е настъпило ПТП между лек автомобил модел
“Фолксваген Голф“, рег. № СТ 8894 АР, управляван от Л. П. и движещо се
пред него ППС с животинска тяга- каруца, в която ищецът е бил пътник.Не
се оспорват и причинените в следствие на удара увреждания на ищеца:
съчетана травма – глава, крайници, гърди;травматичен шок; фрактура на
шесто и седмо ребро в дясно по скапуларна линия с парциален
пневмоторакс;многофрагментарна фрактура на лява подбедрица в областта на
диафизата с дислокация на костните фрагменти. Получените травматични
увреждания трайно затрудняват движението на тялото и снагата и долния
крайник за срок, по-голям от един месец и са съпроводени с болеви синдром,
като е затруднено самообслужването и изискват продължително време да се
използват болкоуспокояващи и помощни средства - в този смисъл
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза. От същото заключение се установява, че ищецът е
претърпял три оперативни интервенции за периода от 31.05.2023г до
21.11.2023г, когато е извършена третата операция в УМБАЛ „Света Анна“ в
гр.София.Не е оспорен и изводът на вещото лице по СМЕ, че е налице
причинно - следствена връзка между инцидента и причинените увреждания
и проведеното оперативно лечение. Вещото лице е дало заключение, че
възстановителният период е продължил около 8 месеца и към момента на
прегледа / 14.06.2024г / ищецът е възстановен, като е налице дефицит от 10
градуса при движение на ходилото нагоре, но това не пречи на походката и
не води до неудобства за него.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-
автотехническа експертиза се установява, че ППС с животинска тяга, в което
ищецът е бил пътник , в момента на произшествието, настъпило в тъмната
част на денонощието /01,00 часа след полунощ/ е било без светлинен
4
източник и без нужното светлинно обозначаване.Освен това каруцата се е
движила в средната част на дясната пътна лента, по посока на движение на
автомобила, вместо най в дясно на пътното платно, по възможност по
банкета.Вещото лице също така е установило, че ППС с животинска тяга не е
било регистрирано по реда на чл.167,ал.2,т.4 от ЗДвП. Дало е заключение за
скоростта на движение на МПС- 104 км/ч, която е над разрешената за този
пътен участък.При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че,
ако водачът на МПС е управлявал със съобразена скорост, съобразно
видимостта в осветения участък е могъл да предотврати ПТП. При движение
със 104 км./ч и опасна зона за спиране -112м е невъзможно да се избегне
сблъсъка.Като причини за настъпване на произшествието вещото лице е
посочило: движение на каруцата в тъмната част на денонощието без
светлинен източник, без нужното светлинно обозначаване; движение в
средната част на дясната пътна лента вместо най в дясно на платното или по
банкета; технически несъобразена скорост с видимостта пред автомобила.
Заключението на САТЕ не е оспорено от страните.
Във въззивната жалба се сочи на първо място, че съдът не е изследвал
в мотивите на решението си поведението и действията на водача на каруцата
и в каква степен тези действия са допринесли за настъпване на ПТП.Водачът
на каруцата е конституиран като трето лице помагач в процеса, но, според
настоящия състав, съдът няма задължение да посочва точно в каква степен
неговото поведение е допринесло за настъпване на увреждането.При
направено възражение за съпричиняване в рамките на преклузивните срокове
по чл.131 ГПК, съдът следва да посочи с какво поведението на пострадалия
– ищец е допринесло за настъпване на вредните последици, и съответно да
определи процент на съпричиняване , с който да намали дължимото
обезщетение.Той няма задължение да изследва и посочва в каква степен
третото лице-помагач е допринесло за настъпване на вредните последици. В
решението съдът е отчел, че причина за ПТП е липсата на два бели или
жълти светлоотразители отпред, два червени светлоотразителя отзад , а при
движение през нощта отзад в ляво светещо тяло, което да излъчва бяла или
жълта добре различима светлина. Посочил е конкретни правни норми,
изискващи надлежно обозначаване на ППС с животинска тяга и в тази връзка
е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, но няма задължение
да посочва в каква степен поведението и действията на водача/ трето лице-
помагач/ са допринесли за вредите и процентния принос на двамата водачи за
настъпване на ПТП.
Оспорен е изводът, че скоростта, с която се е движило МПС,
управляваното от водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответното застрахователно дружество е несъобразена, ако се приеме, че
каруцата е непредвидимо препятствие.Съобразно разпоредбата на чл.20,ал.2
ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
5
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.Безспорно е
установено по делото, че скоростта, с която се движило МПС е над
разрешената за път от републиканската пътна мрежа I-6, на който е станало
ПТП, а освен това , тя не е съобразена с пътната обстановка - движение в
тъмната част на денонощието.Това е така, тъй като при скорост 104 км/ч
опасната зона за спиране е 112м, която е недостатъчна, за да спре преди
мястото на удара /при управление на автомобила къси светлини/.Безспорно е
установено от заключението на вещото лице по САТЕ, че поведението на
водача на ППС с животинска тяга също е допринесло за настъпването на
произшествието, но това не изключва вината на водача на МПС, който е
управлявал с несъобразена с пътните условия скорост.Освен това следва да се
има предвид, че дружеството – въззивник е обжалвало частично съдебното
решение за присъдените обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди над определен размер /над 25000лв за неимуществени вреди и над
1935лв – имуществени вреди/, като дори след постановяване на обжалваното
решение е внесена по сметка на ищеца сумата 31613,44лв, като обезщетение
за претърпени вреди, за които решението на ОС – Сливен е влязло в сила,
като необжалвано. Това означава, че се признават установени по делото
факти, водещи до ангажиране на гражданската отговорност на
застрахования водач на МПС и не може във въззивната инстанция да се
поставя отново въпросът дали той е нарушил чл.20,ал.2 ЗДвП, като се
твърди, че не е карал със несъобразена скорост, поради това, че каруца в
тази част на денонощието не е предвидимо препятствие по смисъла на
посочената разпоредба.
Следващото възражение в жалбата касае приетия процент на
съпричиняване от страна на ищеца.Въззивникът счита,че този процент е
твърде занижен.Не е спорно по делото, че ищецът е пътувал в ППС с
животинска тяга, в тъмната част на денонощието, без то да е обезопасено по
предвидения от чл.71,ал.1 ЗДвП начин, водачът е бил без светлоотразителна
жилетка, и е предприел пътуване в нерегистрирано по предвидения в закона
ред ППС. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД при непозволено увреждане
делинквентът дължи обезщетение на увредения за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деликта. Единственото допустимо
отклонение е предвидената в чл. 51, ал. 2 ЗЗД възможност обезщетението да
се намали, ако и пострадалият е допринесъл за настъпване на увреждането.
Разпоредбата не съдържа указания за критериите и условията, при които това
намаляване на обезщетението придобива реални измерения. С решение №
88/1962 г. на ОСГК на ВС е застъпена тезата, че обективното съпричиняване е
критерий и достатъчно условие за намаляване на определеното обезщетение,
като тази теза е утвърдена и с последвалото ППВС № 17/1963 г., според което
от съществено значение за установяване на съпричиняването и следващото от
това намаляване на обезщетението е причинната връзка между поведението на
самия пострадал и настъпилия вредоносен резултат, но не и вината. С
посочената задължителна практика на ВС е наложена теорията за
достатъчност на причинната връзка между поведението на пострадалия и
6
вредоносния резултат, която се застъпва трайно и последователно и в
практиката на ВКС и според която първото задължително условие за
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е причинната връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия увреждащ резултат. Всяка една проявна форма на
поведение на пострадалия, независимо в какво отношение е с резултата – като
създаваща предпоставка, улеснение или като активно действие или
бездействие, след като допринася за настъпване на резултата е в каузалитет
спрямо него и следователно е налице причинна връзка.В т. 7 на ППВС №
17/1963 г. и съдебната практика на ВКС, е прието, че за определяне наличието
и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице е от значение съществуването на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, като съдът
следва да прецени доколко действията на пострадалото лице са допринесли за
резултата и въз основа на това да се определи обективния му принос.В
настоящия случай е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, тъй като ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат, пътувайки в тъмната част на денонощието в неосветена и
необозначена със светлоотразители каруца, което съставлява нарушение на
правилата за движение по пътищата и е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат.Поради това следва да се приеме, че с поведението си
пострадалият обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането.Това дава основание да се приеме, че с оглед конкретните
обстоятелства, при които е настъпил процесния инцидент, е налице
съпричиняване, като настоящият състав приема процент на съпричиняване от
40%.
Съдът не споделя тезата на въззивното дружество, че след като не
продължил лечението си чрез физиотерапия, ЛФК и балнеолечение и не е
приемал медикаменти за укрепване на костната и хрущялна тъкан, ищецът е
допринесъл за удължаване на възстановителния период и това също следва
да се вземе предвид при определяне на процента съпричиняване. Няма
събрани доказателства по делото, че на ищецът изобщо му е било
предписано провеждане на физиотерапия, санаториално лечение или
провеждане на ЛФК от лекуващ лекар, а също така липсват доказателства, че
прилагането на такива процедури би ускорило и съкратило
възстановителния период.От разпита на вещото лице по СМЕ в съдебно
заседание се установява, че ако се провежда балнеолечение и рехабилитация
би възстановила обема на движение глезената става, но не няма данни дали
това би довело до съкращаване на срока на възстановяване. Още повече, че
вещото лице установява, че ищецът е възстановен след проведеното
лечение.
Обжалва се приетия размер на обезщетение за претъпени
неимуществени вреди в размер на 70 000лв.При определяне на справедливия
размер на обезщетение следва да се вземе предвид вида и тежестта на
травмите, интензитета и продължителността на търпените по повод на тях
болки, страдания и неудобства и евентуално неблагоприятни остатъчни
последици от травмата/ каквито в случая не са установени/. Съдът взе
7
предвид безспорно установените от събраните доказателства увреждания на
здравето на ищеца, представляващи средна телесна повреда, трайно
затрудняващи движението на тялото, снагата и крайниците за срок по-дълъг
от 1 месец и са съпроводени със силна болка/ вж разпита на вещото лице по
СМЕ в съдебно заседание/.Съдът взе предвид и възрастта на ищеца към
момента на увреждането/ 24 години/ и срокът на възстановяване – 8 месеца ,
както и проведените три оперативни интервенции.Без значение за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди е дали
ищецът е трудово ангажиран и дали ПТП, при което е пострадал го е лишило
от доходи, които е получавал и е променило стандарта му на живот.Тази
обстоятелства биха имали значение евентуално по претенция за обезщетение
за имуществени вреди. Съдът намира, че с оглед всички горепосочени
обстоятелства правилно окръжният съд е определил размер на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от 70 000лв.С оглед на приетия
процент на съпричиняване искът за присъждане на това обезщетение следва
да се уважи до размер от 42 000лв. Претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди/безспорно установени от
представените писмени доказателства – фактури за заплащане на
остеосинтезен материал на стойност 1380лв и за медицинско изделие на
стойност от 2490лв от МБАЛ „Света Ана“ / е основателна до размер от
2322лв.
С оглед на всичко изложено атакуваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която е присъдено обезщетение за претърпени
имуществени вреди за сумата над 2322лв до присъдения размер от 3096лв
и в частта, в която е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за сумата над 42 000лв до присъдения размер от 56 000лв, като
претенциите в посочените части бъдат отхвърлени.В останалата обжалвана
част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора във въззивната инстанция на въззивното
дружество се дължат разноски, съобразно уважената част от въззивната
жалба.Представени са доказателства за реално сторени такива в размер на
4200лв с ДДС – договор за правна защита и съдействие и фактура за
изплатена сума. В молба от 14.01.2025г въззиваемият прави възражение по
чл.78,ал.5 ГПК за прекомерност на направените от дружеството разноски.
Настоящата инстанция намира, че така направеното възражение е
основателно, с оглед на фактическата и правна сложност на спора. Съобразно
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата за минималните размери на
адв.възнаграждения, която след постановеното решение на СЕС по дело № С-
438/22г се ползва само като ориентир при определяне на
адв.възнаграждения, възнаграждението при обжалваем интерес 32 161лв е в
размер на 3222лв без ДДС. Съдът като взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание и не са
събирани нови доказателства, счита,че възнаграждението следва да се
намали до 3000лв без ДДС, или 3600лв с ДДС.Съобразно уважената част от
8
жалбата следва да се присъдят на въззивното дружество разноски в размер
на 2245лв, включващи адв.възнаграждение и платена държавна такса пред
въззивната инстанция.
В отговора на въззивната жалба също се съдържа искане за
присъждане на разноски.Няма доказателства по делото такива реално да са
сторени от въззиваемия. Поради това съдът не присъжда на последния
разноски за втората инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата.
Пред първа инстанция на процесуалния представител на ищеца-
въззиваем, представляван по реда на чл.38 ЗАдв.-адв.М., са присъдени
разноски в размер на 6887.52 лева с вкл.ДДС. Пред въззивната инстанция
липсват доказателства адв.М. да представлява въззиваемия по реда на чл.38
ЗАдв /няма договор за правна защита и съдействие, нито списък за
разноските, в който да е посочено, че на въззиваемия е предоставена
безплатна правна помощ/.Няма и доказателства за реално сторени разноски
от въззиваемия, поради което не следва да му се присъждат
такива.Направените разноски пред първа инстанция следва да се коригират с
оглед на изхода от спора и отхвърлената част от претенцията за имуществени
и неимуществени вреди- дружеството следва да бъде осъдено за заплати
сумата 5165,64лв на адв.Р. М.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №235/25.07.2024г, постановено по гр.д.№8/2024 на
Окръжен съд –Сливен, в частта, в която е осъдено ЗАД „ОЗК Застраховане“
АД да заплати на Н. З. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди
за сумата над 42000лв до присъдения размер от 56000лв и обезщетение за
претърпени имуществени вреди за сумата над 2322лв до присъдения размер
от 3096лв, вследствие на настъпило на 22.05.2023г ПТП с лек автомобил
марка „Фолксваген Голф“, рег.№ 8894 АР, управляван от Л. П. П. и в частта
за разноските и дър.такса и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. З. Д., ЕГН **********, от с. О., общ.
Т., ул. "А. С.“ №** против ЗАД „ОЗК Застраховане„ АД, ЕИК ********* иск
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на настъпило на 22.05.2023г ПТП с лек автомобил марка
„Фолксваген Голф“, рег.№ 8894 АР, управляван от Л. П. П. за сумата над 42
000 лв. до присъдения размер от 56 000 лв. и ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. З. Д., ЕГН **********, от с. О., общ.
Т., ул. “А. С.“ №** против ЗАД „ОЗК Застраховане „ АД, ЕИК ********* иск
за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди,
вследствие на настъпило на 22.05.2023г ПТП с лек автомобил, марка
„Фолксваген Голф“, рег.№ 8894 АР, управляван от Л. П. П. за сумата над
2322 лв. до присъдения размер от 3096 л.в и ПОТВЪРЖДАВА решението в
9
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. З. Д., ЕГН **********, от с. О., общ. Т., ул. “А. С.“ № **
да заплати на ЗАД „ОЗК Застраховане“АД, ЕИК ********* сумата 2245 лв.
разноски пред втора инстанция, съобразно уважената част от жалбата и
сумата 6057,42 лв., разноски пред първата инстанция, съобразно
отхвърлената част от претенциите.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“АД, ЕИК ********* да заплати на
адв. Р. М. сумата 5165,64 лв. с ДДС, адв.възнаграждение по реда на
чл.38,ал.2 ЗАдв за процесуалното представителство пред първа инстанция,
съобразно уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“АД, ЕИК ********* да заплати
по сметка на ОС - Сливен държавна такса в размер на 1772,88 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Събина Ненкова Христова Диамандиева
Оставам на особено мнение в частта, в която съставът е взел решение за
произнасяне по същество по въпроса за дължимостта на ДДС върху
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА, което се определя от съда.
На съда е известно, че с определение №42767/ 29.11.2023 г. по гр.д. №
42769/22 г. Софийският районен съд е направил преюдициално запитване до
Съда на Европейския съюз (СЕС) по следните въпроси:
1. „Доставка на услуги“ на смисъла чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1, чл.26,
ал.1, буква „б“ и чл.28 от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.
относно общата система на ДДС следва ли да се тълкува в смисъл, че включва:
1. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна по
съдебно дело. 2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от
адвокат на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда
възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по
договор за правна помощ.
2. „Безвъзмездна услуга“ по смисъла чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива №
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС,
следва ли да се тълкува в смисъл, че представлява:
1. предоставянето на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна
по съдебно дело.
2. предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат на страна,
която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда възнаграждението, което
10
би получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
3. „Възмездна услуга“ по смисъла на чл.2, пар. 1, буква „б“, чл.24, пар. 1 и
чл.26, ал.1, буква „б“ от Директива № 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.
относно общата система на ДДС, следва ли да се тълкува в смисъл, че
представлява предоставяне на безплатна правна помощ (pro bono) от адвокат
на страна, която е спечелила дело и на адвоката му се присъжда
възнаграждението, което би получил, ако е договорено възнаграждение по
договор за правна помощ.
4. „Данъчно задължено лице“ по смисъла на чл.28 и чл.75 от Директива №
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС,
следва да се тълкува в смисъл, че представлява:
1. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна
правна помощ (pro bono) на страна по съдебно дело.
2. адвокат (еднолично адвокатско дружество), което е предоставило безплатна
правна помощ (pro bono) на страна, която е спечелила дело и на адвоката
(еднолично адвокатско дружество) му се присъжда възнаграждението,което би
получил, ако е договорено възнаграждение по договор за правна помощ.
По преюдициалното запитване е образувано дело С-744/23 г. пред СЕС, което
е висящо към момента на произнасяне.
На основание чл. 267, ал. 1 ДФЕС всеки български съд следва да отправи
запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на
ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С
отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631,
ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал.
2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил
преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения
на Република България (чл. 633 ГПК).
От анализа на цитираните разпоредби следва извод , че когато е отправено
преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред
друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите
въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от
правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе
си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК.
Затова материалите по частната жалба против цитираното определение следва
да бъдат отделени и производството по нея спряно до приключване на дело С-
744/23 г. на Съда на Европейския съюз.
Съдия Събина Христова- Диамандиева
11